Как старият съветски флот засилва ВМФ на Русия
Основата на актуалния съветски флот към момента се състои от кораби, издигнати още от времето на Съюз на съветските социалистически републики. Много от тях би трябвало да бъдат изведени от употреба през идващите години - обаче сега се разисква стратегия за надграждане на тези платформи. Каква тъкмо би трябвало да бъде тази рационализация и за какво е сериозно значима за съветския флот?
Имаше известия, че огромният противолодъчен транспортен съд (БПК) " Адмирал Виноградов " от план 1155 след рационализация ще получи нараснали благоприятни условия - спрямо осъвременения преди този момент БПК " Маршал Шапошников " от същия план. Така се слага най-важният въпрос: по какъв начин и с каква цел е належащо (и належащо ли е) актуалният съветски ВМФ да модернизира корабите, наследени от Съюз на съветските социалистически републики.
Необходимостта от рационализация
Икономическият колапс, последвал разпадането на Съюз на съветските социалистически републики, докара до невиждано понижаване на мащаба на надводните сили на съветския флот. В момента броят на надводните кораби на съветския флот, способни да работят в далечната морска зона, продължава да понижава. Темповете на построяването им непрестанно се забавят. Намаляването на бойния състав наподобява неизбежно. При такива условия е извънредно значимо да се поддържат съществуващите кораби в положение на бойна подготвеност и съответни на актуалните закани.
Тези закани през днешния ден се разказват с елементарна дума – „ война “. Флотът към този момент трябваше да се бие малко в границите на СВО, който се организира в Украйна. Предстоят, може би, и в действителност трудн тествания. Това значи, че корабите би трябвало да бъдат готови за тях, в това число и от позиция на повишение на техните бойни качества. За страдание това беше съществено забавено. Ако беше получил навременна рационализация, ракетният крайцер “Москва ” може би към момента щеше да бъде в употреба.
Навремето Военноморски сили можеха да получат серия от сполучливи многоцелеви кораби посредством модернизиране на руските разрушители от план 956. Пример за такава рационализация е ориста на разрушителите от този план, доставени на Китай през 90-те години. Всички те към момента са в употреба, постоянно се ремонтират и надграждат, получиха нови оръжия и електроника - и към момента са скъпи бойни единици.
Руският флот обаче не съумя да избави тези кораби. От издигнатите 17 единици бойният състав през днешния ден включва два кораба със остарял състав на оръжие и електроника и с неразбираеми вероятности.
Друго нещо са огромните противолодъчни кораби от план 1155. Флотът съумя да избави тези кораби. В момента те са единствените претенденти за всеобща рационализация. Страната просто не разполага с други кораби, способни да се бият в открития океан и налични в обилни количества.
Да, корабите са положителни. Най-мощният и ефикасен през днешния ден сонарен комплекс " Полином ", два противоподводни хеликоптера, противоподводни ракети в количество от осем единици, способни да ударят подводница на десетки километри от кораба, торпеда за офанзива на подводници на по-къси дистанции, за офанзиви " от упор " - реактивни бомби. И в това време - огромни размери, мореходност, обсег на корабоплаване, задоволителна скорост.
Но, уви, в това време - скромни във връзка с качествата за противовъздушна защита. Комплексът “Кинжал ” (да не се бърка със самолетната ракета) беше и остава в действителност ефикасен на относително дребни дистанции, само че към този момент на няколко десетки километра авиацията може свободно да влезе в линиите на изстрелване на своите ракети по транспортен съд, няма нищо да смъкват вражеските самолети.
Има две 100 мм артилерийски установки, и то положителни. Но въпреки всичко нито по обхват на пукотевица, нито по мощ на снаряда те не могат да се съпоставят със западните 127-мм оръдия, нормални за Военноморски сили на Съединени американски щати или да вземем за пример Япония. На процедура няма какво да нападна надводни кораби от разстояние, надвишаващо обсега на изстрелване на зенитна ракета, с изключение на артилерия. Противолодъчните ракети за офанзива на надводни цели са доста лимитирани и с дребен обхват.
Предполагаше се в хода на модернизацията да се усилят бойните качества на тези кораби, трансформирайки ги в профилирани противоподводни многоцелеви (макар и с резерви). И първият осъвременен беше “Маршал Шапошников ”, прекласифициран от БПК на фрегата.
Теория и процедура
Модернизацията на " Шапошников " добре демонстрира какви компликации може да срещне подобен план. От една страна, корабът получи ракетен комплекс " Уран " за нахлуване на надводни цели, две универсални пускови установки за отвесно изстрелване на ракети 3С14, с които ще може да употребява всички типове модерни ракетни оръжия - от " Калибър " до " Циркон ". Обновени са и радарите.
От друга страна, корабът не е получил комплекса Пакет-НК и не може да се отбрани от торпеда. Неговите торпедни оръжия останаха остарели - и той съвсем не може да удря подводници с торпеда.
Съставът на нападателните ракетни оръжия за подобен транспортен съд е искрено слаб: 16 противокорабни ракети и същия брой ракети от разнообразни видове във отвесни пускови установки, единствено 32. За съпоставяне: американските разрушители от клас “Спрюънс ”, сходни по водоизместване, получиха 61 ракета клетка плюс към този момент съществуващите осем противокорабни ракети " Харпун ".
Противовъздушна отбрана остана също слаба. Вместо една останала артилерийска установка АК-100 е инсталирана нова АК-190 от същия диаметър. Но също беше належащо да се промени радарната станция за ръководство на артилерийския огън на актуалната “Пума ”, както на новите кораби. Това не беше направено.
Така първата " палачинка " в процеса на преобразяване на остарелия БПК в многоцелева фрегата, уви, се оказа на бучки. Модернизацията излезе дефектна, въпреки и доста дълга и скъпа. Този транспортен съд можеше да бъде доста по-мощен за съвсем същите пари.
Не е изненадващо, че “Виноградов ” е обещан да стане по-силен.Като най-малко корабът би трябвало да получи комплекса Пакет-НК с повишен брой торпеда. Възможно е да се удвои броят на противокорабните ракети " Уран " на борда. Новата артилерийска установка би трябвало да бъде съпроводена от радар за ръководство на огъня, който обезпечава тъкмо ориентиране ( " Пума " ). Необходима ни е бойна информационно-управляваща система (БИУС) " Сигма " и опция за автоматизиран продан на данни с други кораби.
Ще бъде ли направено? Информацията за бъдещата рационализация е друга. Всичко това няма да оскъпи доста модернизацията, тъй като главният разход за такива не нови кораби е техният ремонт.
Пропуснати поправки, кабелни трасета и период на употреба
Основният проблем по пътя на модернизацията на руските кораби е тяхното положение и възраст. Първо, дълго време не са били ремонтирани в точния момент. Междувременно масата на корабните системи може да бъде ремонтирана на рационална цена единствено във времето, до момента в който износването доближи сериозни стойности. И без ремонт монтирането на ново съоръжение и системи в корпуса на кораба постоянно е невероятно. Ремонтът, осъществен след приключване на всичките му избрани периоди, се оказва доста безценен.
Вторият проблем е възрастта по принцип. Корабът разполага с голямо количество електрическо съоръжение, осведомителни и контролни системи, свързани с кабелни трасета. Срокът на употреба както на тези системи, по този начин и на кабелните трасета е стеснен, а цялостната замяна е сравнима по цена с построяването на нов транспортен съд.
Всъщност в този момент за всеки руски транспортен съд (с изключение на съвсем изцяло реконструирания тежък атомен ракетен крайцер „ Адмирал Нахимов “) може да се каже, че даже и с рационализация, даже без нея, само че 10, най-много петнадесет години - и той ще отиде на скрап. Основните кабелни трасета съвсем не са изменени, а цялостната им замяна е доста комплицирана и скъпа.
Теоретично можете просто да вземете и " построите нов транспортен съд в остарелия корпус " - да изрежете всичко остаряло, в това число кабелните направления, да инсталирате и положете всичко отначало. Нещо сходно беше направено с тежкия атомен ракетен крайцер „ Адмирал Нахимов “. Но цената на " Нахимов " (който в действителност ще стане доста мощен кораб) се оказа непостижима.
Поради тази причина във флота има мощна опозиция против модернизацията на руските кораби. Противниците на модернизацията считат, че след 10 години корабите по този начин или другояче ще би трябвало да бъдат отписани, а новите скъпи системи, които ще бъдат конфигурирани на тях, ще отидат за скрап. Или корабът би трябвало безусловно да стане златен, като Нахимов. Какво да се прави?
Избор без избор
На пръв взор съперниците на модернизацията не бъркат толкоз. Има ли избор обаче? От 2000 година насам единствено пет фрегати са постъпили в състава на съветския флот, шестата се изпитва, а друга ще бъде спусната на вода през идната година.
Междувременно светът се нагрява. Може би ще се наложи да водиме война освен в степите на Украйна, само че и в моретата и това може да стане още на следващия ден.
Русия ще се нуждае от оптимални старания, с цел да разполага с надводни сили, способни да прикрият разполагането на морски стратегически нуклеарни сили. Невъзможно е да ги сътвори единствено с нови кораби. Трябва незабавно да възстановим боеспособността на съвсем всички кораби от нашия флот. Модернизацията няма опция, тъй като без нея флотът по принцип ще остане без кораби. И това ще се случи доста скоро.
Модернизацията обаче би трябвало да се прави умело, като се засягат проблематичните въпроси на бойната успеваемост на корабите и опцията за тяхната употреба. Важно е да се ограничи модернизацията на корабните системи, повишението на бойната успеваемост на които е сериозно за осъществяването на настоящите бойни задания в изискванията на съществуващите сега закани. С други думи модернизацията би трябвало да е целенасочена, а не „ модернизацията като цяло “. Подобен метод, като се изключи че ще увеличи боеспособността на Военноморски сили, ще разреши в допълнение икономисване на средства.
Има доста механически решения за понижаване на разноските за рационализация.
Например контейнерни сонарни станции, които могат бързо да се инсталират на всеки транспортен съд или кораб, наклонени пускови установки за противокорабни ракети (например “Оникс ”), чието инсталиране изисква минимална работа по корпуса и други бюджетни решения, в това число в региона на електроника. И тези действия са изцяло оправдани на остарели кораби, защото им разрешават да усилят бойните си свойства и да се оправят без световно и доста скъпо преструктуриране на кораба, който условно ще бъде бракуван след 10 години.
Що се отнася до " те ще бъдат бракувани с ново съоръжение ", тук е належащо да се употребява западният опит и да се разреши потреблението на съставни елементи от изведени от употреба кораби върху нови корпуси. Толкова доста хора го вършат и даже у нас първите три атомни подводници от план 955 " Борей " бяха издигнати от издръжливи корпуси, взети от разглобени подводници.
За съветския флот настава епоха, когато всяка единица ще има значение. Модернизацията на руските кораби в тези условия е от първостепенно значение за съветските въоръжени сили.
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за Youtube канала на новото музикално предаване " Рефлексии " и ще преживеете прелестни мигове с музиката на Барока: https://www.youtube.com/watch?v=HoGUFCffd70
Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com
Имаше известия, че огромният противолодъчен транспортен съд (БПК) " Адмирал Виноградов " от план 1155 след рационализация ще получи нараснали благоприятни условия - спрямо осъвременения преди този момент БПК " Маршал Шапошников " от същия план. Така се слага най-важният въпрос: по какъв начин и с каква цел е належащо (и належащо ли е) актуалният съветски ВМФ да модернизира корабите, наследени от Съюз на съветските социалистически републики.
Необходимостта от рационализация
Икономическият колапс, последвал разпадането на Съюз на съветските социалистически републики, докара до невиждано понижаване на мащаба на надводните сили на съветския флот. В момента броят на надводните кораби на съветския флот, способни да работят в далечната морска зона, продължава да понижава. Темповете на построяването им непрестанно се забавят. Намаляването на бойния състав наподобява неизбежно. При такива условия е извънредно значимо да се поддържат съществуващите кораби в положение на бойна подготвеност и съответни на актуалните закани.
Тези закани през днешния ден се разказват с елементарна дума – „ война “. Флотът към този момент трябваше да се бие малко в границите на СВО, който се организира в Украйна. Предстоят, може би, и в действителност трудн тествания. Това значи, че корабите би трябвало да бъдат готови за тях, в това число и от позиция на повишение на техните бойни качества. За страдание това беше съществено забавено. Ако беше получил навременна рационализация, ракетният крайцер “Москва ” може би към момента щеше да бъде в употреба.
Навремето Военноморски сили можеха да получат серия от сполучливи многоцелеви кораби посредством модернизиране на руските разрушители от план 956. Пример за такава рационализация е ориста на разрушителите от този план, доставени на Китай през 90-те години. Всички те към момента са в употреба, постоянно се ремонтират и надграждат, получиха нови оръжия и електроника - и към момента са скъпи бойни единици.
Руският флот обаче не съумя да избави тези кораби. От издигнатите 17 единици бойният състав през днешния ден включва два кораба със остарял състав на оръжие и електроника и с неразбираеми вероятности.
Друго нещо са огромните противолодъчни кораби от план 1155. Флотът съумя да избави тези кораби. В момента те са единствените претенденти за всеобща рационализация. Страната просто не разполага с други кораби, способни да се бият в открития океан и налични в обилни количества.
Да, корабите са положителни. Най-мощният и ефикасен през днешния ден сонарен комплекс " Полином ", два противоподводни хеликоптера, противоподводни ракети в количество от осем единици, способни да ударят подводница на десетки километри от кораба, торпеда за офанзива на подводници на по-къси дистанции, за офанзиви " от упор " - реактивни бомби. И в това време - огромни размери, мореходност, обсег на корабоплаване, задоволителна скорост.
Но, уви, в това време - скромни във връзка с качествата за противовъздушна защита. Комплексът “Кинжал ” (да не се бърка със самолетната ракета) беше и остава в действителност ефикасен на относително дребни дистанции, само че към този момент на няколко десетки километра авиацията може свободно да влезе в линиите на изстрелване на своите ракети по транспортен съд, няма нищо да смъкват вражеските самолети.
Има две 100 мм артилерийски установки, и то положителни. Но въпреки всичко нито по обхват на пукотевица, нито по мощ на снаряда те не могат да се съпоставят със западните 127-мм оръдия, нормални за Военноморски сили на Съединени американски щати или да вземем за пример Япония. На процедура няма какво да нападна надводни кораби от разстояние, надвишаващо обсега на изстрелване на зенитна ракета, с изключение на артилерия. Противолодъчните ракети за офанзива на надводни цели са доста лимитирани и с дребен обхват.
Предполагаше се в хода на модернизацията да се усилят бойните качества на тези кораби, трансформирайки ги в профилирани противоподводни многоцелеви (макар и с резерви). И първият осъвременен беше “Маршал Шапошников ”, прекласифициран от БПК на фрегата.
Теория и процедура
Модернизацията на " Шапошников " добре демонстрира какви компликации може да срещне подобен план. От една страна, корабът получи ракетен комплекс " Уран " за нахлуване на надводни цели, две универсални пускови установки за отвесно изстрелване на ракети 3С14, с които ще може да употребява всички типове модерни ракетни оръжия - от " Калибър " до " Циркон ". Обновени са и радарите.
От друга страна, корабът не е получил комплекса Пакет-НК и не може да се отбрани от торпеда. Неговите торпедни оръжия останаха остарели - и той съвсем не може да удря подводници с торпеда.
Съставът на нападателните ракетни оръжия за подобен транспортен съд е искрено слаб: 16 противокорабни ракети и същия брой ракети от разнообразни видове във отвесни пускови установки, единствено 32. За съпоставяне: американските разрушители от клас “Спрюънс ”, сходни по водоизместване, получиха 61 ракета клетка плюс към този момент съществуващите осем противокорабни ракети " Харпун ".
Противовъздушна отбрана остана също слаба. Вместо една останала артилерийска установка АК-100 е инсталирана нова АК-190 от същия диаметър. Но също беше належащо да се промени радарната станция за ръководство на артилерийския огън на актуалната “Пума ”, както на новите кораби. Това не беше направено.
Така първата " палачинка " в процеса на преобразяване на остарелия БПК в многоцелева фрегата, уви, се оказа на бучки. Модернизацията излезе дефектна, въпреки и доста дълга и скъпа. Този транспортен съд можеше да бъде доста по-мощен за съвсем същите пари.
Не е изненадващо, че “Виноградов ” е обещан да стане по-силен.Като най-малко корабът би трябвало да получи комплекса Пакет-НК с повишен брой торпеда. Възможно е да се удвои броят на противокорабните ракети " Уран " на борда. Новата артилерийска установка би трябвало да бъде съпроводена от радар за ръководство на огъня, който обезпечава тъкмо ориентиране ( " Пума " ). Необходима ни е бойна информационно-управляваща система (БИУС) " Сигма " и опция за автоматизиран продан на данни с други кораби.
Ще бъде ли направено? Информацията за бъдещата рационализация е друга. Всичко това няма да оскъпи доста модернизацията, тъй като главният разход за такива не нови кораби е техният ремонт.
Пропуснати поправки, кабелни трасета и период на употреба
Основният проблем по пътя на модернизацията на руските кораби е тяхното положение и възраст. Първо, дълго време не са били ремонтирани в точния момент. Междувременно масата на корабните системи може да бъде ремонтирана на рационална цена единствено във времето, до момента в който износването доближи сериозни стойности. И без ремонт монтирането на ново съоръжение и системи в корпуса на кораба постоянно е невероятно. Ремонтът, осъществен след приключване на всичките му избрани периоди, се оказва доста безценен.
Вторият проблем е възрастта по принцип. Корабът разполага с голямо количество електрическо съоръжение, осведомителни и контролни системи, свързани с кабелни трасета. Срокът на употреба както на тези системи, по този начин и на кабелните трасета е стеснен, а цялостната замяна е сравнима по цена с построяването на нов транспортен съд.
Всъщност в този момент за всеки руски транспортен съд (с изключение на съвсем изцяло реконструирания тежък атомен ракетен крайцер „ Адмирал Нахимов “) може да се каже, че даже и с рационализация, даже без нея, само че 10, най-много петнадесет години - и той ще отиде на скрап. Основните кабелни трасета съвсем не са изменени, а цялостната им замяна е доста комплицирана и скъпа.
Теоретично можете просто да вземете и " построите нов транспортен съд в остарелия корпус " - да изрежете всичко остаряло, в това число кабелните направления, да инсталирате и положете всичко отначало. Нещо сходно беше направено с тежкия атомен ракетен крайцер „ Адмирал Нахимов “. Но цената на " Нахимов " (който в действителност ще стане доста мощен кораб) се оказа непостижима.
Поради тази причина във флота има мощна опозиция против модернизацията на руските кораби. Противниците на модернизацията считат, че след 10 години корабите по този начин или другояче ще би трябвало да бъдат отписани, а новите скъпи системи, които ще бъдат конфигурирани на тях, ще отидат за скрап. Или корабът би трябвало безусловно да стане златен, като Нахимов. Какво да се прави?
Избор без избор
На пръв взор съперниците на модернизацията не бъркат толкоз. Има ли избор обаче? От 2000 година насам единствено пет фрегати са постъпили в състава на съветския флот, шестата се изпитва, а друга ще бъде спусната на вода през идната година.
Междувременно светът се нагрява. Може би ще се наложи да водиме война освен в степите на Украйна, само че и в моретата и това може да стане още на следващия ден.
Русия ще се нуждае от оптимални старания, с цел да разполага с надводни сили, способни да прикрият разполагането на морски стратегически нуклеарни сили. Невъзможно е да ги сътвори единствено с нови кораби. Трябва незабавно да възстановим боеспособността на съвсем всички кораби от нашия флот. Модернизацията няма опция, тъй като без нея флотът по принцип ще остане без кораби. И това ще се случи доста скоро.
Модернизацията обаче би трябвало да се прави умело, като се засягат проблематичните въпроси на бойната успеваемост на корабите и опцията за тяхната употреба. Важно е да се ограничи модернизацията на корабните системи, повишението на бойната успеваемост на които е сериозно за осъществяването на настоящите бойни задания в изискванията на съществуващите сега закани. С други думи модернизацията би трябвало да е целенасочена, а не „ модернизацията като цяло “. Подобен метод, като се изключи че ще увеличи боеспособността на Военноморски сили, ще разреши в допълнение икономисване на средства.
Има доста механически решения за понижаване на разноските за рационализация.
Например контейнерни сонарни станции, които могат бързо да се инсталират на всеки транспортен съд или кораб, наклонени пускови установки за противокорабни ракети (например “Оникс ”), чието инсталиране изисква минимална работа по корпуса и други бюджетни решения, в това число в региона на електроника. И тези действия са изцяло оправдани на остарели кораби, защото им разрешават да усилят бойните си свойства и да се оправят без световно и доста скъпо преструктуриране на кораба, който условно ще бъде бракуван след 10 години.
Що се отнася до " те ще бъдат бракувани с ново съоръжение ", тук е належащо да се употребява западният опит и да се разреши потреблението на съставни елементи от изведени от употреба кораби върху нови корпуси. Толкова доста хора го вършат и даже у нас първите три атомни подводници от план 955 " Борей " бяха издигнати от издръжливи корпуси, взети от разглобени подводници.
За съветския флот настава епоха, когато всяка единица ще има значение. Модернизацията на руските кораби в тези условия е от първостепенно значение за съветските въоръжени сили.
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за Youtube канала на новото музикално предаване " Рефлексии " и ще преживеете прелестни мигове с музиката на Барока: https://www.youtube.com/watch?v=HoGUFCffd70
Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ