Шияковският манастир пази следите на Левски край София
Основан в средата на XIX век, Шияковският манастир не е просто духовно средище. Разположен измежду зеленината на Софийското поле, той се трансформира в леговище и средище за родолюбци, посветили живота си на революционното дело. Днес в двора на църквата личат паметни плочи на Левски и неговия сподвижник отец Генадий — самобитен знак за дълбоката им връзка с това място.
Именно тук духовникът и революционерът намират общ път, който остава в историята като едно от огнищата на българското националноосвободително придвижване.
Приятелство и общо дело 
Васил Левски и отец Генадий се срещат още през 1862 година като участници в Първата българска легия на Георги Раковски в Белград. Срещата им поставя началото на другарство, което след това ще се трансформира в част от делото по създаване на комитетска мрежа из поробените български земи.
Години по-късно, когато Левски обикаля страната, с цел да основава нови революционни комитети, отец Генадий към този момент е свещеник на Шияковския манастир. Той персонално кани Апостола в обителта, където двамата основават комитет и стъпват върху проведена революционна активност в региона.
Според историческите сведения Левски посещава манастира два пъти — сред 1870 и 1871 година, трансформирайки го в едно от местата, вписани трайно в картата на неговата народополезна задача.
След Левски: отец Генадий остава в битката
Гибелта на Апостола през 1873 година не пречупва духа на отец Генадий. Напротив — той продължава по пътя на битката за независимост. Принуден да търси леговище в Сърбия, той се среща с воеводата Панайот Хитов, с който разискват изпращането на чети в поробените български земи.
През 1876 година отец Генадий е отдаден в съзаклятието за Априлското въстание и интензивно го поддържа. След разгрома му още веднъж напуща рамките на Османската империя, само че се завръща дефинитивно след Освобождението през 1878 година
Така духовникът продължава да взе участие в основни моменти от новата българска история, без да се отхвърля от убежденията си.
Роля в Съединението и Сръбско-българската война 
Историята на отец Генадий не завършва с Освобождението. Той взе участие в придвижването за национално обединяване и през 1885 година става духовник на Първи пехотен софийски полк. По време на Сръбско-българската война полкът е ситуиран при най-тежките сражения край Сливница — място, където духът му и революционният му опит се оказват скъпи.
Последните години на един герой
Сведенията за гибелта на отец Генадий са спорни. Според едни източници той умира през 1900 година в Света гора, а съгласно други — няколко години по-късно в София. Независимо от тези разлики, фигурата му остава неразривно обвързвана както с делото на Левски, по този начин и с битките за свободна и единна България.
Именно тук духовникът и революционерът намират общ път, който остава в историята като едно от огнищата на българското националноосвободително придвижване.
Приятелство и общо дело
Васил Левски и отец Генадий се срещат още през 1862 година като участници в Първата българска легия на Георги Раковски в Белград. Срещата им поставя началото на другарство, което след това ще се трансформира в част от делото по създаване на комитетска мрежа из поробените български земи.
Години по-късно, когато Левски обикаля страната, с цел да основава нови революционни комитети, отец Генадий към този момент е свещеник на Шияковския манастир. Той персонално кани Апостола в обителта, където двамата основават комитет и стъпват върху проведена революционна активност в региона.
Според историческите сведения Левски посещава манастира два пъти — сред 1870 и 1871 година, трансформирайки го в едно от местата, вписани трайно в картата на неговата народополезна задача.
След Левски: отец Генадий остава в битката
Гибелта на Апостола през 1873 година не пречупва духа на отец Генадий. Напротив — той продължава по пътя на битката за независимост. Принуден да търси леговище в Сърбия, той се среща с воеводата Панайот Хитов, с който разискват изпращането на чети в поробените български земи.
През 1876 година отец Генадий е отдаден в съзаклятието за Априлското въстание и интензивно го поддържа. След разгрома му още веднъж напуща рамките на Османската империя, само че се завръща дефинитивно след Освобождението през 1878 година
Така духовникът продължава да взе участие в основни моменти от новата българска история, без да се отхвърля от убежденията си.
Роля в Съединението и Сръбско-българската война
Историята на отец Генадий не завършва с Освобождението. Той взе участие в придвижването за национално обединяване и през 1885 година става духовник на Първи пехотен софийски полк. По време на Сръбско-българската война полкът е ситуиран при най-тежките сражения край Сливница — място, където духът му и революционният му опит се оказват скъпи.
Последните години на един герой
Сведенията за гибелта на отец Генадий са спорни. Според едни източници той умира през 1900 година в Света гора, а съгласно други — няколко години по-късно в София. Независимо от тези разлики, фигурата му остава неразривно обвързвана както с делото на Левски, по този начин и с битките за свободна и единна България.
Източник: eurocom.bg
КОМЕНТАРИ