Петър Найденов: Фестивал Алегра е мисия
Осмото издание на музикалния фестивал Алегра продължава с концерт за ценителите на камерната музика на 19 юли 2022 година на сцената на зала България Сергей Малов и Грегори Асс - цигулка, Нимрод Гуез, виола, Ласло Феньо, виолончело, и Петър Найденов, контрабас, ще изпълнят Струнен квартет №1 на Бедржих Сметана и Струнен квинтет №2 на Антонин Дворжак – фокус Чехия. Концертмайстори и оркестрови водачи от международна класа сплотяват сили и ентусиазъм в името на взаимното музициране.
Роден в фамилията на музиканти, Петър Найденов трансформира музиката в своя орис. След довеждане докрай на музикалната академия в София в класа на проф. Тодор Тошев, продължава образованието си в Германия при проф. Волфганг Гютлер, член на Берлинска филхармония. Още като студент, стартира оркестровата си кариера като соло контрабасист на Камерния оркестър на Българското национално радио. Животът му на оркестров и камерен музикант го води по най-важните концертни зали в света. В сегашния миг, Петър Найденов е соло контрабасист на Симфоничния оркестър на Люцерн и учител в университета по изкуствата в Цюрих (ZHdK).
Каква беше упоритостта ви, когато за първи път започнахте да оформяте креативната рамка на фестивал и академия Алегра и от кое място стартирахте с този упорит музикален план?
Ако напълно се потопя в спомените си, началото на Алегра ще да е някъде към 1990 година Ще обясня за какво. Тогава един преди малко излязъл от казармата млад студент-контрабасист получи шанса да взе участие като оркестрант в академия Киджана- фестивал, провеждан в един от най-красивите италиански градове - Сиена. Възможността да преживея наживо едни от най-големите имена в музиката, които познавах единствено от записи, остави незабравим спомен в мен и по-късно, когато започнах да се занимавам с културен мениджмънт знаех, че има единствено едно нещо, което същински може да ме обсеби - да основа и развия сходен формат в България. Амбицията ми в действителност беше огромна и с годините май става все по-голяма, само че както се казва- всяко нещо с времето си. През 2013 година бях в Русе- родния ми град, където бях провел диригентски курс за мой сътрудник. Бях се уговорил да се срещна с директорката на музикалното учебно заведение госпожа Мария Дуканова и ѝ описах за концепцията си, по какъв начин си представям Академия Алегра. Май съм бил много безапелационен, тъй като тя реагира незабавно, престави ме на тогавашния заместител кмет господин Карапчански и след няколко часа към този момент бяхме по този начин да се каже на старта- идващото лято (2014) - първо издание на Международна лятна Академия Алегра. Започнах с дребни стъпки, тъй като знаех, че се движа по чужд терен, а всичко трябваше да е (по възможност) съвършено. Първото издание имаше три майсторски класа и три концерта, второто-четири класа и 6 концерта и по този начин лека- бавно пристигна 2018, когато в границите на 12 дни организирахме 8 Майсторски класа и 16 концерта в Русе, Разград и Силистра. Това беше и годината, в която събрахме храброст да използваме думата „ фестивал " и от Международна лятна академия Алегра станахме Фестивал и академия Алегра. В Русе това не е елементарно решение, тъй като това е града на фестивала Мартенски музикални дни. Респектът към тази легенда в българския музикален живот е огромен и ни бяха нужни 5 години, с цел да съберем храброст да играем по този начин да се каже в същата лига.
Напоследък, в опит за привличане на по-голяма и разнообразна аудитория, се разчита на огромните звезди, на международните величия на музикалната сцена. Като музикант, който прекарва по-голяма част от времето си, в среща с публиката в разнообразни краища на света, с какво се промени публиката и условията ѝ за контакт с музиката?
Според мен постоянно се е разчитало на звезди и персонално аз не усещам смяна в публиката. Тя идва в залата поради това, което и предлагаме и чака най-хубавото от нас. По-скоро, в случай че въпросът Ви се отнася за България, смяната виждам в това, че мениджърите на културните институти излязoха съществено от националната рамка. Погледнете да вземем за пример какво става на сцената на Софийска филхармония. Аз не си припомням в предходни години да е имало такава централизация на топ имена от международната сцена. Това в действителност прави съществено усещане. Представете си- две седмици, откакто съм пригласял Martha Argerich на сцената на KKL Люцерн, (една от 10 най-хубави зали в света), тя свири в София. Същото е с Vilde Frang, Gautier Capuçon и доста други. Този факт несъмнено ми дава самочувствие в диалозите с сътрудниците ми.
Вие оформяте наличието на програмата на всяко издание на фестивала, селектирате музикантите, които се включват в Академията. Какъв е водещият принцип на селекция?
Винаги равнището на това, което предлагаме е било водещо при взимането на решения. Да ви призная, доста от нещата стават ненадейно, непланувано. Ухажвам с месеци избран музикант, с цел да го печеля за фестивала, или работя върху план, който намирам за логичен, само че той някак си не се получава, като че ли принудително се пробвам да нагодя нещо. И внезапно се появява различен музикант, различен план, който е още по-атрактивен. Другото, което е значимо за мен е, че не искам да копирам планове, които са построили традиция в България или са на път да го създадат и не се тормозя от конкуренцията. Тя е мотор и мотивация за креативност.
Повече за идните концерти, включени в програмата на фестивал Алегра на адрес:
www.allegrafestival.com/bg/
Билети може да се закупят отсам
www.eventim.bg/bg/artist/festival-alegra-350/profile.html
или на касата на зала България, където билетите за възпитаници, студенти и пенсионери се продават с понижение.
Фестивал и академия Алегра се осъществя с финансовата поддръжка на Национален фонд “Култура” и финансовата поддръжка на Столична община - Столична стратегия “Култура”, Фондация “Америка за България”, Институт Лист - Унгарски културен институт и в партньорство със Софийска филхармония и Национално музикално учебно заведение “Любомир Пипков”.
Роден в фамилията на музиканти, Петър Найденов трансформира музиката в своя орис. След довеждане докрай на музикалната академия в София в класа на проф. Тодор Тошев, продължава образованието си в Германия при проф. Волфганг Гютлер, член на Берлинска филхармония. Още като студент, стартира оркестровата си кариера като соло контрабасист на Камерния оркестър на Българското национално радио. Животът му на оркестров и камерен музикант го води по най-важните концертни зали в света. В сегашния миг, Петър Найденов е соло контрабасист на Симфоничния оркестър на Люцерн и учител в университета по изкуствата в Цюрих (ZHdK).
Каква беше упоритостта ви, когато за първи път започнахте да оформяте креативната рамка на фестивал и академия Алегра и от кое място стартирахте с този упорит музикален план?
Ако напълно се потопя в спомените си, началото на Алегра ще да е някъде към 1990 година Ще обясня за какво. Тогава един преди малко излязъл от казармата млад студент-контрабасист получи шанса да взе участие като оркестрант в академия Киджана- фестивал, провеждан в един от най-красивите италиански градове - Сиена. Възможността да преживея наживо едни от най-големите имена в музиката, които познавах единствено от записи, остави незабравим спомен в мен и по-късно, когато започнах да се занимавам с културен мениджмънт знаех, че има единствено едно нещо, което същински може да ме обсеби - да основа и развия сходен формат в България. Амбицията ми в действителност беше огромна и с годините май става все по-голяма, само че както се казва- всяко нещо с времето си. През 2013 година бях в Русе- родния ми град, където бях провел диригентски курс за мой сътрудник. Бях се уговорил да се срещна с директорката на музикалното учебно заведение госпожа Мария Дуканова и ѝ описах за концепцията си, по какъв начин си представям Академия Алегра. Май съм бил много безапелационен, тъй като тя реагира незабавно, престави ме на тогавашния заместител кмет господин Карапчански и след няколко часа към този момент бяхме по този начин да се каже на старта- идващото лято (2014) - първо издание на Международна лятна Академия Алегра. Започнах с дребни стъпки, тъй като знаех, че се движа по чужд терен, а всичко трябваше да е (по възможност) съвършено. Първото издание имаше три майсторски класа и три концерта, второто-четири класа и 6 концерта и по този начин лека- бавно пристигна 2018, когато в границите на 12 дни организирахме 8 Майсторски класа и 16 концерта в Русе, Разград и Силистра. Това беше и годината, в която събрахме храброст да използваме думата „ фестивал " и от Международна лятна академия Алегра станахме Фестивал и академия Алегра. В Русе това не е елементарно решение, тъй като това е града на фестивала Мартенски музикални дни. Респектът към тази легенда в българския музикален живот е огромен и ни бяха нужни 5 години, с цел да съберем храброст да играем по този начин да се каже в същата лига.
Напоследък, в опит за привличане на по-голяма и разнообразна аудитория, се разчита на огромните звезди, на международните величия на музикалната сцена. Като музикант, който прекарва по-голяма част от времето си, в среща с публиката в разнообразни краища на света, с какво се промени публиката и условията ѝ за контакт с музиката?
Според мен постоянно се е разчитало на звезди и персонално аз не усещам смяна в публиката. Тя идва в залата поради това, което и предлагаме и чака най-хубавото от нас. По-скоро, в случай че въпросът Ви се отнася за България, смяната виждам в това, че мениджърите на културните институти излязoха съществено от националната рамка. Погледнете да вземем за пример какво става на сцената на Софийска филхармония. Аз не си припомням в предходни години да е имало такава централизация на топ имена от международната сцена. Това в действителност прави съществено усещане. Представете си- две седмици, откакто съм пригласял Martha Argerich на сцената на KKL Люцерн, (една от 10 най-хубави зали в света), тя свири в София. Същото е с Vilde Frang, Gautier Capuçon и доста други. Този факт несъмнено ми дава самочувствие в диалозите с сътрудниците ми.
Вие оформяте наличието на програмата на всяко издание на фестивала, селектирате музикантите, които се включват в Академията. Какъв е водещият принцип на селекция?
Винаги равнището на това, което предлагаме е било водещо при взимането на решения. Да ви призная, доста от нещата стават ненадейно, непланувано. Ухажвам с месеци избран музикант, с цел да го печеля за фестивала, или работя върху план, който намирам за логичен, само че той някак си не се получава, като че ли принудително се пробвам да нагодя нещо. И внезапно се появява различен музикант, различен план, който е още по-атрактивен. Другото, което е значимо за мен е, че не искам да копирам планове, които са построили традиция в България или са на път да го създадат и не се тормозя от конкуренцията. Тя е мотор и мотивация за креативност.
Повече за идните концерти, включени в програмата на фестивал Алегра на адрес:
www.allegrafestival.com/bg/
Билети може да се закупят отсам
www.eventim.bg/bg/artist/festival-alegra-350/profile.html
или на касата на зала България, където билетите за възпитаници, студенти и пенсионери се продават с понижение.
Фестивал и академия Алегра се осъществя с финансовата поддръжка на Национален фонд “Култура” и финансовата поддръжка на Столична община - Столична стратегия “Култура”, Фондация “Америка за България”, Институт Лист - Унгарски културен институт и в партньорство със Софийска филхармония и Национално музикално учебно заведение “Любомир Пипков”.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ