Честит празник, мили дами!
Осми март е ден за интернационално самопризнание за достиженията на дамите
Започнал единствено като политическо събитие за социалистите, празникът последователно става част от културата на доста страни. В някои от тях денят губи политическата си багра и става просто мотив за мъжете да изразят своята благосклонност и внимание към дамите към тях – нещо като композиция от западните празници Ден на майката и Свети Валентин, споделя.
В други страни тематиката за политическите и човешките права на дамите, отстоявани от Организация на обединените нации, е мощно застъпена, а на битката за признание на тези права на дамите по света се гледа отговорно и с вяра.
В България денят се чества и като Ден на майката, макар че в последните години се празнува и християнският празник на майката и дамата - Благовещение (25 март).
Първият Ден на дамата е маркиран на 23 февруари 1909 година в Съединени американски щати по самодейност на Американската социалистическа партия.
Идеята за основаване на интернационален ден на дамата се появява след бурната индустриализация и икономическа агресия при започване на 20 век, която поражда митинги за възстановяване изискванията на труд.
Календарната дата се свързва с първата всеобща демонстрация на дами работнички, състояла се на 8 март 1857 година в Ню Йорк. Жените от шивашки и текстилни предприятия излизат на митинг срещу неприятните условия на труд и ниските заплати. Работничките са атакувани и разпръснати от полицията. Две години по-късно, на същия месец, тези дами основават своя първи работен профсъюз.
Това е значимо за борещите се за права на дамите в Западна Европа и Съединени американски щати през годините на студената война.
Клара Цеткин и Роза Люксембург, 1910 година
В идващите години следват други митинги, най-известният от които е през 1908 година, когато дамите провеждат шествие през Ню Йорк с претенции за по-кратък работен ден, по-добро възнаграждение и право на гласоподаване.
На 27 август 1910 година в Копенхаген се организира първата интернационална конференция на дамите, проведена от социалистическия интернационал. По предложение на немската социалистка Клара Цеткин се приема: Всяка година в една от първите недели на пролетта да се чества деня на работничките и на интернационалната им взаимност, за да се активизират необятните женски трудови маси за битка за пълноправие с мъжете във всички публични сфери на живота. На идната година, Международният ден на дамата е маркиран от повече от един милион хора в Австрия, Дания, Германия и Швейцария, а през 1913 година във Франция и Русия.
При пожар във фабрика за облекла в Ню Йорк умират повече от 150 работнички. Инцидентът, с извънредно висока смъртност, се приписва на неналичието на ограничения за сигурност.
На Запад Международния ден на дамата се отбелязва през 1910-те и 1920-те, само че последователно замира. Той се възобновява със зараждащия се феминизъм през 1960-те.
Демонстрациите на дамите в Русия се считат за първия стадий на Руската гражданска война от 1917 година На 8 март, през същата година работничките от Петроград излизат на проява против глада, войната и царизма. След Октомврийската гражданска война в Русия, от името на българските участнички във Втората интернационална конференция на жените-комунистки през 1920 година в Москва Ана Маймункова предлага Осми март за Международен ден на дамата. През 1965 година 8 март е разгласен публично като неработен ден и празник на дамата в Съюз на съветските социалистически републики. И през днешния ден денят е неработен в Русия и други страни от някогашния Съветски съюз – Беларус, Молдова, Казахстан, Киргизстан, Таджикистан, Украйна, както и в Северна Македония и Монголия.
През 1975 година, по време на Международната година на дамата, Организацията на обединените народи стартира да чества 8 март като Организация на обединените нации Ден на дамата. Две години по-късно, през декември 1977 година, Общото заседание на Организация на обединените нации приема специфична резолюция, с която прогласява 8 март за Международен ден на дамата, който да се отбелязва всека година от държавите-членки, в сходство с техните исторически и национални обичаи.
През 2017 година Организация на обединените нации отбелязва празника под мотото „ Жените в изменящата се работна среда: Планетата 50 на 50 до 2030 година “
Осми март в България
У нас Осми март в началото се отбелязва с беседи в стеснен кръг на социалисти през 1911 година, а през 1915 година е първото обществено честване.
Като общобългарски празник Осми март стартира да се чества след 9 септември 1944 година Отначало по предприятия, фабрики, институции се вършат събрания, на които се регистрира приносът на дамите в производството, културата, науката и публичния живот. След 1960 година честването взема изключително необятни размери и става обичан празник на дамите от всички възрасти, като Ден на дамата и на майката.
Денят на дамата в актуалната просвета
Денят е формален празник в Афганистан, Ангола, Азербайджан, Беларус, Буркина Фасо, Камбоджа, Китай, Куба, Грузия, Гвинея Бисау, Еритрея, Казахстан, Киргизстан, Лаос, Северна Македония, Мадагаскар, Молдова, Монголия, Непал (само за жени), Русия, Таджикистан, Туркменистан, Уганда, Украйна, Узбекистан, Виетнам и Замбия.
В някои страни като Камерун, Хърватия, Румъния, Черна гора, Босна и Херцеговина, Сърбия, България и Чили денят не е формален празник, само че все пак се празнува. На този ден мъжете подаряват цветя на дамите в техния живот – приятелки, майки, съпруги, сестри, колежки. В учебно заведение децата постоянно подаряват цветя на учителите си.
Започнал единствено като политическо събитие за социалистите, празникът последователно става част от културата на доста страни. В някои от тях денят губи политическата си багра и става просто мотив за мъжете да изразят своята благосклонност и внимание към дамите към тях – нещо като композиция от западните празници Ден на майката и Свети Валентин, споделя.
В други страни тематиката за политическите и човешките права на дамите, отстоявани от Организация на обединените нации, е мощно застъпена, а на битката за признание на тези права на дамите по света се гледа отговорно и с вяра.
В България денят се чества и като Ден на майката, макар че в последните години се празнува и християнският празник на майката и дамата - Благовещение (25 март).
Първият Ден на дамата е маркиран на 23 февруари 1909 година в Съединени американски щати по самодейност на Американската социалистическа партия.
Идеята за основаване на интернационален ден на дамата се появява след бурната индустриализация и икономическа агресия при започване на 20 век, която поражда митинги за възстановяване изискванията на труд.
Календарната дата се свързва с първата всеобща демонстрация на дами работнички, състояла се на 8 март 1857 година в Ню Йорк. Жените от шивашки и текстилни предприятия излизат на митинг срещу неприятните условия на труд и ниските заплати. Работничките са атакувани и разпръснати от полицията. Две години по-късно, на същия месец, тези дами основават своя първи работен профсъюз.
Това е значимо за борещите се за права на дамите в Западна Европа и Съединени американски щати през годините на студената война.
Клара Цеткин и Роза Люксембург, 1910 година
В идващите години следват други митинги, най-известният от които е през 1908 година, когато дамите провеждат шествие през Ню Йорк с претенции за по-кратък работен ден, по-добро възнаграждение и право на гласоподаване.
На 27 август 1910 година в Копенхаген се организира първата интернационална конференция на дамите, проведена от социалистическия интернационал. По предложение на немската социалистка Клара Цеткин се приема: Всяка година в една от първите недели на пролетта да се чества деня на работничките и на интернационалната им взаимност, за да се активизират необятните женски трудови маси за битка за пълноправие с мъжете във всички публични сфери на живота. На идната година, Международният ден на дамата е маркиран от повече от един милион хора в Австрия, Дания, Германия и Швейцария, а през 1913 година във Франция и Русия.
При пожар във фабрика за облекла в Ню Йорк умират повече от 150 работнички. Инцидентът, с извънредно висока смъртност, се приписва на неналичието на ограничения за сигурност.
На Запад Международния ден на дамата се отбелязва през 1910-те и 1920-те, само че последователно замира. Той се възобновява със зараждащия се феминизъм през 1960-те.
Демонстрациите на дамите в Русия се считат за първия стадий на Руската гражданска война от 1917 година На 8 март, през същата година работничките от Петроград излизат на проява против глада, войната и царизма. След Октомврийската гражданска война в Русия, от името на българските участнички във Втората интернационална конференция на жените-комунистки през 1920 година в Москва Ана Маймункова предлага Осми март за Международен ден на дамата. През 1965 година 8 март е разгласен публично като неработен ден и празник на дамата в Съюз на съветските социалистически републики. И през днешния ден денят е неработен в Русия и други страни от някогашния Съветски съюз – Беларус, Молдова, Казахстан, Киргизстан, Таджикистан, Украйна, както и в Северна Македония и Монголия.
През 1975 година, по време на Международната година на дамата, Организацията на обединените народи стартира да чества 8 март като Организация на обединените нации Ден на дамата. Две години по-късно, през декември 1977 година, Общото заседание на Организация на обединените нации приема специфична резолюция, с която прогласява 8 март за Международен ден на дамата, който да се отбелязва всека година от държавите-членки, в сходство с техните исторически и национални обичаи.
През 2017 година Организация на обединените нации отбелязва празника под мотото „ Жените в изменящата се работна среда: Планетата 50 на 50 до 2030 година “
Осми март в България
У нас Осми март в началото се отбелязва с беседи в стеснен кръг на социалисти през 1911 година, а през 1915 година е първото обществено честване.
Като общобългарски празник Осми март стартира да се чества след 9 септември 1944 година Отначало по предприятия, фабрики, институции се вършат събрания, на които се регистрира приносът на дамите в производството, културата, науката и публичния живот. След 1960 година честването взема изключително необятни размери и става обичан празник на дамите от всички възрасти, като Ден на дамата и на майката.
Денят на дамата в актуалната просвета
Денят е формален празник в Афганистан, Ангола, Азербайджан, Беларус, Буркина Фасо, Камбоджа, Китай, Куба, Грузия, Гвинея Бисау, Еритрея, Казахстан, Киргизстан, Лаос, Северна Македония, Мадагаскар, Молдова, Монголия, Непал (само за жени), Русия, Таджикистан, Туркменистан, Уганда, Украйна, Узбекистан, Виетнам и Замбия.
В някои страни като Камерун, Хърватия, Румъния, Черна гора, Босна и Херцеговина, Сърбия, България и Чили денят не е формален празник, само че все пак се празнува. На този ден мъжете подаряват цветя на дамите в техния живот – приятелки, майки, съпруги, сестри, колежки. В учебно заведение децата постоянно подаряват цветя на учителите си.
Източник: dunavmost.com
КОМЕНТАРИ