Трябва ни 37,5% осигуровка, за да плащаме пенсиите
Осигуровките за пенсия би трябвало да са над два пъти по-високи от настоящето си равнище, с цел да покриват разноските за пенсии. Действителният размер на вноската към държавното публично обезпечаване (ДОО) в този момент е 16,3%, тъй като от ден на ден хора се обезпечават и във втория дирек (поради което от общата вноска натам отиват 5%). За балансиране на приходите и разноските в системата, нужният размер на вноската е 37,5% за 2023 година, т.е. с над 20 процентни пункта по-голям. Това написа в новия годишен актюерски отчет на Национален осигурителен институт, оповестен през днешния ден.
Тези разбори са едни от най-важните в осигурителната система, тъй като вършат допускания и прогнози за идващите десетилетия до 2070 година, които се отнасят до всички нас - и като работещи, и като пенсионери, и като данъкоплатци. В тях нормално се показват и разнообразни различни сюжети за развиване на системата - да вземем за пример през нарастване на осигуровки или пенсионна възраст, или през ограничение на растежа на пенсиите, а оттова и на разноските. Заради огромните промени към пандемията, актюерски отчет не беше юридически от 2019 година Това прави тазгодишното му издание още по-интересно.
Като цяло, прогнозите на специалистите от Национален осигурителен институт са по-песимистични спрямо упованията от 2019 година, макар че демографски и макроикономически ненапълно нещата ще се усъвършенстват. В годините след пандемията бяха реализирани забележими усъвършенствания в размерите на пенсиите, но по-голямата част от разноските, нужни за тези ограничения, бяха финансирани посредством прехвърляния от централния бюджет, а не от лични доходи на осигурителната система. " Неизбежно се получи по този начин, че разривът сред приходите и разноските в ДОО се усили, също както и зависимостта на ДОО от държавния бюджет ", означават създателите на отчета.
Как ще порастват пенсиите
През идващите години швейцарското предписание ще дава все по-малък % на осъвременяване на пенсиите, демонстрират прогнозите. Ако тази година то докара до 11% за пенсиите от 1 юли, следващата година нарастването ще е 8,7%, през 2026 година - 4,6%, а след това ще продължи да понижава до 2,6% през 2070 година Все отново, с помощта на направените в последните години нараствания, през идващите няколко години пенсията ще стои все по-добре, когато се съпостави с осигурителния приход. За 2023 година междинната пенсия е 55% от междинния застрахователен приход - това е така наречен коефициент на заменяне. През идващите няколко години той ще доближи и даже ще надвиши 56%, само че това ще бъде и най-високата му стойност.
В дълготраен план коефициентът на заменяне на прихода ще намалее до към 43-44%, като през 2060 година ще е 43,1%. Това значи и по-малко великодушна пенсионна система. Експертите показват няколко аргументи за това, да вземем за пример включването на осигурителния приход за цялата трудова кариера за хората, почнали работа след 1999 година, а освен за " златните " години. Самото швейцарско предписание също, както се вижда и от прогнозните данни, ще въздейства отрицателно, защото в него се взема предвид повишаването на осигурителния приход и на инфлацията, заради което пенсиите ще порастват по-бавно от междинния застрахователен приход (предполага се, че ниската инфлация ще ги дърпа назад).
Важен фактор за размера на държавната пенсия е и корекцията (намалението) за хората, които ще получават втора пенсия от универсалните фондове. Тази промяна се постанова заради обстоятелството, че в границите на осигурителния им път, за тези хора в държавния пенсионен фонд е постъпвал по-малък размер на осигурителната вноска. Намалението не ги ощетява - те получават в допълнение заплащане и от втория дирек. Тази година понижението в пенсията от ДОО за хората, родени след 1959 година, е сред 10 и 11%. Този % ще нараства, достигайки до към 20% до 2040 година и 25% до 2052 година защото целият застрахователен стаж на лицата, които ще се пенсионират след 2040 година ще обгръща интервали след 2001 година с обезпечаване в повсеместен пенсионен фонд, изясняват от Национален осигурителен институт.
Какви ще са идващите пенсионери
Хората с пенсия за застрахователен стаж и възраст при изпълнени условия ще продължат да понижават, като ще се усилват хората с инвалидни пенсии, както и тези с незадоволително стаж и възраст. Докато през последните години наклонността в броя на инвалидните пенсии беше намаляваща, от началото на 2023 година настъпи поврат и броят им стартира да нараства. Причината е в осъществената през 2023 година смяна в Наредбата за здравната експертиза, напомнят актюерите на Национален осигурителен институт.
Прогнозите демонстрират, че в случай че предходната година пенсионерите с персонални инвалидни пенсии са били 18,6% от общия брой на пенсионерите с пенсии за трудова активност, то до 2040 година делът им ще доближи 24,5%. С други думи, тогава всеки четвърти пенсионер ще е пенсионер по неработоспособност, а не с цялостен застрахователен стаж и навършена възраст.
Нищо положително не ни чака и във връзка с зависимостта сред осигуряващи се и пенсионери. През 2023 година на 100 обезпечени лица са съответствали 68 пенсионери с пенсии за трудова активност. След 2040 година, под въздействието на фактори като застаряване на популацията, увеличаваща се междинна дълготрайност на живота и намаляващ брой на заетите лица, стойностите на този индикатор нарастват доста, като съгласно прогнозните резултати през 2060 година на 100 обезпечени лица ще подхождат 81 пенсионери с пенсии за трудова активност, т.е. все по-малко работещи ще би трябвало да устоят от ден на ден пенсионери.
Два сюжета
В актюерския отчет са показани два различни сюжета за деяние. Те са създадени за информиране
какви биха били следствията от възможни решения за възстановяване салдото на системата в идващите десетилетия.
Единият сюжет е гладко нарастване на осигурителната вноска за родените след 1959 година Тя се усилва от началото на 2025 година с един процентен пункт до 15,8%. След това нарастването продължава с по 1 пр.п. на всеки пет години до постигане на 19,8% от осигурителния приход в 2045 година, или общо пет процентни пункта над настоящето равнище от 14,8%.
Ефектът от нарастването на осигурителната вноска върху приходите на ДОО ще бъде забележителен. Още през 2025 година приходите в ДОО нарастват от 6,4% на 6,7% от Брутният вътрешен продукт. В края на интервала приходите от осигурителни вноски доближават 7,7% от Брутният вътрешен продукт, при 6,2% при опазване на настоящето равнище на обезпечаване.
Размерът на прехвърлянето от държавния бюджет за покриване на дефицита от средства, който до 2027 година се чака да надвиши 48% от общите разноски, понижава с 2,4 прочие п. още през 2025 година, като в средата на интервала приходите от осигурителни вноски за фонд " Пенсии " ще покриват 70%, а в края на интервала 68% от разноските за пенсии за
трудова активност на ДОО, демонстрира този сюжет. Това е едно напълно здравословно равнище, изключително на фона на настоящия дисбаланс.
Вторият сюжет позволява смяна в член 100 на Кодекса за обществено обезпечаване (швейцарското правило), с която пенсиите се осъвременяват единствено с показателя на потребителските цени, вместо с половината от растежа им и половината от растежа на осигурителния приход. Това ще забави растежа на пенсиите, тъй като процентите на осъвременяване ще са по-ниски. Разходите за пенсии ще намалеят, само че и пенсиите ще изостанат още повече от приходите, тъй като нарастванията ще са 2,4% следващата година, 2,8% за 2026 година и по 2% за идващите години. При този сюжет предстоящо се утежнява щедростта на пенсионната система и
коефициентът на заменяне на прихода понижава, разясняват от Национален осигурителен институт. При тези допускания прехвърлянето от бюджета за покриване на дефицита понижава до към 44% в 2027 година, като до 2040 година приходите от осигурителни вноски за фонд " Пенсии "
ще покриват 67%, а в края на интервала 62% от разноските за пенсии за трудова активност на ДОО.
Препоръките
Основното предизвикателство на идващите години ще е не да се задържи повишаването на разноските за пенсии, а да се намерят подобаващи източници за финансирането им, означават анализаторите. Те обаче регистрират, че поради демографските процеси и намаляването на броя на обезпечените, опциите за повишаване на осигурителните доходи по тази линия са лимитирани.
Увеличаването на интервала на обезпечаване преди практикуване на правото на пенсия ще се обезпечи удобно освен върху дълготрайното финансово положение на системата, само че и върху адекватността на пенсиите, написа още в отчета. В същото време обаче в него се акцентира, че до 2037 година възрастта и стажът не престават да порастват, заради което въвеждането на още по-строги условия за пенсиониране съществено ще влошат достъпа до пенсия.
Като допустимо решение специалистите предлагат да се прегледат някои съществуващи разпореждания, които водят до увеличение на междинната дълготрайност на приемане на пенсия, без това да е съпроводено с по-дълъг интервал на обезпечаване. Подсказват и че би трябвало да се премислят практики, които нарушават връзката " принос-права ", вместо да я заздравяват. Почти всички законови промени в последните една-две години са точно в тази посока.
Докладът не упорства за нарастване на осигуровки. Авторите му регистрират, че сходна мярка е прекомерно непопулярно решение, което ще има неподходящи последствия върху разполагаемите приходи на хората и върху конкурентоспособността на стопанската система ни. Вместо това, показват те, може да се търси по-добър баланс сред социалнозащитната и осигурителната функционалност на ДОО, без да се подценява адекватността на пенсиите. Сред обрисуваните в този подтекст решения е минималната пенсия да се дефинира по метод, който пази пенсионерите от изпадане в беднотия, само че също и ангажиране на другите системи за обществена отбрана у нас. Посочва се и нуждата от предвидим механизъм за актуализиране на тавана на пенсиите, тъй че всички пенсионери да получават осъвременяване.
Диляна Димитрова, " "
Тези разбори са едни от най-важните в осигурителната система, тъй като вършат допускания и прогнози за идващите десетилетия до 2070 година, които се отнасят до всички нас - и като работещи, и като пенсионери, и като данъкоплатци. В тях нормално се показват и разнообразни различни сюжети за развиване на системата - да вземем за пример през нарастване на осигуровки или пенсионна възраст, или през ограничение на растежа на пенсиите, а оттова и на разноските. Заради огромните промени към пандемията, актюерски отчет не беше юридически от 2019 година Това прави тазгодишното му издание още по-интересно.
Като цяло, прогнозите на специалистите от Национален осигурителен институт са по-песимистични спрямо упованията от 2019 година, макар че демографски и макроикономически ненапълно нещата ще се усъвършенстват. В годините след пандемията бяха реализирани забележими усъвършенствания в размерите на пенсиите, но по-голямата част от разноските, нужни за тези ограничения, бяха финансирани посредством прехвърляния от централния бюджет, а не от лични доходи на осигурителната система. " Неизбежно се получи по този начин, че разривът сред приходите и разноските в ДОО се усили, също както и зависимостта на ДОО от държавния бюджет ", означават създателите на отчета.
Как ще порастват пенсиите
През идващите години швейцарското предписание ще дава все по-малък % на осъвременяване на пенсиите, демонстрират прогнозите. Ако тази година то докара до 11% за пенсиите от 1 юли, следващата година нарастването ще е 8,7%, през 2026 година - 4,6%, а след това ще продължи да понижава до 2,6% през 2070 година Все отново, с помощта на направените в последните години нараствания, през идващите няколко години пенсията ще стои все по-добре, когато се съпостави с осигурителния приход. За 2023 година междинната пенсия е 55% от междинния застрахователен приход - това е така наречен коефициент на заменяне. През идващите няколко години той ще доближи и даже ще надвиши 56%, само че това ще бъде и най-високата му стойност.
В дълготраен план коефициентът на заменяне на прихода ще намалее до към 43-44%, като през 2060 година ще е 43,1%. Това значи и по-малко великодушна пенсионна система. Експертите показват няколко аргументи за това, да вземем за пример включването на осигурителния приход за цялата трудова кариера за хората, почнали работа след 1999 година, а освен за " златните " години. Самото швейцарско предписание също, както се вижда и от прогнозните данни, ще въздейства отрицателно, защото в него се взема предвид повишаването на осигурителния приход и на инфлацията, заради което пенсиите ще порастват по-бавно от междинния застрахователен приход (предполага се, че ниската инфлация ще ги дърпа назад).
Важен фактор за размера на държавната пенсия е и корекцията (намалението) за хората, които ще получават втора пенсия от универсалните фондове. Тази промяна се постанова заради обстоятелството, че в границите на осигурителния им път, за тези хора в държавния пенсионен фонд е постъпвал по-малък размер на осигурителната вноска. Намалението не ги ощетява - те получават в допълнение заплащане и от втория дирек. Тази година понижението в пенсията от ДОО за хората, родени след 1959 година, е сред 10 и 11%. Този % ще нараства, достигайки до към 20% до 2040 година и 25% до 2052 година защото целият застрахователен стаж на лицата, които ще се пенсионират след 2040 година ще обгръща интервали след 2001 година с обезпечаване в повсеместен пенсионен фонд, изясняват от Национален осигурителен институт.
Какви ще са идващите пенсионери
Хората с пенсия за застрахователен стаж и възраст при изпълнени условия ще продължат да понижават, като ще се усилват хората с инвалидни пенсии, както и тези с незадоволително стаж и възраст. Докато през последните години наклонността в броя на инвалидните пенсии беше намаляваща, от началото на 2023 година настъпи поврат и броят им стартира да нараства. Причината е в осъществената през 2023 година смяна в Наредбата за здравната експертиза, напомнят актюерите на Национален осигурителен институт.
Прогнозите демонстрират, че в случай че предходната година пенсионерите с персонални инвалидни пенсии са били 18,6% от общия брой на пенсионерите с пенсии за трудова активност, то до 2040 година делът им ще доближи 24,5%. С други думи, тогава всеки четвърти пенсионер ще е пенсионер по неработоспособност, а не с цялостен застрахователен стаж и навършена възраст.
Нищо положително не ни чака и във връзка с зависимостта сред осигуряващи се и пенсионери. През 2023 година на 100 обезпечени лица са съответствали 68 пенсионери с пенсии за трудова активност. След 2040 година, под въздействието на фактори като застаряване на популацията, увеличаваща се междинна дълготрайност на живота и намаляващ брой на заетите лица, стойностите на този индикатор нарастват доста, като съгласно прогнозните резултати през 2060 година на 100 обезпечени лица ще подхождат 81 пенсионери с пенсии за трудова активност, т.е. все по-малко работещи ще би трябвало да устоят от ден на ден пенсионери.
Два сюжета
В актюерския отчет са показани два различни сюжета за деяние. Те са създадени за информиране
какви биха били следствията от възможни решения за възстановяване салдото на системата в идващите десетилетия.
Единият сюжет е гладко нарастване на осигурителната вноска за родените след 1959 година Тя се усилва от началото на 2025 година с един процентен пункт до 15,8%. След това нарастването продължава с по 1 пр.п. на всеки пет години до постигане на 19,8% от осигурителния приход в 2045 година, или общо пет процентни пункта над настоящето равнище от 14,8%.
Ефектът от нарастването на осигурителната вноска върху приходите на ДОО ще бъде забележителен. Още през 2025 година приходите в ДОО нарастват от 6,4% на 6,7% от Брутният вътрешен продукт. В края на интервала приходите от осигурителни вноски доближават 7,7% от Брутният вътрешен продукт, при 6,2% при опазване на настоящето равнище на обезпечаване.
Размерът на прехвърлянето от държавния бюджет за покриване на дефицита от средства, който до 2027 година се чака да надвиши 48% от общите разноски, понижава с 2,4 прочие п. още през 2025 година, като в средата на интервала приходите от осигурителни вноски за фонд " Пенсии " ще покриват 70%, а в края на интервала 68% от разноските за пенсии за
трудова активност на ДОО, демонстрира този сюжет. Това е едно напълно здравословно равнище, изключително на фона на настоящия дисбаланс.
Вторият сюжет позволява смяна в член 100 на Кодекса за обществено обезпечаване (швейцарското правило), с която пенсиите се осъвременяват единствено с показателя на потребителските цени, вместо с половината от растежа им и половината от растежа на осигурителния приход. Това ще забави растежа на пенсиите, тъй като процентите на осъвременяване ще са по-ниски. Разходите за пенсии ще намалеят, само че и пенсиите ще изостанат още повече от приходите, тъй като нарастванията ще са 2,4% следващата година, 2,8% за 2026 година и по 2% за идващите години. При този сюжет предстоящо се утежнява щедростта на пенсионната система и
коефициентът на заменяне на прихода понижава, разясняват от Национален осигурителен институт. При тези допускания прехвърлянето от бюджета за покриване на дефицита понижава до към 44% в 2027 година, като до 2040 година приходите от осигурителни вноски за фонд " Пенсии "
ще покриват 67%, а в края на интервала 62% от разноските за пенсии за трудова активност на ДОО.
Препоръките
Основното предизвикателство на идващите години ще е не да се задържи повишаването на разноските за пенсии, а да се намерят подобаващи източници за финансирането им, означават анализаторите. Те обаче регистрират, че поради демографските процеси и намаляването на броя на обезпечените, опциите за повишаване на осигурителните доходи по тази линия са лимитирани.
Увеличаването на интервала на обезпечаване преди практикуване на правото на пенсия ще се обезпечи удобно освен върху дълготрайното финансово положение на системата, само че и върху адекватността на пенсиите, написа още в отчета. В същото време обаче в него се акцентира, че до 2037 година възрастта и стажът не престават да порастват, заради което въвеждането на още по-строги условия за пенсиониране съществено ще влошат достъпа до пенсия.
Като допустимо решение специалистите предлагат да се прегледат някои съществуващи разпореждания, които водят до увеличение на междинната дълготрайност на приемане на пенсия, без това да е съпроводено с по-дълъг интервал на обезпечаване. Подсказват и че би трябвало да се премислят практики, които нарушават връзката " принос-права ", вместо да я заздравяват. Почти всички законови промени в последните една-две години са точно в тази посока.
Докладът не упорства за нарастване на осигуровки. Авторите му регистрират, че сходна мярка е прекомерно непопулярно решение, което ще има неподходящи последствия върху разполагаемите приходи на хората и върху конкурентоспособността на стопанската система ни. Вместо това, показват те, може да се търси по-добър баланс сред социалнозащитната и осигурителната функционалност на ДОО, без да се подценява адекватността на пенсиите. Сред обрисуваните в този подтекст решения е минималната пенсия да се дефинира по метод, който пази пенсионерите от изпадане в беднотия, само че също и ангажиране на другите системи за обществена отбрана у нас. Посочва се и нуждата от предвидим механизъм за актуализиране на тавана на пенсиите, тъй че всички пенсионери да получават осъвременяване.
Диляна Димитрова, " "
Източник: inews.bg
КОМЕНТАРИ