Образование в криза: Високи заплати за учителите, ниски резултати за учениците
Осигурителният приход на учителите в България нараства колосално – с 200% за последните 10 години. Същевременно обаче резултатите на българските възпитаници не престават да са ниски.
Според данните на Националния застрахователен институт (НОИ) осигурителният приход на педагозите през 2014 година е бил 826.10 лева През 2024 година той е към този момент 2535.06 лева, което е с 207% повече. За същия интервал междинният триумф на зрелостниците по наложителната матура по предмета „ Български език и литература “ остава към Добър 4, сочат статистиките на просветното ведомство.
В резултат на провежданата през последните години политика по приходите за педагогическите експерти средномесечният застрахователен приход на учителите за 2024 година е с 53.1% по-висок от този за страната “, разясняват от Национален осигурителен институт.
От графиката може да се види, че до момента в който в интервала 2014 – 2016 година индикаторът пораства с по 2 – 3% годишно, от 2017 година насам покачването минава 15% всяка година.
Най-големите повишавания са по отношение на обвързването на учителските заплати като 125% от междинното брутно заплащане за страната.
То обаче явно не е подкрепено от по-добро показване на българските възпитаници.
Притеснителни резултати
По време на свое събитие преди време от Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) изведоха данни за представянето на българските възпитаници в интернационалния тест PISA.
Той служи за оценяване на функционалната просветеност на учениците в разнообразни страни по света, като се концентрира не върху това, което учениците помнят от взетия материал през годината, а върху техните качества да мислят сериозно и да проучват. С други думи, могат ли учениците да се оправят с разнообразни обстановки в действителния живот.
Според данните, изведени от АИКБ, 54% от българските възпитаници са под сериозния най-малко на познания по математика (при 31% приблизително за страните от ОИСР), 53% – по четене (при междинни 26%) и 48% – по естествени науки (при междинни 24%).
Накратко – системата на учебно обучение се проваля редовно в покриването на минимумите с повече от половината възпитаници “, показват от Института за пазарна стопанска система (ИПИ) в собствен разбор.
Миналата година бе обявена позитивна вест, че на матурите са регистрирани най-високите резултати от 2008 година Средният триумф от наложителния държавен зрелостен изпит по БЕЛ бе Добър 4.32, което е обичайно равнището на българския възпитаник. През 2014 година междинният триумф на същата матура е бил Добър 4.28. Дъното бе стигнато през 2023 година, когато равнището падна до Добър 3.93.
Лъч светлина
Резултатите от друго проучване обаче демонстрират, че родните възпитаници се показват мощно, най-малко при започване на своето обучение.
Става въпрос за проучването TIMSS, което съпоставя резултатите по математика и естествени науки сред разнообразни просветителни системи и модели. То преглежда два стадия в хода на учебното обучение – четвърти клас (9 – 10 годишни) и осми клас (13 – 14 годишни) измежду 59 страни, като за България са взети единствено триумфите на четвъртокласниците.
Според разбор на ИПИ върху резултатите от TIMSS, междинната оценка на българските четвъртокласници и по математика, и по естествени науки е 530 точки, което ги слага надлежно на 18-то и 17-то място измежду включените в изследването страни.
Постиженията им по математика са сравними в Европа с тези на учениците от Финландия, Швеция, Чехия и Норвегия, а по естествени науки – с тези на Норвегия, Ирландия и Швеция.
В началната си фаза българското учебно обучение се подрежда измежду страни, за които сме привикнали да мислим като просветителни водачи, които постановат трендовете в методите и методите, които реализират най-високите резултати в учебно заведение “, разясняват от Института.
От там обаче предизвестяват, че още в началния стадий могат да се видят обилни разлики сред успяващите възпитаници в България и тези, които изостават.
Тази разлика е по-голяма от това на множеството сравними страни – още на тази фаза неравенството в образованието е огромно “, допълват от института.
Изводите
От години се приказва, че учебниците на учениците са цялостни с ненужна и прекомерно обемна информация, както и че просветителната система не е фокусирана върху развиването на умения и познания, а повече върху запомнянето на информация.
По време на кръглата маса на АИКБ някогашният длъжностен министър на образованието Галин Цоков изведе забавното виждане, че „ сходни проблеми се слагат години напред “.
Може би е време да погледнем в бъдещето и да забележим по какъв начин да ги решим – не посредством обособени дейности, а образованието да се изведе като платформа за обединяване на България “, сподели тогава той.
Идеята зад думите му бе, че не може образованието да се оправи с еднократни дейности и хрумвания, а би трябвало цялостна идея за развиване, каквато голям брой страни по света вършат.
България най-малко би трябвало да опита също да направи такава “, заключи Цоков.
обучение застрахователен приход Национален осигурителен институт междинен застрахователен приход НОИ
Според данните на Националния застрахователен институт (НОИ) осигурителният приход на педагозите през 2014 година е бил 826.10 лева През 2024 година той е към този момент 2535.06 лева, което е с 207% повече. За същия интервал междинният триумф на зрелостниците по наложителната матура по предмета „ Български език и литература “ остава към Добър 4, сочат статистиките на просветното ведомство.
В резултат на провежданата през последните години политика по приходите за педагогическите експерти средномесечният застрахователен приход на учителите за 2024 година е с 53.1% по-висок от този за страната “, разясняват от Национален осигурителен институт.
От графиката може да се види, че до момента в който в интервала 2014 – 2016 година индикаторът пораства с по 2 – 3% годишно, от 2017 година насам покачването минава 15% всяка година.
Най-големите повишавания са по отношение на обвързването на учителските заплати като 125% от междинното брутно заплащане за страната.
То обаче явно не е подкрепено от по-добро показване на българските възпитаници.
Притеснителни резултати
По време на свое събитие преди време от Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) изведоха данни за представянето на българските възпитаници в интернационалния тест PISA.
Той служи за оценяване на функционалната просветеност на учениците в разнообразни страни по света, като се концентрира не върху това, което учениците помнят от взетия материал през годината, а върху техните качества да мислят сериозно и да проучват. С други думи, могат ли учениците да се оправят с разнообразни обстановки в действителния живот.
Според данните, изведени от АИКБ, 54% от българските възпитаници са под сериозния най-малко на познания по математика (при 31% приблизително за страните от ОИСР), 53% – по четене (при междинни 26%) и 48% – по естествени науки (при междинни 24%).
Накратко – системата на учебно обучение се проваля редовно в покриването на минимумите с повече от половината възпитаници “, показват от Института за пазарна стопанска система (ИПИ) в собствен разбор.
Миналата година бе обявена позитивна вест, че на матурите са регистрирани най-високите резултати от 2008 година Средният триумф от наложителния държавен зрелостен изпит по БЕЛ бе Добър 4.32, което е обичайно равнището на българския възпитаник. През 2014 година междинният триумф на същата матура е бил Добър 4.28. Дъното бе стигнато през 2023 година, когато равнището падна до Добър 3.93.
Лъч светлина
Резултатите от друго проучване обаче демонстрират, че родните възпитаници се показват мощно, най-малко при започване на своето обучение.
Става въпрос за проучването TIMSS, което съпоставя резултатите по математика и естествени науки сред разнообразни просветителни системи и модели. То преглежда два стадия в хода на учебното обучение – четвърти клас (9 – 10 годишни) и осми клас (13 – 14 годишни) измежду 59 страни, като за България са взети единствено триумфите на четвъртокласниците.
Според разбор на ИПИ върху резултатите от TIMSS, междинната оценка на българските четвъртокласници и по математика, и по естествени науки е 530 точки, което ги слага надлежно на 18-то и 17-то място измежду включените в изследването страни.
Постиженията им по математика са сравними в Европа с тези на учениците от Финландия, Швеция, Чехия и Норвегия, а по естествени науки – с тези на Норвегия, Ирландия и Швеция.
В началната си фаза българското учебно обучение се подрежда измежду страни, за които сме привикнали да мислим като просветителни водачи, които постановат трендовете в методите и методите, които реализират най-високите резултати в учебно заведение “, разясняват от Института.
От там обаче предизвестяват, че още в началния стадий могат да се видят обилни разлики сред успяващите възпитаници в България и тези, които изостават.
Тази разлика е по-голяма от това на множеството сравними страни – още на тази фаза неравенството в образованието е огромно “, допълват от института.
Изводите
От години се приказва, че учебниците на учениците са цялостни с ненужна и прекомерно обемна информация, както и че просветителната система не е фокусирана върху развиването на умения и познания, а повече върху запомнянето на информация.
По време на кръглата маса на АИКБ някогашният длъжностен министър на образованието Галин Цоков изведе забавното виждане, че „ сходни проблеми се слагат години напред “.
Може би е време да погледнем в бъдещето и да забележим по какъв начин да ги решим – не посредством обособени дейности, а образованието да се изведе като платформа за обединяване на България “, сподели тогава той.
Идеята зад думите му бе, че не може образованието да се оправи с еднократни дейности и хрумвания, а би трябвало цялостна идея за развиване, каквато голям брой страни по света вършат.
България най-малко би трябвало да опита също да направи такава “, заключи Цоков.
обучение застрахователен приход Национален осигурителен институт междинен застрахователен приход НОИ
Източник: economic.bg
КОМЕНТАРИ