Медицинските сестри у нас - много обещания, малко желаещи
Осигуреността на здравната система с медицински експерти е сериозен знак за положението на опазването на здравето в България. Годишният Здравен барометър за 2024 година демонстрира тревожни данни по отношение на намаляването и застаряването на медицинските фрагменти, съчетано с безпорядък в здравната статистика, които постановат незабавни ограничения.
Според Даниел Вълчев, някогашен министър на образованието и науката, б роят на практикуващите лекари в България е повишен нищожно през 2023 година, достигайки 29 911 - с едвам 312 повече спрямо миналата година. Това нарастване обаче е локализирано в единствено седем области, до момента в който в останалите 21 има спад. Най-драстичен е спадът в Ловеч (26%), Видин (19%) и Габрово (18%), което акцентира неравномерното систематизиране на лекарите и нуждата от стабилизиране на този сериозен запас.
Сходна е обстановката и при експертите по здравни грижи, чиито сбор за 2023 година възлиза на 44 523 - нарастване с едвам 30 души по отношение на 2022 година, само че спад от 6,9% (328 души) по отношение на 2012 година Въпреки че в Перник, Бургас и Монтана има растеж на броя на медицинските сестри по отношение на 2012 година, Най-засегнати са Кюстендил (31%), Добрич (29%) и Ловеч (27%).
Наблюдава се трагичен дефицит на персонални лекари
Повечето медици са над 50-годишни
Анализът на възрастовата конструкция на лекарите разкрива съществени демографски провокации. Около 55% от практикуващите лекари в България са над 55 години, а близо 22% са на възраст над 65 години. В области като Ловеч, Видин и Габрово над 70% от лекарите са над 55-годишна възраст, което основава сериозна заплаха за устойчивостта на здравната система в тези райони. В Ловеч и Видин лекарите до 35-годишна възраст съставляват едвам 1%, което акцентира потребността от привличане и задържане на млади експерти.
междинната възраст на лекарите в България е 53 години, като 27% са над 60 години и 12% са над 70 години. В 13 области повече от половината лекари са на възраст над 61 години, което допуска, че в околните години дефицитът на фрагменти ще се задълбочи още повече.
Налице е и сериозен недостиг на експерти в основни посоки. Педиатрите в страната са едвам 2257, като 70% от тях са на възраст над 61 години. Анестезиолозите са 1288, от които половината са над 61 години. Тревожен е и фактът, че 90% от общопрактикуващите лекари са над 50-годишна възраст, което основава неустановеност за достъпа до първична здравна помощ в бъдеще. Прогнозите демонстрират, че след 5 години близо 30% от лекарите ще бъдат над 70-годишна възраст.
Даниел Вълчев също по този начин показва съществени проблеми в организацията на здравната статистика в България. Здравните данни са разпокъсани и постоянно спорни. Например, данните за броя на лечебните заведения варират - Националният статистически институт (НСИ) и Националният център по публично здраве и разбори (НЦОЗА) регистрират 319 лечебни заведения, до момента в който регистърът на Министерството на здравеопазването - 297. Подобни разминавания има и при броя на аптеките и даже при броя на лекарите, което затруднява образуването на поредна здравна политика.
Демографската рецесия и структурните несъответствия в здравната система съставляват непосредствена опасност за качеството и достъпа до опазване на здравето в България. Статистическите разминавания и неналичието на млади фрагменти постановат незабавни ограничения, които да подсигуряват устойчивостта на здравната система и опциите на българските жители да получават качествена здравна помощ.
Липсват ни медсестри, психиатри и джипита
В идващите 5-10 години казусът с дефицита на фрагменти ще се изостри
Според Даниел Вълчев, някогашен министър на образованието и науката, б роят на практикуващите лекари в България е повишен нищожно през 2023 година, достигайки 29 911 - с едвам 312 повече спрямо миналата година. Това нарастване обаче е локализирано в единствено седем области, до момента в който в останалите 21 има спад. Най-драстичен е спадът в Ловеч (26%), Видин (19%) и Габрово (18%), което акцентира неравномерното систематизиране на лекарите и нуждата от стабилизиране на този сериозен запас.
Сходна е обстановката и при експертите по здравни грижи, чиито сбор за 2023 година възлиза на 44 523 - нарастване с едвам 30 души по отношение на 2022 година, само че спад от 6,9% (328 души) по отношение на 2012 година Въпреки че в Перник, Бургас и Монтана има растеж на броя на медицинските сестри по отношение на 2012 година, Най-засегнати са Кюстендил (31%), Добрич (29%) и Ловеч (27%).
Наблюдава се трагичен дефицит на персонални лекари
Повечето медици са над 50-годишни
Анализът на възрастовата конструкция на лекарите разкрива съществени демографски провокации. Около 55% от практикуващите лекари в България са над 55 години, а близо 22% са на възраст над 65 години. В области като Ловеч, Видин и Габрово над 70% от лекарите са над 55-годишна възраст, което основава сериозна заплаха за устойчивостта на здравната система в тези райони. В Ловеч и Видин лекарите до 35-годишна възраст съставляват едвам 1%, което акцентира потребността от привличане и задържане на млади експерти.
междинната възраст на лекарите в България е 53 години, като 27% са над 60 години и 12% са над 70 години. В 13 области повече от половината лекари са на възраст над 61 години, което допуска, че в околните години дефицитът на фрагменти ще се задълбочи още повече.
Налице е и сериозен недостиг на експерти в основни посоки. Педиатрите в страната са едвам 2257, като 70% от тях са на възраст над 61 години. Анестезиолозите са 1288, от които половината са над 61 години. Тревожен е и фактът, че 90% от общопрактикуващите лекари са над 50-годишна възраст, което основава неустановеност за достъпа до първична здравна помощ в бъдеще. Прогнозите демонстрират, че след 5 години близо 30% от лекарите ще бъдат над 70-годишна възраст.
Даниел Вълчев също по този начин показва съществени проблеми в организацията на здравната статистика в България. Здравните данни са разпокъсани и постоянно спорни. Например, данните за броя на лечебните заведения варират - Националният статистически институт (НСИ) и Националният център по публично здраве и разбори (НЦОЗА) регистрират 319 лечебни заведения, до момента в който регистърът на Министерството на здравеопазването - 297. Подобни разминавания има и при броя на аптеките и даже при броя на лекарите, което затруднява образуването на поредна здравна политика.
Демографската рецесия и структурните несъответствия в здравната система съставляват непосредствена опасност за качеството и достъпа до опазване на здравето в България. Статистическите разминавания и неналичието на млади фрагменти постановат незабавни ограничения, които да подсигуряват устойчивостта на здравната система и опциите на българските жители да получават качествена здравна помощ.
Липсват ни медсестри, психиатри и джипита
В идващите 5-10 години казусът с дефицита на фрагменти ще се изостри
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ