Защо българите не искат да се ваксинират
Още в първите месеци на годината, преди всеобщата имунизация да стане факт, няколко общоевропейски проучвания разкриха, че българите са най-негативно настроени към имунизациите в целия Европейски Съюз и това бе ранен знак, че имунизациите в България няма да вървят нито бързо, нито елементарно. Основната причина за ваксинния песимизъм в европейски мащаб бе фактът, че имунизациите против COVD-19 са нови и не е ясно до каква степен са безвредни за здравето. Оттогава обаче минаха доста месеци, ваксинирани са милиарди хора по света и към този момент е ясно, че тези паники са безпочвени.
Въпреки това те към момента са водещата причина българите да не желаят да се имунизират - това демонстрира и анкетата, която " Капитал " организира (без да претендира за представителност). А фактът, че страховете не са разсеяни, приказва както за незадоволителна осведомителна акция, по този начин и за счупено доверие сред институциите и хората.
Сложно е
Над 30% от участвалите в анкетата на " Капитал " споделят голословните страхове от евентуални вреди за здравето, които имунизациите могат да нанесат. Още една четвърт от далите отговор считат, че нямат потребност от ваксина, тъй като към този момент са прекарали COVD-19.
Всеки пети пък показва аргументи, свързани с дезинформация или тайни теори и - че имунизацията може да навреди на репродуктивните функционалности, че тя е операция на политиците и фарма фирмите или световен скрит план за надзор на популацията посредством чипиране. Около 10% считат, че имунизацията не пази от заразяване, над 6% настояват, че имат заболяване, което не им разрешава да се имунизират, а други 2.6% показват персоналния си доктор като причина да не се ваксинират.
Тези отговори разкриват най-различни проблеми:
Обективната информация за сигурността, успеваемостта и изгодата от имунизациите - в това число и за към този момент преболедувалите, очевидно не е достигнала до хората или това не е станало по безапелационен метод. Дезинформацията е необятно публикувана и е засегнала най-малко 20% от популацията. Личните лекари в някои случаи спъват, вместо да оказват помощ за имунизациите. Макар под 3% да показват в анкетата, че са посъветвани от персоналния доктор да не се имунизират, феноменът, наподобява, е много по-широко публикуван. Той е тематика на необятни разисквания в ред групи в обществените мрежи, разяснява се и от специалистите като неприемлива, само че мощно публикувана процедура. Твърде огромен дял хора показват болесттите си като причина да не се имунизират, което също приказва за незадоволителна осведоменост и за лекарска бездейност. Истински противопоказни за имунизация против коронавирус действително са извънредно малко положения - като тежки алергии и доста рядко срещан вид тромбози. Над 7% от далите отговор споделят класическия антиваксърски принцип: по-добре преболедуване, в сравнение с ваксина.
Капитал - брой 44 А кой е срещу имунизациите?
Според изследване на Евробарометър от края на август типичният " антиваксър " в България е най-вече млада жена на възраст сред 25 и 39 години, със приблизително обучение, с две деца и живее в града. Други изследвания на български организации в последната година обаче сочат, че максимален дял измежду съперниците на имунизациите имат младите мъже от по-малки обитаеми места, с главно или приблизително обучение и относително ниски приходи.
И двете изказвания евентуално са правилни. Едно европейско проучване от лятото рисува типичния профил на ваксинния песимист в Европа по няколко индикатора - обучение, възраст, приходи, занятие, осведомителни привички. Според него най-негативно настроени против имунизациите са безработните, домакините, хора в дребни обитаеми места и изключително хората, които се осведомят най-вече от обществените мрежи.
Всичко това ясно демонстрира зависимостите сред ваксинния песимизъм и, общо казано, ниските приходи.
Така задачата по убеждаването на българите да се имунизират ще е, меко казано, предизвикателна. Тя обаче е без конкуренция, тъй като това е единственото стабилно решение на здравната рецесия. Другият вид е страната да продължи да влиза от вълна във вълна и от рецесия в рецесия с цената още десетки хиляди изгубени животи, блокирана с месеци здравна система и съществени финансови вреди за бизнеса. А очакванията, че " този път към този момент стигнахме групов имунитет ", се оказват лъжливи след всяка вълна, макар високата цена.
Колко уязвима остава България
Регионалните данни за имунизираните, преболедувалите и умрелите в обособените области на страната разкриват основни разлики сред районите, само че изрично подсказват, че нито една област не е покрай групов имунитет (виж графиките). Няма и групи в обществото, за които да може да се одобри, че са предпазени, с изключение ненапълно може би на лекарите.
Без изненада най-голям е делът на имунизираните в София-град - към този момент съвсем 32%, до момента в който в Монтана е едвам 14%. Най-висок е делът на ваксинираните във възрастовата група сред 60 и 80 години (33-34%) - това са и най-уязвимите за тежко превозване на заболяването и надлежно запълване на лечебните заведения. Но това равнище е близо три пъти по-ниско от средноевропейското за тези възрастови групи. Ваксинациите при младежите под 18 години са на дъното с 1% при приблизително над 16% в Европейски Съюз. Едва 40% от учителите са ваксинирани, макар че учебните заведения са един от най-големите фактори за разпространяване на болестта. Единствено лекарите са съумели да реализират 70% дял на имунизациите, а останалият медицински личен състав - към 50%.
Четено Коментирано Препоръчвано 1 Политика 2 Вечерни вести 3 Коронавирус 1 Политика 2 Коронавирус 3 Свят 1 Политика 2 Вечерни вести 3 Коронавирус
Данните за преболедувалите също мощно варират в другите райони. Най-висок % на инфектирани е регистриран в София - съвсем 12%, а минимален е в Кърджали - под 4% (виж картата). Ясно е, че тези разлики не са справедливи. В огромните градове, където има повече лаборатории, популацията е по-платежоспособно и по-образовано, делът на случаите е по-висок, до момента в който в по-бедните и стопански по-изостанали райони има доста по-голяма скрита заболеваемост. Така сигурно процентът на преболедувалите в София може да се одобри като по-реалистичен от този в Кърджали.
Информацията за умрелите от COVD-19 във всяка област добавя картината. В София-град, където опциите за лекуване са най-хубави, жертвите са към 2% от записаните случаи, колкото е и междинното за Европа. В другата прекаленост е Смолян - 7%, а приблизително за страната жертвите на заболяването са към 5% от публично инфектираните. Така, в случай че се съди по високия дял на умрелите, то броят на случаите в доста области е занижен два-три пъти и в някои места делът преболедували може да доближава и 16-18%.
Дори по този начин обаче преболедували и имунизирани надали надвишават 50% в която и да е област и най-малко половината от популацията остава уязвимо за заболяването - задоволително за още няколко коронавирус талази.
Въпреки това те към момента са водещата причина българите да не желаят да се имунизират - това демонстрира и анкетата, която " Капитал " организира (без да претендира за представителност). А фактът, че страховете не са разсеяни, приказва както за незадоволителна осведомителна акция, по този начин и за счупено доверие сред институциите и хората.
Сложно е
Над 30% от участвалите в анкетата на " Капитал " споделят голословните страхове от евентуални вреди за здравето, които имунизациите могат да нанесат. Още една четвърт от далите отговор считат, че нямат потребност от ваксина, тъй като към този момент са прекарали COVD-19.
Всеки пети пък показва аргументи, свързани с дезинформация или тайни теори и - че имунизацията може да навреди на репродуктивните функционалности, че тя е операция на политиците и фарма фирмите или световен скрит план за надзор на популацията посредством чипиране. Около 10% считат, че имунизацията не пази от заразяване, над 6% настояват, че имат заболяване, което не им разрешава да се имунизират, а други 2.6% показват персоналния си доктор като причина да не се ваксинират.
Тези отговори разкриват най-различни проблеми:
Обективната информация за сигурността, успеваемостта и изгодата от имунизациите - в това число и за към този момент преболедувалите, очевидно не е достигнала до хората или това не е станало по безапелационен метод. Дезинформацията е необятно публикувана и е засегнала най-малко 20% от популацията. Личните лекари в някои случаи спъват, вместо да оказват помощ за имунизациите. Макар под 3% да показват в анкетата, че са посъветвани от персоналния доктор да не се имунизират, феноменът, наподобява, е много по-широко публикуван. Той е тематика на необятни разисквания в ред групи в обществените мрежи, разяснява се и от специалистите като неприемлива, само че мощно публикувана процедура. Твърде огромен дял хора показват болесттите си като причина да не се имунизират, което също приказва за незадоволителна осведоменост и за лекарска бездейност. Истински противопоказни за имунизация против коронавирус действително са извънредно малко положения - като тежки алергии и доста рядко срещан вид тромбози. Над 7% от далите отговор споделят класическия антиваксърски принцип: по-добре преболедуване, в сравнение с ваксина.
Капитал - брой 44 А кой е срещу имунизациите?
Според изследване на Евробарометър от края на август типичният " антиваксър " в България е най-вече млада жена на възраст сред 25 и 39 години, със приблизително обучение, с две деца и живее в града. Други изследвания на български организации в последната година обаче сочат, че максимален дял измежду съперниците на имунизациите имат младите мъже от по-малки обитаеми места, с главно или приблизително обучение и относително ниски приходи.
И двете изказвания евентуално са правилни. Едно европейско проучване от лятото рисува типичния профил на ваксинния песимист в Европа по няколко индикатора - обучение, възраст, приходи, занятие, осведомителни привички. Според него най-негативно настроени против имунизациите са безработните, домакините, хора в дребни обитаеми места и изключително хората, които се осведомят най-вече от обществените мрежи.
Всичко това ясно демонстрира зависимостите сред ваксинния песимизъм и, общо казано, ниските приходи.
Така задачата по убеждаването на българите да се имунизират ще е, меко казано, предизвикателна. Тя обаче е без конкуренция, тъй като това е единственото стабилно решение на здравната рецесия. Другият вид е страната да продължи да влиза от вълна във вълна и от рецесия в рецесия с цената още десетки хиляди изгубени животи, блокирана с месеци здравна система и съществени финансови вреди за бизнеса. А очакванията, че " този път към този момент стигнахме групов имунитет ", се оказват лъжливи след всяка вълна, макар високата цена.
Колко уязвима остава България
Регионалните данни за имунизираните, преболедувалите и умрелите в обособените области на страната разкриват основни разлики сред районите, само че изрично подсказват, че нито една област не е покрай групов имунитет (виж графиките). Няма и групи в обществото, за които да може да се одобри, че са предпазени, с изключение ненапълно може би на лекарите.
Без изненада най-голям е делът на имунизираните в София-град - към този момент съвсем 32%, до момента в който в Монтана е едвам 14%. Най-висок е делът на ваксинираните във възрастовата група сред 60 и 80 години (33-34%) - това са и най-уязвимите за тежко превозване на заболяването и надлежно запълване на лечебните заведения. Но това равнище е близо три пъти по-ниско от средноевропейското за тези възрастови групи. Ваксинациите при младежите под 18 години са на дъното с 1% при приблизително над 16% в Европейски Съюз. Едва 40% от учителите са ваксинирани, макар че учебните заведения са един от най-големите фактори за разпространяване на болестта. Единствено лекарите са съумели да реализират 70% дял на имунизациите, а останалият медицински личен състав - към 50%.
Четено Коментирано Препоръчвано 1 Политика 2 Вечерни вести 3 Коронавирус 1 Политика 2 Коронавирус 3 Свят 1 Политика 2 Вечерни вести 3 Коронавирус
Данните за преболедувалите също мощно варират в другите райони. Най-висок % на инфектирани е регистриран в София - съвсем 12%, а минимален е в Кърджали - под 4% (виж картата). Ясно е, че тези разлики не са справедливи. В огромните градове, където има повече лаборатории, популацията е по-платежоспособно и по-образовано, делът на случаите е по-висок, до момента в който в по-бедните и стопански по-изостанали райони има доста по-голяма скрита заболеваемост. Така сигурно процентът на преболедувалите в София може да се одобри като по-реалистичен от този в Кърджали.
Информацията за умрелите от COVD-19 във всяка област добавя картината. В София-град, където опциите за лекуване са най-хубави, жертвите са към 2% от записаните случаи, колкото е и междинното за Европа. В другата прекаленост е Смолян - 7%, а приблизително за страната жертвите на заболяването са към 5% от публично инфектираните. Така, в случай че се съди по високия дял на умрелите, то броят на случаите в доста области е занижен два-три пъти и в някои места делът преболедували може да доближава и 16-18%.
Дори по този начин обаче преболедували и имунизирани надали надвишават 50% в която и да е област и най-малко половината от популацията остава уязвимо за заболяването - задоволително за още няколко коронавирус талази.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ