8 типа мъже, които купуват цветя в последния момент на 8 март
Още в навечерието на 8 март в София стартира да се усеща едно доста характерно напрежение.
Прочетете още
Не, не е политическо или футболно. Това е това безшумно, леко сладко и напълно не безпочвено мъжко напрежение, което се появява от груповото осъзнаване, че скоро би трябвало да се купуват цветя.
Следобедът на 8 март
Мъже пред цветарските щандове в неравна борба с букет, който би трябвало да реши всичко. Ако минеш около някой цветарски щанд в София към 17:30 на 8 март, ще видиш тъкмо това: очерк, който се повтаря всяка година. Тиха суматоха. Бързи решения. Телефонни съвещания. И оня взор, който споделя: „ Спокойно, всичко е под надзор “, макар че явно не е. Между лалетата и розите се появяват няколко доста разпознаваеми вида.
Паническият
Той се появява пред щанда по този начин, като че ли преди малко е получил push нотификация от живота. Оглежда цветята със същото изражение, с което човек гледа меню на окситански без превод. Рози, лалета, нещо зелено, нещо розово – всичко минава пред очите му за към три секунди. Накрая споделя единственото изречение, което мозъкът му съумява да създаде с гордостта на човек, който знае какво желае: „ Дайте нещо хубаво “.
Цветарката, която към този момент е виждала този филм доста пъти, му подава подготвен букет.
Рози, гербери, малко зеленина и задоволително целофан, с цел да опакова тв приемник. Той заплаща бързо, взeма букета и потегля с походката на мъж, който преди малко е обезвредил бомба и избира да не задава повече въпроси.
Телефонният съветник
Той стои пред цветята с телефон до ухото и гледа букетите по този начин, като че ли е пристигнал да купи цветя, само че преди малко е схванал, че има повече от един тип, и е засегнат, че по този начин я унищожиха тая държава…
„ Червените ли бяха обичаните? Или бяха лалета? Не, чакай… жълтите не значеха ли нещо неприятно? “
Разговорът продължава толкоз дълго, че зад него към този момент се вие опашка от мъже, които също не знаят какво вършат, само че най-малко го вършат по-бързо. Цветарката стои умерено и дори гледа хоръра с трогване. След още малко съмнение мъжът въздъхва и споделя в телефона: „ Добре, ти кажи какви да взема “. И тогава идва обратът. Цветарката и дамата по телефона взeмат общо решение, без той да взе участие въобще. Накрая, изправен пред алтернативата да сбърка и да го нарекат неинициативен, въпреки всичко купува лалета. Лалетата са безвредната зона на цветята. Цветарската версия на „ каквото решиш “.
Минималистът
Той желае една роза. Само една. Без опаковка, без панделки, без нищо, което шумоли. „ Така е добре “, споделя той, щом цветарката протяга ръка към хартията. С превъзходството и увереността на човек, който счита, че е измислил минимализма. Това е типажът, който има вяра, че жестът е значим, а не размерът на букета. И на доктрина е прав.
Докато към него мъжете купуват букети с размер на дребен парк, той стои като Малкия принц.
Само че без планетата и драмата. Проблемът идва малко по-късно, когато най-сетне розата попадне в ръцете на своята получателка. Дамата, несъмнено, се усмихва. Само че някъде в главата ѝ пробягва мисъл като леко течение в стая със затворени прозорци: „ Една роза е доказателство, че е минал около цветар. Три е жест. Пет към този момент е връзка… “.
Компенсаторът
Този мъж явно е направил нещо. И букетът знае това. Той не избира цветя. Той избира флорална тактика за опрощение. Започва непретенциозно – „ няколко рози “. После се появяват лилии. После още зеленина. После се появява евкалипт, тъй като евкалиптът постоянно наподобява безценен. Накрая цветарката към този момент прибавя гипсофила, ранункулуси, може би и една хортензия, тъй като в този миг букетът към този момент се развива самичък.
Букетът последователно стартира да наподобява на дребна ботаническа градина.
Или на нещо, което нормално се вижда във фоайето на хотел, до пианото. Когато най-сетне е подготвен, той е толкоз огромен, че цветарката го подава с две ръце. Като бебе.
Човекът със листата
Той стои с телефон в ръка и безшумно си мърмори: „ Едни за мама… едни за жена ми… едни за офиса… “. С едната ръка държи детето, в другата – телефона със листата. Ситуацията наподобява под надзор. Минута по-късно се сеща: в счетоводството също има жени… А дали от маркетинга, вътрешните връзки и хората, които вършат нюзлетъра дали няма да се обидят… И калкулаторът в главата му стартира да цъка по-бързо.
„ Добре… дайте още седемнайсет от тези жълтите… “
Цветарката вярно разчита трите вадички пот, които към този момент проблясват по челото му, и влиза в режим избавителна акция: „ Ако желаете, да сложим нещо за обемче? Какво предпочитате: пампас, рускус, малко салал…? “. После го поглежда, преценя за секунда и взема решение да „ дръпне лепенката “ – бързо и без предизвестие: „ А в детската градина какъв брой госпожи са? “.
Романтикът
Той не бърза. Докато останалите мъже влизат и излизат от цветарницата като от питстоп, той стои умерено пред кофите с цветя. Пита цветарката кои ухаят най-силно. Кои са сезонни. Кои устоят най-дълго. Интересува се дали ранункулусите се отварят повече на топло или на светлина. Дали фрезиите миришат по-силно заран.
Дали има цвете, което наподобява добре леко разрошено.
Дори се замисля дали лалетата няма да пораснат още малко във вазата и да „ скапват композицията “. Не бърза да реши. Взeма едно клонче, с цел да го помирише. Накрая избира дребен букет. Не е голям, не е демонстративен, само че наподобява по този начин, като че ли всяко цвете вътре има причина да е там. Това е индивидът, който наподобява съмнително спокоен за 8 март. Останалите мъже към него го гледат по този начин, като че ли има някаква загадка информация. И той има.
Случайният минувач
Той е над нещата. Просто минава около щанда. Няма проект. Няма тактика. Само оня къс миг, в който човек се сеща, че през днешния ден е 8 март – и това единствено по себе си към този момент е героизъм. След 10 секунди държи връзка лалета. Дори не пита какви са.
Те просто са там – свежи, ярки и задоволително безапелационни.
За инцидентния минувач да се уреди с подобен букет е като шанса на начинаещия. Колкото по-малко го мислиш, толкоз по-добре се получава. Това е най-бързото решение, което е взeмал през целия ден. И евентуално най-правилното.
Вечно закъснелият
Той идва финален. Винаги идва финален. Няма концепция по какъв начин другите са съумели да го изпреварят. Тези хора работа нямат ли си? Семейства нямат ли? Докато стигне до щанда, денят към този момент е минал през него като трен. На масата са останали три карамфила, една леко тъжна роза и нещо, което може би е хризантема, а може би зюмбюл след кофти ден, на кого му пука…
Той ги оглежда с взор на човек, който знае, че това е ситуацията.
Няма трагични решения. Няма илюзии. Само малко кимване към цветарката. Тя събира цветята деликатно. Подравнява стъблата. Увива ги в хартия с концентрацията на хирург. С вниманието на човек, който знае, че това няма да е лесна вечер.
Източник:
Прочетете още
Не, не е политическо или футболно. Това е това безшумно, леко сладко и напълно не безпочвено мъжко напрежение, което се появява от груповото осъзнаване, че скоро би трябвало да се купуват цветя.
Следобедът на 8 март
Мъже пред цветарските щандове в неравна борба с букет, който би трябвало да реши всичко. Ако минеш около някой цветарски щанд в София към 17:30 на 8 март, ще видиш тъкмо това: очерк, който се повтаря всяка година. Тиха суматоха. Бързи решения. Телефонни съвещания. И оня взор, който споделя: „ Спокойно, всичко е под надзор “, макар че явно не е. Между лалетата и розите се появяват няколко доста разпознаваеми вида.
Паническият
Той се появява пред щанда по този начин, като че ли преди малко е получил push нотификация от живота. Оглежда цветята със същото изражение, с което човек гледа меню на окситански без превод. Рози, лалета, нещо зелено, нещо розово – всичко минава пред очите му за към три секунди. Накрая споделя единственото изречение, което мозъкът му съумява да създаде с гордостта на човек, който знае какво желае: „ Дайте нещо хубаво “.
Цветарката, която към този момент е виждала този филм доста пъти, му подава подготвен букет.
Рози, гербери, малко зеленина и задоволително целофан, с цел да опакова тв приемник. Той заплаща бързо, взeма букета и потегля с походката на мъж, който преди малко е обезвредил бомба и избира да не задава повече въпроси.
Телефонният съветник
Той стои пред цветята с телефон до ухото и гледа букетите по този начин, като че ли е пристигнал да купи цветя, само че преди малко е схванал, че има повече от един тип, и е засегнат, че по този начин я унищожиха тая държава…
„ Червените ли бяха обичаните? Или бяха лалета? Не, чакай… жълтите не значеха ли нещо неприятно? “
Разговорът продължава толкоз дълго, че зад него към този момент се вие опашка от мъже, които също не знаят какво вършат, само че най-малко го вършат по-бързо. Цветарката стои умерено и дори гледа хоръра с трогване. След още малко съмнение мъжът въздъхва и споделя в телефона: „ Добре, ти кажи какви да взема “. И тогава идва обратът. Цветарката и дамата по телефона взeмат общо решение, без той да взе участие въобще. Накрая, изправен пред алтернативата да сбърка и да го нарекат неинициативен, въпреки всичко купува лалета. Лалетата са безвредната зона на цветята. Цветарската версия на „ каквото решиш “.
Минималистът
Той желае една роза. Само една. Без опаковка, без панделки, без нищо, което шумоли. „ Така е добре “, споделя той, щом цветарката протяга ръка към хартията. С превъзходството и увереността на човек, който счита, че е измислил минимализма. Това е типажът, който има вяра, че жестът е значим, а не размерът на букета. И на доктрина е прав.
Докато към него мъжете купуват букети с размер на дребен парк, той стои като Малкия принц.
Само че без планетата и драмата. Проблемът идва малко по-късно, когато най-сетне розата попадне в ръцете на своята получателка. Дамата, несъмнено, се усмихва. Само че някъде в главата ѝ пробягва мисъл като леко течение в стая със затворени прозорци: „ Една роза е доказателство, че е минал около цветар. Три е жест. Пет към този момент е връзка… “.
Компенсаторът
Този мъж явно е направил нещо. И букетът знае това. Той не избира цветя. Той избира флорална тактика за опрощение. Започва непретенциозно – „ няколко рози “. После се появяват лилии. После още зеленина. После се появява евкалипт, тъй като евкалиптът постоянно наподобява безценен. Накрая цветарката към този момент прибавя гипсофила, ранункулуси, може би и една хортензия, тъй като в този миг букетът към този момент се развива самичък.
Букетът последователно стартира да наподобява на дребна ботаническа градина.
Или на нещо, което нормално се вижда във фоайето на хотел, до пианото. Когато най-сетне е подготвен, той е толкоз огромен, че цветарката го подава с две ръце. Като бебе.
Човекът със листата
Той стои с телефон в ръка и безшумно си мърмори: „ Едни за мама… едни за жена ми… едни за офиса… “. С едната ръка държи детето, в другата – телефона със листата. Ситуацията наподобява под надзор. Минута по-късно се сеща: в счетоводството също има жени… А дали от маркетинга, вътрешните връзки и хората, които вършат нюзлетъра дали няма да се обидят… И калкулаторът в главата му стартира да цъка по-бързо.
„ Добре… дайте още седемнайсет от тези жълтите… “
Цветарката вярно разчита трите вадички пот, които към този момент проблясват по челото му, и влиза в режим избавителна акция: „ Ако желаете, да сложим нещо за обемче? Какво предпочитате: пампас, рускус, малко салал…? “. После го поглежда, преценя за секунда и взема решение да „ дръпне лепенката “ – бързо и без предизвестие: „ А в детската градина какъв брой госпожи са? “.
Романтикът
Той не бърза. Докато останалите мъже влизат и излизат от цветарницата като от питстоп, той стои умерено пред кофите с цветя. Пита цветарката кои ухаят най-силно. Кои са сезонни. Кои устоят най-дълго. Интересува се дали ранункулусите се отварят повече на топло или на светлина. Дали фрезиите миришат по-силно заран.
Дали има цвете, което наподобява добре леко разрошено.
Дори се замисля дали лалетата няма да пораснат още малко във вазата и да „ скапват композицията “. Не бърза да реши. Взeма едно клонче, с цел да го помирише. Накрая избира дребен букет. Не е голям, не е демонстративен, само че наподобява по този начин, като че ли всяко цвете вътре има причина да е там. Това е индивидът, който наподобява съмнително спокоен за 8 март. Останалите мъже към него го гледат по този начин, като че ли има някаква загадка информация. И той има.
Случайният минувач
Той е над нещата. Просто минава около щанда. Няма проект. Няма тактика. Само оня къс миг, в който човек се сеща, че през днешния ден е 8 март – и това единствено по себе си към този момент е героизъм. След 10 секунди държи връзка лалета. Дори не пита какви са.
Те просто са там – свежи, ярки и задоволително безапелационни.
За инцидентния минувач да се уреди с подобен букет е като шанса на начинаещия. Колкото по-малко го мислиш, толкоз по-добре се получава. Това е най-бързото решение, което е взeмал през целия ден. И евентуално най-правилното.
Вечно закъснелият
Той идва финален. Винаги идва финален. Няма концепция по какъв начин другите са съумели да го изпреварят. Тези хора работа нямат ли си? Семейства нямат ли? Докато стигне до щанда, денят към този момент е минал през него като трен. На масата са останали три карамфила, една леко тъжна роза и нещо, което може би е хризантема, а може би зюмбюл след кофти ден, на кого му пука…
Той ги оглежда с взор на човек, който знае, че това е ситуацията.
Няма трагични решения. Няма илюзии. Само малко кимване към цветарката. Тя събира цветята деликатно. Подравнява стъблата. Увива ги в хартия с концентрацията на хирург. С вниманието на човек, който знае, че това няма да е лесна вечер.
Източник:
Източник: trafficnews.bg
КОМЕНТАРИ