Още в края на миналата година - на 3 декември,

Още в края на предходната година - на 3 декември, след сигнал на наш четец, от ФАКТИ се заехме да разнищим въпроса по какъв начин и за какво съставът на Комисията за отбрана на персоналните данни (КЗЛД) продължава да е на поста си, макар че мандатът ѝ е изминал преди близо 2 години. Журналистите на медията ни организираха изявленията - с ръководителя на Комисията Венцислав Караджов и зам.-председателя на 44-ото Народно заседание Емил Христов (народен представител от ГЕРБ), на които посланията бяха, че драма няма, тече процедура и, несъмнено, може би най-честният отговор, пристигнал от упоменатия Христов, бе, че би трябвало се изчакат ''едни по-спокойни времена''. Това, от опозиционно настроените хора против тази власт, може да бъде преведено и като: ''Ще държим този състав на Комисията, до момента в който сме на власт''. И за жалост могат да го създадат, тъй като законът им го разрешава.

Спорните моменти надалеч не се изчерпват с това. По предписание Комисията за отбрана на персоналните данни (КЗЛД) би трябвало да има четирима члена и един ръководител, разбирайте общо 5 души. Да, само че от известно време членовете са единствено трима и в този ред на мисли даже и най-непросветените в апаратните извършения ще схванат, че това, при избрани условия, може да сътвори проблем при взимане на решения след гласувания. Въпреки уверенията на Венцислав Караджов, че проблем поради това няма, гражданските подозрения остават.

Всъщност, най-големият проблем с проточващото се мандатуване на Караджов и сие е чисто честен. Не е правилно по отношение на лоялните към страната жители, които си заплащат налозите, една Комисия да просрочва толкоз доста мандата. Това подбива демократичния развой у нас. Не е морално и да се раздават шестцифрени бонуси (над 270 хиляди лева), каквито са раздадени и в тази Комисия, в година, в която голям брой хора банкрутират, а здравната система повече от всеки път има потребност в това число и от обществен финансов запас. Всичко знаем за какво - COVID-19.

За всичко изброено обаче не са отговорни членовете на Комисията за отбрана на персонални данни, а тези, които разпределят ''баницата'', която ние вършим от нашите налози.

По тематиката от ФАКТИ потърсихме и коментара на адв. Стела Николова, която е и общински консултант от ''Демократична България'' във Варна.

''По мотив на това, че мандатът на Комисията за отбрана на персоналните данни е изминал още през 2019 година, мога да отбележа, че и мандатът на Теодора Точкова - основен контрольор към Инспектората към Висшия правосъден съвет, също от дълго време е изминал. Тоест, това е процедура. Истината е, че ръководещите нямат хора за тези позиции. Нямат! Няма по какъв начин да се назначат хора, в случай, че експерти не желаят да се обвързват с ГЕРБ'', съобщи адв. Стела Николова.

Тя разяснява и детайлът с раздаването на бонусите:

''Системата за бонуси на държавни чиновници е тип хранилка за бройлери, които ще се окажат на лентата за ''заколение'', когато критериите за професионализъм и отговорност се сменят. България скоро ще тръгне по пътя на възобновяване на държавността и доверието в институциите и хора, които са се поставяли в услуга на ръководещите, а не на жителите, ще бъдат навън вечно от системата на държавната администрация и регулаторите''.

''Комисии, организации, инспекции, комитети и всичко останало са не запомнили ролята си на регулатори и поръчител за демократичните правила, които по принцип би трябвало да пазят. За това суверенът има доверие в Народното събрание с едноцифрено число, а в неговите прислужници - още по-малко. И когато Европейският парламент към този момент губи самообладание и в прав текст ни написа какво би трябвало да приемем, с цел да има орган, който да може да проверява основния прокурор, ние разбираме, че сме стигнали дъното на институционалната неначетеност, а органите, които би трябвало да я пазят са превърнати в палета, на които някой хвърля от чувала - държавния бюджет, с цел да мъркат чинно, вместо да пазят парцела /България/ и демокрацията'', добави адв. Николова.