Още в края на 19 век Балканите са получили своята

Балканите между три войни

Още в края на 19 век Балканите са получили своята популярност на „ Барутния погреб на Европа “. Бавно отстъпващата към крайбрежията на Босфора Османска империя оставяла след себе си пъстър килим от етно-културни и религиозни общности, на които им предстояло да се образуват по един или различен метод като европейски народи, да дефинират държавните граници между тях, да създадат геополитически избор сред главните тогава европейски „ играчи “ – Русия, Германия, Австро-Унгария, Англия, Франция, Италия. Всяка една от тези страни с всички сили се стремяла да отстои в този район своята сфера на въздействие и на интереси; и този „ преден конфликт “ рано или късно трябвало да приключи с огромна европейска война, което се и случило, както е известно, през 1914 година

Но нашата „ машина на времето “ се насочва в предкатастрофалната 1913 година, с цел да забележим, с помощта на фотографите от групата на Алберт Кан, взривоопасните Балкани в цялата им хубост от ярки цветове.

В хода на Първата балканска война през 1912-1913 година обединението от балкански страни нанесла проваляне на Турция и изместила нейните граници съвсем до самия Истанбул. Но още през 1913 година България почнала война против своите някогашни съдружници, в хода на която претърпяла проваляне и била принудена да върне на Турция региона към Адрианопол (Одрин).

1913 година Бежанци от турското население на Адрианопол (Одрин), напуснали града при приближаването на българската войска.

Скоро те се върнали у дома. Но в рамките на България остават към един милион етнически турци.

Българки в национални костюми в Македония.

Инак българите смятат македонците за българи. На това съображение през 1913 година те са се пробвали да причислят към своята страна част от днешна Македония.