Още в древността се създават пазари и панаири, за да

Още в древността се основават пазари и панаири, с цел да се улесни обменът на артикули и услуги. Хората пазарят постоянно на пазарите в околните им градове. Преходният и амбулантен темперамент на щандовете и сергиите обаче значи, че потребителите би трябвало да създадат деликатна инспекция на стоките преди покупката. В антична Гърция агората (главният площад) е служила като пазар, където търговците са държали сергии или магазини, с цел да продават стоките си.

Таберна

Древен Рим също има сходни места за пазар, които назовава конгреси. Те са два: Римския конгрес (Forum Romanum) и Форум на Траян. Вторият е построен към 100-110 година прочие н. е. и съставлява голяма простор, включваща голям брой здания с таберни, които служели като магазини за търговия на дребно, ситуирани на четири равнища. Римският конгрес е може би най-ранният образец за място за извършване на покупки със непрекъснати магазини. В римския свят централният пазар обслужва най-вече локалното селянчество. Търговците постоянно се отбиват непосредствено пред портите на по-заможните хора с по-големи имения, с цел да им оферират стоките си.

Известно е, че римляните употребяват и описи за извършване на покупки. Един подобен лист е открит покрай стената на Адриан от 75–125 година сл. н. е. и е написан за боец.

Магазин от началото на 17-ти век, в който клиентите се обслужват през отвор към улицата

Археологическите данни сочат, че британците са се занимавали минимално с извършване на покупки през ранното средновековие. Вместо това те посрещат главните си потребности посредством селско стопанство и система за продан на артикули на локално равнище.  До късното средновековие обаче потребителите се насочват към пазарите за закупуване на пресни артикули, месо и риба и към панаирите, където могат да се сдобият и с по-луксозни артикули. Жените са виновни за ежедневните покупки в семейството, само че по-голямата част от покупките им са от всемирски темперамент. Основната част на извършването на покупки се възприемаше като скучна работа, а не като наслаждение.

Има относително малко непрекъснати магазини отвън най-населените градове. Вместо това клиентите посещават непосредствено в работилниците на търговеца. Амбулантни продавачи оперират около стационарните пазари и обезпечават удобството на доставката до дома изключително на географски по-изолираните общности.

В по-гъсто обитаемоте европейски градове през 13 век стартират да се появяват дребен брой магазини. Известно е, че в Лондон съществуват профилирани търговци на дребно – с магазини за текстил и галантерии – до момента в който бакалиите продават „ разнообразни дребни артикули, както и подправки и медикаменти “. Тези магазини обаче са примитивни. Още през 16 век лондонските магазини са разказани като не доста по-различни от „ груби кабини “.

Опитът на средновековния покупател е доста друг от този на актуалния покупател. Интериорът на магазините е мрачен и клиентите имат относително дребна благоприятни условия да инспектират стоките преди консумация. Остъклените търговски витрини почти не се срещат през средновековието. Стоките рядко се излагат на показ. Вместо това търговците на дребно ги държат в задната част на магазина и ги изнасят единствено при поискване. Тезгяхът също е практически незнаен като място и вместо това доста магазини имат отвори към улицата, от която обслужваха клиентите.

Във Англия средновековното отношение към търговията на дребно и извършването на покупки е негативно. На търговците на дребно се леда като на измамници и търгаши, тъй като те просто препродаваха артикули, като купуваха по-евтино и продаваха по-скъпи, без да прибавят стойност от себе си. Има и опасения по отношение на морала на търговците на дребно и някои от по-неетичните им практики. Отношението към харченето за първокласни артикули също притегли рецензии, така като то изисква импорт на артикули, които не подтиква националните интереси на страната и пречи на растежа на почтени локални производители.

Новата Борса (Britain’s Bourse или New Exchange)

Съвременният феномен на извършване на покупки за наслаждение е тясно обвързван с появяването на междинна класа в Европа от 17 и 18 век. С подобряването на виталния стандарт през 17 век потребителите от необятен кръг обществени среди стартират да купуват артикули, които надвишават главните им потребности. Възникващата междинна класа или буржоа подтиква търсенето на вносни първокласни артикули и стартира да купува по-широка гама от тях включително: индийски памук и калико; коприна, чай и порцелан от Китай, подправки от Индия и Югоизточна Азия и тютюн, захар, ром и кафе от Новия свят. Актът на извършване на покупки стартира да се преглежда като прелестно превозване на свободното време и форма на развлечение.

Към 17 век пазарите последователно отстъпват място на магазините и комерсиалните центрове, което трансформира доста потребителското преживяване. Новата Борса, открита през 1609 година от Робърт Сесил в Странд, е един образец за плануван търговски център. Магазините започвар да стават значими като места за лондончани, където те могат да се срещат и поддържат връзка и по този начин стават известна дестинации дружно с театъра.

По това време се прави сериозен напор, с цел да се оправдае забележимата жадност за консумиране и първокласни артикули като по-голямо публично богатство. Това скандално за интервала мислене провокира огромни несъгласия и с публикуването на авторитетното произведение на Бернар Мандевил „ Басня за пчелите “ през 1714 година, в което той твърди, че просперитетът на една страна в последна сметка се крие в персоналния интерес на потребителя.

Джосия Уеджууд

Тези трендове набират скорост през 18 век, защото възходящият разцвет и обществената подвижност усилват броя на хората, които разполагат с приходи за харчене. Важните промени включват стартирането на пазара на артикули за лично прилагане от хората, за разлика от продуктите до момента, които са най-вече ориентирани към семейството. Някои стоките стават и знаци на статус като се свързват с промени в модата и мечтани за естетическа прелест, за разлика единствено от тяхната полза. Изобретателят на керамика и бизнесмен, Джосия Уеджууд, е пионер в потреблението на маркетингови техники за влияние и манипулиране на посоката на преобладаващите усети. Една от желаните му техники за увеличение на продажбите е да излага стоките си в частна резиденция или в наета зала, в която кани хора от висшата класа.

С напредването на 18 век огромно многообразие от артикули стават непрекъснато налични за градските междинни и висши съсловия. Има растеж в потреблението и той от своя страна довежда до повишаването на извършването на покупки – популяризират се магазините за продажба на дребно, които продават съответни артикули, и извършването на покупки се приема като независима културна активност. Конкретни улици и квартали се посвещават на търговията на дребно, като да вземем за пример Странд и Пикадили в Лондон.