Още в древността е била позната цената на солта и

Още в древността е била позната цената на солта и не инцидентно тези, които я имат се считали за най-богати. Заради богатия рандеман на сол преди над 6500 години покрай Варненското езеро се появява най-древният открит до момента град в Европа.

Както шеговито се изразавят учените, селището край Провадийската солница е било „ монетния двор на Европа “. Тук се е добивало в големи количества за времето си бялото злато – солта. В провадийските солници в древността са успявали да изкопаят към 10 тона сол годишно. Тя играела роля на разменна монета. Цената на солта била неизмерима. Точно поради това всеки желал да я има. Тя е била в основата на значително войни.

През 5 – 4 хилядолетие прочие Хр. тук се е намирал най-старият център за рандеман на сол на остарелия континент. Постепенно той се трансформира в най-древният град в Европа. Градът се обособява като комерсиално и културно средище. От 2005 година насам край Провадия се правят разкопки от учени от Българска академия на науките и Историческия музей в града, а учени от Оксфорд се ангажират с датировката на селището.

В експедициите вземат участие и доста специалисти от Германия, Сърбия, Япония, а началник на тези проучавания е археологът проф. Васил Николов. Древният град е бил укрепен с невиждани за времето си каменни стени. Те били дебели 2 метра и високи 3 метра. Тези укрепления са най-ранните и най-масивни от праисторичския интервал, известни досега в цяла Европа.

Стените са били строени с жълта глина, която е непокътната по този начин добре, че е мъчно да се допусна, че е правена преди толкоз хилядолетия.

Причината античното населено място да е опасано с такива здрави стени е солта. Солницата, като индустриален център от времето на първата европейска цивилизация, е извънредно значима. Това е единственото находище в голяма територия – от Карпатите до Бяло море и от Черно море до Босна. Солта е стратегическа суровина. Добивът ѝ е извънредно значим и хората е трябвало да пазят производството.

Всичко, което било създавано, се скривало или се складирало зад непристъпните каменните крепостни стени. Със солта е търгувано на дълги дистанции, съгласно проф. Васил Николов.

От направени проучвания на обекта се допуска, че в града са живели почти 450 души в интервала сред 4700 и 4200 година прочие н.е. Това е 1500 години преди раждането на гръцката цивилизация.

Вече е ясно, че през V хилядолетие прочие Хр. регионът се е наложил като решителен стопански фактор в тази част на Европа. Солните „ кюлчета ”, употребявани като парични средства, достигали на много далечни дистанции. Така локалното население си подсигурило неметни благосъстояния и разточителен живот. Според откритото при разкопките, може да се твърди, че селището по това време към този момент е било застроено с красиви и функционални двуетажни къщи. Градът от едната страна имал индустриален център за сол, от другата – набожен център с ямно светилище, а неотдавна край него бе оголен некропол – мястото, където са били погребвани мъртвите.

При изследването на две къщи, едната от които е била на два етажа, с повърхност 400 квадратни метра е открита дребна керамична дрънкулка, която е неповторима по рода си. Учените я оприличват на маска. Тя има нещо приблизително сред антропо- и зооморфни черти, няма уста. Категорично е обвързвана с мъжкото начало.

Не е ясно защо е била употребена маската. Има двете дупчици в горната част и се допуска, че е висяла на стена или е била похлупак на керамичен съд, който се е вдигал и спускал.

Заради солта, която е била доста по-скъпа и от златото, жителите на града са били подложени на непрекъснати нападения. Това се потвърждава с откритите повече от 500 върха на стрели от кост.

Честите набези предиздвикали локалните да проявят въображение и да развият до съвършенство своята инженерна и военна мисъл. Те издигат крепостни стени, каквито няма в Европа по това време. Каменният кожух укрепвал ската на селищната могила и пречел на напредването на врага. За в допълнение усложнение, са издигнати и радиални стени, които са неповторими по рода си. Ролята им била да разделят на дребни групи врговете. Попадайки в тесните коридори, нападателите се лишавали от опцията за всеобща офанзива.

Как са строени стените, на които се виждат многотонни камъни, никой не може да каже. Добре се вижда, че солницата разполага с 4 отбранителни системи, издигнати по друго време.

Солното тяло се намира на 13 м подземен и доближава дълбочина от 4 км. В дълбочина то доближава до 15 км. в диаметър. Няма спор, че солницата в Провадия е най-голямата в Югоизточна Европа. За пръв път се употребява и технологията за рандеман на сол в Европа –  чрез преваряване на разсола в керамични съдове до изпаряване на водата, с цел да остане единствено солта. В началото производството на солта ставало в куполни пещи. Така от една пещ се добивали по 25 кг суха сол при едно зареждане. Постепенно количеството добивана сол станало незадоволително. Това довело до обособяването на индустриален център. Под съдове вид чиния палели огън и загрявали разсола. При едно зареждане се добивали по 200 кг. сол.   Това количесто във времето също се оказало незадоволително.

По-късно почнали да копаят ями с размери 10 -12 м в диаметър и 2 м дълбочина, в които нареждали съдове, към тях слагали и запалвали дървен материал. Огънят тлеел и водата постепенно се изпарявала, с цел да се доближи до солта. Влажната сол се слагала в съдове с цилиндрична форма и друг размер до приемане на твърдо тяло. Солените кюлчета били продавани на друга цена. До 7 век прочие Хр. солта била единственото разменно средство.

Ясно е, че Провадийската солница е обвързвана с Некропола във Варна. Хората, живели на морския бряг са били един тип „ дистрибутори “ на солта. Вероятно те са печелели доста повече от тези, които са добивали солта.

Релефен модел на провадийската солница. Източник: Уикипедия

Оттук тя се е продавала надалеч на юг, а в укрепеното населено място в подмяна се прибирали храни, първокласни движимости, злато. Със солта локалните поданици плащали, с цел да имат хубави къщи, а по-късно по този начин си купували булки от Трансилвания.

На територията на Провадийката солница са проучени общо 25 гроба. Край мъртвите с по-високо публично и финансово състояние, са открити керамични съдове и медни двуспирални игли, брадви и шила от мед,  керамични съдове.

Интересното е, че заровените тела са били срязани на половина. По останките на мъж е открита кост, забита над таза. Това евентуално е част от обред против вампирясване. Намерен е и гроб на 30-годишна жена, заровена с две деца на към 4-5 години, за които се счита, че са станали жертва на зараза.

При археологическите експедиции са открити хиляди фрагменти от така наречен брикетажи – керамични съдове, в които античните хора изпарявали соления разтвор до приемането на суха субстанция.

Учените са се натъкнали и на неповторими калъпи, които са били употребявани за произвеждане на така наречен „ солени пари ”. Те представлявали кубчета с друг размер от изсушена и изпечена по антична технология сол. Археолозите са на мнение, че това са първите пари в региона на Източното Средиземноморие.

Причината за края на първата европейска цивилизация евентуално е засушаването на климата в края на петото хилядолетие преди Христа.

Автор: Десислава Михалева