Архитектът на Сюлейман Велики бил влюбен в дъщеря му
Още спорят какъв е бил по генезис еничарят Мимар Синан
Коджа Мимар Синан ага - това е името, пред което се прекланят доста архитекти по света. Синан е османски проектант и инженер, считан за най-значимия строител в историята на османската архитектура, а тя, както е известно, е дала мостри на това изкуство.
Построил е повече от 150 джамии, 72 медресета, 11 учебни заведения, десетки публични здания, акведукти и мостове по целия Балкански полуостров.
Восъчна фигура на османския проектант Мимар Синан е изложена в първия турски Музей на восъчните фигури Мадам Тюсо на 30 ноември 2016 година в Истанбул, Турция / Снимка: Getty Images
Синан е работил по времето на султаните Сюлейман I, Селим II и Мурад III. Любопитното в биографията му е, че израстнал в Еничарския корпус и бил подготвен от боен инженер. Занаята взел в придвижване, по време на дългите и изморителни походи на войската. Чак на близо 50 бил назначен за основен султански проектант, само че Бог го дарил с дълъг живот да твори и съгражда още доста години.
Построени са повече от 300, проектирани от него здания. Сред тях са джамиите " Сюлеймание " в Истанбул и " Селимие " в Одрин, считана за негов шедьовър.
В България на Синан са джамиите " Баня баши " и " Коджа дервиш Мехмед паша " (б.а. днешната черква " Свети Седмочисленици " ) в София.
Бюст в Близкоизточния механически университет в Анкара
И до през днешния ден не се знае, какъв е бил по етнос архитектът. Роден е на 15 април 1489 година (др. 1490 г.) в село Агърнас край град Кайсери в Югоизточна Мала Азия. Влиза в Еничарския корпус на 21 поради закона за кръвния налог. Известно е, че подобен не бил събиран от мюсюлмани, тъй че се допуска, че евентуално Синан е бил християнин.
Някои пишат, че бил византиец - от кападокийски гръцки генезис. Арменски източници пък го показват като арменец, базирайки се на писмо на архитекта до султан Селим II, в което го моли да не изселват фамилията му? Известно е, че по същото време, по датата на писмото, е имало всеобщо изселване на арменците от Кайсери. Като арменец е записан и в Енциклопедия Британика. Мотивът е декрет на султан Селим II от 1573 година, в който се споделя, че роднините на Синан произлизат от арменските общности в Кайсери.
Има догатки и че е бил албанец, или християнски турчин. Някои български историци пък настояват, че Синан може да произлиза от българи-богомили от региона Караман. Смята се, че е бил наследник на християни, и затова - взет за еничар.
Какъвто и да е произходът му, всеки би се гордял с гений като него, тъй че тези националистични искания наподобяват оправдани на фона на съграденото от Синан. Но по какъв начин стига до такива висоти на архитектурното изкуство едно момче от провинцията, взето в армията като килимар?
Изглед от Агирнас, родното място на Мимар Синан
Синан е можел да има военна кариера. При присъединяване му в походите на Сюлейман Великолепни в Родос, Белград, Багдад и Молдова, той се издигнал до командващ султанската армия. Синан се отличил в борбата при Мохач през август 1526 година. В нея Сюлейман Великолепни победил краля на Унгария, Хърватия и Бохемия.
Именно след тази борба Синан получил покачване в кралската армия, където поел командването на пехотния кадетски корпус.
Десетилетие след Мохач той взел участие в Багдадската акция от 1535 година, като пълководец на Кралската армия. Вместо военна кариера, обаче, той се интересувал от градежа на понтонните мостове, нужни на армията. Постепенно, по време на пътуванията и сред походите, Синан изучавал слабите места на постройките и мостовете, през които минавала армията.
За малко време си построил репутацията на кадърен строителен инженер и проектант.
Смята се, че първата му постройка е джамията на Хусрев паша в Халеб, издигната през 1536-1537 година. Сюлейман Великолепни го назначил за основен проектант на Истанбул. Синан построява над 300 постройки по собствен план. Биографът му Мустафа Са`и ги е описал в детайли.
Синан е бил основен проектант на османските султани Сюлейман Великолепни (управление – 1520-1566 г.), Селим (управление – 1566-1574 г.) и Мурад III (управление – 1574-1595 г.)
Като султански проектант Синан първо построил женска болница, поръчана му от обичаната жена на Сюлейман - Хасеки Хюррем. Синан не просто построил болничното заведение, а съградил цялостен комплекс - с подслон, джамия и здравно учебно заведение.
Михримах Султан, обичаната щерка на султан Сюлейман I, поръчала на Синан построяването на Искеле джамия в Юскюдар. Тя и брачният партньор й - великият везир Рюстем паша, поръчали още две джамии на архитекта - в Текирдаг и в Еминьоню, Истанбул.
Джамията „ Осман Шах “, известна също като Куршум джамия, е османска джамия от 16 век в град Трикала в Гърция
Тук би трябвало да споменем един любопитен факт: Биографи на архитекта считат, че той е бил влюбен в дъщерята на Сюлейман Великолепни и Хюррем - Михримах. Името на Михримах значи Слънце и Луна. Синан наподобява е " закодирал " нейното име в написаното от него: " Когато моето Слънце залязва, изгрява моята Луна... ". Заветните му слова били: " Името ми да пребъде в Светлина. " Биографите смятат, че зад всичко това стои нещо " иносказателно " и надълбоко персонално.
Комплексът Хасеки Султан (известен също като Комплекс Хюррем Султан) е османски имперски джамийски комплекс от XVI в. Намира се в квартал Фатих в Истанбул, Турция
Синан бил мощно обвързван със султанкото семейство на Сюлейман Великолепни. Шехзаде джамия построил в памет на престолонаследника Шехзаде Мехмед. Джамията била поръчана от султана като знак на респект към обичания му наследник, умрял през 1543 година единствено на 22. Огромната загуба и тъгата на бащата към сина предиздвикали хората да назовават с второ име джамията - " Княжеската джамия ". И там Синан построил комплекс с подслон, учебно заведение, джамия и гробница на принца.
Най-значимият план от оня интервал, обаче, несъмнено е джамията на султан Сюлейман. Комплексът, прочут като " Сюлеймание ", утвърждава славата на Синан като най-значимия османски проектант на това време. В този комплекс е заровен и самият проектант. Изграден върху няколко тераси, комплексът " гледа " към Босфора и включва болница, здравно учебно заведение, кухня за небогати и многочислени дюкяни. Джамията е с четири минарета и е ситуирана в центъра на комплекса.
Джамията Сюлеймание е издигната в чест на османския султан Сюлейман Великолепни, най-дълго управлявалият султан на Османската империя
Архитектурният талант надскача времето си - от джамията на хълма Сюлеймани на 360 градуса се открива гледка към Истанбул, а минаретата оформят приказния контур на мегаполиса.
Самият Синан, обаче, считал за своя майсторска работа Селим джамия в Одрин. И тя в действителност е измежду шедъоврите на ислямската архитектура. За първи път в историята на Османската империя бил издигнат купол с диаметър, еднакъв с този на " Света София " в Истанбул.
Купол на Селим джамия
Когато 22-годишен Синан дошъл в Истанбул, той бил по този начин мощно впечатлен от християнския храм, че споделил, че църквата му се " явява в сънищата ". Но по какъв начин християнският храм става джамия? - Повечето църкви в завзетите от Османската империя територии, били превръщани в джамии, тъй че " Света София " не е изключение.
Селим джамия е включена в листата на международното нематериално завещание на ЮНЕСКО, а мнозина на Запад назовават именон поради нея Синан - " турския Микеланджело ".
В листата на ЮНЕСКО е включен и мостът на Мехмед Паша Соколович (завършен през 1577 г.) във Вишеград през река Дрина в източната част на Босна и Херцеговина.
Синан построява още 35 моста за акведукт към Турция. Работата му не се лимитира единствено до Истанбул и Турция - Бялата кула на Солун също е проектирана от него. Тя пленява туристите със своите размери и хубост. В Гърция има и други величествени постройки по план на османския проектант. Сред тях е джамията " Осман Шах ", известна също като Куршум джамия, в град Трикала в Гърция.
Завършена през 1575 година, джамията Селимие е разказана в автобиографията на Синан „ Tezkiretü’l Bünyan “ като най-големия му шедьовър
Синан следвал строителството на редица знакови джамии, които и през днешния ден изумяват специалистите със здравината и устойчивостта си. Учел се от опита на старите майстори и надградил наученото с неповторимо великолепие.
Счита се, че неразгаданите архитектурни секрети на Синан са зазидани точно в джамията " Сюлеймание ", за която той заречен, че " ще остане здрава чак до апокалипсиса ". Нейното строителство траяло единствено шест години, а познавачи и до през днешния ден се дивят на тази " постройка на вечността ". Синан съумява да разгадае по какъв начин даже най-високите здания може да останат здрави при едно мощно земетресение, а както е известно, земетресенията не са казус в Турция.
Селим джамия
Синан разпоредил да се изкопаят отводнителни тунели в залива Златния рог наоколо до джамията. По този метод желал да се избегне събирането на вода под нея, с цел да не се повредят основите й.
В двора на джамията са заровени султан Сюлейман, който умира девет години след завършването й. Там е заровена и обичаната му Хюррем. Освен с превъзходната си архитектура, тази джамия притегля туристите и с легендата за една огромна обич, оставила следа в историята на Турция.
Тюрбето на Роксолана (Хюррем)
Както към този момент споменахме, архитектът Синан също е заровен там, само че в скромна гробница, която построил приживе за себе си.
Любопитно за архитектите по света е освен пространственото мислене в плановете на Синан, само че и знаците, които той вгражда в постройките си. Например, фигури на сови постоянно участват в работите му. Не е ясно за какво проектант Синан е имал такова извънредно користолюбие към тези нощни птици, само че да не забравяме, че те са знак на мъдростта.
джамията Шехазаде е османска джамия от XVI в. (завършена през 1548 г.), издигната като мемориал в памет на умрелия наследник и правоприемник на султан Сюлейман Великолепни – Шехазаде Мехмед
През 2010-а година у нас, в Националния археологически музей, беше открита гостуваща фотографска галерия, представяща творчеството на Синан, и още веднъж бе отворена тематиката за неговия етнически генезис. Синан е създател на моста в Свиленград и тогавашната джамия, която след това е превърната в християнската черква " Свети Седмочисленици " в София. Изложбата потегля от Анкара, през Босна, Херцеговина и Сирия, преди да пристигна в София, а след това продължава в Европа - в Рим, Лондон и Берлин.
Шехзаде джамия
Докато е на работа към султана, Синан обучил доста архитекти, както и майстори строители, измежду които Седфкар Мехмед Ага и Мимар Хайруддин.
Великият проектант умира на 17 юли 1588 година в Истанбул.
Куполът на джамията „ Михримах султан “, Едирнекапъ
В Турция е уважаван с доста имена: Мимар Синан ( " Архитект Синан " ), Mimar Koca Sinan ( " Великият проектант Синан " ), Koca Mi " mâr Sinân Âğâ( " Синан Ага, великият проектант ", или " Великият Синан " ).
Синан усъвършенства обичайна куполна архитектура, като минава към потреблението на еднокуполни и многокуполни структури с единно пространство. Той се демонстрира като модернист. Вероятно пътуванията му с армията през разнообразни непознати страни, са обогатявали усета му и неговия взор върху архитектурните благоприятни условия за издръжливост и хармония.
Джамията „ Михримах Султан “, османска джамия от XVI в., се намира в квартал Едирнекапи, покрай византийските крепостни стени на Истанбул, Турция. Поръчана е от Михримах Султан, щерка на Сюлейман Великолепни
На 80 Синан приключва шедьовъра си - джамията Селимие в Одрин. Четирите й минарета в ъглите се считат за най-високите в мюсюлманския свят.Вероятно по тази причина на планетата Меркурий с името на Синан е кръстен кратер. През 1882 година е учреден Университетът за изящни изкуства " Мимар Синан ".
Най-удивителното в живота на този необикновено надарен човек е неговата невзискателност. Той споделя: " Ако мислиш, че си по-добър от другите, ще бъдеш токсичен от надменност. Ако мислиш, че различен е по-добър, ще бъдеш токсичен от злоба. Така или другояче, това е отрова ".
Мостът Мехмед Паша Соколович е исторически мост във Вишеград, над река Дрина в източната част на Босна и Херцеговина
Синан завещава на подготвените от него архитекти и строители да творят, без да позволяват в душата си злоба, а да имат блян към съвършенството и берекет от труда си. Какъвто и да е бил по изповедание, сигурно приказваме за един допрян свише Божи човек.
Еми МАРИЯНСКА,
Коджа Мимар Синан ага - това е името, пред което се прекланят доста архитекти по света. Синан е османски проектант и инженер, считан за най-значимия строител в историята на османската архитектура, а тя, както е известно, е дала мостри на това изкуство.
Построил е повече от 150 джамии, 72 медресета, 11 учебни заведения, десетки публични здания, акведукти и мостове по целия Балкански полуостров.
Восъчна фигура на османския проектант Мимар Синан е изложена в първия турски Музей на восъчните фигури Мадам Тюсо на 30 ноември 2016 година в Истанбул, Турция / Снимка: Getty Images Синан е работил по времето на султаните Сюлейман I, Селим II и Мурад III. Любопитното в биографията му е, че израстнал в Еничарския корпус и бил подготвен от боен инженер. Занаята взел в придвижване, по време на дългите и изморителни походи на войската. Чак на близо 50 бил назначен за основен султански проектант, само че Бог го дарил с дълъг живот да твори и съгражда още доста години.
Построени са повече от 300, проектирани от него здания. Сред тях са джамиите " Сюлеймание " в Истанбул и " Селимие " в Одрин, считана за негов шедьовър.
В България на Синан са джамиите " Баня баши " и " Коджа дервиш Мехмед паша " (б.а. днешната черква " Свети Седмочисленици " ) в София.
Бюст в Близкоизточния механически университет в Анкара И до през днешния ден не се знае, какъв е бил по етнос архитектът. Роден е на 15 април 1489 година (др. 1490 г.) в село Агърнас край град Кайсери в Югоизточна Мала Азия. Влиза в Еничарския корпус на 21 поради закона за кръвния налог. Известно е, че подобен не бил събиран от мюсюлмани, тъй че се допуска, че евентуално Синан е бил християнин.
Някои пишат, че бил византиец - от кападокийски гръцки генезис. Арменски източници пък го показват като арменец, базирайки се на писмо на архитекта до султан Селим II, в което го моли да не изселват фамилията му? Известно е, че по същото време, по датата на писмото, е имало всеобщо изселване на арменците от Кайсери. Като арменец е записан и в Енциклопедия Британика. Мотивът е декрет на султан Селим II от 1573 година, в който се споделя, че роднините на Синан произлизат от арменските общности в Кайсери.
Има догатки и че е бил албанец, или християнски турчин. Някои български историци пък настояват, че Синан може да произлиза от българи-богомили от региона Караман. Смята се, че е бил наследник на християни, и затова - взет за еничар.
Какъвто и да е произходът му, всеки би се гордял с гений като него, тъй че тези националистични искания наподобяват оправдани на фона на съграденото от Синан. Но по какъв начин стига до такива висоти на архитектурното изкуство едно момче от провинцията, взето в армията като килимар?
Изглед от Агирнас, родното място на Мимар Синан Синан е можел да има военна кариера. При присъединяване му в походите на Сюлейман Великолепни в Родос, Белград, Багдад и Молдова, той се издигнал до командващ султанската армия. Синан се отличил в борбата при Мохач през август 1526 година. В нея Сюлейман Великолепни победил краля на Унгария, Хърватия и Бохемия.
Именно след тази борба Синан получил покачване в кралската армия, където поел командването на пехотния кадетски корпус.
Десетилетие след Мохач той взел участие в Багдадската акция от 1535 година, като пълководец на Кралската армия. Вместо военна кариера, обаче, той се интересувал от градежа на понтонните мостове, нужни на армията. Постепенно, по време на пътуванията и сред походите, Синан изучавал слабите места на постройките и мостовете, през които минавала армията.
За малко време си построил репутацията на кадърен строителен инженер и проектант.
Смята се, че първата му постройка е джамията на Хусрев паша в Халеб, издигната през 1536-1537 година. Сюлейман Великолепни го назначил за основен проектант на Истанбул. Синан построява над 300 постройки по собствен план. Биографът му Мустафа Са`и ги е описал в детайли.
Синан е бил основен проектант на османските султани Сюлейман Великолепни (управление – 1520-1566 г.), Селим (управление – 1566-1574 г.) и Мурад III (управление – 1574-1595 г.) Като султански проектант Синан първо построил женска болница, поръчана му от обичаната жена на Сюлейман - Хасеки Хюррем. Синан не просто построил болничното заведение, а съградил цялостен комплекс - с подслон, джамия и здравно учебно заведение.
Михримах Султан, обичаната щерка на султан Сюлейман I, поръчала на Синан построяването на Искеле джамия в Юскюдар. Тя и брачният партньор й - великият везир Рюстем паша, поръчали още две джамии на архитекта - в Текирдаг и в Еминьоню, Истанбул.
Джамията „ Осман Шах “, известна също като Куршум джамия, е османска джамия от 16 век в град Трикала в Гърция Тук би трябвало да споменем един любопитен факт: Биографи на архитекта считат, че той е бил влюбен в дъщерята на Сюлейман Великолепни и Хюррем - Михримах. Името на Михримах значи Слънце и Луна. Синан наподобява е " закодирал " нейното име в написаното от него: " Когато моето Слънце залязва, изгрява моята Луна... ". Заветните му слова били: " Името ми да пребъде в Светлина. " Биографите смятат, че зад всичко това стои нещо " иносказателно " и надълбоко персонално.
Комплексът Хасеки Султан (известен също като Комплекс Хюррем Султан) е османски имперски джамийски комплекс от XVI в. Намира се в квартал Фатих в Истанбул, Турция Синан бил мощно обвързван със султанкото семейство на Сюлейман Великолепни. Шехзаде джамия построил в памет на престолонаследника Шехзаде Мехмед. Джамията била поръчана от султана като знак на респект към обичания му наследник, умрял през 1543 година единствено на 22. Огромната загуба и тъгата на бащата към сина предиздвикали хората да назовават с второ име джамията - " Княжеската джамия ". И там Синан построил комплекс с подслон, учебно заведение, джамия и гробница на принца.
Най-значимият план от оня интервал, обаче, несъмнено е джамията на султан Сюлейман. Комплексът, прочут като " Сюлеймание ", утвърждава славата на Синан като най-значимия османски проектант на това време. В този комплекс е заровен и самият проектант. Изграден върху няколко тераси, комплексът " гледа " към Босфора и включва болница, здравно учебно заведение, кухня за небогати и многочислени дюкяни. Джамията е с четири минарета и е ситуирана в центъра на комплекса.
Джамията Сюлеймание е издигната в чест на османския султан Сюлейман Великолепни, най-дълго управлявалият султан на Османската империя Архитектурният талант надскача времето си - от джамията на хълма Сюлеймани на 360 градуса се открива гледка към Истанбул, а минаретата оформят приказния контур на мегаполиса.
Самият Синан, обаче, считал за своя майсторска работа Селим джамия в Одрин. И тя в действителност е измежду шедъоврите на ислямската архитектура. За първи път в историята на Османската империя бил издигнат купол с диаметър, еднакъв с този на " Света София " в Истанбул.
Купол на Селим джамия Когато 22-годишен Синан дошъл в Истанбул, той бил по този начин мощно впечатлен от християнския храм, че споделил, че църквата му се " явява в сънищата ". Но по какъв начин християнският храм става джамия? - Повечето църкви в завзетите от Османската империя територии, били превръщани в джамии, тъй че " Света София " не е изключение.
Селим джамия е включена в листата на международното нематериално завещание на ЮНЕСКО, а мнозина на Запад назовават именон поради нея Синан - " турския Микеланджело ".
В листата на ЮНЕСКО е включен и мостът на Мехмед Паша Соколович (завършен през 1577 г.) във Вишеград през река Дрина в източната част на Босна и Херцеговина.
Синан построява още 35 моста за акведукт към Турция. Работата му не се лимитира единствено до Истанбул и Турция - Бялата кула на Солун също е проектирана от него. Тя пленява туристите със своите размери и хубост. В Гърция има и други величествени постройки по план на османския проектант. Сред тях е джамията " Осман Шах ", известна също като Куршум джамия, в град Трикала в Гърция.
Завършена през 1575 година, джамията Селимие е разказана в автобиографията на Синан „ Tezkiretü’l Bünyan “ като най-големия му шедьовър Синан следвал строителството на редица знакови джамии, които и през днешния ден изумяват специалистите със здравината и устойчивостта си. Учел се от опита на старите майстори и надградил наученото с неповторимо великолепие.
Счита се, че неразгаданите архитектурни секрети на Синан са зазидани точно в джамията " Сюлеймание ", за която той заречен, че " ще остане здрава чак до апокалипсиса ". Нейното строителство траяло единствено шест години, а познавачи и до през днешния ден се дивят на тази " постройка на вечността ". Синан съумява да разгадае по какъв начин даже най-високите здания може да останат здрави при едно мощно земетресение, а както е известно, земетресенията не са казус в Турция.
Селим джамия Синан разпоредил да се изкопаят отводнителни тунели в залива Златния рог наоколо до джамията. По този метод желал да се избегне събирането на вода под нея, с цел да не се повредят основите й.
В двора на джамията са заровени султан Сюлейман, който умира девет години след завършването й. Там е заровена и обичаната му Хюррем. Освен с превъзходната си архитектура, тази джамия притегля туристите и с легендата за една огромна обич, оставила следа в историята на Турция.
Тюрбето на Роксолана (Хюррем) Както към този момент споменахме, архитектът Синан също е заровен там, само че в скромна гробница, която построил приживе за себе си.
Любопитно за архитектите по света е освен пространственото мислене в плановете на Синан, само че и знаците, които той вгражда в постройките си. Например, фигури на сови постоянно участват в работите му. Не е ясно за какво проектант Синан е имал такова извънредно користолюбие към тези нощни птици, само че да не забравяме, че те са знак на мъдростта.
джамията Шехазаде е османска джамия от XVI в. (завършена през 1548 г.), издигната като мемориал в памет на умрелия наследник и правоприемник на султан Сюлейман Великолепни – Шехазаде Мехмед През 2010-а година у нас, в Националния археологически музей, беше открита гостуваща фотографска галерия, представяща творчеството на Синан, и още веднъж бе отворена тематиката за неговия етнически генезис. Синан е създател на моста в Свиленград и тогавашната джамия, която след това е превърната в християнската черква " Свети Седмочисленици " в София. Изложбата потегля от Анкара, през Босна, Херцеговина и Сирия, преди да пристигна в София, а след това продължава в Европа - в Рим, Лондон и Берлин.
Шехзаде джамия Докато е на работа към султана, Синан обучил доста архитекти, както и майстори строители, измежду които Седфкар Мехмед Ага и Мимар Хайруддин.
Великият проектант умира на 17 юли 1588 година в Истанбул.
Куполът на джамията „ Михримах султан “, Едирнекапъ В Турция е уважаван с доста имена: Мимар Синан ( " Архитект Синан " ), Mimar Koca Sinan ( " Великият проектант Синан " ), Koca Mi " mâr Sinân Âğâ( " Синан Ага, великият проектант ", или " Великият Синан " ).
Синан усъвършенства обичайна куполна архитектура, като минава към потреблението на еднокуполни и многокуполни структури с единно пространство. Той се демонстрира като модернист. Вероятно пътуванията му с армията през разнообразни непознати страни, са обогатявали усета му и неговия взор върху архитектурните благоприятни условия за издръжливост и хармония.
Джамията „ Михримах Султан “, османска джамия от XVI в., се намира в квартал Едирнекапи, покрай византийските крепостни стени на Истанбул, Турция. Поръчана е от Михримах Султан, щерка на Сюлейман Великолепни На 80 Синан приключва шедьовъра си - джамията Селимие в Одрин. Четирите й минарета в ъглите се считат за най-високите в мюсюлманския свят.Вероятно по тази причина на планетата Меркурий с името на Синан е кръстен кратер. През 1882 година е учреден Университетът за изящни изкуства " Мимар Синан ".
Най-удивителното в живота на този необикновено надарен човек е неговата невзискателност. Той споделя: " Ако мислиш, че си по-добър от другите, ще бъдеш токсичен от надменност. Ако мислиш, че различен е по-добър, ще бъдеш токсичен от злоба. Така или другояче, това е отрова ".
Мостът Мехмед Паша Соколович е исторически мост във Вишеград, над река Дрина в източната част на Босна и Херцеговина Синан завещава на подготвените от него архитекти и строители да творят, без да позволяват в душата си злоба, а да имат блян към съвършенството и берекет от труда си. Какъвто и да е бил по изповедание, сигурно приказваме за един допрян свише Божи човек.
Еми МАРИЯНСКА,
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ