Още със старта на масовата ваксинация у нас дълги опашки

Още със старта на всеобщата имунизация у нас дълги опашки от искащи да се ваксинират против COVID-19 се извиха пред пунктовете в страната. Въпреки сериозния напор от искащи да се предпазят от ковид обаче в обществото останаха много въпроси, част от които даже неуместни, свързани с рисковете от инжектирането на дозите.

Това са отговорите на 10-те най-разпространени в обществените мрежи легенди, свързани с имунизирането. Отговорите на тези въпроси дава топ пулмологът доктор Александър Симидчиев пред " Монитор ". 

Мит 1: Ваксините са рискови за нашето здраве и могат да ни разболеят/да провокират тежка алергична реакция:

Всяка една позволена за приложимост ваксина минава през доста прецизен регулаторен развой, който прави оценка сигурност, резултатност и качество. Тъй като имунизациите са предопределени най-много за здрави лица, условията за сигурност са изключително високи.

Алергични реакции са вероятни, само че най-често не се дължат директно на имунизациите, а могат да се проявят или заради технологията на произвеждане (например останки от кокоше яйце при ваксини, софтуерно правени върху кокоши ембриони), или латекс от запушалката на шишенцето, съхраняващо имунизацията. Като цяло международните и националното сдружения по алергология одобряват, че имунизациите са с изцяло допустим профил на сигурност и доста рядко се постанова да се освобождава субект поради алергия.

Мит 2: Има ваксини " второ качество “/ваксини, които защищават по-малко от другите:

Всяка ваксина си има набор от характерности, които я отличават от различен биопродукт със подобен механизъм на деяние. Необходимо е да се прави оценка в цялост, а не въз основата на едно изолирано качество. Ако издигнем в фетиш сигурността - може да се стигне до такава степен, че да се избират единствено ваксини без резултатност, единствено на база на " добра “ сигурност.

В последно дискутираните случаи едната ваксина има по-скромен % отбрана от леко боледуване, само че на практика идентична степен на отбрана по отношение на тежко боледуване и хоспитализация. Същевременно тя може да се слага от персоналните лекари, до момента в който другите не могат. Тази ваксина не е " второ качество “, а е подобаваща в случаите, когато желаеме персоналните лекари да имунизират.

Мит 3: След слагане на ваксина ставам инфектиран:

Освен при положение, когато имунизацията е жив вирус, при в този момент разработваните ваксини не може да се получи инфекциозност от имунизацията, тъй като тя съдържа единствено една дребна част от вируса. Причината да се изисква носене на маски и от имунизираните е, тъй като, в случай че вирусът попадне в дихателните пътища, за малко могат да го изкихат и да заразят околни, само че само за доста къс интервал преди вирусът, който не може да се развъжда у имунизирания, да загине.

Мит 4: Ваксините могат да нанесат трайни увреждания, в това число на сърдечно-съдовата, нервната и половата система и да доведат до неплодородие:

Огромното количество данни, които към този момент се натрупаха, както от клиничните проучвания на имунизациите, по този начин и от всеобщото им използване (вече над 215 милиона имунизирани най-малко с една доза и над 40 милиона с цялостен курс), не удостоверяват сходни терзания. Ваксините за КОВИД-19 са доста безвредни, а и нямат никакво отношение към размножителната функционалност. Дори една от компаниите провежда проучване на имунизацията си съответно при бременни.

Мит 5: Ваксините не могат да се слагат на заболели и възрастни хора:

Ваксините против КОВИД- 19 са изключително показани при хора с хронични неинфекциозни болести като диабет, хипертония, сърдечни, бъбречни, онкологични, автоимунни и други болести, както и хора над 75. При тези хора боледуването с вирус покачва неимоверно рисковете за тежко и даже смъртоносно протичане, заради което изгодата от имунизирането им е още по-голяма.

Мит 6: След имунизация няма потребност да съблюдавам противоепидемичните ограничения:

Мерките са нужни, с цел да пазим и другите, а освен нас. В отговора ми за мита, че се заразяваме след имунизиране, се съдържа и основанието за какво би трябвало да сме деликатни и да носим маска.

Мит 7: Ваксините против COVID-19 не са надеждно тествани:

Всяка от имунизациите, регистрирани за приложимост от американската и европейската организация, регулиращи лекарствения пазар, е минала всички строги условия за приемане на лиценз. Регистрираните ваксини са имали клинични изследвания с десетки хиляди участници, а действителното приложение към този момент е в милионите, като данните за сигурност и резултатност не престават да се наблюдават посредством така наречен система за фармаковижиланс.

Мит 8: Ваксината ще промени моето ДНК:

Ваксините не взаимодействат с ядрото на нашите кафези, където се съхранява нашето ДНК. Тялото ни е изключително внимателно и има голям брой механизми, които вършат това невероятно. Посоката на презаписване е ДНК->РНК и единствено някои пълноценни вируси, имат средства (специален ензим), който разрешава да се промени посоката от РНК в ДНК.

Мит 9: Чрез слагането на имунизацията мога да бъда чипиран:

Ако в Чипровци има чипове, не е невероятно. Но пък - за какво?

Мит 10: Противопоказно ми е/нямам потребност да се имунизирам, тъй като съм преболедувал COVID-19 и имам антитела:

Естественото преболедуване защищава. Поради необятната гама белтъци в същинския вирус реакцията на имунната ни система е разфокусирана върху множеството, а настрана този вирус има и белтъци, които потискат имунния отговор. Антителата в конвалесцентна плазма като предписание са по-ниски от тези при имунизация. Няма противопоказания да се имунизира преболедувал, само че въпросът е по кое време.

Как работят утвърдените в Европейски Съюз ваксини*

" Пфайзер “ - матрична РНК ваксина, която посредством липидна нанообвивка вкарва в мускулите на ръката количество генетична информация, която провокира основаване на вирусен белтък (S-протеин), против който тялото стартира да работи с Б-клетки, които образуват антитела.

" Модерна “ - идентична с " Пфайзер “, само че с леко изменена липидна обвивка, заради което може да се съхранява при по-висока температура.

" АстраЗенека “ - векторна ваксина. Тук за разлика от РНК имунизациите се употребява вирус (аденовирус), който не се развъжда. Попада в клетките ни, освобождава се цитозолно ДНК, което се преписва в РНК и оттова всичко останало е като при РНК имунизациите.

Как работят антигенните ваксини

При антигенните ваксини се употребява непосредствено белтък, който се вкарва в организма, с цел да се подтиква имунен отговор. Предимство е, че този развой започва директно след въвеждане на антигена (няма процеси, които да би трябвало да се случат преди това). Недостатък е фактът, че за производството на антиген се употребяват системи, които могат да съдържат следи от други алергени, както и това, че с цел да работят по-успешно, се постанова нерядко да се прибавят така наречен адюванти, или подсилващи имунния отговор субстанции.