Законът, заради който се иска оставката на Банов - хаос или ред в хаоса
Още с появяването си изготвяният в продължение на осем месеца план за промени в Закона за радиото и малкия екран хвърли в ужас част от главните субекти и обекти по него. Както е известно, генералният шеф на Българското национално радио Андон Балтаков разгласи, че хвърля оставка, изразявайки противоречие с част от текстовете, както и поради неналичието на други, които са били консенсусни, само че не са отразени в плана. Той изиска и оставката на министъра на културата Боил Банов, под чиято шапка се разработваха новите текстове. Брожения има и в Съвета за електронни медии (СЕМ). Но пък от Българска национална телевизия приветстват новите оферти в Закон за радиото и телевизията.
Макар планът към този момент да е единствено оповестен за публично разискване, т.е. има дълъг път по законодателния развой, преди да бъде признат на второ четене, през днешния ден той провокира и политически реакции.
Бившият народен представител от левицата, в този момент самостоятелен - Красимир Янков, изиска чуване на шефовете на двете публични медии - с цел да се направи относителен разбор сред техните претенции и финалния вид на плана. След което разгласи, че се прави опит за напън върху публичните медии и подчиняването им.
В същия дух бе и изявлението на депутата от Българска социалистическа партия Александър Симов, част от комисията по просвета и медии в Народното събрание, който упрекна ръководещите в опит да заглушат националното радио и свободната публицистика и прикани да се спре " гаврата " с Българска национална телевизия и БНР. И също от името на левицата изиска оставката на Банов.
В отбрана на плана излезе сътрудника му в комисията и народен представител от ГЕРБ Тома Биков (какво споделиха Симов и Биков - виж долу).
Проблемите
Както е известно, с приемането на закона за бюджета за тази година депутатите одобриха да се създаде и нов модел на финансиране на публичните медии. Проблемите в публичните медии се натрупат с години - по-точно дефицитите им, и това " лъсна " доста очевидно, когато стана ясно, че Българска национална телевизия е задлъжняла със сума, съвсем равна на годишната й държавна дотация. Голямо е и перото за разпространяване на стратегиите, като се постанова разпределяне на спомагателни средства за покриване на отговорностите към мултиплексите, само че това става с " прошения " и с постановления на Министерския съвет.
Най-общо сега БНР и Българска национална телевизия се финансират на база архаичния норматив за час стратегия, одобрен от Министерския съвет. Средствата обаче в никакъв случай не са задоволително. Проверки на държавната финансова ревизия в Българска национална телевизия пък откриха и поемането на необезпечени отговорности за филми, скъпи развлекателни излъчвания, спортна стратегия и други
Друг проблем са късите мандати на генералните шефове - 3 години, за което време те не могат да развият управническите си концепции, само че най-много - че в случай че бъдат предварително заменени, се постанова новите началници да " наследят " управителните препоръки от предшествениците си. С този проблем се сблъскаха и Емил Кошлуков (БНТ), и Балтаков. УС блокира действията им от време на време, стигна се и до сезиране на прокуратурата от този на радиото във връзка с шефа.
В Съвет за електронни медии пък от години се оплакват от хроничното недофинансиране и от невъзможността да извършват поради това вменените им по закон функционалности.
Проектът
По нищо обаче не проличава, че законопроектът, оповестен в този момент за публично разискване, ще позволи всички тези проблеми вкупом, само че опит се прави. Основната цел бе да се уреди по този начин въпросът с финансирането, че то да се съгласува с европейските правила за държавна помощ, само че най-вече да се осигурят адекватни средства за издръжката, поддръжката и развиването на двете медии.
Отдавна и Българска национална телевизия, и БНР, и Съвет за електронни медии упорстват за откачане на финансирането от критерий " час стратегия " и очевидно това в плана е отразено. От националната телевизия го дефинират като огромна победа в коментар за Клуб Z. Вече ще се финансира " задачата " на публичните медии, а не час стратегия. " Субсидията " ще се назовава " бюджетен трансфер ".
Какво обаче значи това?
Според новите текстове управленията на публичните медии ще изготвят проектобюджети, които ще би трябвало да се съгласуват със Съвет за електронни медии и тогава ще се изпращат на Министерството на финансите. Ще се прави самобитна план-сметка, Българска национална телевизия и БНР " ще ползват счетоводно отчитане на медийните услуги и действия по публичната услуга и дейностите, които не са свързани с публичната услуга ". С други думи - ще би трябвало да се изготви методология, в която да се калкулират както заплатите на оператори, водещи и прочие, по този начин и какви излъчвания ще се осъществят и какъв брой ще коства това.
Тук обаче опираме до фактора Министерство на финансите, който може да утвърди, а може и да не утвърди по този начин препоръчаните бюджети на публичните медии. Защото " прехвърлянето на БНР, надлежно на Българска национална телевизия, от държавния бюджет се дефинира годишно със закона за държавния бюджет за съответната година и се дава за компенсиране на чистите разноски от реализираните от БНР и Българска национална телевизия медийни услуги и действия ". Т.е., както и сега бюджетите на двете медии ще зависят от волята на финансовото министерство.
Представителите МФ в работната група са отхвърлили предложенията, към които се бяха обединили огромните медии при разискването на измененията и в работна група към МК, и в тази, която бе основана паралелно в Народното събрание - като такса " кабелен оператор ", както и унищожаване на рекламните блокове, само че и финансовото им компенсиране. Не е била възприета и концепцията за бюджети на радиото и малкия екран като проценти от Брутният вътрешен продукт.
Има въпреки всичко една добра вест - финансовото ведомство се е съгласило да заложи парите за разпространяването като перо в републиканския бюджет.
Съвет за електронни медии - отговорности, отговорности
В плана очевидно са заложени спирачки пред неразумните и необезпечени финансово разходи, като тук е увеличена и ролята на Съвет за електронни медии като надзирател. С регулатора ще би трябвало да се съгласуват на процедура нови услуги, които публичните медии желаят да дават. Те ще би трябвало да защитят пред регулатора публичната им изгода.
Не се виждат обаче гаранции нито за кадровото, нито за финансовото застраховане на самия медиен регулатор. Неотдавна председателката на Съвет за електронни медии Бетина Жотева разказа потресаваща картина в работата, като заяви в прав текст, че в Съвет за електронни медии даже не могат да я правят. Не могат да закупят техника, не могат и да привлекат чиновници с ниските заплати, които позициите оферират.
От регулатора упорстваха бюджетът им да е % от Брутният вътрешен продукт или % от бюджетите на радиото и малкия екран, да имат достъп до финансиране от еврофондовете, да получават част от наложените на нарушителите санкции и други
Мандатите - разногласието продължава
Една от аргументите генералният шеф на радиото да изрази през вчерашния ден общественото си неодобрение стана неналичието на текста, който урежда мандатите на управлението на публичните медии и опцията да работят с определени от тях членове на управителните препоръки. Факт, текстът липсва, макар че по него е имало консенсус в работната група, споделиха участниции в нея.
Каква е повода?
Малко преди конкурса за нов директор на БНР, предсрочно разгласен поради свалянето от поста на предходния шеф поради абсурда със заглъхването на " Хоризонт ", от ГЕРБ бяха внесли изменение в Закон за радиото и телевизията в тази посока. Тогава обаче сами отдръпнаха текста си с претекста: да не се схване като персонално отношение. Така тематиката остана за работните групи, които започнаха да заседават и в Министерството на културата, и в Народното събрание.
Ни в чеп, ни в ръкав обаче това лято ръководителят на парламентарната комисия Вежди Рашидов внесе промени в закона. С тях мандатите на шефовете на БНР и Българска национална телевизия се увеличаваха от 3 на 5 години, като се занижаваха обаче условията за заемане на длъжността от " трудов стаж " до " професионален опит ". С промените се даваше и опцията освен за удължение на сегашните мандати, само че и шефовете да си назначат нови управителни препоръки.
По информация на Клуб Z въпросните импортирани от Рашидов ремонти са били " солово осъществяване ", което не е било дискутирано в групата на ГЕРБ като се изключи една корекция, с която се даваше право за безвъзмездни предавания на съвещанията на Народното събрание в ефира на Българска национална телевизия. Но това бе задоволително, с цел да взриви критиците на Кошлуков.
Близо 60 именити някогашни и сегашни публицисти в Българска национална телевизия, артисти, музиканти, композитори, писатели, режисьори и академични преподаватели желаеха оставката на генералния шеф на малкия екран тогава - само че не поради самите оферти, а поради противоречие с личността му и с водената от него в медията политика. Предложението бе просто мотив - поради удължаването на мандата на този общоприет шеф. Стигна се и до митинги. А в следствие Рашидов отдръпна поправката си. От ГЕРБ обаче в този момент дават поръчка, че тя отново ще откри място в текстовете за разискване в Народното събрание, тъй като е консенсусна.
Кой оказва напън над публичните медии
Днес този " епизод " напомни Тома Биков. Като упрекна " Демократична България " в напън над публичните медии, напън, в който опозицията упреква ГЕРБ. Изказването на Биков бе в следствие от декларацията на Александър Симов.
" Не одобряваме обвиняванията, че върху БНР е оказван политически напън и че въобще е имало признаци за подобен през последната година. В случая става въпрос за нещо, което евентуално нито вие, нито господин Балтаков разбирате. Става въпрос за законодателен развой.
Законодателният развой към момента е в своето начало. Доколкото разбираме, генералният шеф на БНР е засегнат от това, че от законопроекта са отпаднали предложенията за увеличение на мандатите на генералните шефове на Българска национална телевизия и БНР и опцията те персонално да оферират управителните препоръки на двете медии. Ние оттеглихме тези оферти заради митингите и политическия напън, който оказаха " Демократична България " и другите протестиращи, в това число Българска социалистическа партия, пред Българска национална телевизия. Когато господин Вежди Рашидов внесе тези две оферти, протестиращите отидоха пред Българска национална телевизия и започнаха да стачкуват против тези оферти ", съобщи Биков.
И още няколко пъти повтори, че Демократична България е тази, която оказва напън върху медиите.
Преди него пък Симов съобщи, че МК " извънредно надменно не се е съобразило с предложенията на хората от радиото за измененията в Закона за радиото и малкия екран " и " това към този момент е целенасочена офанзива против БНР ".
" На Боил Банов очевидно БНР му пречи ", уточни депутатът от левицата. И добави: " С измененията безусловно се поставя намордник на БНР и Българска национална телевизия. Излъчването на тишина в ефир към този момент получава юридическа маска и се трансформира в държавна цензура. "
Какво следва?
Общественото разискване на противоречивия план би трябвало да завърши в средата на ноември, след което мненията по него би трябвало да бъдат регистрирани. Паралелно в Народното събрание се готви още един план за изменение на Закон за радиото и телевизията - от работната група към Рашидов. Има обаче и още един - и той е поради директивата за аудио-визуалните услуги, с която ще се вменят на Съвет за електронни медии спомагателни отговорности - да следи и за видеосъдържанието.
Подкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Макар планът към този момент да е единствено оповестен за публично разискване, т.е. има дълъг път по законодателния развой, преди да бъде признат на второ четене, през днешния ден той провокира и политически реакции.
Бившият народен представител от левицата, в този момент самостоятелен - Красимир Янков, изиска чуване на шефовете на двете публични медии - с цел да се направи относителен разбор сред техните претенции и финалния вид на плана. След което разгласи, че се прави опит за напън върху публичните медии и подчиняването им.
В същия дух бе и изявлението на депутата от Българска социалистическа партия Александър Симов, част от комисията по просвета и медии в Народното събрание, който упрекна ръководещите в опит да заглушат националното радио и свободната публицистика и прикани да се спре " гаврата " с Българска национална телевизия и БНР. И също от името на левицата изиска оставката на Банов.
В отбрана на плана излезе сътрудника му в комисията и народен представител от ГЕРБ Тома Биков (какво споделиха Симов и Биков - виж долу).
Проблемите
Както е известно, с приемането на закона за бюджета за тази година депутатите одобриха да се създаде и нов модел на финансиране на публичните медии. Проблемите в публичните медии се натрупат с години - по-точно дефицитите им, и това " лъсна " доста очевидно, когато стана ясно, че Българска национална телевизия е задлъжняла със сума, съвсем равна на годишната й държавна дотация. Голямо е и перото за разпространяване на стратегиите, като се постанова разпределяне на спомагателни средства за покриване на отговорностите към мултиплексите, само че това става с " прошения " и с постановления на Министерския съвет.
Най-общо сега БНР и Българска национална телевизия се финансират на база архаичния норматив за час стратегия, одобрен от Министерския съвет. Средствата обаче в никакъв случай не са задоволително. Проверки на държавната финансова ревизия в Българска национална телевизия пък откриха и поемането на необезпечени отговорности за филми, скъпи развлекателни излъчвания, спортна стратегия и други
Друг проблем са късите мандати на генералните шефове - 3 години, за което време те не могат да развият управническите си концепции, само че най-много - че в случай че бъдат предварително заменени, се постанова новите началници да " наследят " управителните препоръки от предшествениците си. С този проблем се сблъскаха и Емил Кошлуков (БНТ), и Балтаков. УС блокира действията им от време на време, стигна се и до сезиране на прокуратурата от този на радиото във връзка с шефа.
В Съвет за електронни медии пък от години се оплакват от хроничното недофинансиране и от невъзможността да извършват поради това вменените им по закон функционалности.
Проектът
По нищо обаче не проличава, че законопроектът, оповестен в този момент за публично разискване, ще позволи всички тези проблеми вкупом, само че опит се прави. Основната цел бе да се уреди по този начин въпросът с финансирането, че то да се съгласува с европейските правила за държавна помощ, само че най-вече да се осигурят адекватни средства за издръжката, поддръжката и развиването на двете медии.
Отдавна и Българска национална телевизия, и БНР, и Съвет за електронни медии упорстват за откачане на финансирането от критерий " час стратегия " и очевидно това в плана е отразено. От националната телевизия го дефинират като огромна победа в коментар за Клуб Z. Вече ще се финансира " задачата " на публичните медии, а не час стратегия. " Субсидията " ще се назовава " бюджетен трансфер ".
Какво обаче значи това?
Според новите текстове управленията на публичните медии ще изготвят проектобюджети, които ще би трябвало да се съгласуват със Съвет за електронни медии и тогава ще се изпращат на Министерството на финансите. Ще се прави самобитна план-сметка, Българска национална телевизия и БНР " ще ползват счетоводно отчитане на медийните услуги и действия по публичната услуга и дейностите, които не са свързани с публичната услуга ". С други думи - ще би трябвало да се изготви методология, в която да се калкулират както заплатите на оператори, водещи и прочие, по този начин и какви излъчвания ще се осъществят и какъв брой ще коства това.
Тук обаче опираме до фактора Министерство на финансите, който може да утвърди, а може и да не утвърди по този начин препоръчаните бюджети на публичните медии. Защото " прехвърлянето на БНР, надлежно на Българска национална телевизия, от държавния бюджет се дефинира годишно със закона за държавния бюджет за съответната година и се дава за компенсиране на чистите разноски от реализираните от БНР и Българска национална телевизия медийни услуги и действия ". Т.е., както и сега бюджетите на двете медии ще зависят от волята на финансовото министерство.
Представителите МФ в работната група са отхвърлили предложенията, към които се бяха обединили огромните медии при разискването на измененията и в работна група към МК, и в тази, която бе основана паралелно в Народното събрание - като такса " кабелен оператор ", както и унищожаване на рекламните блокове, само че и финансовото им компенсиране. Не е била възприета и концепцията за бюджети на радиото и малкия екран като проценти от Брутният вътрешен продукт.
Има въпреки всичко една добра вест - финансовото ведомство се е съгласило да заложи парите за разпространяването като перо в републиканския бюджет.
Съвет за електронни медии - отговорности, отговорности
В плана очевидно са заложени спирачки пред неразумните и необезпечени финансово разходи, като тук е увеличена и ролята на Съвет за електронни медии като надзирател. С регулатора ще би трябвало да се съгласуват на процедура нови услуги, които публичните медии желаят да дават. Те ще би трябвало да защитят пред регулатора публичната им изгода.
Не се виждат обаче гаранции нито за кадровото, нито за финансовото застраховане на самия медиен регулатор. Неотдавна председателката на Съвет за електронни медии Бетина Жотева разказа потресаваща картина в работата, като заяви в прав текст, че в Съвет за електронни медии даже не могат да я правят. Не могат да закупят техника, не могат и да привлекат чиновници с ниските заплати, които позициите оферират.
От регулатора упорстваха бюджетът им да е % от Брутният вътрешен продукт или % от бюджетите на радиото и малкия екран, да имат достъп до финансиране от еврофондовете, да получават част от наложените на нарушителите санкции и други
Мандатите - разногласието продължава
Една от аргументите генералният шеф на радиото да изрази през вчерашния ден общественото си неодобрение стана неналичието на текста, който урежда мандатите на управлението на публичните медии и опцията да работят с определени от тях членове на управителните препоръки. Факт, текстът липсва, макар че по него е имало консенсус в работната група, споделиха участниции в нея.
Каква е повода?
Малко преди конкурса за нов директор на БНР, предсрочно разгласен поради свалянето от поста на предходния шеф поради абсурда със заглъхването на " Хоризонт ", от ГЕРБ бяха внесли изменение в Закон за радиото и телевизията в тази посока. Тогава обаче сами отдръпнаха текста си с претекста: да не се схване като персонално отношение. Така тематиката остана за работните групи, които започнаха да заседават и в Министерството на културата, и в Народното събрание.
Ни в чеп, ни в ръкав обаче това лято ръководителят на парламентарната комисия Вежди Рашидов внесе промени в закона. С тях мандатите на шефовете на БНР и Българска национална телевизия се увеличаваха от 3 на 5 години, като се занижаваха обаче условията за заемане на длъжността от " трудов стаж " до " професионален опит ". С промените се даваше и опцията освен за удължение на сегашните мандати, само че и шефовете да си назначат нови управителни препоръки.
По информация на Клуб Z въпросните импортирани от Рашидов ремонти са били " солово осъществяване ", което не е било дискутирано в групата на ГЕРБ като се изключи една корекция, с която се даваше право за безвъзмездни предавания на съвещанията на Народното събрание в ефира на Българска национална телевизия. Но това бе задоволително, с цел да взриви критиците на Кошлуков.
Близо 60 именити някогашни и сегашни публицисти в Българска национална телевизия, артисти, музиканти, композитори, писатели, режисьори и академични преподаватели желаеха оставката на генералния шеф на малкия екран тогава - само че не поради самите оферти, а поради противоречие с личността му и с водената от него в медията политика. Предложението бе просто мотив - поради удължаването на мандата на този общоприет шеф. Стигна се и до митинги. А в следствие Рашидов отдръпна поправката си. От ГЕРБ обаче в този момент дават поръчка, че тя отново ще откри място в текстовете за разискване в Народното събрание, тъй като е консенсусна.
Кой оказва напън над публичните медии
Днес този " епизод " напомни Тома Биков. Като упрекна " Демократична България " в напън над публичните медии, напън, в който опозицията упреква ГЕРБ. Изказването на Биков бе в следствие от декларацията на Александър Симов.
" Не одобряваме обвиняванията, че върху БНР е оказван политически напън и че въобще е имало признаци за подобен през последната година. В случая става въпрос за нещо, което евентуално нито вие, нито господин Балтаков разбирате. Става въпрос за законодателен развой.
Законодателният развой към момента е в своето начало. Доколкото разбираме, генералният шеф на БНР е засегнат от това, че от законопроекта са отпаднали предложенията за увеличение на мандатите на генералните шефове на Българска национална телевизия и БНР и опцията те персонално да оферират управителните препоръки на двете медии. Ние оттеглихме тези оферти заради митингите и политическия напън, който оказаха " Демократична България " и другите протестиращи, в това число Българска социалистическа партия, пред Българска национална телевизия. Когато господин Вежди Рашидов внесе тези две оферти, протестиращите отидоха пред Българска национална телевизия и започнаха да стачкуват против тези оферти ", съобщи Биков.
И още няколко пъти повтори, че Демократична България е тази, която оказва напън върху медиите.
Преди него пък Симов съобщи, че МК " извънредно надменно не се е съобразило с предложенията на хората от радиото за измененията в Закона за радиото и малкия екран " и " това към този момент е целенасочена офанзива против БНР ".
" На Боил Банов очевидно БНР му пречи ", уточни депутатът от левицата. И добави: " С измененията безусловно се поставя намордник на БНР и Българска национална телевизия. Излъчването на тишина в ефир към този момент получава юридическа маска и се трансформира в държавна цензура. "
Какво следва?
Общественото разискване на противоречивия план би трябвало да завърши в средата на ноември, след което мненията по него би трябвало да бъдат регистрирани. Паралелно в Народното събрание се готви още един план за изменение на Закон за радиото и телевизията - от работната група към Рашидов. Има обаче и още един - и той е поради директивата за аудио-визуалните услуги, с която ще се вменят на Съвет за електронни медии спомагателни отговорности - да следи и за видеосъдържанието.
Подкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ