През 2000-та година православните я нарекоха кощунство и демон, днес е символ на София
Още с слагането й се появяват твъдения, че главата на статуята е завоалиран портрет на брачната половинка на кмета Стефан Софиянски - Алиса, а съгласно други – по относителен признак – на една от дъщерите му.
Другото обвиняване е, че фигурата, която е несъмнено езическа, е на богинята на нощта и мрака Лилит.
Днес София чества своя ден.
Една от по-новите емблеми на столицата ни е Статуята на София.
Това е 24-метров паметник, отдаден на град София, подложен в чест на настъпването на третото хилядолетие.
Монументът е повдигнат при мястото, където в античността е била главната западна врата на града, през която на 9 април 809 г. – Великден, стануващият в региона на днешните квартали Надежда и Връбница с българската обсадна войска хан Крум, най-вероятно е влезнал в предадения му от жителите град.
По-късно тук е средновековната църква Свети Спас, където е обесен от турците и заровен от софиянци Киро Геошев, един от 4-мата софийски книжари, дали живота си за освобождението на България от османска власт, през Възраждането преустроена и станала след катедралите Света Неделя и Света София третата най-голяма черква в града. Англо-американските бомбардировки на София унищожават този православен храм дружно с намиращите се наоколо барокова католическа катедрала Св. Йосиф и тежко пострадалата Софийска синагога, една от най-големите в Европа. През комунистическия режим на мястото, където през днешния ден е монументът, е повдигнат паметникът на комунистическия водач и идеолог Владимир Ленин, отстранен в 1991 г. от посткомунистическата власт.
Автори на монумента са скулпторът Георги Чапкънов и арх. Станислав Константинов. Постаментът е облицован с тъмен гранит и е формиран от призматична база (вис. 4 m), върху която стои 12-метров призматичен, ъглово насочен стоманобетонен стълб. Статуята с височина 8,08 m гледа на изток, към пл. „ Независимост “, където се намират постройките на хотел „ Балкан “, Министерския съвет и втората постройка на Народното събрание (бивш Партиен дом).
Статуята на София е алегорична, показана като властна езическа богиня, със знаците на славата и мъдростта и носеща короната на Тюхе – древногръцката богиня на ориста. Фигурата в дясната си ръка държи победоносен лавров венец, а в юмрука на изпънатата си лява ръка стиска няколко антични монети. На левия ѝ лакът е кацнала висока 1,10 m сова – знак на мъдростта и познанието, в унисон със смисъла на думата „ софия “. Фигурата е с присъща прическа, в духа на античните скулптури, и е отлята с еротично женствени форми, очертаващи се под тънката драперия на хитона ѝ, главата ѝ е увенчана с корона от стилизиран крепостен дувар с царски пандантиви. Фигурата тежи към 5 т, като е формирана от 160 елементи, излети, превозени и съединени на място от създателя и екипа му единствено за два дни – от нощта на 25 против 26 до 27 декември 2000 година в това число. Изработена е за 9 месеца. Отлята е в леарните на СБХ в Илиянци.
Първоначално е напълно патинирана с червено-медна патина на косата, хитона и декоративните фигури на совата и венеца и тъмнографитна на наметката, а лицето, короната и отритите елементи тялото – общоприета зелена патина. Впоследствие, в 2001 г., с фино златно фолио (варак) – проба 23,75 Au са позлатени лицето, короната, ръцете и пръстите на краката, а аленият, графитеният и зеленият нюанс изчезват и статуята остава с хомогенна тъмна патина. Тъй като тя няма изпълнени в материал очи, а прорези в метала, с това обликът ѝ получава присъщия дистанциран израз на антична златна маска. Стойността на монумента в началото е 188 000 Щатски долар, а с позлатяването, благоустройството на прилежащата повърхност и прочие към 2001 г. надвишава нищожно сумата от 200 000 Щатски долар, които са напълно платени от Столична община.
Инициативата за монумента е на тогавашния кмет на столицата Стефан Софиянски от 1998 г. Обект на полемики е по какъв начин без конкурс е станал изборът на ваятел, проектант и строител на подобен основен като знак и забележителен като финансиране паметник, изборът и определянето на неговия облик и модел и дали изобщо е одобряван в този си тип от общинския съвет.Поставянето му е гласувано от Столичен общински съвет на 17 септември – Празника на София.
По първичен проект статуята би трябвало да е на „ Света София “. Град София носи името на късноантичната раннохристиянска съборнацърква на града - базиликата " Св. София - Премъдрост Божия ", като Св. София (на гръцки Ἁγία Σοφία, на латински: Sancta Sophia) значи „ Светата Премъдрост Божия “ (едно от имената на младия Исус Христос). Празникът на града обаче е на 17 септември, когато Православната черква отбелязва Светите мъченици София, Вяра, Надежда и Любов. Датата е избрана и за Празник на София с решение на Столичния общински съвет от 25 март 1992 година
След като фигурата става ясна в сегашния ѝ тип (езическа притча на християнската светица), православни християни са възмутени и я дефинират като „ светотатство “,
Българската православна църква силно възнегодува да бъде свързвана с коя да е светица, тъй като в действителност е еклектичен облик на нехристиянска богиня, допълнена с повече езически детайли, в сравнение с християнски. Големи дрязги провокират и монетите, които тя полуприкрито стиска, и огромната нощна сова с разперени криле, кацнала на едната ръка на „ София “. Всъщност под „ божия премъдрост “ християнската традиция схваща бога-слово, логоса, това не е жена, а самият Исус Христос.
В прорез с общинското решение фигурата да е на „ Света София “, самият създател удостоверява, че неговата София няма общо с християнството, заявявайки: „ Този паметник принадлежи на София, а не на християнската черква. Символът е за всички столичани, без значение дали са мюсюлмани, евреи, будисти или с друга религия. “
Появяват се твъдения, че главата на статуята е завоалиран портрет на брачната половинка на кмета Алиса Софиянска, а съгласно други – по относителен признак – на една от дъщерите му, че фигурата, която е несъмнено езическа, е на богинята на нощта и мрака Лилит (чийто неизменен знак и сателит е совата), богиня дявол, жена на Сатаната, на Инана-Ищар, асоциирана със сексуалността и „ свещената проституция “, наричана куртизанка на боговете “, с женски облик на Мамон, с фараоновата Изис (Изида), Кибела и Хеката, с Тюхе, провидение на ориста и настойничката на хазарта, с масонска символика. Критика носи и фактът, че е обърната с тил на запад, откъдето идва основният транспортен поток.
Много критици осъждат статуята, тъй като споделят, че тя символизира гибелта.
Статуята на София е публично открита на 28 декември 2000 г. от кмета Софиянски в наличието на финансовия министър Муравей Радев, министъра на здравеопазването Илко Семерджиев, обществения министър Иван Нейков, видни депутати от СДС, политици и медии.
Другото обвиняване е, че фигурата, която е несъмнено езическа, е на богинята на нощта и мрака Лилит.
Днес София чества своя ден.
Една от по-новите емблеми на столицата ни е Статуята на София.
Това е 24-метров паметник, отдаден на град София, подложен в чест на настъпването на третото хилядолетие.
Монументът е повдигнат при мястото, където в античността е била главната западна врата на града, през която на 9 април 809 г. – Великден, стануващият в региона на днешните квартали Надежда и Връбница с българската обсадна войска хан Крум, най-вероятно е влезнал в предадения му от жителите град.
По-късно тук е средновековната църква Свети Спас, където е обесен от турците и заровен от софиянци Киро Геошев, един от 4-мата софийски книжари, дали живота си за освобождението на България от османска власт, през Възраждането преустроена и станала след катедралите Света Неделя и Света София третата най-голяма черква в града. Англо-американските бомбардировки на София унищожават този православен храм дружно с намиращите се наоколо барокова католическа катедрала Св. Йосиф и тежко пострадалата Софийска синагога, една от най-големите в Европа. През комунистическия режим на мястото, където през днешния ден е монументът, е повдигнат паметникът на комунистическия водач и идеолог Владимир Ленин, отстранен в 1991 г. от посткомунистическата власт.
Автори на монумента са скулпторът Георги Чапкънов и арх. Станислав Константинов. Постаментът е облицован с тъмен гранит и е формиран от призматична база (вис. 4 m), върху която стои 12-метров призматичен, ъглово насочен стоманобетонен стълб. Статуята с височина 8,08 m гледа на изток, към пл. „ Независимост “, където се намират постройките на хотел „ Балкан “, Министерския съвет и втората постройка на Народното събрание (бивш Партиен дом).
Статуята на София е алегорична, показана като властна езическа богиня, със знаците на славата и мъдростта и носеща короната на Тюхе – древногръцката богиня на ориста. Фигурата в дясната си ръка държи победоносен лавров венец, а в юмрука на изпънатата си лява ръка стиска няколко антични монети. На левия ѝ лакът е кацнала висока 1,10 m сова – знак на мъдростта и познанието, в унисон със смисъла на думата „ софия “. Фигурата е с присъща прическа, в духа на античните скулптури, и е отлята с еротично женствени форми, очертаващи се под тънката драперия на хитона ѝ, главата ѝ е увенчана с корона от стилизиран крепостен дувар с царски пандантиви. Фигурата тежи към 5 т, като е формирана от 160 елементи, излети, превозени и съединени на място от създателя и екипа му единствено за два дни – от нощта на 25 против 26 до 27 декември 2000 година в това число. Изработена е за 9 месеца. Отлята е в леарните на СБХ в Илиянци.
Първоначално е напълно патинирана с червено-медна патина на косата, хитона и декоративните фигури на совата и венеца и тъмнографитна на наметката, а лицето, короната и отритите елементи тялото – общоприета зелена патина. Впоследствие, в 2001 г., с фино златно фолио (варак) – проба 23,75 Au са позлатени лицето, короната, ръцете и пръстите на краката, а аленият, графитеният и зеленият нюанс изчезват и статуята остава с хомогенна тъмна патина. Тъй като тя няма изпълнени в материал очи, а прорези в метала, с това обликът ѝ получава присъщия дистанциран израз на антична златна маска. Стойността на монумента в началото е 188 000 Щатски долар, а с позлатяването, благоустройството на прилежащата повърхност и прочие към 2001 г. надвишава нищожно сумата от 200 000 Щатски долар, които са напълно платени от Столична община.
Инициативата за монумента е на тогавашния кмет на столицата Стефан Софиянски от 1998 г. Обект на полемики е по какъв начин без конкурс е станал изборът на ваятел, проектант и строител на подобен основен като знак и забележителен като финансиране паметник, изборът и определянето на неговия облик и модел и дали изобщо е одобряван в този си тип от общинския съвет.Поставянето му е гласувано от Столичен общински съвет на 17 септември – Празника на София.
По първичен проект статуята би трябвало да е на „ Света София “. Град София носи името на късноантичната раннохристиянска съборнацърква на града - базиликата " Св. София - Премъдрост Божия ", като Св. София (на гръцки Ἁγία Σοφία, на латински: Sancta Sophia) значи „ Светата Премъдрост Божия “ (едно от имената на младия Исус Христос). Празникът на града обаче е на 17 септември, когато Православната черква отбелязва Светите мъченици София, Вяра, Надежда и Любов. Датата е избрана и за Празник на София с решение на Столичния общински съвет от 25 март 1992 година
След като фигурата става ясна в сегашния ѝ тип (езическа притча на християнската светица), православни християни са възмутени и я дефинират като „ светотатство “,
Българската православна църква силно възнегодува да бъде свързвана с коя да е светица, тъй като в действителност е еклектичен облик на нехристиянска богиня, допълнена с повече езически детайли, в сравнение с християнски. Големи дрязги провокират и монетите, които тя полуприкрито стиска, и огромната нощна сова с разперени криле, кацнала на едната ръка на „ София “. Всъщност под „ божия премъдрост “ християнската традиция схваща бога-слово, логоса, това не е жена, а самият Исус Христос.
В прорез с общинското решение фигурата да е на „ Света София “, самият създател удостоверява, че неговата София няма общо с християнството, заявявайки: „ Този паметник принадлежи на София, а не на християнската черква. Символът е за всички столичани, без значение дали са мюсюлмани, евреи, будисти или с друга религия. “
Появяват се твъдения, че главата на статуята е завоалиран портрет на брачната половинка на кмета Алиса Софиянска, а съгласно други – по относителен признак – на една от дъщерите му, че фигурата, която е несъмнено езическа, е на богинята на нощта и мрака Лилит (чийто неизменен знак и сателит е совата), богиня дявол, жена на Сатаната, на Инана-Ищар, асоциирана със сексуалността и „ свещената проституция “, наричана куртизанка на боговете “, с женски облик на Мамон, с фараоновата Изис (Изида), Кибела и Хеката, с Тюхе, провидение на ориста и настойничката на хазарта, с масонска символика. Критика носи и фактът, че е обърната с тил на запад, откъдето идва основният транспортен поток.
Много критици осъждат статуята, тъй като споделят, че тя символизира гибелта.
Статуята на София е публично открита на 28 декември 2000 г. от кмета Софиянски в наличието на финансовия министър Муравей Радев, министъра на здравеопазването Илко Семерджиев, обществения министър Иван Нейков, видни депутати от СДС, политици и медии.
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ