Още с подписването на Берлинския договор (през май 1878 г.)

Още с подписването на Берлинския контракт (през май 1878 г.) във всички български земи се заражда разбираемо неодобрение. Той раздира Санстефанска България на части – връща Македония и Одринска Тракия на султана, слага под частичната му власт териториите на юг от Балкана и „ свива ” България до едно Княжество, разпростряло се на север от Стара планина.

Договорът разделя грубо българската нация, като слага нейните елементи в друга обществена, икономическа и национална среда. Духовното единение на нацията обаче е непокътнато – седалището на Българската Екзархия остава в Цариград и тя обгръща целия (определен със султански ферман през 1870 г.) български диоцез.

Духът е обединен, само че тялото на страната е разчленено… А опитите за назад „ пришиване “ на отрязаните при прекрояването територии стартират съвсем незабавно.

1. Кресненско-Разложкото въстание (1878-1879 г.), опитите за саботиране работата на Учредителното заседание и Движението за доказване българския темперамент на Източна Румелия са първите стъпки за отменяне на несправедливите решения на Берлинския конгрес.

2. В началото на 1880 година по самодейност на Постоянния комитет на Източна Румелия в София идват Константин Величков и Димитър Наумов, които са натоварени да проведат договаряния с княз Александър Батенберг и държавното управление на Драган Цанков. В разследване на тези контакти се стига до „ систематизиране на дилемите “ – Княжеството се натоварва с дипломатическата подготовка на бъдещото съединяване, а дейците от Южна България с образуване и активизиране на популацията в региона. Първият опит на българската дипломация да пледира за „ утвърдено сливане “ е доверчив и безкомпромисно париран. Великите сили дават ясно да се разбере, че това не е въпрос, чието слагане на дневен ред е идно. Въпреки това на 17-18 май 1880 година в Сливен се основава Централен скришен комитет (с околийски поделения), с ръководител Константин Величков, който да приготви събитието. То обаче по този начин и не настава.

3. Четири години по-късно в Източна Румелия още веднъж се инициира Движение за обединяване. Това става в миг когато предизборната битка за лъчение на шеф на региона е в разгара си. Южнобългарските консерватори издигат лозунга за съединяване с Княжеството и останалите зад граница български земи и печелят изборите. Те изпращат и делегация в Лондон, Париж и Виена за пропагандиране на тези си претенции. Тази дипломатическа обиколка среща студен банкет. В последна сметка емисарите въпреки всичко съумяват да подават един документ (Мемоар) от името на популацията на Източна Румелия.

4. След като излиза наяве, че по дипломатически път обединяване на българските територии няма да се реализира, на 10 февруари 1885 година в Пловдив се основава Българо-Македонски скришен въстанически комитет, учредители на който са видни дейци от времето на национално-освободителните битки, отпред със Захари Стоянов. През април същата година комитетът прераства в Български скришен централен революционен комитет (БТЦРК). Главната му цел е: „ Окончателното избавление на българский народ посредством гражданска война морална и с оръжие. “ (Чл.1 от Програмата на БТЦРК). За задачата се считат за разрешени всевъзможни средства: „ агитация, щемпел, оръжие, огън, гибел и прочие “ (Чл.2 от Програмата на БТЦРК). И въпреки че Програмата на комитета си слага за цел освобождението на всички български земи и присъединението им към Княжество България, последователно напъните се концентрират в сливане в началото на Източна Румелия с Княжеството, като задача, която има действителен късмет за триумф. Решаването на националните проблеми се схваща като поетапно.

5. На 25 юли 1885 година в с. Дермандере се организира скрито съвещание на БТЦРК, на което се взема решение за събаряне на шефа и държавното управление на Източна Румелия и прокламиране на Съединение на 15 септември 1885 година Това, несъмнено, не може да стане без доброжелателната съпричастност на военните, с цел да се избегне възможен конфликт на войската и популацията. Ръководителите на БТЦРК търсят утвърждение и увещание за подпомагане и от княз Александър Батенберг. Той от своя страна дискретно споделя тези проекти с представителите на Англия и Австро-Унгария и получава уклончиви мнения – и двете страни не се афишират срещу, само че и не дават обещание поддръжка. Русия, известена малко по-късно, дава отговор, че на такава акция „ не й е времето “ към момента. „ Преждевременна “ я назовава и българският министър-председател Петко Каравелов. Тя в действителност е рискована, необезпечена дипломатически и носеща действителен риск за независимостта на Княжеството.

6. Съединстките настроения измежду популацията, бурните акции на интелигенцията (митинги, празнувания на годишнините от гибелта на Ботев и Хаджи Димитър, масирана печатна пропаганда) и нетърпеливото очакване на жадуваното събитие водят до ескалация на напрежението в Източна Румелия и до показни демонстрации против към момента забележителната власт на султана в региона. В началото на септември в Чирпан са раздрани султанските флагове, с които градът е декориран по случай турски народен празник. Ученици от Панагюрище са задържани по време на антитурска проява, а популацията на града ги освобождава със мощ. Тази открита борба форсира оповестяването на Съединението, защото ситуацията бързо излиза от надзор и съществува действителна възможност за интервенция от турска страна.

7. Стихийното неодобрение и опозиция са канализирани от Комитетите по места – те провеждат национални въоръжени чети, които дружно с пловдивския гарнизон овладяват града и смъкват властта. БТЦРК сформира краткотрайно държавно управление, отпред с доктор Георги Странски, а за главнокомандващ на войската е назначен майор Данаил Николаев, чиято най-важна задача е да провежда противодействието при вероятно турско навлизане.

8. Вестта за тези дейности провокира бърза реакция в Княжество България – всички пластове на обществото, отпред с княза и министър-председателя застават твърдо зад акта на Съединението и показват решителност за неговото отстояване до дъно. Еуфорията е всеобща – Съединението се възприема като първия действителен триумф на опитите за възвръщане на отнетите български територии.

9. На 8 септември 1885 година княз Александър Батенберг издава Манифест, с който публично приема Съединението и се обръща с зов към българлската нация да отбрани с всички сили това свято дело. На 9 септември идва триумфално в Пловдив и е посрещнат от ликуващото население. Той разпуска краткотрайното държавно управление и назначава Княжеско комисарство, с което в действителност поема властта в Областта.

10. Но съгласно единомислещото мнение на европейските дипломати Съединението на Княжество България и Източна Румелия не е единствено вътрешнобългарска работа, а сериозен европейски проблем. Българският княз публично е охулен за нарушение на Берлинския контракт. Германия, Австро-Унгария и Русия привикват Международна конференция в Цариград, която е открита на 24 октомври, в наличието на страните, подписали Берлинския контракт. Тя излиза с решение за бързо възобновяване на статуквото. Най-безкомпромисни са Гърция и Сърбия, които виждат в Обединена България бъдеща огромна военна мощ на Балканския полуостров. На 2 ноември 1885 година Сърбия афишира война на България, защото Съединението осуетява очакванията й за надмощие на Балканите. Тя разполага с 60 000 войска и подхваща бърза акция за завладяване на западните български земи, улеснена от съсредоточаването на българските сили на юг, по границата с Турция. Но развиването на военните дейности е изненадващо – към момента дезорганизираната българска войска, движена от родолюбив ентусиазъм да отбрани новопридобитата целокупност на Родината единствено за 3 дни се придвижва диагонално на държавната територия в „ марш на скок “ и в придвижване се хвърля в бойните дейности. От отбранителна войната се трансформира в настъпателна и на 14 ноември българските бойци минават сръбската граница и превземат Пирот. Шокирани от идния погром на Сърбия великите сили упорстват за бързо преустановяване на военните дейности. На 9 декември сред воюващите страни е подписано помирение. България с чест пази новопридобитата територия и отстоява идеала си за сливане на всички български земи. За жал, макар водените още 4 войни в първата половина на ХХ в., тя в никакъв случай не доближава до размерите на Санстефанска България.