България стопява разликата в покупателната способност на средния европеец
Още с 8% би трябвало да забогатеят българите, с цел да доближат 70% от междинната покупателна дарба на жителите на Европа. Показателят е значим, тъй като мери освен растежа на приходите, само че демонстрира какво може да се купи с тях.
По-големият приход не значи автоматизирано, че човек може да си разреши повече, защото разноските за живот варират в другите страни.
Българите доближават 60% от приходите и стандарта на живот на средностатистическия европейски жител. Българската стопанска система догонва европейската с по 2% на година макар рецесиите от последните три години. Това сподели последният разбор на Института за пазарна стопанска система (ИПИ).
Ако запазим темповете на догонване от последните три години, това значи, че след 4 години ще преминем границата от 70%. Тя се сочи от анализаторите като рубикон, който, откакто бъде преминат, усилва скоростта на догонването.
Причините са главно две. Първата е, че това потвърждава продължителна непоклатимост на стопанската система и финансите на съответната страна.
В случая с България има две десетилетия на ускорено догонване. Едното е от 2000 до 2010 година, когато Брутният вътрешен продукт на човек по паритет на покупателна дарба се подвигна от 29 до 45% по отношение на междинния за Европейски Съюз. Другото е идващото десетилетие, когато расте с още 10 до 55%.
Ако дълги години ставаш по-богат, е по-вероятно да инвестираш повече във физически и човешки капитал и надлежно да постигнеш по-добро качество на живота. Освен това съгласно някои икономисти при достигнато равнище над 70% покупателна дарба базови потребности, които дефинират в най-голяма степен качеството на живота, са задоволени към 90%.
Експертите на института откриха, че през 2023 година покупателната дарба на българите доближава 59% от междинните равнища за Европейския съюз
“Минахме границата от 50% по отношение на Германия, 60% с Франция, като и двете граници ги минаваме в този момент за първи път. Грубо казано, това значи, че ние може да разполагаме на база на нашите приходи и на цените, които има в стопанската система, на половина с това, с което разполага германецът. Допреди 20 години е било с 1/4 или даже с 1/5. Тоест ние сме тръгнали от доста ниска база. В момента сме на половина, което в действителност наподобява надалеч, само че в историята в никакъв случай не сме го достигали ”, изясни старши икономистът на ИПИ Петър Ганев.
Изследване на института ifo и EconPol Europe, поръчано от фондация Hanns Seidel, да вземем за пример откри значима наклонност от 2019 година насам. Според него в Европейски Съюз приходите на междинната класа са най-високи в Люксембург, Дания, Финландия, Австрия и Швеция, а най-ниски в страните от Източна Европа.
В същото време обаче разноските за живот в тези две страни са на половина от междинните за Европейски Съюз. Тъкмо разликата в цените и по-ниските налози в Източна Европа затварят по-бързо ножицата сред покупателната дарба на Източна и Западна Европа. Така животът е по-евтин от междинното за Европейски Съюз в Испания, Кипър, Португалия и Гърция спрямо Германия, Франция, Обединеното кралство или скандинавските страни.
Експертите съпоставят приходите, покупателната дарба и данъчната тежест на междинната класа в страните от Европейски Съюз. Те дефинират като междинна класа семействата с приход сред 75 и 200% от междинния приход в съответната страна. От класацията на проучването се вижда, че то се разграничава, в случай че се прави по номинален приход спрямо действителния. Средната класа в Люксембург, макар че има едни от най-високите равнища на цените в Европа, към момента се радва на най-висока покупателна дарба през 2019 година, към една трета по-висока от тази на междинната класа в Австрия и Германия, които са на второ и трето място, и към два пъти по-висока от междинната за Европейски Съюз.
Средната класа в Австрия и Германия от своя страна се радва на към 40% по-висока покупателна дарба от междинната за Европейски Съюз.
По-големият приход не значи автоматизирано, че човек може да си разреши повече, защото разноските за живот варират в другите страни.
Българите доближават 60% от приходите и стандарта на живот на средностатистическия европейски жител. Българската стопанска система догонва европейската с по 2% на година макар рецесиите от последните три години. Това сподели последният разбор на Института за пазарна стопанска система (ИПИ).
Ако запазим темповете на догонване от последните три години, това значи, че след 4 години ще преминем границата от 70%. Тя се сочи от анализаторите като рубикон, който, откакто бъде преминат, усилва скоростта на догонването.
Причините са главно две. Първата е, че това потвърждава продължителна непоклатимост на стопанската система и финансите на съответната страна.
В случая с България има две десетилетия на ускорено догонване. Едното е от 2000 до 2010 година, когато Брутният вътрешен продукт на човек по паритет на покупателна дарба се подвигна от 29 до 45% по отношение на междинния за Европейски Съюз. Другото е идващото десетилетие, когато расте с още 10 до 55%.
Ако дълги години ставаш по-богат, е по-вероятно да инвестираш повече във физически и човешки капитал и надлежно да постигнеш по-добро качество на живота. Освен това съгласно някои икономисти при достигнато равнище над 70% покупателна дарба базови потребности, които дефинират в най-голяма степен качеството на живота, са задоволени към 90%.
Експертите на института откриха, че през 2023 година покупателната дарба на българите доближава 59% от междинните равнища за Европейския съюз
“Минахме границата от 50% по отношение на Германия, 60% с Франция, като и двете граници ги минаваме в този момент за първи път. Грубо казано, това значи, че ние може да разполагаме на база на нашите приходи и на цените, които има в стопанската система, на половина с това, с което разполага германецът. Допреди 20 години е било с 1/4 или даже с 1/5. Тоест ние сме тръгнали от доста ниска база. В момента сме на половина, което в действителност наподобява надалеч, само че в историята в никакъв случай не сме го достигали ”, изясни старши икономистът на ИПИ Петър Ганев.
Изследване на института ifo и EconPol Europe, поръчано от фондация Hanns Seidel, да вземем за пример откри значима наклонност от 2019 година насам. Според него в Европейски Съюз приходите на междинната класа са най-високи в Люксембург, Дания, Финландия, Австрия и Швеция, а най-ниски в страните от Източна Европа.
В същото време обаче разноските за живот в тези две страни са на половина от междинните за Европейски Съюз. Тъкмо разликата в цените и по-ниските налози в Източна Европа затварят по-бързо ножицата сред покупателната дарба на Източна и Западна Европа. Така животът е по-евтин от междинното за Европейски Съюз в Испания, Кипър, Португалия и Гърция спрямо Германия, Франция, Обединеното кралство или скандинавските страни.
Експертите съпоставят приходите, покупателната дарба и данъчната тежест на междинната класа в страните от Европейски Съюз. Те дефинират като междинна класа семействата с приход сред 75 и 200% от междинния приход в съответната страна. От класацията на проучването се вижда, че то се разграничава, в случай че се прави по номинален приход спрямо действителния. Средната класа в Люксембург, макар че има едни от най-високите равнища на цените в Европа, към момента се радва на най-висока покупателна дарба през 2019 година, към една трета по-висока от тази на междинната класа в Австрия и Германия, които са на второ и трето място, и към два пъти по-висока от междинната за Европейски Съюз.
Средната класа в Австрия и Германия от своя страна се радва на към 40% по-висока покупателна дарба от междинната за Европейски Съюз.
Източник: econ.bg
КОМЕНТАРИ