Още ракети. Още кланета. Още изявления, които не значат нищо.

Още ракети. Още кланета. Още изказвания, които не значат нищо. Нещата по този начин си вървят. Путин получи още един подарък – войната сред Иран и Израел отлично отклони вниманието от военните закононарушения на путинския режим.

Снощи 26 цивилни украинци са били убити от руснаците. Повече от 200 са ранени. От началото на войната са убити повече от 12 000 цивилни. Сред тях доста дами и деца.

Путин може и да вряка за интернационалното право и за жертвите в Иран, само че го прави до момента в който той стреля по цивилни здания в Украйна. И след това споделя, че не е правилно, а каналите му за пропагандата претоплят старите опорки, че украинците сами си се бомбардират, с цел да упрекват руснаците. И по този начин към този момент три години…

Колкото и жалко да звучи това, има хора, които се връзват. Има и такива, които се преструват, че се връзват, тъй като по този начин им изнася.

Ден по-рано – в понеделник, Киев още веднъж се разсъни със звука на гибелта. Руска ракета се вряза в жилищна постройка, убивайки минимум шестима цивилни. Пак дами и деца, извадени отдолу под руините. Защото светът гледа… и не прави нищо. Сега Украйна не е „ съвременна “, в този момент Иран—Израел е центърът на вниманието. Но и да не беше… шляпването по ръката до момента не е спирало Путин, а точно това прави и Европа, и Съединени американски щати – неенергично шляпват Путин по ръката. И толкоз.

Години трябваха на Запада, с цел да реши дали да даде или да не даде позволение на украинците да употребяват самолетите му, оръжията му, техниката му… Чудеше се и се маеше, с цел да не би инцидентно хахавелникът в Кремъл да се обиди и да натисне нуклеарното копче.

„ Това се случва, до момента в който Съединени американски щати задържат системи за противовъздушна защита, с цел да не ядосат убийците в Кремъл “, написа журналистът Ярослав Трофимов в Туитър. И е прав. Знаем, че е прав.

Руският режим хвърля бомбите с цялостната убеденост, че Западът няма да го спре. Това безмълвие, това „ самоограничение “, този безконечен бюрократичен смог – това е тип позволение. Мълчаливо, да. Но смъртоносно.

В публикацията си „ Още празни закани от Вашингтон, още смъртоносни бомби от Русия “, Андрю Чахоян (Kyiv Independent) изрично, само че и тъкмо заключи: „ Русия прави тези военни закононарушения, само че съмнението на Свободния свят разрешава на смъртоносната експанзия да остане безнаказана към този момент десетилетия. Цената на празните закани от Вашингтон, Берлин и Париж се мери в отнети човешки животи в Киев, Харков и Одеса. Ако това не тежи на нашата обща западна съвест, значи не просто се самозаблуждаваме – значи сме съучастници “.

Според висшия представител на Европейски Съюз по външната политика Кая Калас: „ Докато всички очи са ориентирани към Близкия изток, в Киев умират хора, тъй като Русия бомбардира Украйна всеки ден “. И фактически: 472 въздушни удара се изсипаха за една нощ, близо 280 от тях – дронове „ Шахед “. Най-смъртоносната офанзива от началото на пълномащабната инвазия. Десетки цивилни убити. Стотици ранени.

Скорошен отчет на Организация на обединените нации, обгърнат в безплоден дипломатически език, гласи, че „ 97% от цивилните жертви са в територии под контрола на украинското държавно управление “. Превод: Русия съзнателно, редовно и безмилостно нападна цивилни. Тук няма двусмислие. Това е войната като тероризъм. Това не са инцидентни жертви, попаднали в огън, предопределен за военните. Този огън си е бил предопределен за цивилните. Война по средновековните правила.

Правени от сигурни, тихи и уютни зали, в които се сервира кафе и закуски. Да не приказваме за импотентността (или нежеланието) на Брюксел да се оправи с Троянските коне Орбан и Фицо, които блокираха последния пакет наказания против Русия.

Европейски Съюз даже не съумява да наложи нови наказания, камо ли да направи нещо значително в помощ на Украйна, която сега пази цяла Европа от чумавите ръце на Кремъл и държи войната надалеч от границите ни. А старите наказания са заобикаляни и прекършвани всеки ден. Вяли. Нефелни.

А американското държание (разбирай, Тръмп) към този момент е интернационален проблем. Когато се насочат закани, които няма да се приложат, или се чертаят „ червени линии “, които няма да се защитят… по този начин се дава храброст на тираните; по този начин се разрушава нежната архитектура на така наречен въздържане. „ Владимир, стой “, сподели Доналд Тръмп по-рано тази година. Това не е външна политика. Това е пожелателен туит. Кремъл го чу и изпрати още дронове.

Зад кулисите ситуацията е още по-зле. На 24 април президентът на Съединени американски щати най-сетне изрази неодобрение от съветската военна машина, само че съвсем незабавно отхвърли да поддържа напъните на Конгреса за въвеждане на вторични наказания. Не единствено че администрацията подкопа законодателство, целящо да спре приходите на Русия от нефт, само че и интензивно работи зад кулисите, с цел да блокира европейските старания за стягане на ценовия таван на Г-7. Съединени американски щати не просто се „ разколебаха “. Те се намесиха. Срещу личния си съюз и сътрудници.

После пристигна и сюрреалистичният миг на 12 юни: Държавният департамент на Съединени американски щати разгласява прессъобщение… в чест на Деня на Русия. Съобщение, в което държавният секретар Марк Рубио поздравява руснаците с националния им празник.

В същия ден украинците изравяха телата на личните си деца. Таймингът беше просто превъзходен, нали? Много благоприличен.

На срещата на Г-7 Тръмп обществено изрази страдание за изключването на Русия от Г-8, като че ли противозаконната анексия на Крим и нашествието в суверенна страна са просто неприятен пиар епизод. Междувременно в Русия са чествали. Пропагандата се пишеше сама. Едва ли и в най-смелите си фантазии са очаквали, че ще имат толкоз почитан потребен глупак.

Но това си е дълготраен, пореден модел на оттегляне, маскирано като въздържаност. През 2008 година Русия нахлу в Грузия. Западните водачи си измиха ръцете. През 2014 година падна Крим. Наложиха се наказания, само че без действителни последици. Москва научи бързо: експанзията се посреща със „ угриженост “, не с опълчване. А загрижеността не стопира танкове.

Оттогава всеки нов удар унищожава още малко от илюзията, че световният ред към момента действа. Не действа. Не и когато геноцидни набези против цивилни се посрещат със „ стратегическа неизясненост “. Не и когато системи за противовъздушна защита стоят в хранилища, до момента в който цели градове се заличават от картата.

И да – за тези, които още повтарят „ това не е наша война “ – осъзнайте: протичащото се в Украйна е тест за западната надеждност. Всяко оттегляне, всяко закъснение, всяко кухо изказване прави идната война – било в Балтика, в Тайван, или в Източна Европа – все по-вероятна. Защото Кремъл (и другите – другарските му – сатрапи) спря да се опасява от „ предизвестия “ и строго порицание.

Русия не е мистерия. Стратегията ѝ е явна: тероризирай цивилните, подкопавай морала, разделяй съдружниците. И тя съумява. Защо? Защото ѝ се разрешава. Защото Западната морална отмалялост (или политическа страхливост) прави по-лесно да се отсрочи справедливостта, в сравнение с да се отбрани.

Следващия път, когато Америка и Тръмп обещаят „ съществени последици “, светът може просто да прозее и да се приготви за идващото всеобщо заравяне на цивилни.

____________________________

Този коментар показва персоналното мнение на създателя
и може да не съответствува с позициите на редакцията на Novini.bg.