10 факта за живота на Иван Рилски
Още приживе го назовават “земен ангел ” и “небесен гражданин ”. Обявен е за извънреден небесен настойник на българския народ и се употребява с изключителна респект в България.
Култът към него е публикуван и в Унгария, Румъния, Сърбия, Гърция, в Русия и Украйна. На 19 октомври почитаме паметта на свети Иван Рилски – един свят човек, избрал Бога пред всичките човешки богатства.
Празникът се назовава още “Отчов ден ” и се отбелязва във всички храмове в страната, носещи името на светеца. Запознайте се с още обстоятелства за Иван Рилски посредством идващите редове.
1. Раждането
Рoден е в село Скрино край Кюстендил, евентуално през 876 година. Живее по времето на княз Борис I, цар Симеон Велики и цар Петър I. Рожденото му име остава незнайно.
2. Родителите
Родителите му са доста благочестиви, българи по генезис, родени и живели в село Скрино. Освен Иван имат още един наследник. Възпитават децата си добре, вдъхвайки им мощна религия в Бога. 
3. Осиротяването
Родителите му си отиват млади и той остава сирак на нежна възраст. Това го кара още повече да се отдаде на Бог. Раздава на небогати и заболели хора своята част от наследството и заживява прескромно.
4. Чудатият овчар
Започва да изкарва прехраната си като овчар. Веднъж един богат човек го пребива, тъй като кравата и телето му се изгубили. Момчето плаче дълго и по-късно се моли Бог да му помогне. Намира животните, разграничени на двата бряга на бързата Струма. Отново се обръща към Бог за упътване.
Прави кръст върху скъсаното си покривало и го поставя върху водата. Вдига телето и го придвижва на другия бряг като че ли вода не съществува. Богатият човек вижда всичко това и го обзема мощен боязън. Отплаща се обилно на пастира и го освобождава от службата му. Парите още веднъж са раздадени на небогати, а вярата на пастира става все по-силна.
5. Отшелничеството
Решава да стане духовник и да одобри името Иван/Йоан. Смята се, че е постъпил в близкия манастир “Свети Димитър ”, намиращ се под връх Руен. Там получава обучение посредством свещените и богослужебни книги. Скоро по-късно напуща манастира, изчаква се в планината и от сухи вейки си прави барака. Там се отдава на монашески живот в цялостна самотност, молебствия, пост и ограничения. Затова се счита за учредител на отшелничеството в България. 
6. В търсене на самотата
Една нощ го атакуват разбойници, които го пребиват и изпъждат от колибата му. След дълго скитничество в планината той се подслонява в хралупата на голям дъб. В него прекарва няколко години, предан на пост и молебствия. Откриват го овчари, които описват на доста хора за странника. Постепенно при хралупата почнали да прииждат хора. Някои водели със себе си заболели, търсещи излекуване, на които отшелникът оказва помощ. След време напуща хралупата и се мести в една пещера, още по-отдалечена от хорските очи и визити.
7. Цар Петър
В пещерата прекарва 12 години. А новината за добрината и силата на молитвите му доближават до самия цар Петър. Българският държател изминава огромно разстояние от стотици километри от столицата Велики Преслав до Рила, с цел да се срещне със светеца. Монахът обаче не пожелава да го види заради примирение. Той приема единствено донесените плодове, само че не и златото, което царят му предлага.
8. Заветът
Преди гибелта си Йоан оставя “Завет ” на своите възпитаници и сподвижници, в който ги поучава да презират земните богатства и сребролюбието, да живеят сговорно в монашеско общежитие и да съблюдават правата религия. Напомня им за техните отговорности към народа си и ги поучава да бъдат негови наставници във вярата.
9. Смъртта
Отшелникът умира на 18 август 946 година на 70 години. След гибелта му е заровен покрай учредената от него Рилска обител. Цар Петър изпратил ловджии в Рила на лов и им заръчал да видят светеца. Те разбрали за гибелта му и като се завърнали, обадили на царя. Цар Петър наредил мощите му да бъдат пренесени в град Средец, днешна София. 
10. Мощите
През 1183 година унгарският крал Бела III завладява Средец и отнася мощите на свети Иван Рилски в своята столица Гран. Местният римокатолически архиепископ декларира, че не му е известно да съществува подобен светец. Не след дълго онемява. След като се прекланя пред мощехранителницата и желае амнистия, говорът му се възвръща.
Впечатлени и обезпокоени от това знамение, през 1187 година унгарците връщат мощите на светеца в Средец. През 1195 година цар Иван Асен I тържествено придвижва светите мощи в столицата Търново. Култът към светеца се трансформира от локален в общобългарски, а това постанова превеждането на химнографските творби за него и слага началото на формалната литургическа процедура, обвързвана със светеца.
През 1469 година, откакто получават позволение от султана, монасите от Рилската обител придвижват мощите на свети Иван Рилски от Велико Търново в учредения от него Рилски манастир.
Предполага се, че Иван Рилски е в действителност старобългарският свещеник и литератор Йоан Екзарх от школата на цар Симеон I.
