Още при първата ни среща се сблъсках с тотална враждебност.

Още при първата ни намира се сблъсках с тотална неприязън. Свекърва ми – някогашна кралица на хубостта – се интересуваше само от себе си. С мен се занимаваше единствено по насила и през цялото време ми даде да схвана, че не ме приема съществено. И че няма да търпи конкуренция.
Мъжът ми постоянно й беше представял приятелките си. По-рано непрестанно сменял дамите, никоя не се задържала дълго. Явно свекърва ми го харесваше подобен. Нали не й се постановяваше да понася сериозна съперничка. Никога не се беше замисляла съществено за бъдещата си снаха.
Контактът сред мъжа ми и майка му не беше изключително непосредствен, тъй като живееха на огромно разстояние. Той я посещаваше единствено един път годишно, по предписание с нова другарка.
Тогава се появих аз.

Бързо й стана ясно, че знача за сина й доста повече, в сравнение с всички предходни дами. Че този път работата е сериозна. Към това се прибави и фактът, че от първия път харесах татко му и той мен. Извънредно приветлив мъж, разговорлив и радостен. Както се оказа, подхождахме си и по зодии. Свекър ми таман пишеше книга. Тъй като татко ми беше издател, аз бях осведомена с тази работа и двамата незабавно намерихме тематики за диалог. Цяла вечер седяхме дружно, говорихме за формата на книгата, по какъв начин би трябвало да бъде подписан договорът и така нататък и тъй наречените, все на специфични тематики. Мъжът ми не се намеси, само че явно беше впечатлен, че не седнал съм безмълвно в ъгъла и не виждам жалко.

Свекърва ми по насила остана отвън диалога, не можа да застане в центъра. Когато видя, че мъжът й ме е харесал, незабавно подуши конкуренция. Жена, която се харесва освен на сина, само че и на брачна половинка й – това към този момент беше прекалено много за нея. Изгаряше от ревнивост и непрестанно се опитваше да заприказва на друга тематика. Но не посмя да каже намерено: „ Слушайте, стига толкоз, можете да си говорите за книгата и на следващия ден, в този момент и аз желая да вземам участие в диалога. “ Тогава нямаше да й се разсърдя, напълно обикновено е и тя да взе участие в диалога.
Не, тя се опитваше откъм гърба, с тъпи номера, като от самото начало ме удостояваше с презрителни погледи. Така мина първата ни среща.

Тогава се почувствах извънредно безпомощна и се пробвах да подцени държанието й, да не му обръщам внимание. Все още не знаех какъв брой стеснен ще бъде контактът ми с тази жена. През цялата седмица се усещах зле, изпитвах несръчност, тъй като съм човек, който доста държи на хармонията. Бях си представяла по какъв начин ще се срещна с родителите на приятеля си, по какъв начин те ще се зарадват, че синът им най-накрая е довел със себе си постоянна жена, към която има съществени планове. Затова бях потресена от това явно отбиване и пренебрежение.
При първата ни среща не открих някаква по-особена и дълбока връзка сред майката и сина.

Във всеки случай не от страна на мъжа ми. Затова не можах да схвана мощната й реакция. Външно тя беше доста красива, само че много натруфена жена. Много държеше на външността си. Непрекъснато тичаше при козметичката, на гимнастика. Никак не й беше прелестно, че остарява.
Мъжът ми се опита да ме утеши. Обясни ми, че не трябва да бъда тесногръда и да пресилвам смисъла на тази първа среша. Майка му била лекомислен вид, само че не била чак толкоз неприятна. Говорела доста и в никакъв случай не проявявала тактичност. Въпреки това бях надълбоко засегната. И по-късно в връзките ни остана някаква безчувственост, която не можех да си обясня. Да не забравяме, че тогава бях единствено на 23 години. Според нея бях прекомерно млада. Държеше се с мен, като че съм неуместно хлапе. Това ме изнервяше още повече, тъй като бях на мнение, че съм зряла за възрастта си, също така имах специалност и напредвах много бързо. Вече ръководех лаборатория и от дълго време бях не запомнила момичешката стеснителност.

Лошите ни връзки стигнаха своя връх в едно доста грозно събитие, което не съм не запомнила и до през днешния ден. Няколко месеца след запознанството ни умря свекър ми. Това беше безспорен потрес за всички. Той в никакъв случай не беше боледувал. Почина единствено на 58 години от тежък инфаркт. Разбира се, незабавно заминахме при нея и тогава тя си разреши да се държи с мен по неприемлив метод. Бях толкоз потресена, че съществено се замислих дали да не прекъсна контакта вечно.
След погребението – те живееха в малко селце – всички поданици на селото минаха около нас, с цел да ни изкажат съболезнования. Беше ужасяващо. По-късно в локалната механа се състоя нормалният помен. Имах възприятието, че свекърва ми ще рухне всеки миг. Непрекъснато се наливаше с алкохол и в тази обстановка изцяло я разбирах. Накратко, беше най-после на силите си. Говорихме за по-нататъшния й живот. Тя сподели, че никога няма да остане повече в това село.

Разговорът беше доста уморителен за мен, съвсем що се касае за нея. Бях съкрушена от гибелта на свекъра, съчувствах й, разбирах в какъв брой тежко състояние е изпаднала. Тя беше изцяло несамостоятелна, стопанка, майка, в никакъв случай не се беше грижила за друго, с изключение на за външността си. Получаваше си парите за семейството и толкоз, нямаше визия от сметки и осигуровки, от вложение на капитали и завещание. Тя в действителност не знаеше нищичко. Затова започнах много беззащитен опит да я утеша в отчаянието й, като споделих: „ Мисля, че все ще се оправим с проблемите ти. “ При това помилвах ръката й. Тя ме отблъсна и отговори яростно: „ Какво знаеш за живота ти, една хлапачка с жълто към устата? “ В първия миг останах с отворена уста, след това избухнах в рев и избягах. Каква измама! Бях толкоз засегната, че плаках цялостен следобяд. Мъжът ми незабавно я скастри: „ Нямаш право да се държиш по този начин с Мая, тя ти мисли положителното и желае да те утеши. “

Въпреки поддръжката му, това беше удар в лицето. Бях неспособна да отвръщам. Не можех да кажа нищо повече, тази жена към този момент беше умряла за мен. Само си повтарях, че майката на мъжа ми въобще не ме приема като пълноценна персона, счита ме за тъпа хлапачка, а аз се старая да показвам състрадание и желая да й оказа помощ. И през днешния ден, след цели 10 години, не съм не запомнила случката, тя оказа огромно въздействие върху бъдещите ни връзки. И по-късно, когато свекърва ми се реалокира, в никакъв случай не ми е било прелестно в компанията й. Така и не можах да се доближа до нея. Тя даже не се опита да ми вдъхне възприятието, че бихме могли да станем по-близки. И до през днешния ден не мога да беседвам съществено с нея, единствено си разменяме учтивости и нищо не значещи думи.

За първата Коледа след гибелта на свекър ми я поканихме у нас. През цялото време плака. Пак демонстрирах схващане. Този път най-малко се постара да сътвори най-малко естетика, тъй като беше доста радостна, че няма да прекара празниците сама. Но аз от самото начало се усещах неудобно. Свекърва ми продължаваше да се държи на разстояние. Когато е покрай мен, в никакъв случай не съм естествена. Не съм спонтанна, не съм естествена, непрестанно проследявам да не я обидя с нещо. А тя се наскърбява от всевъзможни дреболии.
Основното й въодушевление е негативно. Не може да се зарадва същински, непрекъснато хленчи и постоянно желае да бъде в центъра на вниманието. Такава беше и на Коледа. Никой не се усещаше добре, единствено че споровете останаха под повърхността и никой не ги изрече гласно.

Свекърва ми държеше непрекъснато да бъде в центъра на вниманието и даже на нашата женитба не пропусна да се единствено изтъкне, което ме сложи в доста неудобно състояние. Най-добрата ми другарка се омъжи за доста богат мъж и пристигна на сватбата със скъпо кожено палто. Свекърва ми, която я видя за първи път точно на сватбата, стартира да се усуква към нея, да хленчи и да моли, до момента в който приятелката ми се съгласи да й даде палтото за огромната сватбена фотография. Стана ми срамно! За благополучие приятелката ми е внимателен човек и в никакъв случай не ми е напомнила тази сцена.
Мъжът ми не приема майка си съществено. Имам възприятието, че сред двамата няма обвързаност. Той е бил нежелано дете, още като бебе тя го занемарявала, постоянно му натяквала, че е спрял кариерата й. Очевидно той се е примирил с живота си на нежелано дете. Между него и майка му не съществува класическата връзка майка – наследник, за която толкоз доста се приказва.

Потребността да я виждаме, да поддържаме контакта, изхождаше повече от мен. Аз желая да имам семейство, гнездо, в което да се усещам уютно. Родителите ми са доста сърдечни хора, гнездото е постоянно топло и уютно, фамилията ни живее хармонично. Виждаме се постоянно и не крием обичта си. Затова не престанах да се интересувам от свекърва си и постоянно когато трябваше да реша някакъв проблем, й се обаждах. Макар че не получавах поддръжка и даже състрадание, тя непрестанно се стремеше да ме наранява. Доскоро поддържах контакта с нея и поради сина си.
Всеки път, когато наближаваше рожденият й ден, започвах да си мисля с какъв подарък бих могла да й доставя наслада. Тя обичаше да се облича съвременно и години наред й купувах по един хубав пуловер. Знаех, че тя обича пуловери, напряко ги обожава. Винаги й купувах скъпи маркови пуловери, които доста ми се искаше да задържа. Веднъж, когато я посетих, тя отвори дрешника си и ми сподели сбирката си. Пуловерите бяха подредени един върху различен, нови и чисти. Тя ми съобщи повърхностно, че не била носила нито един, тъй като не й подхождали. Даже почнала да ги подарява на приятелките си. Отново бях потресена от безочието й. Тази жена в действителност знаеше по какъв начин да ме засегне мъчително. Имала съм и други сходни прекарвания, когато си мислех, че това не може да бъде истина. Въпреки това се хващах на уловките й, тъй като тя измисляше неща, които считах за невъзможни.

Когато се роди синът ми, я поканихме да ни посети след дълго неявяване. С течение на времето човек не помни обидите. Това беше първото й внуче, таман се бяхме нанесли в лична къща. Бяхме доста щастливи с бебето, искахме да му се радваме всяка минута и се надявахме, че и тя ще се почувства по този начин. Че ще се възхити на първото си внуче. Мислех, че гордата баба ще се разхожда с количката по алеите. Е, първия ден тя в действителност излезе с бебето, само че още на идващия сподели, че у нас било доста скучно и съжалявала, дето не си е останала у дома. Отново бях изумена, в никакъв случай не бях очаквала сходна реакция. Казах й, ти съществено ли очакваш да те развеждам по магазините с двуседмичното бебе. Знам, че тя е типично градски човек, и по-рано постоянно я водех по скъпите магазини и кафенетата. Но в този момент имах бебе и то беше доста по-важно от заниманията на свекърва ми. Но тя, несъмнено, се обиди.

Предложих й да се разхожда сама, мъжът ми беше подготвен да я кара до града и да я взема, само че тя не пожела. С мъжа ми още веднъж обсъдихме по какъв начин бихме могли да й създадем развлечения, най-после я поканихме на безценен обяд. Там ме попита: „ Какво би ми предложила? “ Тъй като знаех, че обича месо, й предложих ростбиф и прелестните пържени картофи, специалитет на готвача, и тя ги поръча. Нямах визия, че има проблеми с жлъчката и е диабетичка. Че би трябвало да яде единствено диетични храни. Досега не ми беше споделила нито думичка за болесттите си.

Какво направи свекърва ми? Изяде си всичко, изяде и моя бял самун, дебело намазан с масло със зелени подправки. Никой не се замисли за равнището на холестерина и жлъчката й. Все отново тя е възрастен човек и никой от нас не би си разрешил да я управлява. И какво стана?
Цяла нощ тичала до тоалетната. Ние обаче спяхме надълбоко и не сме я чули. Имала мощни болки, ужасни жлъчни рецесии. На идната заран, когато се яви на закуска, беше най-после на силите си. Заяви ни, че незабавно ще се прибере у дома. Поредното слисване. Избрах подобаващ трен, закарах я на гарата и тогава пристигна ударът. На прощаване ми сподели: „ Ти си отговорна, ти ми предложи ростбиф и пържени картофи. “ Пак изгубих мозъка и дума.

Тогава взех решение да сложа край. Беше ми писнало от наглостта й. Престанах да я диря, престанах да мисля за нея. Казах на мъжа ми: стига толкоз. Ако желае да ни види, дано се обади. Все отново има внуче, което пораства, ще има рожден ден, ще пристигна Коледа, задоволително мотиви да се обади.
Но свекърва ми по този начин и не се обади. Изчезна от живота ни. За Коледа и за рождените дни получаваме студени картички за внучето. Тя извършва дълга си, очевидно с цел да успокои съвестта си. Моят рожден ден не беше маркиран – в действителност по този начин е било постоянно. Вече не се интересувам от нея.
Инфо: vmh-bg.com