Още през февруари т.г. президентът предупреди, че рискът от продоволствена

Още през февруари т.г. президентът предизвести, че рискът от продоволствена рецесия основава опасност за националната сигурност на България. „ Ако не бъдат взети навременни ограничения за подкрепяне на  бранш „ Земеделие “, може дефинитивно да загубим този бранш ”, разяснява президентът. За тази злополука предизвестяват и доста наши и непознати анализатори, които novini. bg показва. Днес по тези значими тематики беседвам с някогашния министър на земеделието /2009 –2013/, доктор Мирослав Найденов Д-р Мирослав Христофоров Найденов е някогашен министър на земеделието и храните в държавното управление на.



Основателни са предизвестията на наши и непознати анализатори, че продоволствена рецесия дебне човечеството, в частност и нас тук, в България. Не единствено войната е причина по тази причина. В основата на проблемите са енергийните първични материали. Производството на храни е енергоемко, обвързвано е с разход на доста сила. Драстичното повишаване на енергоизточниците рефлектира непосредствено върху него.

Най-важният проблем идва от войната. Припомням, че Украйна и Русия са най-големите производители на зърнени култури в света, те дават 2/3 от тези запаси в световен мащаб. Очевидно в Украйна в този момент е мъчно да се обработват земеделските площи под обстрел, а и тези дни бе обявено, че горивата там за битови потребности са привършили, тъй като предпочитано се заделят количества за армията.

В Русия  поради глобите, налагани им от целия свят, имат кахъри във връзка с техниката, изкуствените торове и други, най-много поради ембаргото за експорт на зърно. Други огромни производители като Индия да вземем за пример има забрани за експорта. Т.е. тези, които имат благоприятни условия за експорт, превантивно не разрешават експорта, а огромните страни са в неспособност и по този начин се отключва каскада от проблеми, които неизбежно ще доведат до голяма продоволствена рецесия.

Затрудненията със зърното ще отприщят огромни затруднения и в отглеждането на животни.

Ще пострада добивът на мляко, на месо, на яйца и така нататък – влиза се в серпантина от дефицити на хранителни артикули. Първи ще понесат вреди страните от третия свят, изключително Африка, където има непрестанен дефицит на храни. Там ще върлува още веднъж апетит.



Много мощно ще се усети продоволствената рецесия и в Европа, заради свързаността на пазарите и комерсиалните вериги в страните на Стария континент. Затова и големте страни като Германия и други към този момент започнаха да се приготвят за продоволствена рецесия.

Нашето държавно управление също неотложно би трябвало да стартира с проектите и подготовката за бедствието, а не както нормално ние българите вършим - да изчакаме да пристигна бурята и тогава да се вайкаме.

Произвеждаме няколко пъти повече зърнени храни, в сравнение с са нужни за изхранването ни.

За потребностите ни са задоволителни към 1,5 милиона тона пшеница, а произвеждаме близо 7 милиона тона. Тази година реколтата е добра и прогнозите са след месец, когато стартира жътвата, да приберем даже над това количество. По отношение на новата годишна продукция е наложително държавният запас, който е към 200 000 тона да бъде повишен. Да се подсигурим със зърно /не единствено пшеница/ както за хората, по този начин и за животните.



Спешно би трябвало да се създадат и приложат ограничения във връзка с отглеждането на животни, защото хората от този бранш са изправени до стената. Те към този момент поголовно колят животните, които отглеждат, единствено с цел да не се постанова да ги изхранват повече, тъй като фуражите нарастнаха двойно по отношение на м.г..Също по този начин, новите цени на горивата ги изправят пред неспособност да се оправят със усложненията в работата им. Инфлацията настрана ги довършва. Държавата може и би трябвало да помогне на тези хора, с цел да не си унищожим поголовието, което е създавано години наред. Зърното може да се възвърне бързо - сеем наесен и го прибираме през пролетта, само че с животните не е по този начин.  Ако не се подаде ръка на животновъдите, ще настъпят дефицити на пилешко, свинско, меса, яйца и така нататък.

Качеството и сигурността на храните могат да се наблюдават от обора до масата от БАБХ.

Агенцията е обвързана в своята активност и със Държавна фирма „ Земеделие ”, и с общинските и регионалните аграрни служби и други значими дирекции под шапката на министерството.

Според мен БАБХ не би трябвало да се отделя от земеделското министерство, не е далновидно.  Агенцията беше основана наскоро, когато аз бях аграрни министър и получи най-висока оценка от Европейски Съюз. Ако има дефицити във връзка с контрола, то те могат да бъдат поправени, изменени. Отделянето на организацията не носи нищо в интерес на крайния консуматор, тъй като храната нито ще стане по-сигурна, нито по-качествена.

България е преди всичко в Европейски Съюз по сърдечно съдови и ракови болести.

Това е разследване от нискокачествената храна и неприятният стандарт на живот, на обездвижването.

Факт е обаче, че едно оскъдно общество като нашето няма по какъв начин да си разреши висококачествена храна, тъй като тя не му е по джоба. Факт е също по този начин, че хипермаркетите у нас оферират това, което е налично за потребителите. През годините са правени разнообразни изследвания, които демонстрират, че качеството на храните у нас не е като това в Германия, Австрия, Франция, Нидерландия и др.богати страни. В основата на всичко това е бедността на всеобщия консуматор у нас.

Продоволствената рецесия, която ни чака, ще е доста по-тежка от енергийната, и от инфлационната. Тя е нещо ужасно. Управляващите би трябвало да оказват помощ на българските производители през днешния ден, дори да са го създали към този момент през вчерашния ден, само че не на следващия ден. Защото прехраната на българите, е въпрос и на национална сигурност.