Още през 60-те следвоенното поколение, т.нар. бейби бумъри (децата, появили

Още през 60-те следвоенното потомство, така наречен бейби бумъри (децата, появили се в същинския взрив от раждания след края на Втората международна война) и тяхната „ полова гражданска война “ с хипарските комуни и свободната обич сложиха огромна въпросителна над мита за идеалното семейство и за моногамната брачна обич като най-хубавия, че и единствен избор на обществото. Вакханалията на половата гражданска война обаче, която през 70-те към момента се вихри, изключително в света оттатък Желязната завеса, бързо-бързо бе потушена, когато към средата на 80-те избухна епидемията от ХИВ/СПИН. Ние, децата на 70-те в България, сами откривахме секса. Сами, най-вече с помощта (или по-скоро с объркването) на Разговора с основно Р, тържествено иницииран от представител на родителското тяло, плюс биологично-физиологични четива като „ Да си поговорим, девойчета! “ и класиката „ Мъжът и дамата интимно “. Така беше за по-голяма част от нас. После пристигнаха измененията от 1989 година, а с тях пристигна и порното – измененията и порното са си неразривно свързани. Дойдоха купищата вестници и списания с дами по и без долни дрехи, строго профилирани издания като „ Чук-чук “, обилие от… „ видеоматериали “ по тематиката, нощни излъчвания, състезания за хубост и смелост от вида „ Мис Монокини “ и какво ли още не. Поколението на 80-те и 90-те израсна с всичко това, което може да бъде систематизирано с две думи – цялостна безредица.Нещата станаха съществени, само че и леко плашещи, когато в играта се включи интернет с в действителност неограничения достъп до всичко – и потребно, и рисково. Стана ясно, че в случай че не се вземат ограничения, нещата ще излязат отвън надзор. Дойдоха огромните нови играчи – неправителствените организации. Така милениълите – поколението, родено към 2000 година – получиха своето сексобразование точно от НПО-тата, за които сексът се трансформира в обект на нечуван активизъм. Освен приемливост към хората с хомосексуална ориентировка или към транссексуалните, с изключение на концепциите за релативността на пола и за това, че твоето субективно чувство за личния ти пол е в действителност законното, те започнаха да постановат в световен мащаб и тоталната полемика за секса. Разговорите за секса трябваше доста бързо да еволюират и да изоставен сферата на персоналното, където доминират евфемизмите, недомлъвките и, несъмнено, разстройването, и да станат обществени.Започнаха да се вършат конференции по тематиката, да се постанова избрана терминология и даже да се следи прецизно за придържането към нея, да се пишат всевъзможни публикации – научни и известни, да се изготвят проектозакони за половото обучение в учебните заведения. С една дума, сексът се трансформира в още едно от многото неща, за които би трябвало безусловно да приказваме, които би трябвало безусловно да обсъждаме с всички – с родителите си, с учителите си, с колегата си, даже по някакъв метод с страната си. Издигнаха се лозунгите, които всеки от нас, без значение към кое потомство принадлежи, към този момент е чувал: полово обучение в учебно заведение от най-ранна възраст! Да създадем здравословна връзка с тялото си! Да не се срамим! Да не премълчаваме! Да не съдим другите поради половите им избори и желания и да не разрешаваме да бъдем съдени! И някъде в тези лозунги се появи и концепцията за секспозитивизма. И както всяко друго нещо – първоначално е концепция, по-късно се трансформира в бизнес.Движението за секспозитивизъм, което към този момент има почитатели на всички места, е обвързвано с тематиката за секса, лишен от стигма, т.е. – най-много с оня секс, който не е обвързван с репродуктивността, а с удоволствието. „ Секспозитивност “ значи най-общо казано да не се срамуваш от желанията и фантазиите си, да можеш да приказваш за тях с колегата си, да приемеш тялото си и най-много голотата си, да се научиш да поставяш граници, само че и да премахваш граници в половите си взаимоотношения, като следваш най-важния принцип – този на взаимното единодушие.В цяла Западна Европа съществуват така наречен секспозитивни общества (една от главните аргументи е многовековната принуда, на която католическата вяра подлага секса), в които в действителност се приказва на всевъзможни тематики – полова еднаквост и ориентировка, разнообразни полови практики и по какъв начин да ги практикуваме по безвреден метод, другите табута, в това число и асексуалността, т.е. неналичието на нужда от секс, която парадоксално се оказва едно от най-големите табута, полова хигиена, полово здраве и така нататък Изобщо, осветява се или най-малко се прави опит да се освети и най-тъмното кътче на човешката половост. Дали това е належащо и потребно, е различен въпрос, който тук единствено си разрешавам да задам. В секспозитивните общества – групи, които се събират под наблюдението на секстерапевт – всичко може да бъде обсъждано, стига да се осмелиш да го признаеш. Фетишизъм? Не се срамувай, обикновено е. Садо-мазо стремежи? Не се притеснявай, изцяло осъществими са, стига да уважаваш границите, които сътрудникът ти слага. От много години съществуват клубове за хора с сходни мечти – нещо като „ клубове по ползи “, в случай че използваме терминологията от времето на социализма. Съвсем редно е да станеш член на сходно общество поради нещо на пръв взор почтено и дребно – да кажем страха или напряко уплахата от допиране. Или в случай че мастурбацията е единствената полова процедура, която ти носи наслаждение (eдно от откритията на тези общества е, че над мастурбацията също тегне страшна стигма). Или потреблението на сексиграчки. Или нежеланието да родиш дете, съчетано с желанието да имаш дете – секспозитивните общества поддържат всички вероятни репродуктивни практики, които науката и медицината оферират през днешния ден, като донорство, сурогатно майчинство и така нататък Важното е да го искаш осъзнато. Между другото „ осъзнато “ и „ с схващане и приемане “ са едни от най-често срещаните изрази в езика на тези общества.Секспозитивните общества в действителност отхвърлят двата метода, по които епохи наред са били обсъждани полови желания, разнообразни от най-традиционните от моралистична позиция (като набожен грях или извращение) и от здравна позиция (като болест). Принципът е, че нищо, което е по взаимно единодушие, без насила и се прави от пълнолетни хора с осъзнаване (мантрата!) на заплахите и вероятните последици, не е грях, не е табу, не е извращение и не може да е неразрешено. Нужно е просто да си го приел, да си осведомен и да си задоволително самоуверен, с цел да пристъпиш границата сред фантазията и нейното реализиране. Именно за това пристъпване на границата се грижат секспозитивните общества. Секспозитивизмът като концепция приема, че нищо от естествените и здравословни полови стремежи не трябва да бъде потискано, следено или лекувано. Просто би трябвало да бъде изведено на ярко, прието и осъществено (разбира се, в границите на закона). Особено сложен, само че и значим е този развой, когато става въпрос за хора, принадлежащи към обичайно мощно патриархални култури или религиозни общества. Много от тези хора, изключително дамите, даже в случай че са трето потомство емигранти в някоя европейска страна, изпитват големи компликации в акомодацията си към света, в който живеят и чиито правила са разнообразни от тези, в които самите те са възпитани, изключително в региона на секса. Секспозитивните общества считат, че същинската интеграция на тези хора е невъзможна без избран вид полово обучение, като те бъдат провокирани сами да го потърсят и пожелаят.
Особено значимо е, че тези общества обръщат внимание и на хората с увреждания, доста от които срещат спомагателни проблеми в половия си живот. Секспозитивните общества работят по този въпрос и ролята им в това отношение е в действителност обществено значима. Ето какви са деветте съществени правилото на секспозитивните общества:

• Осмели се!
• Изследвай фантазиите си!
• Наслаждавай се на тялото си и неговата сетивност и развивай положителна връзка с него!
• Говори с колегата си!
• Поставяй здравословни полови граници – за себе си и за другите.
• Грижи се за личното си полово здраве и практикувай безвреден секс!
• Работи върху нездравословни полови модели като натрапчиво или импулсивно държание!
• Не осъждай!
• Подкрепяй закони, политики и правила, които подсигуряват консенсусна полова независимост, а не нездравословни ограничавания или репресии!