Андрей Сахаров бе убит – сензационно разкритие 30 години след смъртта на големия учен
Още през 1998 година, някогашният кмет на Санкт Петербург Анатолий Собчак написа публикация, в която аргументира подозренията си, че огромният академик и правозащитник Андрей Сахаров е бил погубен. Двамата били доста близки по линия на депутатската комисия за районите. По това време нито едно издание в Русия не се съгласило да разгласява написаното от Собчак. Това оповестява изданието newsru.com.
Неговата вдовица Людмила Нарусова, която е сенатор в Съвета на федерацията, извади на бял свят скандалния текст. Той е със заглавие „ Сахаров, Старовойтова – кой е идващият? “. Статията била написана през декември 1998 година в Париж, месец след убийството на Галина Старовойтова, народен представител от Държавната дума. Написаното по този начин и останало в фамилния списък.
„ Аз нямам доверие в естествената гибел на Сахаров, тъй като бе прекомерно непредвидена и доста комфортна за неговите съперници “, написал Собчак. Според него ученият е бил погубен, тъй като наличието му в политическия живот „ оказвало сдържащо въздействие на всички, които се подвизаваха в нея “, и в това време „ дразнеше и предизвикваше злоба у неговите номенклатурни съперници “.
Собчак отбелязва, че Сахаров умира малко преди оповестената национална стачка на миньорите, на която той е бил основател и подстрекател и Втория конгрес на народните представители. Смъртта на Сахаров „ отслаби значително позицията на демократичните сили, от което се възползва ръководещата номенклатура “, се споделя още в публикацията.
Нарусова твърди, че подозренията за насилствената гибел на Сахаров са се породили у Собчак след диалог с доста прочут академик химик, който бил убеден, че ученият е токсичен с вещество, което провокира прекъсване активността на сърцето, без да остават следи в организма.
Собчак имал желание да насочи публично питане за гибелта на Сахаров.
Директорът на Института „ Сахаров “ Сергей Лукашевский коментирал, че съмнения за ликвидиране на Сахаров е имало още в края на 90-те години, само че неговата брачна половинка Елена Бонер смятала тези версии за „ по-скоро голословни “. „ Сахаров в действителност имаше болно сърце, а здравето му бе мощно повредено от заточението, гладните стачки и насилственото хранене, както и от неправилното лекуване “, декларира още Лукашевский пред радио „ Ехото на Москва “.
Въпреки това шефът на Центъра „ Сахаров “ счита, че версията за ликвидиране на международно известния правозащитник, ще откри необятен отзив по света, тъй като „ всички са очевидци на доста убийства и опити за убийства, които публични следствия и интернационалните такива, свързват с Русия “. „ Това е доста скръбен, обезпокоителен и заплашителен признак. И на този декор, подозренията и изказванията от 90-те години, получават напълно друго звучене “.
Самият Собчак умира две години след написване на публикацията за Сахаров. Официалната причина за неговата гибел е сърдечна непълнота, само че тази констатация бе сложена под подозрение. През 2000 година Калининградската прокуратура стартира следствие на събитията към гибелта на Собчак. Повод за следствието е публикация в калининградски вестник, в която се разказва, че в стаята на Собчак в хотел „ Рус “ в Свердловск е имало незнаен клиент, след което Собчак умира. Твърди се още, че не му е оказана навреме здравна помощ, което още веднъж се дължи на въпросния незнаен.
По-късно следствието е прекъснато с мнение, че Собчак е умрял от сърдечна непълнота вследствие на исхемично заболяване.
Андрей Сахаров умира на 14 декември 1989 година на 68 години. Погребението му се трансформира в инстинска манифестация, на която се стичат стотици хиляди негови поддръжници и почитатели.
Погребението на учен Андрей Сахаров в Москва...
Въпреки това хора от ръководещите кръгове и до ден сегашен го назовават съизвършител на Съединени американски щати в разпадането на Съюз на съветските социалистически републики.
През 1988 година Европейският парламент учредява премия за изключителни достижения в отбрана на човешките права и свободи на името на огромния академик и отстъпник Андрей Сахаров.
Като академик Сахаров изследва галактическите излъчване и е част от руския екип, който работи по нуклеарната и водородната бомба. взе участие в основаването на първите същински руски водородни бомби (1955), както и на Цар бомба (1961), най-мощното устройство, взривявано в историята.
В края на 50-те години на XX век Сахаров стартира да схваща моралните и политическите последици от своята работа. Още тогава той се афишира срещу нуклеарните оръжия и упорства намерено за прекъсване на нуклеарната конкуренция.
През май 1968 година разгласява есето „ Размишления за напредъка, мирното взаимно битие и интелектуалната независимост “, където разказва антибалистичните отбранителни системи като съществена причина за нуклеарната война. Есето е оповестено в чужбина, а Сахаров е отхвърлен от проучванията.
През 1972 година се дами за правозащитничката Елена Бонер.
През 1973 година Сахаров е номиниран за Нобелова премия за мир, която е връчена на 10 декември 1975 година на жена му, защото на него не му е позволено да напусне Съветския съюз. Заради своята правозащитна активност е задържан на 22 януари 1980 година след митингите му против руското навлизане в Афганистан и е заточен в Горки, коъто е затворен град. Между 1980 и 1986 година Сахаров е държан под строго полицейско наблюдаване.
Сахаров подкрепя основаването на първите самостоятелни политически организации в страната и става един от създателите на руска политическа съпротива. През 1989 година е определен в новия парламент и става един от водачите на демократичната общественост в него.
На 14 декември 1989 година, малко след 21 ч., Сахаров отива в ателието си, с цел да почине малко преди да държи тирада на идващия ден в Конгреса. Жена му отива да го разсъни в 11 ч., както той е поискал, само че го намира мъртъв. Заключението е: инфаркт.
Наричан е и до през днешния ден Дисидент №1 на Съветския съюз.
Неговата вдовица Людмила Нарусова, която е сенатор в Съвета на федерацията, извади на бял свят скандалния текст. Той е със заглавие „ Сахаров, Старовойтова – кой е идващият? “. Статията била написана през декември 1998 година в Париж, месец след убийството на Галина Старовойтова, народен представител от Държавната дума. Написаното по този начин и останало в фамилния списък.
„ Аз нямам доверие в естествената гибел на Сахаров, тъй като бе прекомерно непредвидена и доста комфортна за неговите съперници “, написал Собчак. Според него ученият е бил погубен, тъй като наличието му в политическия живот „ оказвало сдържащо въздействие на всички, които се подвизаваха в нея “, и в това време „ дразнеше и предизвикваше злоба у неговите номенклатурни съперници “.
Собчак отбелязва, че Сахаров умира малко преди оповестената национална стачка на миньорите, на която той е бил основател и подстрекател и Втория конгрес на народните представители. Смъртта на Сахаров „ отслаби значително позицията на демократичните сили, от което се възползва ръководещата номенклатура “, се споделя още в публикацията.
Нарусова твърди, че подозренията за насилствената гибел на Сахаров са се породили у Собчак след диалог с доста прочут академик химик, който бил убеден, че ученият е токсичен с вещество, което провокира прекъсване активността на сърцето, без да остават следи в организма.
Собчак имал желание да насочи публично питане за гибелта на Сахаров.
Директорът на Института „ Сахаров “ Сергей Лукашевский коментирал, че съмнения за ликвидиране на Сахаров е имало още в края на 90-те години, само че неговата брачна половинка Елена Бонер смятала тези версии за „ по-скоро голословни “. „ Сахаров в действителност имаше болно сърце, а здравето му бе мощно повредено от заточението, гладните стачки и насилственото хранене, както и от неправилното лекуване “, декларира още Лукашевский пред радио „ Ехото на Москва “.
Въпреки това шефът на Центъра „ Сахаров “ счита, че версията за ликвидиране на международно известния правозащитник, ще откри необятен отзив по света, тъй като „ всички са очевидци на доста убийства и опити за убийства, които публични следствия и интернационалните такива, свързват с Русия “. „ Това е доста скръбен, обезпокоителен и заплашителен признак. И на този декор, подозренията и изказванията от 90-те години, получават напълно друго звучене “.
Самият Собчак умира две години след написване на публикацията за Сахаров. Официалната причина за неговата гибел е сърдечна непълнота, само че тази констатация бе сложена под подозрение. През 2000 година Калининградската прокуратура стартира следствие на събитията към гибелта на Собчак. Повод за следствието е публикация в калининградски вестник, в която се разказва, че в стаята на Собчак в хотел „ Рус “ в Свердловск е имало незнаен клиент, след което Собчак умира. Твърди се още, че не му е оказана навреме здравна помощ, което още веднъж се дължи на въпросния незнаен.
По-късно следствието е прекъснато с мнение, че Собчак е умрял от сърдечна непълнота вследствие на исхемично заболяване.
Андрей Сахаров умира на 14 декември 1989 година на 68 години. Погребението му се трансформира в инстинска манифестация, на която се стичат стотици хиляди негови поддръжници и почитатели.
Погребението на учен Андрей Сахаров в Москва...
Въпреки това хора от ръководещите кръгове и до ден сегашен го назовават съизвършител на Съединени американски щати в разпадането на Съюз на съветските социалистически републики.
През 1988 година Европейският парламент учредява премия за изключителни достижения в отбрана на човешките права и свободи на името на огромния академик и отстъпник Андрей Сахаров.
Като академик Сахаров изследва галактическите излъчване и е част от руския екип, който работи по нуклеарната и водородната бомба. взе участие в основаването на първите същински руски водородни бомби (1955), както и на Цар бомба (1961), най-мощното устройство, взривявано в историята.
В края на 50-те години на XX век Сахаров стартира да схваща моралните и политическите последици от своята работа. Още тогава той се афишира срещу нуклеарните оръжия и упорства намерено за прекъсване на нуклеарната конкуренция.
През май 1968 година разгласява есето „ Размишления за напредъка, мирното взаимно битие и интелектуалната независимост “, където разказва антибалистичните отбранителни системи като съществена причина за нуклеарната война. Есето е оповестено в чужбина, а Сахаров е отхвърлен от проучванията.
През 1972 година се дами за правозащитничката Елена Бонер.
През 1973 година Сахаров е номиниран за Нобелова премия за мир, която е връчена на 10 декември 1975 година на жена му, защото на него не му е позволено да напусне Съветския съюз. Заради своята правозащитна активност е задържан на 22 януари 1980 година след митингите му против руското навлизане в Афганистан и е заточен в Горки, коъто е затворен град. Между 1980 и 1986 година Сахаров е държан под строго полицейско наблюдаване.
Сахаров подкрепя основаването на първите самостоятелни политически организации в страната и става един от създателите на руска политическа съпротива. През 1989 година е определен в новия парламент и става един от водачите на демократичната общественост в него.
На 14 декември 1989 година, малко след 21 ч., Сахаров отива в ателието си, с цел да почине малко преди да държи тирада на идващия ден в Конгреса. Жена му отива да го разсъни в 11 ч., както той е поискал, само че го намира мъртъв. Заключението е: инфаркт.
Наричан е и до през днешния ден Дисидент №1 на Съветския съюз.
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ