Българско чудо: Още през 1934 г. в Пловдив лекували с с хлорохина, борещ COVID-19
Още през 1934-та в Пловдив употребяват хлорохин - едно от медикаментите, препоръчвани за лекуване на ковид. А знаете ли по какъв начин е изглеждала карантината през 19 век? И какво са съветвали лекарите при епидемии през 14 век? - по този начин стартира разбор на "Дойче Веле ".
СЗО предложи няколко медикамента за лекуването на пациенти с ковид.
Един от тях е Resochin (chloroquine), прочут в България като хлорохин. Лекарството е синтезирано в Германия през 1934 година като синтетичен противомалариен препарат. Още същата година то се ползва и в Пловдив от доктор Ангел Дряновски, шеф на Опитната противомаларийна станция в града.
Под карантина през 1893
Този забавен факт разкрива кураторът на Музея на медицината в Медицинския университет в Пловдив доцент доктор Георги Томов. В сбирката на музея има данни за редица опустошителни епидемии, минали през годините и през южния български град - чума, малария, едра шарка, холера, инфлуенца, по-късно туберкулоза, сифилис.
Особен интерес провокират карантинните ограничения, взети през 1893 година във връзка зараза на шарка. Заповедта е открита от историка Румен Иванов в Народна библиотека "Иван Вазов " и гласи следното:
"В област Коня се появила мощна форма на заразната болест шарка, предизвикала гибелта на хора. За ограничение на болестта от държавното управление се вземат незабавни ограничения: (...) да не се позволява напредването на хора от едно в друго обитаемо място, с цел да не се популяризира болестта. "
Заповедта се отнася до днешното село Могилица, Смолянско, което тогава е в границите на Османската империя. Заради неспазване на карантинните правила, инфектирани селища са били изселвани - като село Тузлу дере, община Първомай.
За епидемиите от чума и едра шарка по българските земи свидетелстват и надписи на надгробни монументи. Един от тях, разчетен край към този момент изчезналото село Деделер в община Ардино, е на млада жена и в него се споделя: "Причина за гибелта ми беше чумата. Никога не забравяй гибелта ". Надгробната плоча е от 1812 година.
Историкът Румен Иванов изброява и други забавни обстоятелства. Така да вземем за пример известният османски лекар-хирург Шерафеддин Сабунджуоглу (1385-1468) при заразни епидемии препоръчвал следното: "Стой надалеч от доста хора; поздравявай отдалече; мий си ръцете редовно; когато излизаш на улицата, покривай лицето си ".
Днес поради пандемията от Ковид-19 се затварят страни. Но сходно нещо се е случвало и в далечното минало, споделя Румен Иванов и дава следния приемр: при чумната зараза от 1445 година Султан Мехмед Фатих не разрешава влизането на чужденци от Западна Европа и Китай в Османската империя и най-много в столицата Истанбул.
Първата карантина в Османската империя против чужденци е наложена от султан Махмуд II през 1831 година против транспортен съд с руснаци, които идват в Истанбул. Причината е необятното разпространяване на холерата в Русия и Франция.
Интересен факт е, че Държавна болница Пловдив, прераснала по-късно в най-голямата болница на Южна България УМБАЛ "Св. Георги ", дължи основаването си на зараза, споделя доцент доктор Георги Томов. Става дума за холера измежду съветските войски по време на Руско-турската война. Болните са били изолирани във краткотрайни бараки в подножието на Джендем тепе през януари 1878 година, а малко по-късно - през 1891 - до тях се строи и първата постройка на държавната болница с инфекциозно поделение.
В него на 16 май 1903 година, по време на зараза от менингококов менингит доктор Иван Драгомиров прави първата в България лумбална пункция. По-късно в това поделение се лекуват болните от инфлуенца по време на огромната пандемия от испански грип през 1918-1919 година. Почти всички от заровените в английските военни гробища в Пловдив военнопленници са умряли от инфлуенца.
В далечното минало българите са се пазили от епидемии с вотиви, амулети и национални поверия, споделя Румен Иванов. Българският фолклор пази името Баба Шарка. Когато тя влезе в дома, хората са спазвали редица забрани - в къщата не влиза друговерец, не се работи, огнището не се гаси и къщата не се заключва, до огнището се оставят ястия и вино и безусловно една медена питка, с цел да се умилостиви Баба Шарка. Къщата би трябвало да е чиста, а със захарен сироп се ръси пътечка от леглото на болното дете до входната врата, с цел да се умилостиви шарката и да си отиде.
Мащерка, оцет и розова вода
Османските лекари препоръчвали прекадяване на улиците и жилищата с мащерка, сандалово дърво, дафинов лист, а по няколко пъти дневно улиците били поливани с оцет и розова вода. Основното лекарство против заразните заболявания, което препоръчвали, е Тин-и Махтум (вид бяла глина, която се правела на хапчета), която в този момент е известна като Бентонит.
Кулата Къз кулеси в Босфора е свързвана със затворената там щерка на султана, която по този начин е предпазвана от неприятно знамение. Истината е, че през 1831 по време на зараза от холера, кулата е била изполвана като място за карантина за идващите чужденци.
Близо век по-късно в Пловдив търговецът на тютюн Димитър Кудоглу прави най-значимото благотворително подаяние за това време, обвързвано с зараза. През 1927 година той основава и поддържа Дом за щедрост и национално здраве поради две епидемии, които морят главно бедните хора - туберкулоза и сифилис. За страдание, постройките към този момент са съборени, само че играят значима роля за града най-малко в продължение на 20 години.
СЗО предложи няколко медикамента за лекуването на пациенти с ковид.
Един от тях е Resochin (chloroquine), прочут в България като хлорохин. Лекарството е синтезирано в Германия през 1934 година като синтетичен противомалариен препарат. Още същата година то се ползва и в Пловдив от доктор Ангел Дряновски, шеф на Опитната противомаларийна станция в града.
Под карантина през 1893
Този забавен факт разкрива кураторът на Музея на медицината в Медицинския университет в Пловдив доцент доктор Георги Томов. В сбирката на музея има данни за редица опустошителни епидемии, минали през годините и през южния български град - чума, малария, едра шарка, холера, инфлуенца, по-късно туберкулоза, сифилис.
Особен интерес провокират карантинните ограничения, взети през 1893 година във връзка зараза на шарка. Заповедта е открита от историка Румен Иванов в Народна библиотека "Иван Вазов " и гласи следното:
"В област Коня се появила мощна форма на заразната болест шарка, предизвикала гибелта на хора. За ограничение на болестта от държавното управление се вземат незабавни ограничения: (...) да не се позволява напредването на хора от едно в друго обитаемо място, с цел да не се популяризира болестта. "
Заповедта се отнася до днешното село Могилица, Смолянско, което тогава е в границите на Османската империя. Заради неспазване на карантинните правила, инфектирани селища са били изселвани - като село Тузлу дере, община Първомай.
За епидемиите от чума и едра шарка по българските земи свидетелстват и надписи на надгробни монументи. Един от тях, разчетен край към този момент изчезналото село Деделер в община Ардино, е на млада жена и в него се споделя: "Причина за гибелта ми беше чумата. Никога не забравяй гибелта ". Надгробната плоча е от 1812 година.
Историкът Румен Иванов изброява и други забавни обстоятелства. Така да вземем за пример известният османски лекар-хирург Шерафеддин Сабунджуоглу (1385-1468) при заразни епидемии препоръчвал следното: "Стой надалеч от доста хора; поздравявай отдалече; мий си ръцете редовно; когато излизаш на улицата, покривай лицето си ".
Днес поради пандемията от Ковид-19 се затварят страни. Но сходно нещо се е случвало и в далечното минало, споделя Румен Иванов и дава следния приемр: при чумната зараза от 1445 година Султан Мехмед Фатих не разрешава влизането на чужденци от Западна Европа и Китай в Османската империя и най-много в столицата Истанбул.
Първата карантина в Османската империя против чужденци е наложена от султан Махмуд II през 1831 година против транспортен съд с руснаци, които идват в Истанбул. Причината е необятното разпространяване на холерата в Русия и Франция.
Интересен факт е, че Държавна болница Пловдив, прераснала по-късно в най-голямата болница на Южна България УМБАЛ "Св. Георги ", дължи основаването си на зараза, споделя доцент доктор Георги Томов. Става дума за холера измежду съветските войски по време на Руско-турската война. Болните са били изолирани във краткотрайни бараки в подножието на Джендем тепе през януари 1878 година, а малко по-късно - през 1891 - до тях се строи и първата постройка на държавната болница с инфекциозно поделение.
В него на 16 май 1903 година, по време на зараза от менингококов менингит доктор Иван Драгомиров прави първата в България лумбална пункция. По-късно в това поделение се лекуват болните от инфлуенца по време на огромната пандемия от испански грип през 1918-1919 година. Почти всички от заровените в английските военни гробища в Пловдив военнопленници са умряли от инфлуенца.
В далечното минало българите са се пазили от епидемии с вотиви, амулети и национални поверия, споделя Румен Иванов. Българският фолклор пази името Баба Шарка. Когато тя влезе в дома, хората са спазвали редица забрани - в къщата не влиза друговерец, не се работи, огнището не се гаси и къщата не се заключва, до огнището се оставят ястия и вино и безусловно една медена питка, с цел да се умилостиви Баба Шарка. Къщата би трябвало да е чиста, а със захарен сироп се ръси пътечка от леглото на болното дете до входната врата, с цел да се умилостиви шарката и да си отиде.
Мащерка, оцет и розова вода
Османските лекари препоръчвали прекадяване на улиците и жилищата с мащерка, сандалово дърво, дафинов лист, а по няколко пъти дневно улиците били поливани с оцет и розова вода. Основното лекарство против заразните заболявания, което препоръчвали, е Тин-и Махтум (вид бяла глина, която се правела на хапчета), която в този момент е известна като Бентонит.
Кулата Къз кулеси в Босфора е свързвана със затворената там щерка на султана, която по този начин е предпазвана от неприятно знамение. Истината е, че през 1831 по време на зараза от холера, кулата е била изполвана като място за карантина за идващите чужденци.
Близо век по-късно в Пловдив търговецът на тютюн Димитър Кудоглу прави най-значимото благотворително подаяние за това време, обвързвано с зараза. През 1927 година той основава и поддържа Дом за щедрост и национално здраве поради две епидемии, които морят главно бедните хора - туберкулоза и сифилис. За страдание, постройките към този момент са съборени, само че играят значима роля за града най-малко в продължение на 20 години.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ