Д-р Мариана Чолакова: Германските инвестиции станаха №1 в Пл...
Още през 1901 година в града под тепетата е основано Дойче Щуле - първото немскоговорящо учебно заведение
От 2017-а до момента България изнася повече за Германия, в сравнение с внася - 4,6 милиарда евро експорт и 3,5 импорт
Дебатите сред претендентите за канцлер респектираха с компетентността и културния звук на съперниците
- Увеличава ли се броят на българските студенти в Германия след Брекзит?
- Ние не разполагаме с съответни данни, само че от връзката, която имам с кандидат-студентите - да. Има повече кандидат-студенти за висшите образователни заведения в Германия, в които образованието е на британски език. При избор на компетентност за следване бих посъветвала бъдещите студенти да се ориентират повече по пазара и това, какви експерти се търсят, като, несъмнено, в никакъв случай не изоставят фантазиите си и това, което им е на сърце. Тогава възможностите им за реализация в България като експерти, приключили в Германия, ще бъдат отлични.
- Как се промени Германия 31 години след Обединението? Наистина ли сегашната Германия е най-хубавата, която в миналото е имало, както съобщи президентът Франк-Валтер Щайнмайер на миналогодишната гала?
- Най-напред цветущ празник, цветущ Ден на Обединението! Федерална република Германия има постоянна демократична основа, кураж и увереност за единение, независимост и позитивизъм. Германските жители, както и всички по света, ценят немското обучение, продуктите с марката „ Made in Germany “ и стопанската система, културата и обществения ангажимент. Германия е съвременна страна, която слага на доста високо равнище летвата в развиването на науката и технологиите.
Обединението на Германия след 41-годишно разделяне събра фамилии, поколения, които бяха разграничени незаслужено. 31 години след Обединението с помощта на мощния стопански напредък, на неотменните и неуморни ежедневни старания и поредност на всички немски жители вероятността на Обединена Германия е извънредно позитивна и възходяща. Това удостоверява цитираните от Вас думи на президента на Федерална република Германия Франк-Валтер Щайнмайер, който посети Пловдив през 2019 година, когато градът беше Европейска столица на културата. Тук той акцентира какъв брой е значимо обединяването, синергията и устрема към това да сме дружно.
- Имате ли персонални усещания от историческия 3 октомври 1990 година, когато Източна и Западна Германия се сплотиха?
- Всяка година към тази дата си напомням тази голяма страст и какъв шанс съм имала да я преживея там, на място.
Непосредствено преди мирната гражданска война живях няколко месеца в Лайпциг като студентка на разменни начала. Лайпциг през 1988-а и 1989 година беше един печален, сив град със занемарени здания, нечист въздух и с всички типични за източногерманските градове проблеми. В Лайпцигския университет, изключително във философския факултет, доминираха властническите структури, такива, които към този момент познавах и от Софийския университет. Но по едно и също време с тях в част от университетските кръгове се усещаше политическо неодобрение, различно мислене и вярата за смяна. Точно този опит, тези срещи и диалози ме впечатлиха в Лайпциг, този град влезе в моето сърце и няколко месеца по-късно той стана център на мирната смяна в Германска демократична република. Можете да си визиите с каква благосклонност посрещнах измененията в Лайпциг тогава.
Три дни преди Обединението отпътувах още веднъж за Лайпциг - към този момент като постоянен аспирант във философския факултет на университета. А на 3 октомври 1990 година празнувахме дружно с моите сътрудници Обединението с възприятието, че свършва една изпълнена със премеждия фаза в немската история и следва нещо доста по-добро. И че ние ще сме част от това. Бяхме екзалтирани и нетърпеливи.
- Кои са в исторически проект жалоните на партньорството сред Пловдив и Германия?
- Тези, които познават актуалната история на Пловдив и района, знаят, че сред нашите две страни има доста взаимни планове. Бих желала да напомня единствено някои от тях. През 1901 година в нашия град е основано Дойче Щуле - първото немскоговорящо учебно заведение. През 1925-а в Пловдив е учредено Българо-германското културно сдружение. Тъй като след 1878 година в Пловдив се основават много немски компании, през 1927 година е намерено немско консулство. Още тогава държавните управления на двете страни са имали интерес да развиват многостранните връзки и на държавно равнище сред компаниите в Германия и Пловдивския район.
Днес двустранните връзки не престават да се развиват и са отлични. Германски сътрудници, институции, компании са показани в нашия район, както в никакъв случай до момента. През 2009 година е основано Представителство на Германо-българската индустриално-търговска камара за регион Южен Централен със седалище в Пловдив, което се грижи за към 70 компании членки. А през 2010 година - Почетно консулство на Федерална република Германия.
- Германия е най-големият търговски сътрудник на България. Кои са сферите ни в това най-успешно съдействие до момента и къде имаме най-вече необработен капацитет?
- По последните данни, които имаме за 2019 година, стокообменът сред двете страни е бил 8,5 милиарда евро. От 2017 година до момента България изнася повече за Германия, в сравнение с внася оттова - 4,6 милиарда евро експорт и 3,5 милиарда евро импорт. Това демонстрира, какъв брой е значимо да се поддържат двустранните стопански връзки и че ежедневната работа дава резултат.
България изнася метали, текстил, електротехника, IT артикули и внася от Германия машини и уреди, автомобилни и аварийни елементи, химически артикули. Потенциал има в биопродуктите, аутсорсинга и превоза.
Германските вложения са измежду водещите за региона на Пловдив. Предстоят и нови вложения, за които ще осведомяваме вашите читатели, когато към този момент са факт. Много значимо за триумфа на всички вложения е образованието на личния състав и по тази причина поддържаме интензивно дуалното образование в професионалните учебни заведения, както и висшите образователни заведения в Пловдивския район.
- Наскоро в Германия имаше парламентарни избори, само че нито една партия не получи болшинство. Какво се случва оттук насетне?
- Едно от значимите неща, което отличава Германия, е високата политическа просвета. Сега след изборите ще се водят договаряния, разисквания по съответни наличия, до момента в който се стигне до съдружно съглашение. Водещото в тях е грижата за немските жители и акцентите във външната политика. Политическият разговор и обединяването към основни цели е въпрос на отговорност пред хората.
Гледах дебатите сред претендентите за канцлер по публичните немски малките екрани и съм респектирана за следващ път от това, с каква подготвеност излагат предизборните си стратегии и с какъв културен звук спорят и резервират почитание към съперниците си. Защото след изборите може да се наложи да ръководят в коалиция с техните партии.
Обичам да чета биографични книги за политици. Тези за политиците в Германия са от обичаните ми. Какъв е бил животът им преди политиката и по-късно, какво са постигнали или не са съумели и за какво, дава много добра ориентировка за това по какъв начин тиктака политическият живот там и че всичко се прави от хора за хора. Имала съм опцията да се срещна с доста от актуалните политици в Германия и съм уверена, че те ще създадат най-хубавото за бъдещия парламент и държавно управление.
Д-р Мариана Чолакова е приключила философия в Софийския университет, лекар по философия от Лайпцигския университет в Германия.
Почетен консул на Федерална република Германия със седалище в Пловдив, представител на Германо-българската индустриално-търговска камара за регион Южен Централен, ръководител на УС на фондация „ Германо-Български център за срещи “.
Д-р Чолакова е притежател на организация за връзки с обществеността „ Сол Комюникейшънс”, член на Съвета на учредителите на фондация „ Дом за Пловдивската опера”, член на УС „ Пловдив 2019” до юли 2017 година, хоноруван учител „ Културно продуцентство” в АМТИИ Пловдив и Пловдивския университет.
От 2017-а до момента България изнася повече за Германия, в сравнение с внася - 4,6 милиарда евро експорт и 3,5 импорт
Дебатите сред претендентите за канцлер респектираха с компетентността и културния звук на съперниците
- Увеличава ли се броят на българските студенти в Германия след Брекзит?
- Ние не разполагаме с съответни данни, само че от връзката, която имам с кандидат-студентите - да. Има повече кандидат-студенти за висшите образователни заведения в Германия, в които образованието е на британски език. При избор на компетентност за следване бих посъветвала бъдещите студенти да се ориентират повече по пазара и това, какви експерти се търсят, като, несъмнено, в никакъв случай не изоставят фантазиите си и това, което им е на сърце. Тогава възможностите им за реализация в България като експерти, приключили в Германия, ще бъдат отлични.
- Как се промени Германия 31 години след Обединението? Наистина ли сегашната Германия е най-хубавата, която в миналото е имало, както съобщи президентът Франк-Валтер Щайнмайер на миналогодишната гала?
- Най-напред цветущ празник, цветущ Ден на Обединението! Федерална република Германия има постоянна демократична основа, кураж и увереност за единение, независимост и позитивизъм. Германските жители, както и всички по света, ценят немското обучение, продуктите с марката „ Made in Germany “ и стопанската система, културата и обществения ангажимент. Германия е съвременна страна, която слага на доста високо равнище летвата в развиването на науката и технологиите.
Обединението на Германия след 41-годишно разделяне събра фамилии, поколения, които бяха разграничени незаслужено. 31 години след Обединението с помощта на мощния стопански напредък, на неотменните и неуморни ежедневни старания и поредност на всички немски жители вероятността на Обединена Германия е извънредно позитивна и възходяща. Това удостоверява цитираните от Вас думи на президента на Федерална република Германия Франк-Валтер Щайнмайер, който посети Пловдив през 2019 година, когато градът беше Европейска столица на културата. Тук той акцентира какъв брой е значимо обединяването, синергията и устрема към това да сме дружно.
- Имате ли персонални усещания от историческия 3 октомври 1990 година, когато Източна и Западна Германия се сплотиха?
- Всяка година към тази дата си напомням тази голяма страст и какъв шанс съм имала да я преживея там, на място.
Непосредствено преди мирната гражданска война живях няколко месеца в Лайпциг като студентка на разменни начала. Лайпциг през 1988-а и 1989 година беше един печален, сив град със занемарени здания, нечист въздух и с всички типични за източногерманските градове проблеми. В Лайпцигския университет, изключително във философския факултет, доминираха властническите структури, такива, които към този момент познавах и от Софийския университет. Но по едно и също време с тях в част от университетските кръгове се усещаше политическо неодобрение, различно мислене и вярата за смяна. Точно този опит, тези срещи и диалози ме впечатлиха в Лайпциг, този град влезе в моето сърце и няколко месеца по-късно той стана център на мирната смяна в Германска демократична република. Можете да си визиите с каква благосклонност посрещнах измененията в Лайпциг тогава.
Три дни преди Обединението отпътувах още веднъж за Лайпциг - към този момент като постоянен аспирант във философския факултет на университета. А на 3 октомври 1990 година празнувахме дружно с моите сътрудници Обединението с възприятието, че свършва една изпълнена със премеждия фаза в немската история и следва нещо доста по-добро. И че ние ще сме част от това. Бяхме екзалтирани и нетърпеливи.
- Кои са в исторически проект жалоните на партньорството сред Пловдив и Германия?
- Тези, които познават актуалната история на Пловдив и района, знаят, че сред нашите две страни има доста взаимни планове. Бих желала да напомня единствено някои от тях. През 1901 година в нашия град е основано Дойче Щуле - първото немскоговорящо учебно заведение. През 1925-а в Пловдив е учредено Българо-германското културно сдружение. Тъй като след 1878 година в Пловдив се основават много немски компании, през 1927 година е намерено немско консулство. Още тогава държавните управления на двете страни са имали интерес да развиват многостранните връзки и на държавно равнище сред компаниите в Германия и Пловдивския район.
Днес двустранните връзки не престават да се развиват и са отлични. Германски сътрудници, институции, компании са показани в нашия район, както в никакъв случай до момента. През 2009 година е основано Представителство на Германо-българската индустриално-търговска камара за регион Южен Централен със седалище в Пловдив, което се грижи за към 70 компании членки. А през 2010 година - Почетно консулство на Федерална република Германия.
- Германия е най-големият търговски сътрудник на България. Кои са сферите ни в това най-успешно съдействие до момента и къде имаме най-вече необработен капацитет?
- По последните данни, които имаме за 2019 година, стокообменът сред двете страни е бил 8,5 милиарда евро. От 2017 година до момента България изнася повече за Германия, в сравнение с внася оттова - 4,6 милиарда евро експорт и 3,5 милиарда евро импорт. Това демонстрира, какъв брой е значимо да се поддържат двустранните стопански връзки и че ежедневната работа дава резултат.
България изнася метали, текстил, електротехника, IT артикули и внася от Германия машини и уреди, автомобилни и аварийни елементи, химически артикули. Потенциал има в биопродуктите, аутсорсинга и превоза.
Германските вложения са измежду водещите за региона на Пловдив. Предстоят и нови вложения, за които ще осведомяваме вашите читатели, когато към този момент са факт. Много значимо за триумфа на всички вложения е образованието на личния състав и по тази причина поддържаме интензивно дуалното образование в професионалните учебни заведения, както и висшите образователни заведения в Пловдивския район.
- Наскоро в Германия имаше парламентарни избори, само че нито една партия не получи болшинство. Какво се случва оттук насетне?
- Едно от значимите неща, което отличава Германия, е високата политическа просвета. Сега след изборите ще се водят договаряния, разисквания по съответни наличия, до момента в който се стигне до съдружно съглашение. Водещото в тях е грижата за немските жители и акцентите във външната политика. Политическият разговор и обединяването към основни цели е въпрос на отговорност пред хората.
Гледах дебатите сред претендентите за канцлер по публичните немски малките екрани и съм респектирана за следващ път от това, с каква подготвеност излагат предизборните си стратегии и с какъв културен звук спорят и резервират почитание към съперниците си. Защото след изборите може да се наложи да ръководят в коалиция с техните партии.
Обичам да чета биографични книги за политици. Тези за политиците в Германия са от обичаните ми. Какъв е бил животът им преди политиката и по-късно, какво са постигнали или не са съумели и за какво, дава много добра ориентировка за това по какъв начин тиктака политическият живот там и че всичко се прави от хора за хора. Имала съм опцията да се срещна с доста от актуалните политици в Германия и съм уверена, че те ще създадат най-хубавото за бъдещия парламент и държавно управление.
Д-р Мариана Чолакова е приключила философия в Софийския университет, лекар по философия от Лайпцигския университет в Германия.
Почетен консул на Федерална република Германия със седалище в Пловдив, представител на Германо-българската индустриално-търговска камара за регион Южен Централен, ръководител на УС на фондация „ Германо-Български център за срещи “.
Д-р Чолакова е притежател на организация за връзки с обществеността „ Сол Комюникейшънс”, член на Съвета на учредителите на фондация „ Дом за Пловдивската опера”, член на УС „ Пловдив 2019” до юли 2017 година, хоноруван учител „ Културно продуцентство” в АМТИИ Пловдив и Пловдивския университет.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ