Още преди създаването на климатиците този малък северен град на

...
Още преди създаването на климатиците този малък северен град на
Коментари Харесай

"Най-студената" дестинация за бъдещите климатични бежанци в САЩ

Още преди основаването на климатиците този дребен северен град на брега на Голямото езеро в Съединени американски щати се популяризира като хладното лятно леговище за засегнатите от жегата, потенето и алергиите.

Един ден обаче Дълут може да предлага един напълно различен тип облекчение: Убежище за бъдещите щатски мигранти, които ще бягат от топлинните талази и крайните климатични условия в останалите елементи на страната, споделя " Ройтерс ".

Градът в щата Минесота, сврян по протежението на най-голямото сладководно езеро в света, е измежду дребна група градове, за които учените предвиждат, че ще се трансфорат в топ дестинации за американците, когато те стартират да изоставят тези елементи от страната, станали негостоприемни поради климатичните промени.

Няма смешка

Досега зимите в Дълут, постоянно определян като един от най-студените градове в Щатите, постоянно доста са ограничавали привлекателността му. Градът, който в миналото имал проектите да се разрасне до размерите на Чикаго, по този начин и не реализира задачите си, за което свидетелстват и множеството празни парцели.

Санди Хоф, президент и притежател на локална компания за строително предприемачество, счита, че измененията в климата могат да доведат до взрив в търсенето на парцели, което " без подозрение ", счита той, ще подкрепи компанията му по способи, невиждани от времето, когато дядо му я придобива преди 90 години.

" Дълут е бил податлив да е малко по-хладен, в сравнение с хората им се е желало от време на време в предишното ", признава той и добавя: " Може би дребна смяна в климата, от която ще се стоплим малко, ще бъде от изгода за нас. "

Прогнозите, че вълна от американски жители може един ден да залее този регион вследствие на климатичните рискове, частично вълнуват локалните поданици. Други са скептични.

Брокерката Карън Гюернд се майтапи, че се надява хората да не схванат за проучването на професора от " Харвард " Джеси Кийнан, съгласно което Дълут има капацитета да се трансформира в климатично светилище.

" Не желаеме да сме огромен град ", споделя тя и след това разяснява, че се майтапи. В последна сметка си изкарва прехраната от продажбата на парцели. Някои от ранните климатични мигранти към този момент ги купуват.

Такива са Ейнджъл Доброу, брачният партньор й Боб и кучето им. Те идват в Дълут през 2017 година от Нортфилд, което се намира на към три часа път на юг. Купуват си тухлено бунгало, ситуирано върху повече от 8000 кв.м. повърхност с включена гора в задния им двор.

Доброу, която е билкар и работи за дребна компания, подкрепяща фермери, твърди, че са се преместили, трансформирайки бъдещето в главен собствен приоритет, имайки поради възходящите опасения за това по какъв начин климатичните промени могат да им се отразят.

Да изоставен дома, който населяват 16 години, " беше мъчно ", споделя 59-годишната Доброу. " Но се почувствахме като освободени " от терзанията къде ще се усещат най-добре предвид на измененията в климата.


© Reuters

Местоположение, местонахождение, местонахождение

Професорът от " Харвард " стъпва за първи път в Дълут през март - три месеца откакто почнал да оформя теорията си за това за какво тихият град с население от 86 хиляди души може един ден да види прилив от десетки хиляди нови поданици.

Кийнан и неговият екип дефинират Дълут след повече от 2000 часа работа върху проучване за това кой град в Съединени американски щати може да посрещне утрешните климатични мигранти и да има задоволително място за тях.

В случая с Дълут главната привилегия е доста елементарна, споделя Кийнън, който е специалист по климатична акомодация и дизайн - " местонахождение, местонахождение, местонахождение ".

Дълут обира студения бриз, приближаващ от Голямото езеро, което е голям източник на питейна вода. Освен това се намира на 2 часа и половина път с кола от динамичния стопански център Минеаполис.

Неприветливото студено време на северния град значи, че до момента в който към началото на 2030 година останалата част от страната се поти под температури, които ще са с 1,5 градуса по-високи от регистрираните в прединдустриалните времена, там климатът ще стане по-умерен.

Заради своя натурален водоизточник е по-малко евентуално Дълут да има и доста от проблемите, с които евентуално ще се сблъскат останалите елементи на страната, като суша и дефицит на вода.


© Reuters

" 99% резистентен на климата "

По време на визитата си в Университета в Минесота през март проф. Кийнан предлага и няколко евентуални слогана за града: " Дълут - не толкоз леден, колкото си мислите ", " Най-устойчивият на климата град в Америка " или " Дълут - 99% резистентен на климата ".

Той употребява част от истинските маркетингови хрумвания на Дълут, само че от друга епоха, когато градът се пробва да убеди туристите, че е дестинация, която си заслужава обиколката.

Студеното време на Дълут в действителност от дълго време е най-силната притегателна мощ за летните туристи, споделя локалният историк Тони Диркинс.

В ретро пощенски картички градът е описван като " градът с климатик " и " леговище за сенна хрема ", до момента в който основаването на антихистамините не засенчват този му образ, споделя Диркенс.

Създаването на климатиците и климатичните системи пък кара огромна част от жителите на града да се реалокират да живеят на по-топли места в търсене на работа, разяснява професорът по история Дейвид Удуард.

В резултат на това Дълут съставлява самобитна " капсула на времето ", чието население не се е променяло от към половин век, твърди той.

Това значи, че има място за новозаселници. Затова и някои от локалните поданици, натоварени със задачата да набират по този начин нужния медицински личен състав, споделят, че към този момент прибавят " климатичните промени " като един от козовете си за привличане на нови чиновници в Дълут. Други обмислят конференция за разискване на икономическия резултат от определянето на града като лагер за климатични бежанци.

За определената неотдавна за кмет Емили Ларсон това ще е опция градът да оползотвори своята в пъти по-голяма от нужната им сега инфраструктура, която е с към 29% повече от тази на различен подобен по население град в Минесота.

Сред локалните обаче има и обезпокоени от това обвързано с климатичната миграция бъдеще. Не е ясно по какъв начин такава голяма и скоростна смяна ще се отрази на досегашните жителите и дали те ще са удовлетворени от нея. Има и опасения, че нуждата от огромно ново строителство ще е за сметка на остарялата архитектура на града.

Само климатът и времето ще покажат.
Източник: dnevnik.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР