СЕМ – БНТ: Инфантилизъм, високомерие, сделка?
Още преди общественото чуване на претендентите за общоприет шеф на Българска национална телевизия, членът на Съвет за електронни медии Мария Стоянова съобщи, че ще гласоподава " въздържал се " против всеки от канадидатите, тъй като никой в показаните концепции не отговарял на въпроса ѝ по какъв начин ще обезпечи " висок стандарт за качество на наличието ". Означава ли това, че тя не приема настоящето качество на наличието на Българска национална телевизия, откакто наскоро с самоувереност Съвет за електронни медии одобри доклада на настоящия общоприет шеф Вяра Анкова?
В същото време регулаторът сътвори казус в историята на публичните медии, като не одобри доклада на генералния шеф директор на БНР Александър Велев. Не е загадка, че Велев бе персоналната кандидатура на Мария Стоянова в предходното й положение на ръководител на Съвет за електронни медии. Сега тя е безпределно разочарована от него, само че, несъмнено, не носи отговорност за избора, който наложи на сътрудниците си. Ще носи ли тя отговорност за сегашните си изказвания, които слагат под въпрос провеждащия се конкурс? По закон всеки от членовете на Съвет за електронни медии е задължен да уточни при гласуването собствен претендент. От 5 гласовете на членовете към този момент стават 4 и рискът да не бъде определен претендент е явен. Дали пък това не е задачата? С това се основават предпоставки за опазване на статуквото, което и до момента бе поддържано с бездействието на публичния регулатор по времето на същата Мария Стоянова. Тя повтаря държанието на предходния ръководител Георги Лозанов, на който се е противопоставяла нееднократно. Според информация от регулатора, точно тя е сезирала прокуратурата за отхвърли на Лозанов да организира чоп за ротация на членовете на Съвет за електронни медии, което е условие на Закона за радиото и малкия екран. Въпреки предписанието на прокуратурата обаче Стоянова, към този момент като правоприемник на Лозанов и ръководител на Съвет за електронни медии, отхвърли да организира ротация. Нещо повече - Съвет за електронни медии се отхвърли от осъществяване на компетенции, като не организира в законовия период конкурс за общоприет шеф на Българска национална телевизия. Наложи се Народното събрание да прокара ремонти в Закона за радио и телевизия (ЗРТ), с цел да заличи неспособността или нежеланието на Съвет за електронни медии да разгласи конкурс за общоприет шеф на Българска национална телевизия. Така процедурата беше забавена повече от година, макар строгото условие на закона за мандатност на управническите органи на Българска национална телевизия и БНР. Изненадващо преди месеци в точка " Разни " Съвет за електронни медии разгласи, че ще разгласи решение за процедура. След което на идващия ден всички членове на регулатора, в това число Стоянова, гласоподаваха " въздържал се ". Кой угаси порива и до момента не е ясно. След като оповестиха периодите за осъществяване на настоящия конкурс, членовете на Съвет за електронни медии още веднъж ги отложиха без пояснение. Твърди се, че това е станало по искане на настойника на един от претендентите, считан до наскоро за любимец, който не бил в страната и нямал време да се приготви. Така Съвет за електронни медии умъртви лятото и за себе си, и на претендентите, а и още веднъж подмокри репутацията си.
След всичко това един от членовете декларира, че има високи " европейски " условия към претендентите, които знаят за малкия екран извънредно повече от това, което Мария Стоянова е съумяла да научи. От претендентите бе поискано " европейско СV " /задължително/, каквото самите членове на Съвет за електронни медии не са качили на уеб страницата си. Самата Мария Стоянова е приключила педагогика в Софийския университет, а се знае, че преди този момент е била кореспондент в Дарик Радио и Радио Нет. За останалата част от биографията ѝ от уеб страницата на Съвет за електронни медии се схваща, че е " специализирала ", " абсолвирала ", само че за опит от телевизия или от медии може да мине единствено кореспондентството ѝ в Германия и репортерството в двете радиа. Поне за това приказва биографията ѝ. Преди да стане член на Съвет за електронни медии, тя не е управлявала и двама души, в случай че се съди по показаните от самата нея данни. За едната година като ръководител на Съвет за електронни медии, тя съумя да провокира много кавги, като принуди и дългогодишната юристка на регулатора да напусне. В нарушаване на Кодекса на труда председателката не допускаше ююристката до работното ѝ място, тъй като тя беше показала груби пропуски и неведение в администрирането. Мария беше посочена за член на Съвет за електронни медии след завръщането ѝ от Германия като сътрудник на Българска национална телевизия. Как е отпътувала там и за какви заслуги президентът Росен Плевнелиев я уточни за член на Съвет за електронни медии от своята квота, макар скромния ѝ опит, не е известно. Знае се, че тя е близка другарка на прессекретарката на президента Мария Иванова и може би там се крие обяснението.
Известно е, че в спора на Стоянова и с предходното управление на БНР, тя отхвърляше да участва на съвещанията, когато се засягаха тематики на медията. Причината беше, че ѝ беше поискана оставката като член на регулатора.
Сегашното държание на Стоянова дава мотив недоволни от избора да апелират процедурата. Дали това също не е част от задачата? Не е загадка, че Мария си търси място в чужбина, а кореспондентският пост в Германия е свободен. При влизането си в Съвет за електронни медии Мария Стоянова се отнасяше много остро към сегашната генерална директорка Вяра Анкова, само че бързо стопли връзките и бе чест посетител за мнения в Българска национална телевизия. По същия метод Стоянова беше и в изострен спор с основния секретар на Съвет за електронни медии Борислав Шабански, с който внезапно се сближи през последната година. Впрочем, той е сътрудник рекордно на три служби на Държавна сигурност, а Мария стимулира отрицателното си отношение към един от претендентите за общоприет шеф на Българска национална телевизия с " агентурно минало ". Това евентуално не анулира професионалните им качества.
От висотата на скромния си медиен и управнически опит не е ли изцепка госпожица Стоянова да унижи по този метод претенденти с опит, измежду които има огромни имена в публицистиката, някогашен член на Съвет за електронни медии, някогашен общоприет шеф и така нататък, хора с управнически и професионален опит? И какви за тези високи условия, на които явно наподобява дава отговор сегашният екип на Българска национална телевизия, а няма да може идващият? Дали по-късно държание няма да забележим педагожката госпожица Стоянова, на която след месеци ѝ изтича сладкият мандат, още веднъж на кореспондентско място в Германия или друго място в чужбина след провалянето и на този конкурс? И кой пази по този начин зорко статуквото в Българска национална телевизия, от което медията ден след ден затъва все по-дълбоко? И по какъв начин в Европа ще погледнат на държанието на въпреки и един, само че член на публичния, прочее, регулатор? И за какво госпожица Стоянова, като член на регулатора, не показа свое виждане за Българска национална телевизия, което някой от нещастните претенденти за общоприет шеф да се опита да извърши? Или да си поиграят на " познай отговора "?
Впрочем, практиката на Върховния административен съд демонстрира, че даже при повърхностен състав на членовете на Съвет за електронни медии, при съществуване на кворум от 2/3 или три гласа, изборът се счита за легален. Така че няма потребност Мария Стоянова да си подава оставката, което би било по " европейски " или да връща пари на данъкоплатеца поради отвод да извърши пълномощията си и поради недоволството ѝ от процедурата, която тя самата е прокарала. Не се сърдете на огледалото, госпожа Мария Стоянова. Защото излиза, че процедурата сякаш европейска, а пък нравите – балкански. А може би ще е забавно и за самата госпожа да разбере дали законът планува позиция " въздържал се ", откакто се споделя че Съвет за електронни медии взема решение, което значи гласоподаване с " да " или " не ". Изборът или неизборът ще покажат дали на обществото му е нужен подобен регулатор или регулатор с такива членове.
Автор: Юлиана Розова
В същото време регулаторът сътвори казус в историята на публичните медии, като не одобри доклада на генералния шеф директор на БНР Александър Велев. Не е загадка, че Велев бе персоналната кандидатура на Мария Стоянова в предходното й положение на ръководител на Съвет за електронни медии. Сега тя е безпределно разочарована от него, само че, несъмнено, не носи отговорност за избора, който наложи на сътрудниците си. Ще носи ли тя отговорност за сегашните си изказвания, които слагат под въпрос провеждащия се конкурс? По закон всеки от членовете на Съвет за електронни медии е задължен да уточни при гласуването собствен претендент. От 5 гласовете на членовете към този момент стават 4 и рискът да не бъде определен претендент е явен. Дали пък това не е задачата? С това се основават предпоставки за опазване на статуквото, което и до момента бе поддържано с бездействието на публичния регулатор по времето на същата Мария Стоянова. Тя повтаря държанието на предходния ръководител Георги Лозанов, на който се е противопоставяла нееднократно. Според информация от регулатора, точно тя е сезирала прокуратурата за отхвърли на Лозанов да организира чоп за ротация на членовете на Съвет за електронни медии, което е условие на Закона за радиото и малкия екран. Въпреки предписанието на прокуратурата обаче Стоянова, към този момент като правоприемник на Лозанов и ръководител на Съвет за електронни медии, отхвърли да организира ротация. Нещо повече - Съвет за електронни медии се отхвърли от осъществяване на компетенции, като не организира в законовия период конкурс за общоприет шеф на Българска национална телевизия. Наложи се Народното събрание да прокара ремонти в Закона за радио и телевизия (ЗРТ), с цел да заличи неспособността или нежеланието на Съвет за електронни медии да разгласи конкурс за общоприет шеф на Българска национална телевизия. Така процедурата беше забавена повече от година, макар строгото условие на закона за мандатност на управническите органи на Българска национална телевизия и БНР. Изненадващо преди месеци в точка " Разни " Съвет за електронни медии разгласи, че ще разгласи решение за процедура. След което на идващия ден всички членове на регулатора, в това число Стоянова, гласоподаваха " въздържал се ". Кой угаси порива и до момента не е ясно. След като оповестиха периодите за осъществяване на настоящия конкурс, членовете на Съвет за електронни медии още веднъж ги отложиха без пояснение. Твърди се, че това е станало по искане на настойника на един от претендентите, считан до наскоро за любимец, който не бил в страната и нямал време да се приготви. Така Съвет за електронни медии умъртви лятото и за себе си, и на претендентите, а и още веднъж подмокри репутацията си.
След всичко това един от членовете декларира, че има високи " европейски " условия към претендентите, които знаят за малкия екран извънредно повече от това, което Мария Стоянова е съумяла да научи. От претендентите бе поискано " европейско СV " /задължително/, каквото самите членове на Съвет за електронни медии не са качили на уеб страницата си. Самата Мария Стоянова е приключила педагогика в Софийския университет, а се знае, че преди този момент е била кореспондент в Дарик Радио и Радио Нет. За останалата част от биографията ѝ от уеб страницата на Съвет за електронни медии се схваща, че е " специализирала ", " абсолвирала ", само че за опит от телевизия или от медии може да мине единствено кореспондентството ѝ в Германия и репортерството в двете радиа. Поне за това приказва биографията ѝ. Преди да стане член на Съвет за електронни медии, тя не е управлявала и двама души, в случай че се съди по показаните от самата нея данни. За едната година като ръководител на Съвет за електронни медии, тя съумя да провокира много кавги, като принуди и дългогодишната юристка на регулатора да напусне. В нарушаване на Кодекса на труда председателката не допускаше ююристката до работното ѝ място, тъй като тя беше показала груби пропуски и неведение в администрирането. Мария беше посочена за член на Съвет за електронни медии след завръщането ѝ от Германия като сътрудник на Българска национална телевизия. Как е отпътувала там и за какви заслуги президентът Росен Плевнелиев я уточни за член на Съвет за електронни медии от своята квота, макар скромния ѝ опит, не е известно. Знае се, че тя е близка другарка на прессекретарката на президента Мария Иванова и може би там се крие обяснението.
Известно е, че в спора на Стоянова и с предходното управление на БНР, тя отхвърляше да участва на съвещанията, когато се засягаха тематики на медията. Причината беше, че ѝ беше поискана оставката като член на регулатора.
Сегашното държание на Стоянова дава мотив недоволни от избора да апелират процедурата. Дали това също не е част от задачата? Не е загадка, че Мария си търси място в чужбина, а кореспондентският пост в Германия е свободен. При влизането си в Съвет за електронни медии Мария Стоянова се отнасяше много остро към сегашната генерална директорка Вяра Анкова, само че бързо стопли връзките и бе чест посетител за мнения в Българска национална телевизия. По същия метод Стоянова беше и в изострен спор с основния секретар на Съвет за електронни медии Борислав Шабански, с който внезапно се сближи през последната година. Впрочем, той е сътрудник рекордно на три служби на Държавна сигурност, а Мария стимулира отрицателното си отношение към един от претендентите за общоприет шеф на Българска национална телевизия с " агентурно минало ". Това евентуално не анулира професионалните им качества.
От висотата на скромния си медиен и управнически опит не е ли изцепка госпожица Стоянова да унижи по този метод претенденти с опит, измежду които има огромни имена в публицистиката, някогашен член на Съвет за електронни медии, някогашен общоприет шеф и така нататък, хора с управнически и професионален опит? И какви за тези високи условия, на които явно наподобява дава отговор сегашният екип на Българска национална телевизия, а няма да може идващият? Дали по-късно държание няма да забележим педагожката госпожица Стоянова, на която след месеци ѝ изтича сладкият мандат, още веднъж на кореспондентско място в Германия или друго място в чужбина след провалянето и на този конкурс? И кой пази по този начин зорко статуквото в Българска национална телевизия, от което медията ден след ден затъва все по-дълбоко? И по какъв начин в Европа ще погледнат на държанието на въпреки и един, само че член на публичния, прочее, регулатор? И за какво госпожица Стоянова, като член на регулатора, не показа свое виждане за Българска национална телевизия, което някой от нещастните претенденти за общоприет шеф да се опита да извърши? Или да си поиграят на " познай отговора "?
Впрочем, практиката на Върховния административен съд демонстрира, че даже при повърхностен състав на членовете на Съвет за електронни медии, при съществуване на кворум от 2/3 или три гласа, изборът се счита за легален. Така че няма потребност Мария Стоянова да си подава оставката, което би било по " европейски " или да връща пари на данъкоплатеца поради отвод да извърши пълномощията си и поради недоволството ѝ от процедурата, която тя самата е прокарала. Не се сърдете на огледалото, госпожа Мария Стоянова. Защото излиза, че процедурата сякаш европейска, а пък нравите – балкански. А може би ще е забавно и за самата госпожа да разбере дали законът планува позиция " въздържал се ", откакто се споделя че Съвет за електронни медии взема решение, което значи гласоподаване с " да " или " не ". Изборът или неизборът ще покажат дали на обществото му е нужен подобен регулатор или регулатор с такива членове.
Автор: Юлиана Розова
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ