Още по времето на Наполеоновите войни руският ръкопашен бой е

Още по времето на Наполеоновите войни съветският ръкопашен пердах е ужасявал врага. Но с течение на времето техниката се усъвършенствала и се оформила избрана система, което ѝ разрешило да стане доста по-ефективна доникъде на 20 век. Благодарение на това се появили такива невероятни бойци като сътрудника на руското разузнаване Виктор Коняев, който може да се похвали със 70 победени в пердах нацисти.

Виктор Коняев, сходно на доста свои връстници, отива на фронта по-рано, прибавяйки скрито една година към действителната си възраст. През август 1942 година фронтът изпитвал голяма потребност от нови бойци и здравото 17-годишно момче със значка „ Ворошиловски стрелец “ било признато с наслада във военния комисариат.

По време на образованието си в професионалното учебно заведение Виктор обръщал особено внимание на стрелбата на стрелбище, защото да бъдеш с прецизен мерник по това време било доста съвременно. Момчето даже не можело да си показа, че на фронта уменията, с които толкоз се гордеело вкъщи, надали биха му били потребни.

Младият боец Коняев за пръв път е назначен в картечна рота. Само шест месеца по-късно, през януари 1943 година, в борбите за Кавказ, Виктор получил първата си рана. За благополучие не била тежка и единствено месец по-късно редови войник Коняев още веднъж заел мястото си в своето звено.

Изненада очаквала завърналия се от болница боец. Той не се върнал при картечарите, а бил изпратен в 248-та разследваща рота на 302-ра стрелкова дивизия, която по-късно става известна като Тарнополска. Виктор в никакъв случай не се разделил с това звено до края на войната.

Виктор провел първата си интервенция като разузнавач в Северна Осетия. Тогава, като част от 1-ви и 4-ти украински фронт, боецът взел участие в освобождението на Украйна и Полша, а Победата го заварила покрай Прага.

Фронтовите разузнавачи имат своите специфики на бойните дейности. За разлика от елементарния боец, разузнавачът не се стреми да удари с прецизен огън или да зашемети с бърза офанзива. Разузнавачът би трябвало да работи безшумно, тъй че главното му оръжие да са щик и голи ръце.

Виктор Коняев майсторски владеел както ножа, по този начин и тялото си, което се трансформирало в главното му оръжие във войната. Той не се страхувал да проникне надълбоко в тила на съперника и да взе участие в ръкопашен пердах там, макар забележителното му числено предимство.

На 6 септември 1943 година наоколо до село Киселевка при Донбас Коняев и другарите му влизат в немски окоп и унищожават трима противников бойци. През същия септември, само че към този момент на 25-и, самият Виктор съумява да унищожи огневата точка на съперника, която пречела на офанзивата. За този героизъм той получил медал Червена звезда.

През 1943 година по-големият брат на Виктор – Александър, е погубен на фронта. След тази загуба разузнавачът става по-безпощаден към врага и незабавно убива тези, които не съставляват интерес във връзка с даването на значима информация, както и бойци от някои специфични войски.

За следващ път разузнавачът се появява на 1 април 1944 година покрай Тарнопол. Добирайки се до окопа на германците, Виктор на собствен ред убива трима бойци на Вермахта, с цел да вземе значими документи. Той съумява да улови още един жив зложелател и да го завлече в съветските окопи. За този смел акт Коняев е награден с медал „ Слава “, 3-та степен.

През май 1944 година в региона на гара Денисув в югозападна Полша Коняев се приближава до фронтовата линия на немската защита и нападна самичък врага. Двама  охранители се пробвали да го спрат, единият от които Виктор умъртвил, а другият бил покорен. Общо през годините на войната Коняев е заловил  11 пленници и офицери от вражеската войска, като не се брои работата му в екип.

Сръчният и безмилостен шпионин бързо се трансформирал в звезда. Казват, че когато Коняев бил ранен, телефонът в здравната работа не спирал нито за минута – значимо било всички да знаят по какъв начин се усеща героя. През 1944 година доста млад, само че към този момент прочут войник, той ​​е назначен за пълководец на разследващия отдел.

Виктор Коняев имал късмет да стане воин на Съветския съюз. На 18 август 1944 година в Полша, на брега на река Сан, полкът му се оказва в затруднено състояние. Почти нищо не се знаело за врага, който се криел в гористите местности и всевъзможни опити за напредване напред били спирани незабавно от немските картечари, които били ситуирани на непредвидени позиции.

От всички групи разузнавачи, които се пробвали да вземат заложник, единствено Коняев и другарите му имали шанс. Но даже и най-хубавият шпионин от фронта реализира триумфа на висока цена – Виктор още веднъж бил ранен. Информацията, получена от пленения немец, се оказва доста потребна и способства за бързото придвижване на войските напред.

За това на 26 август 1944 година командирът на дивизията полковник Николай Кучеренко подписва предложение за награждаване на Виктор Коняев със звездата Герой на Съветския съюз. В документа командирът написа следното за своя войник:

„ По време на службата си в армията той се появи като извънредно самоуверен, съдбоносен, без да се преценява с никакви условия, герой, постоянно си слага една цел: „ Задачата би трябвало да бъде изпълнена. “

Въпреки заслугите на Виктор към Родината и отличната характерност на командира, висшите управляващи решили да се лимитират с елементарен медал и разузнавачът в никакъв случай не получи Звездата на героя. Старшина Виктор Михайлович Коняев, който отбелязва 70 персонални, документирани бойни победи в ръкопашния пердах, доживява края на войната.

След като посреща Деня на успеха край Прага, Коняев побързал да се прибере в родния си Владикавказ, за ​​да поживее в страната си в спокойно време. Преди да се пенсионира, героят е работил в металургично дружество. Той бил почетен с купата почетен жител на родния си град и умрял през 2016 година.

Автор: Десислава Михалева