Още по темата09.06.2019 / 18:08Дрон засне как изглежда Чернобил 33

...
Още по темата09.06.2019 / 18:08Дрон засне как изглежда Чернобил 33
Коментари Харесай

26 април: 34 години от аварията в Чернобил

Още по темата09.06.2019 / 18:08Дрон снима по какъв начин наподобява " Чернобил " 33 години след нещастието (Видео)

Obekti.bg

Навършват се 34 години от една от най-големите нещастия в човешката история - повредата в АЕЦ " Чернобил ". На 26 април 1986 година се взривява четвърти енергоблок на централата.

Последствията са големи – от радиационно заразяване пострадват 19 съветски района - съвсем 60 хиляди кв. км, с население 2,6 млн. души.

Засегнати са 12 области в Украйна с повърхност 50 хиляди кв. км; както и 46,5 хиляди кв. км от територията на Беларус. Около 200 хиляди души са евакуирани от родните си места. Близо 60% от радиоактивните боклуци падат на територията на Беларус.

Чернобилската повреда нормално се приема за най-тежката повреда в историята на нуклеарната енергетика, като наред с повредата на АЕЦ Фукушима I от 2011 година е измежду 2-те събития от равнище 7 по Международната канара за нуклеарни събития.

Инцидентът повдига въпроса за сигурността на руската нуклеарна енергетика, като за известно време забавя развиването ѝ. Вече разграничените страни Русия, Украйна и Беларус понасят обилни разноски за обеззаразяване и опазване на здравето, в резултат на чернобилската повреда.

26 април е много трагична дата като цяло. На този ден през 1933 година да вземем за пример е основано Гестапо - тайната полиция на нацистка Германия. Четири години по-късно е бомбардиран испанският град Герника - покруса, обезсмъртена от Пабло Пикасо в една от най-прочутите му картини. През 1942 година Манджурия претърпява най-тежкия минен случай в историята - умират 1549 души. През 1999 година хиляди компютри са изумени от вируса Чернобил. На тази дата е роден и Чарлз Франсис Рихтер - индивидът, който измисля най-използваната канара за премерване на земетръси в света. Впрочем запознайте се сами със събитията от датата.

Събития
 
    1336 година — Франческо Петрарка изкачва връх Ванту — алегоричен рожден ден на алпинизма.    1802 година — Наполеон Бонапарт подписва обща прошка, която разрешава на към 1000 от най-видните емигранти от Френската гражданска война да се върнат във Франция.    1933 година — Създадено е Гестапо — формалната загадка полиция на Нацистка Германия.    1937 година — Гражданска война в Испания: Испанският баски град Герника е бомбардиран от самолети на Луфтвафе, изпратени от Хитлер в помощ на Франсиско Франко.    1941 година — В Любляна е основан Освободителен фронт на словенския народ.    1942 година — При детонация в мина в Манджурия (Китай) умират 1549 миньори — най-тежкият минен случай в света.    1949 година — В Москва стартира първата сесия на Съвет за икономическа взаимопомощ.    1954 година — Започва Женевската конференция, опит да се възвърне мирът в Индокитай и Корея.    1962 година — Космическият транспортен съд Рейнджър 4 на НАСА се разрушава в Луната.    1962 година — В космоса е изстрелян първият интернационален (англо-американски) сателит „ Ариел “.    1964 година — Танганайка и Занзибар се сплотяват в обща страна — Танзания.    1978 година — Започва гражданската война в Афганистан.    1986 година — Чернобилска повреда: Четвърти реактор на атомната електрическа централа в Чернобил (Украйна) експлодира и се възпламенява, което е най-голямата нуклеарна повреда в света.    1990 година — Регистрирано е Движението за права и свободи.    1991 година — Основан е футболният тим Ф91 Дюделанж от Люксембург.    1994 година — В Южна Африка се организират първите многорасови избори.    1999 година — Хиляди компютри в света са изумени от компютърния вирус Чернобил.    2000 година — По самодейност на министър-председателя Иван Костов стартира Българският Великден.    2002 година — 19-годишният Робърт Щайнхаузер прострелва 17 души в учебното заведение си в немският град Ерфурт, след което се самоубива.    2005 година — Под интернационален напън, Сирия изтегля последните си 14 000 бойци от Ливан, с което се поставя завършек на 29-годишната военна доминация над страната.
Родени
    121 година — Марк Аврелий, римски император († 180 г.)    1573 година — Мария Медичи, жена на Анри IV (Франция) († 1642 г.)    1710 година — Томас Рийд, шотландски мъдрец († 1796 г.)    1711 година — Дейвид Хюм, шотландски мъдрец († 1776 г.)    1785 година — Джон Джеймс Одюбон, американски художник († 1851 г.)    1787 година — Лудвиг Уланд, немски стихотворец († 1862 г.)    1798 година — Йожен Дьолакроа, френски художник († 1863 г.)    1807 година — Шарл Огюст Фросар, френски военачалник († 1875 г.)    1829 година — Теодор Билрот, австрийски хирург († 1894 г.)    1865 година — Аксели Гален-Калела, финландски художник († 1931 г.)    1874 година — Инеса Арманд, комунистка († 1920 г.)    1879 година — Оуен Ричардсън, английски физик, Нобелов лауреат († 1959 г.)    1889 година — Лудвиг Витгенщайн, австрийски мъдрец († 1951 г.)    1893 година — Дража Михайлович, сръбски военачалник († 1946 г.)    1894 година — Рудолф Хес, нацистки офицер († 1987 г.)    1898 година — Висенте Алейксандре, испански стихотворец, Нобелов лауреат († 1984 г.)    1900 година — Чарлз Франсис Рихтер, американски сеизмолог († 1985 г.)    1903 година — Константин Константинов, български музиколог († 1955 г.)    1905 година — Жан Виго, френски кинорежисьор († 1934 г.)    1912 година — Алфред ван Вогт, канадски публицист († 2000 г.)    1915 година — Димитър Измирлиев, български преподавател, публицист и държавник († 1983 г.)    1917 година — Йау Минг Пей, американско-китайски архитект    1917 година — Кочо Караджов, български икономически деател († 2002 г.)    1926 година — Верка Сидерова, българска певица    1928 година — Херта Крефтнер, австрийска писателка († 1951 г.)    1932 година — Франсис Ле, френски композитор    1933 година — Арно Пензиас, американски физик, Нобелов лауреат    1940 година — Джорджо Мородер, италиански композитор    1949 година — Емил Басат, български журналист    1954 година — Силвия Кацарова, българска певица    1958 година — Георги Лозанов, медиен експерт    1962 година — Борис Велчев, български юрист    1962 година — Наско Сираков, български футболист    1963 година — Джет Ли, китайски актьор    1977 година — Том Уелинг, американски актьор    1980 година — Чанинг Тейтъм, американски артист
Починали
    757 година — Стефан III, римски папа (* неизв.)    1566 година — Диана дьо Поатие, френска благородничка (* ок. 1499)    1635 година — Алесандро Тасони, италиански стихотворец (* 1565)    1731 година — Даниел Дефо, британски публицист и публицист (* 1660 г.)    1815 година — Карстен Нибур, немски откривател (* 1733 г.)    1910 година — Бьорнстерне Бьорнсон, норвежки публицист Нобелов лауреат (* 1832 г.)    1914 година — Едуард Зюс, Австрийски геолог (* 1831 г.)    1915 година — Джон Бъни, американски комедиант и артист (* 1863 г.)    1923 година — Никола Юруков, български проектант и бунтовник (* 1880 г.)    1931 година — Джордж Мийд, американски мъдрец (* 1867 г.)    1932 година — Никодим Тивериополски, български свещеник (* 1864 г.)    1936 година — Димитър Перниклийски, български боен деятел (* 1860 г.)    1940 година — Карл Бош, немски химик, Нобелов лауреат (* 1874 г.)    1945 година — Павло Скоропадски, украински политик и военачалник (* 1871 г.)    1957 година — Гичин Фунакоши, японски „ татко “ на карате-до (* 1868 г.)    1960 година — Страшимир Димитров, български геолог (* 1892 г.)    1964 година — Димитър Гичев, български политик, посланик (* 1893 г.)    1969 година — Морихей Уешиба, основател на айкидото (* 1883 г.)    1976 година — Андрей Гречко, руски маршал (* 1903 г.)    1984 година — Каунт Бейзи, американски джаз пианист (* 1904 г.)    1986 година — Дечко Узунов, български художник (* 1899 г.)    1989 година — Люсил Бол, американска актриса (* 1911 г.)    1994 година — Масутацу Ояма, японски каратист (* 1923 г.)    1997 година — Петър Бобев, български публицист (* 1914 г.)    2010 година — Радой Попиванов, български биолог (* 1913 г.)
Празници
    Организация на обединените нации — Световен ден на авторското право (отбелязва се от 2001 г.)    Армения — Ден на граничната охрана    Израел — Възпоменателен ден на героите    Русия — Ден в памет на жертвите на радиация, повреди и катастрофи    Танзания — Ден на обединяването (чества се обединяването на Танганика и Занзибар в една страна, 1964 година, народен празник) 
Източник: Уикипедия

PETEL.BG се дистанцира през цялото време от съобщаването като изключителна вест на броя на умряли остарели хора в Италия, Испания и други страни с огромен % възрастно население.

Засега няма никакви данни, които да демонстрират, че има някакво нарастване на междинната сезонна смъртност в нито една от страните, което да постанова тази статистика да се оповестява като изключителна вест.

Информирайте се от достоверни източници! Не вярвайте на организация "Една Жена Каза ". Търсете първоизточника извора на информацията в непознатите медии! Не вярвайте на всеки преводен материал без да видите оригинала. Не вярвайте на всеки материал в непознатите медии. Те постоянно търсят сензации и драматизъм, тъй като, за разлика от множеството медии в България, се намират в действителна пазарна конкурентна среда и тематиката "Ковид 19 " им носи преимущество над останалите, посещаемост, гледаемост, тираж и пари. Доверете се на разсъдъка си, а не на страстите и страха си. Преценете дали материалът търси пазарноориентирана сензационност, дали обслужва политически ползи или желае да ви осведоми въз основата на научни експертни данни и числа.

Запомнете: Има неистини, има проклети неистини, само че има и статистика!

Примери за подправени вести за ковид:

Лъжа 1: "Италиански духовник умря, откакто отстъпи респиратора си на по-млад пациент " - Манипулация в търсене на сензация . Оказа се, че 72-годишният пасторът дълги години е страдал от тежко заболяване и просто отказал машинката, тъй като я мразел. (истината виж тук https://petel.bg/BBS--Falshiva-novina-e--che-pastor-v-Italiya-e-pochinal--sled-kato-dal-respiratora-si-na-po-mlad-chovek__359373)

Лъжа 2 "Масови гробове за жертви на COVID-19 на остров Харт в Ню Йорк ". Манипулация . Всъщност, остров Харт от век и половина е обичайното място за безконечен покой на нюйоркчаните, чиито близки не са открити или не са се погрижели за своите мъртъвци. (истината виж тук https://petel.bg/Ne--V-Nyu-York-ne-pogrebvat-v-masovi-grobove-pochinalite-ot-koronavirus--Poredna-manipulatsiya-e-__359712)

Лъжа 3 " 5000 медицински сестри умряли в Италия " . Абсолютно подправена вест, както и фотосите с ковчезите в Италия, които се оказаха от нещастието с потъналия през 2015 година транспортен съд със 700 бежанци от Либия в Лампедуза. (истината виж тук https://petel.bg/Ne--5000-meditsinski-sestri-ne-sa-pochinali-v-Italiya-ot-koronavirus--BNR-se-izvinyava-za-nevyarnata-informatsiya__358574)

Лъжа 4 "Швеция се насочва към злополука ". Швеция не се насочва към злополука. (Истината виж тук https://petel.bg/SHvetsiya-prodalzhava-s-liberalniya-podhod-kam-koronavirusa--Kakvo-shhe-stane--ako-se-spravi-po-dobre-ot-ostanalite--__360254)

Лъжа 5 "Източна Европа се оправя по-добре от Западна с ковид ". Политическа операция на локалните държавни управления, с цел да натрупат рейтинг. Просто източноевропейските страни са с по-слаби здравни системи и по-слаба организация и вършат по-малко проби (Истината виж тук https://petel.bg/Zapadnite-medii-zapochnaha-da-razkrivat-istinata--Iztochna-Evropa---nyama-testove--ima-tsenzura-i-izkusheniya-za-diktatura__358072)

Лъжа 6 " Ад в Лондон. Моргите са цялостни. Британско летище може да стане коронавирусна морга " - Медийна сензация . Всъщност последните налични статистически данни демонстрират, че в действителност смъртността във Англия тази година е същата или по-ниска от предходната . Такова е ситуацията и в Ню Йорк (Истината виж тук https://petel.bg/Po-malko-hora-sa-pochinali-tozi-mart-vav-Velikobritaniya-ot-predishni-godini--Vazmozhno-li-e-Kovid19-da-se-okazhe-nay-velikata-obshhestvena-samopsihoza-na-chovechestvoto--__358338)

Не се подавайте на операции и на евентуални опити на измамници и политици да употребяват изключителната финансова рецесия за користни персонални цели.

Следете PETEL.BG всяка минута 24 часа в денонощието последните вести - такива, каквито са, от Света, България и Варна!

Изпращайте вашите фотоси на [email protected] когато и да е на дежурния редактор!

За реклама виж - https://petel.bg/advertising-rates.html и тук
--> --> --> --> ``
рекламаКоментариКоментирай посредством FacebookЗа да пишете мнения, апелирам регистрирайте се за секунди ТУКНапиши коментарИме:Коментар:
`` Последни вести `` рекламаФорумФорум--> --> `` реклама
`` реклама За Петел|Рекламни тарифи|Условия за ползване|Правила|КонтактиВсички права непокътнати © 2011 - 2020 Petel.bg Изработка и техническа поддръжка Дот Медиа `` затвори X×За да продължите, би трябвало да се регистрирате в уеб страницата Ако сте не запомнили вашата ключова дума можете да я възстановите от тук .
Източник: petel.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР