Петър Дънов: Ако мисълта за даден човек никога не изчезва от съзнанието ви, знайте, че…
Още по темата08.10.2018 / 23:48Петър Дънов - 313 предписания за 101 болести08.08.2018 / 23:44Петър Дънов: Сyтpин нa глaднo e зaдължитeлнo дa…01.08.2018 / 23:27Д-р Емилова: Спазвайте това, което Петър Дънов ни завеща, и след 10 дни ще сте други!
Велико богатство е да имаш любовта на един човек! Това значи да имаш гръб, на който да разчиташ при всички условия.
Смисълът на живота се състои в това, да намериш оня, който те обича, и който ти да обичаш.
Всеки самичък да дава метода, формата по какъв начин да го обичат. Както обичаш, така ще те обичат. Както постъпваш, по този начин ще постъпват с теб.
Да обичаш индивида не значи, че той би трябвало да мисли за тебе. Този, който обичаш, по темперамент би трябвало да бъде противопоставен на тебе, с цел да се допълвате взаимно.
Когато обичате някого, го слушате без досада и усещате като че във вас се влива някакъв елексир, който ви ободрява и съживява. Като си отиде обичания, вие казвате: “Много нещо ми остави този човек. ” Това значи да любите и да ви любят.
Ако индивидът, който обичаш, приказва неприятно за теб и ти предизвиква пакости, твоето възприятие отново не би трябвало да се прекъсва.
Който ползва закона на любовта малко приказва, а доста прави.
Кой би трябвало да обича: слабият или мощният? Слабият не може да обича. Само мощният обича.
Като обичаш някого, ти би трябвало да мислиш какво положително да му направиш, да му предадеш любовта си по действителен метод, да го задоволиш. Само по този начин той ще разбере, че го обичаш.
Който те обича, той планува всичките ти потребности.
Ако обичаш и да умреш, безусловно ще възкръснеш. Който не обича, и да живее – ще почине.
Този, които ви обича, може да ви лекува, може и да ви учи. Най-голямото изкуство е човек да обича.
Не можеш да вярваш, до момента в който не обичаш. Вярата дефинира качествата на твоята обич. Надеждата дефинира качествата на твоята религия. Любовта дефинира качествата на твоя разум.
Ако двама души, които се обичат, не имат вяра в мозъка и в сърцето си, нищо няма да реализират. Вярата се явява като съединителна нишка в живота на индивида.
Да обичаш – това е развой на любовта, при който развиваш силата си. Да те обичат – това е развой на мъдростта, при който развиваш знанието си.
Който доста обича, доста дава. Новият морал изисква такова предоставяне и взимане, при което няма никаква вреда.
Който ви обича, единствено той може да ви даде нещо. Ако някой не ви обича, нищо не може да ви даде.
Когато одобри любовта, човек минава от страданията към насладите, където може вярно да се развива. Това не значи, че той би трябвало да заобикаля страданията. Разумните премеждия са богатство за индивида.
Велико богатство е да имаш любовта на един човек! Това значи да имаш гръб, на който да разчиташ при всички условия.
Дойдете ли до любовта, не казвайте, че някого обичате повече, а някого – по-малко. Обичайте толкоз, колкото обич излиза от сърцето ви.
Никой никого не може да принуди да обича. Ако нямате вътрешен повод да деянията любовта си към някого, никаква външна причина не може да ви принуди да извършите това.
Когато двама души се обичат, те по едно и също време би трябвало да се развиват в телесно, в сърдечно, и в умствено отношение. Това значи да има естетика сред тях.
Човек би трябвало да е отворен към всеки, който обича. Той би трябвало да бъде подготвен на всички жертви. Любовта е връзка на човешката душа с Бога.
Всяко възприятие, което огорчава, носи гибел. Всяко възприятие, което създава наслада и забавление, носи живот.
Чувството, което те огорчава, не е за тебе, възприятието, което носи наслада и забавление, то е за тебе – приеми го в себе си.
Не можеш да бъдеш благополучен, до момента в който не обичаш някого, без той да знае, че ти го обичаш. Само по този начин човек може да бъде благополучен. Трябва да има един човек, на който да изливаш възприятията си, както една бликам, един извор излива водата си и напоява цяла околност. И вие като обичате някого и изливате обичта си към него, тя ще протече като жива вода и ще се употребяват всички към него. Не казвайте името на този, поради който вършиме нещата.
Този, който ви обича, не е тук на земята. Ако е на земята, двамата ще живеете в едно тяло. Обикновено единият е горе, другият долу. Вие не знаете името му. Само когато станете доста тъжни и се намирате на кръстопът, той ще пристигна да ви утеши и отново ще си замине. Това е за тези, които желаят да бъдат щастливи.
Когато обичате някого, вие живеете със заветен боязън по него. Това е свещеният боязън на любовта. Всеки го е претърпял. Той е единственото нещо, което може да направи индивида благополучен.
В любовта не се позволява безусловно никаква неистина. И оня, който се опита да оскверни любовта, стартира да пада.
За всеки човек е несъмнено кой да го обича. И всеки би трябвало да откри оня, който го обича.
Ако мисълта за даден човек в никакъв случай не изчезва от съзнанието ви, знайте, че той ви обича. Ако и вие не изчезвате от съзнанието му, и двамата се обичате.
Ако допускате в мозъка си, че оня, който обичате, може да би аргументи някаква тягост, това демонстрира, че не го обичате.
Човек, който откакто изгуби и силата, и здравето, и благосъстоянието си, не променя нито един мускул на лицето си, този човек живее в любовта.
За да познаваш хората в същинския смисъл на думата, би трябвало да ги обичаш.
Когато обичаш някого, ти се оглеждаш в него като в огледало. И когато някой те обича, той се оглежда в теб.
Ако обичаш някого, ти ще станеш едно с него, няма да бъдеш обект за него. Станеш ли обект, ти го излагаш на прелъщение.
Не може да мислиш за някого, в случай че и той не мисли за тебе.
Любовта се демонстрира във взимане и предоставяне. Който обича, най-вече дава, а който е обичан, най-вече взема.
Който обича, той ще бъде подложен на огнището да гори. Онези, които обича, ще се топлят и осветяват. После те ще влязат в огнището, а който е бил любящ, ще се топли. Като не схващат този закон, хората чакат да бъдат единствено обичани. Такова нещо не съществува. Ще обичаш и ще те обичат. Смяна би трябвало да има в живота.
За да бъде мощен, човек би трябвало да е удовлетворен външно и вътрешно. Щом е неудовлетворен, той прекъсва връзката си с любовта.
Помислете за приятеля си, и в случай че положението ви се усъвършенства, вие в действителност го обичате. Не се ли промени, не го обичате както би трябвало. Защото когато обичаш, получаваш нещо.
В любовта власт няма. В нея има нещо по-велико от властта. В любовта трептиш за оня, който обичаш. Ти предвиждаш всичко, от което той има потребност.
Ако вземете най-лошия недостатък, който има човек, и го хвърлите в огъня на любовта, той мигновено се трансформира в драгоценен камък.
Страданията предшестват любовта. Никой не може да опита любовта, до момента в който не мине през премеждия. Който е минал през тях, ще откри любовта – най-голямото благосъстояние в света. Заслужава човек да мине през премеждия, с цел да откри най-голямото благосъстояние. В това благосъстояние се крие силата на индивида.
Скръбта е граница за прекосяване в любовта. Когато пристигна до най-голямата тъга, човек е до границата на онази обич, към която душата се стреми.
Имаш право да обичаш, само че нямаш право да обсебваш. Природата не разрешава да се обсеби това, което тя е дала. Тя дава нещо, с цел да го употребиш, само че не да го обсебиш. Тя всеки път ще противодейства, в случай че искаш да завладееш това, което е основала.
Когато обичате някого, тогава точно опцията за невярност е най-малка. Невъзможно е да ви изневери оня, който обичате. Никъде в живота това не се случва. Щом се приказва за невярност, би трябвало да разбираме човешката обич, т.е. любовта на хората на земята.
Ако твоята обич не може да преодолява всичките компликации, каква е тази обич?
Умен човек е този, който знае по кое време да се отдалечи, или по кое време да се приближи до любовта.
Като тръгнат в правия път, някои хора се усещат нервни и неспокойни. Това се дължи на любовта, която реформира сърцата им и ги прави по-чувствителни.
По какъв брой метода може да бъде избавен човек? Само по един метод – по пътя на любовта. Щом вярвате в Любовта и живеете съгласно нейните условия, вие можете да се спасите.
Като работите с любовта, в първо време ще забележите известно възстановяване, което ще се смени с влошаване; след това по-голямо възстановяване и по-голямо утежняване, до момента в който стигнете до същинското здрабословно положение.
Имайте поради, че до момента в който няма слизане, няма и възлизане. Който не желае да слиза, не желае и да възлиза. Едното подразбира другото. Щом влезете в божествената обич, тя ще ви принуди да се откажете от небето и да дойдете на земята, с цел да помагате./ zabulgaria.eu
Велико богатство е да имаш любовта на един човек! Това значи да имаш гръб, на който да разчиташ при всички условия.
Смисълът на живота се състои в това, да намериш оня, който те обича, и който ти да обичаш.
Всеки самичък да дава метода, формата по какъв начин да го обичат. Както обичаш, така ще те обичат. Както постъпваш, по този начин ще постъпват с теб.
Да обичаш индивида не значи, че той би трябвало да мисли за тебе. Този, който обичаш, по темперамент би трябвало да бъде противопоставен на тебе, с цел да се допълвате взаимно.
Когато обичате някого, го слушате без досада и усещате като че във вас се влива някакъв елексир, който ви ободрява и съживява. Като си отиде обичания, вие казвате: “Много нещо ми остави този човек. ” Това значи да любите и да ви любят.
Ако индивидът, който обичаш, приказва неприятно за теб и ти предизвиква пакости, твоето възприятие отново не би трябвало да се прекъсва.
Който ползва закона на любовта малко приказва, а доста прави.
Кой би трябвало да обича: слабият или мощният? Слабият не може да обича. Само мощният обича.
Като обичаш някого, ти би трябвало да мислиш какво положително да му направиш, да му предадеш любовта си по действителен метод, да го задоволиш. Само по този начин той ще разбере, че го обичаш.
Който те обича, той планува всичките ти потребности.
Ако обичаш и да умреш, безусловно ще възкръснеш. Който не обича, и да живее – ще почине.
Този, които ви обича, може да ви лекува, може и да ви учи. Най-голямото изкуство е човек да обича.
Не можеш да вярваш, до момента в който не обичаш. Вярата дефинира качествата на твоята обич. Надеждата дефинира качествата на твоята религия. Любовта дефинира качествата на твоя разум.
Ако двама души, които се обичат, не имат вяра в мозъка и в сърцето си, нищо няма да реализират. Вярата се явява като съединителна нишка в живота на индивида.
Да обичаш – това е развой на любовта, при който развиваш силата си. Да те обичат – това е развой на мъдростта, при който развиваш знанието си.
Който доста обича, доста дава. Новият морал изисква такова предоставяне и взимане, при което няма никаква вреда.
Който ви обича, единствено той може да ви даде нещо. Ако някой не ви обича, нищо не може да ви даде.
Когато одобри любовта, човек минава от страданията към насладите, където може вярно да се развива. Това не значи, че той би трябвало да заобикаля страданията. Разумните премеждия са богатство за индивида.
Велико богатство е да имаш любовта на един човек! Това значи да имаш гръб, на който да разчиташ при всички условия.
Дойдете ли до любовта, не казвайте, че някого обичате повече, а някого – по-малко. Обичайте толкоз, колкото обич излиза от сърцето ви.
Никой никого не може да принуди да обича. Ако нямате вътрешен повод да деянията любовта си към някого, никаква външна причина не може да ви принуди да извършите това.
Когато двама души се обичат, те по едно и също време би трябвало да се развиват в телесно, в сърдечно, и в умствено отношение. Това значи да има естетика сред тях.
Човек би трябвало да е отворен към всеки, който обича. Той би трябвало да бъде подготвен на всички жертви. Любовта е връзка на човешката душа с Бога.
Всяко възприятие, което огорчава, носи гибел. Всяко възприятие, което създава наслада и забавление, носи живот.
Чувството, което те огорчава, не е за тебе, възприятието, което носи наслада и забавление, то е за тебе – приеми го в себе си.
Не можеш да бъдеш благополучен, до момента в който не обичаш някого, без той да знае, че ти го обичаш. Само по този начин човек може да бъде благополучен. Трябва да има един човек, на който да изливаш възприятията си, както една бликам, един извор излива водата си и напоява цяла околност. И вие като обичате някого и изливате обичта си към него, тя ще протече като жива вода и ще се употребяват всички към него. Не казвайте името на този, поради който вършиме нещата.
Този, който ви обича, не е тук на земята. Ако е на земята, двамата ще живеете в едно тяло. Обикновено единият е горе, другият долу. Вие не знаете името му. Само когато станете доста тъжни и се намирате на кръстопът, той ще пристигна да ви утеши и отново ще си замине. Това е за тези, които желаят да бъдат щастливи.
Когато обичате някого, вие живеете със заветен боязън по него. Това е свещеният боязън на любовта. Всеки го е претърпял. Той е единственото нещо, което може да направи индивида благополучен.
В любовта не се позволява безусловно никаква неистина. И оня, който се опита да оскверни любовта, стартира да пада.
За всеки човек е несъмнено кой да го обича. И всеки би трябвало да откри оня, който го обича.
Ако мисълта за даден човек в никакъв случай не изчезва от съзнанието ви, знайте, че той ви обича. Ако и вие не изчезвате от съзнанието му, и двамата се обичате.
Ако допускате в мозъка си, че оня, който обичате, може да би аргументи някаква тягост, това демонстрира, че не го обичате.
Човек, който откакто изгуби и силата, и здравето, и благосъстоянието си, не променя нито един мускул на лицето си, този човек живее в любовта.
За да познаваш хората в същинския смисъл на думата, би трябвало да ги обичаш.
Когато обичаш някого, ти се оглеждаш в него като в огледало. И когато някой те обича, той се оглежда в теб.
Ако обичаш някого, ти ще станеш едно с него, няма да бъдеш обект за него. Станеш ли обект, ти го излагаш на прелъщение.
Не може да мислиш за някого, в случай че и той не мисли за тебе.
Любовта се демонстрира във взимане и предоставяне. Който обича, най-вече дава, а който е обичан, най-вече взема.
Който обича, той ще бъде подложен на огнището да гори. Онези, които обича, ще се топлят и осветяват. После те ще влязат в огнището, а който е бил любящ, ще се топли. Като не схващат този закон, хората чакат да бъдат единствено обичани. Такова нещо не съществува. Ще обичаш и ще те обичат. Смяна би трябвало да има в живота.
За да бъде мощен, човек би трябвало да е удовлетворен външно и вътрешно. Щом е неудовлетворен, той прекъсва връзката си с любовта.
Помислете за приятеля си, и в случай че положението ви се усъвършенства, вие в действителност го обичате. Не се ли промени, не го обичате както би трябвало. Защото когато обичаш, получаваш нещо.
В любовта власт няма. В нея има нещо по-велико от властта. В любовта трептиш за оня, който обичаш. Ти предвиждаш всичко, от което той има потребност.
Ако вземете най-лошия недостатък, който има човек, и го хвърлите в огъня на любовта, той мигновено се трансформира в драгоценен камък.
Страданията предшестват любовта. Никой не може да опита любовта, до момента в който не мине през премеждия. Който е минал през тях, ще откри любовта – най-голямото благосъстояние в света. Заслужава човек да мине през премеждия, с цел да откри най-голямото благосъстояние. В това благосъстояние се крие силата на индивида.
Скръбта е граница за прекосяване в любовта. Когато пристигна до най-голямата тъга, човек е до границата на онази обич, към която душата се стреми.
Имаш право да обичаш, само че нямаш право да обсебваш. Природата не разрешава да се обсеби това, което тя е дала. Тя дава нещо, с цел да го употребиш, само че не да го обсебиш. Тя всеки път ще противодейства, в случай че искаш да завладееш това, което е основала.
Когато обичате някого, тогава точно опцията за невярност е най-малка. Невъзможно е да ви изневери оня, който обичате. Никъде в живота това не се случва. Щом се приказва за невярност, би трябвало да разбираме човешката обич, т.е. любовта на хората на земята.
Ако твоята обич не може да преодолява всичките компликации, каква е тази обич?
Умен човек е този, който знае по кое време да се отдалечи, или по кое време да се приближи до любовта.
Като тръгнат в правия път, някои хора се усещат нервни и неспокойни. Това се дължи на любовта, която реформира сърцата им и ги прави по-чувствителни.
По какъв брой метода може да бъде избавен човек? Само по един метод – по пътя на любовта. Щом вярвате в Любовта и живеете съгласно нейните условия, вие можете да се спасите.
Като работите с любовта, в първо време ще забележите известно възстановяване, което ще се смени с влошаване; след това по-голямо възстановяване и по-голямо утежняване, до момента в който стигнете до същинското здрабословно положение.
Имайте поради, че до момента в който няма слизане, няма и възлизане. Който не желае да слиза, не желае и да възлиза. Едното подразбира другото. Щом влезете в божествената обич, тя ще ви принуди да се откажете от небето и да дойдете на земята, с цел да помагате./ zabulgaria.eu
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ