Още по темата01.02.2019 / 17:15Слави Трифонов сподели във Фейсбук история

Още по темата01.02.2019 / 17:15Слави Трифонов показа във Facebook история от шоуто си, която не трябва да се пропуща

Тази вечер в профила си във фейсбук Слави Трифонов разгласява думи, които сега се споделят от мнозина.

Ето какво разгласи шоумена:



 

В четвъртък вечер в предаването ми гостува Ивелин Михайлов. Благодарение на него и на още няколко българи съидейници, в Италия има монумент на българския хан Алцек. Паметник, който самите италианци пожелаха. Впечатляващият паметник се намира, забележете - на площад “Хан Алцек ” в градчето Челе де Булгерия, което се намира в подножието на планината... България. 
Площад “Хан Алцек ”, Челе де Булгария, планината България. Казвам още веднъж това, с цел да видите какво е отношението на италианците към паметта на тези наши предшественици - българи, съдействали за мира и културното разнообразие в Южна Италия. 
Та, в това предаване, с Ивелин Михайлов си стиснахме ръцете да работим за издигането на монумент на хан Аспарух, брат на хан Алцек, в столицата София. Не поради друго, а точно поради паметта към нашите предшественици. Ако ги нямаше тях – нямаше да ни има и нас, нямаше да я има и България - тук, на това плодородно място. 
Длъжен съм да се извиня на тези, които от думите ми в четвъртък са почувствали, че деградирам мащаба и смисъла на съществуващите до момента монументи на хан Аспарух. Затова ще направя някои разяснения. 
Най-големият монумент на хан Аспарух е в Добрич - повдигнат е във връзка 1300 години от основаването на България. Паметник на Аспарух има още в Исперих, както и край Каспичан. Каменен хан Аспарух пък е част от мемориала над Шумен “Създатели на българската страна ”. Бюст - монумент на хан Аспарух има във Варна. А напълно неотдавна монумент на основателя на българската страна се издига в град Стерлча. Монументът е направен, забележете - от петима монголци в Улан Батор. 
Значи, в Стрелча има монумент на хан Аспарух, изработен от монголци, само че в българската столица София няма никакъв. Мен персонално ме е позор, че в София няма монумент на създателя на българската страна. И ме е позор не от през вчерашния ден - още през 2008 година с моя екип подехме инциатива да има монумент на хан Аспарух в София. Да, България не е София. Добрич е също толкоз България, колкото и София. Колкото и Стрелча. Колкото и Каспичан. Но всяка горда с историята си европейска страна в своята столица има монумент на създателя на страната. Не и София. В София има Бронзовата къща. Нея демонстрираме на хилядите туристи в столицата. 
Аз, както и Ивелин, считаме, че в столицата на България би трябвало да покажем и това, което ни прави горди българи. А сигурно горди българи ни прави хан Аспарух - създателят на българската страна. Държава, която се е съхранила над 13 века в основен район, до момента в който други ранносредновековни страни през днешния ден съществуват единствено в историческите атласи. 
Вярвах, че да има монумент на хан Аспарух в София не търпи две отзиви и единствено може да бъдем единни в нещо сходно. Но в действителност изживях дежа вю - във фейсбук, където пуснах обява по тематиката, видях същите мнения, които преди 11 години чух от софийските общинари. И поради които нищо не се случи. Хан ли да е, кан ли да е, с кон ли да е, без кон ли да е, що да е в София, а не в Плиска...
Ето някои красноречиви мнения под моята обява: 
Коментар 1: “Има-няма монумент - не е толкоз значимо, даже не знаем по какъв начин е изглеждал ”.
Коментар 2: “Ами, направи ти ве, масончето ми той ”. Масончето съм аз. 
Коментар 3: “Хайде, по кое време ще излезе новият дует с великата Софи Маринова? ” 
Коментар 4: “Да извършите на Бойко монумент, на хан Аспарух няма смисъл към този момент, по този начин или другояче има в Исперих ”.
Ей това сме ние. Но пък за мое благополучие - не сме единствено това. За идеята да има монумент на хан Аспарух в София получих значително поддръжка. Такава да вземем за пример получих от мотоклуб “Хан Аспарух ”. За мен изключително скъпа е поддръжката на елементарни българи. В персонално известие до мен една елементарна българка, поискала анонимност, ми написа следното: „ Не бих се определила като родолюбец – тази дума звучи прекомерно помпозно. От 19 години работя и пребивавам в Германия и с цел да получа непрекъснато работно място, взех немско поданство. Не, не скърбя. Щастлива съм, не съм по-малко българка. Искам да подкрепя финансово направата на паметника. Дайте ми, апелирам ви, банкова сметка, с цел да преведа, колкото мога “. Край на цитата. Има и такива българи. 
Ще ви прочета още едно известие, което получих: „ Заставам в поддръжка на идеята на Слави Трифонов за издигане на монумент на хан Аспарух в София. “
Едва ли ще познаете, че това известие е от... Ставри Калинов. Получих го в четвъртък вечер – в същата четвъртък вечер, в която в предаването имаше скеч Ставри Калинов – облик, който е въодушевен от неподражаемото отношение към думите на същинския Ставри Калинов. Това не му пречи да поддържа идеята. Защото тя е над честолюбието. 
Оказа се, че от 20 години Ставри Калинов има план за издигане на монумент на хан Аспарух на мястото на някогашния пантеон на Георги Димитров. 
Ей това сме ние – и едното, и другото. Вече съм сигурен, че даже някой да изиска да изградим отначало мавзолея, няма да сме 100 % срещу, отново ще сме „ ту партс “ – „ фифти-фифти “. 
Но има неща, за които би трябвало да сме дружно. И това са нещата, които ни вършат българи. Добре е да го осъзнаем, с цел да не приключим рано-рано и с тази значима за нас, като българи, самодейност. Тези думи бяха за това.