5 неща, които новият кмет трябва да свърши, за да е успешен
Още по тематиката: След Тотев ще си търсим доброволец за кмет
По традиция на локалните избори хората гласоподават за по-симпатичния претендент или за оня, подсилен от най-силната партия. Обикновено управническите стратегии на мераклиите, в случай че такива въобще има, нямат огромно значение за вота. Живеем обаче във времето на прагматизма, в което, колкото и огромен симпатяга да е кметът, ще би трябвало да свърши някои значими неща, с цел да е сполучлив. За задачата градоначалникът би трябвало да разполага с добър екип и да се вслушва в мнението на жителите и специалистите, тъй като и талантлив да е - не може да схваща от всичко. В тази връзка индивидът, който ще изпратим в кабинета на „ Стефан Стамболов “ 1 да върти общинските каузи против 1400 лв. заплата, ще би трябвало да има хрумвания за следните значими неща, без които Пловдив не може да мине в идващите години:
1. Да реши тежките проблеми с подземната и пътната инфраструктура
За 8 години като кмет Иван Тотев се занимаваше главно с показни планове като Капана, Колодрума, Пеещите фонтани, Малката основна, розите по булевардите и някой различен безценен, само че неефикасен ремонт на главните пътни артерии. Това, естествено, не е неприятно. С направеното градът в действителност стана по-приветлив. Въпросните планове обаче с нищо не усъвършенстваха виталната среда. Дори в противен случай - проблемите с трафика, мръсния въздух, зелените площи, местата за паркиране и канализацията в града се задълбочават.
Така за идващия кмет остава да мисли по какъв начин да построи Южната дъга, да довърши новия бул. „ Северен “ до Карловско шосе, да отпуши трафика край Марица с уголемение и нови пътни връзки по крайбрежните булеварди, да построи най-малко 3 нови кръстовища - на Сточна гара, до Аграрния университет и на бул. „ В. „ Априлов “ при пресичането му с „ Шести септември “. Кметът би трябвало да вземе решение за бъдещето на прелезите по бул. „ Копривщица “, където трафикът е пъкъл поради новите жилищни комплекси в „ Западен “. Пак той ще би трябвало да откри общ език с НКЖИ за бутането на Бетонния мост и самичък да обезпечи трасето за новите пътни връзки с пробива под Централна гара. Няма по какъв начин да мине и без транспортния възел „ Модър “ - „ Царевец “, на който сегашният градоначалник Иван Тотев няма да успее да удари и първата копка. В дейно взаимоотношение с АПИ и прилежащите общини бъдещият кмет ще би трябвало да откри решения за разширението на Околовръстното шосе и продължението му до Скобелева майка, както и за новата връзка с автомагистрала „ Тракия “.
По преценка на експертите за осъществяване на всички тези значими за града планове (без тези с държавно финансиране) ще са нужни минимум 300 млн. Към тях би трябвало да се прибавят нужните пари за досадните отчуждителни процедури и най-малко 15 млн. годишно за кръпки и поправки на дребните квартални улици.
Подмяната на канализацията и подземната инфраструктура, както и новото водозахранване на Пловдив от язовир " Въча " са задължения на монополите и държавното ВиК. Пак кметът обаче е този, който би трябвало да обезпечи трасетата и да се готви за доста безсънни нощи към проблемите, които пораждат при реализацията на сходни огромни планове.
2. Да реформира администрацията
В момента тя е в дълбока заспалост, а също така в доста от звената мирише на корупция. Да реформираш администрацията обаче е като да местиш гробище -акцията не е известна и нямаш никаква поддръжка от вътрешната страна. Новият кмет обаче би трябвало да го направи, тъй като, в случай че десетките отдели, дирекции и общински предприятия не проработят дейно, мандатът му ще е неуспех.
3. Да вдигне на крайници общинската стопанска система
Това е също толкоз сложна и неблагодарна работа. Свързана е с кадруване, при което постоянно пораждат спорове и удари под пояса, които от време на време отнася и самият кмет. Новият градоначалник занапред би трябвало да е наясно за какво частните лечебни заведения се множат и печелят, а общинските са в колапс, за какво публичният превоз е трансфериран напълно в ръцете на частниците, към които всяка година от общинската хазна изтичат милиони. Затягане на коланите е неотложно във всички общински предприятия, а това няма да се хареса на фрагментите в тях.
4. Да премисли политиката на приходите
В идващите 4 години сигурно ще се наложи повдигане на локалните налози и такси, на наемите и цените на административните услуги. Защото казусът с градския бюджет няма да се реши единствено с ограничението на кражбите. Подобни ограничения обаче може да предприеме единствено доста самоуверен кмет, който има необятна поддръжка.
5. Да влезе в борба за разширение на територията на Пловдив
Колкото и ние, пловдивчани, да имаме искания към средата, в която живеем, тя е доста по-добра от тази в прилежащите области. С развиването на индустриалните зони към града, IT бранша, частните и държавните вложения в образованието и така нататък Пловдив става все по-силен магнит за обществените мигранти. Така градът продължава да пораства по население, а в това време Община Пловдив е една от най-малките по територия у нас. Това води до все по-тежки проблеми с презастрояването на кварталите, трафика, въздуха, дефицита на зелени площи, детски ясли и градини и места за паркиране. Възможните решения са две:
Първо - фрапантно повдигане на локалните налози и такси, което да ограничи рестриктивно напора от преселници. Тази мярка обаче ще се посрещне на нож от кореняците пловдивчани.
Второ - разширение на територията посредством присъединението на прилежащите общини „ Родопи “ и „ Марица “ или най-малко на части от тях. За сходна административна промяна би трябвало да бъдат употребявани всевъзможни принадлежности и политически лобита в Народното събрание и държавното управление. На това пък отпор ще дадат служителите и хората от „ Родопи “ и „ Марица “.
Засега на хоризонта не се вижда самоуверен политик, който да поеме риска на сходни дейности. В началото на акцията за локалния избор, която от дълго време започва под тепетата, не виждаме претенденти, които да оферират решения на посочените значими проблеми. Очакваме това да се случи в идните месеци. За страдание в последните години, доколкото въобще имаше сходни диспути, те прекосяваха като борба на троловете и злобарите на Иван Тотев и Славчо Атанасов във форумите, а не като действителна полемика за бъдещето на Пловдив, в която да разпознаем най-подготвения претендент, на който да дадем своя глас.
По традиция на локалните избори хората гласоподават за по-симпатичния претендент или за оня, подсилен от най-силната партия. Обикновено управническите стратегии на мераклиите, в случай че такива въобще има, нямат огромно значение за вота. Живеем обаче във времето на прагматизма, в което, колкото и огромен симпатяга да е кметът, ще би трябвало да свърши някои значими неща, с цел да е сполучлив. За задачата градоначалникът би трябвало да разполага с добър екип и да се вслушва в мнението на жителите и специалистите, тъй като и талантлив да е - не може да схваща от всичко. В тази връзка индивидът, който ще изпратим в кабинета на „ Стефан Стамболов “ 1 да върти общинските каузи против 1400 лв. заплата, ще би трябвало да има хрумвания за следните значими неща, без които Пловдив не може да мине в идващите години:
1. Да реши тежките проблеми с подземната и пътната инфраструктура
За 8 години като кмет Иван Тотев се занимаваше главно с показни планове като Капана, Колодрума, Пеещите фонтани, Малката основна, розите по булевардите и някой различен безценен, само че неефикасен ремонт на главните пътни артерии. Това, естествено, не е неприятно. С направеното градът в действителност стана по-приветлив. Въпросните планове обаче с нищо не усъвършенстваха виталната среда. Дори в противен случай - проблемите с трафика, мръсния въздух, зелените площи, местата за паркиране и канализацията в града се задълбочават.
Така за идващия кмет остава да мисли по какъв начин да построи Южната дъга, да довърши новия бул. „ Северен “ до Карловско шосе, да отпуши трафика край Марица с уголемение и нови пътни връзки по крайбрежните булеварди, да построи най-малко 3 нови кръстовища - на Сточна гара, до Аграрния университет и на бул. „ В. „ Априлов “ при пресичането му с „ Шести септември “. Кметът би трябвало да вземе решение за бъдещето на прелезите по бул. „ Копривщица “, където трафикът е пъкъл поради новите жилищни комплекси в „ Западен “. Пак той ще би трябвало да откри общ език с НКЖИ за бутането на Бетонния мост и самичък да обезпечи трасето за новите пътни връзки с пробива под Централна гара. Няма по какъв начин да мине и без транспортния възел „ Модър “ - „ Царевец “, на който сегашният градоначалник Иван Тотев няма да успее да удари и първата копка. В дейно взаимоотношение с АПИ и прилежащите общини бъдещият кмет ще би трябвало да откри решения за разширението на Околовръстното шосе и продължението му до Скобелева майка, както и за новата връзка с автомагистрала „ Тракия “.
По преценка на експертите за осъществяване на всички тези значими за града планове (без тези с държавно финансиране) ще са нужни минимум 300 млн. Към тях би трябвало да се прибавят нужните пари за досадните отчуждителни процедури и най-малко 15 млн. годишно за кръпки и поправки на дребните квартални улици.
Подмяната на канализацията и подземната инфраструктура, както и новото водозахранване на Пловдив от язовир " Въча " са задължения на монополите и държавното ВиК. Пак кметът обаче е този, който би трябвало да обезпечи трасетата и да се готви за доста безсънни нощи към проблемите, които пораждат при реализацията на сходни огромни планове.
2. Да реформира администрацията
В момента тя е в дълбока заспалост, а също така в доста от звената мирише на корупция. Да реформираш администрацията обаче е като да местиш гробище -акцията не е известна и нямаш никаква поддръжка от вътрешната страна. Новият кмет обаче би трябвало да го направи, тъй като, в случай че десетките отдели, дирекции и общински предприятия не проработят дейно, мандатът му ще е неуспех.
3. Да вдигне на крайници общинската стопанска система
Това е също толкоз сложна и неблагодарна работа. Свързана е с кадруване, при което постоянно пораждат спорове и удари под пояса, които от време на време отнася и самият кмет. Новият градоначалник занапред би трябвало да е наясно за какво частните лечебни заведения се множат и печелят, а общинските са в колапс, за какво публичният превоз е трансфериран напълно в ръцете на частниците, към които всяка година от общинската хазна изтичат милиони. Затягане на коланите е неотложно във всички общински предприятия, а това няма да се хареса на фрагментите в тях.
4. Да премисли политиката на приходите
В идващите 4 години сигурно ще се наложи повдигане на локалните налози и такси, на наемите и цените на административните услуги. Защото казусът с градския бюджет няма да се реши единствено с ограничението на кражбите. Подобни ограничения обаче може да предприеме единствено доста самоуверен кмет, който има необятна поддръжка.
5. Да влезе в борба за разширение на територията на Пловдив
Колкото и ние, пловдивчани, да имаме искания към средата, в която живеем, тя е доста по-добра от тази в прилежащите области. С развиването на индустриалните зони към града, IT бранша, частните и държавните вложения в образованието и така нататък Пловдив става все по-силен магнит за обществените мигранти. Така градът продължава да пораства по население, а в това време Община Пловдив е една от най-малките по територия у нас. Това води до все по-тежки проблеми с презастрояването на кварталите, трафика, въздуха, дефицита на зелени площи, детски ясли и градини и места за паркиране. Възможните решения са две:
Първо - фрапантно повдигане на локалните налози и такси, което да ограничи рестриктивно напора от преселници. Тази мярка обаче ще се посрещне на нож от кореняците пловдивчани.
Второ - разширение на територията посредством присъединението на прилежащите общини „ Родопи “ и „ Марица “ или най-малко на части от тях. За сходна административна промяна би трябвало да бъдат употребявани всевъзможни принадлежности и политически лобита в Народното събрание и държавното управление. На това пък отпор ще дадат служителите и хората от „ Родопи “ и „ Марица “.
Засега на хоризонта не се вижда самоуверен политик, който да поеме риска на сходни дейности. В началото на акцията за локалния избор, която от дълго време започва под тепетата, не виждаме претенденти, които да оферират решения на посочените значими проблеми. Очакваме това да се случи в идните месеци. За страдание в последните години, доколкото въобще имаше сходни диспути, те прекосяваха като борба на троловете и злобарите на Иван Тотев и Славчо Атанасов във форумите, а не като действителна полемика за бъдещето на Пловдив, в която да разпознаем най-подготвения претендент, на който да дадем своя глас.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ