На Белинташ: Музика и скари под тракийското светилище
Още по тематиката: Съборът - новият кей на българщината
Един от най-живописните събори в региона на Пловдив през годините бе този в региона на Белинташ. Той се организираше в последната седмица на август и за негов център се считаше село Врата. До 2011 година идваха светила на националната музика, а близките поляни примамваха хиляди празнуващи. Мнозина оставаха да преспят на прохладните родопски поляни. Локацията на събора бе в гората, от която стартира пътеката за паметното тракийско светилище. Част от скарите димяха до картинно ручейче, което клокочи на метри от сцената. Всичко това завърши през 2011 година, когато уредниците му - „ Женски клуб ”, не получиха повече поддръжката на Община Асеновград.
„ Целият събор ни струваше 25 000 лв.. Не искахме пари от общината, а единствено да пишем, че се организира с тяхна поддръжка. Това ни даваше опция да поканим на събора наложителния екип от полицията и кола за спешна помощ за спешна помощ ", споделя 9 години по-късно организаторката Венета Чингърова. На последния събор екипът на Бърза помощ дежурял до сцената и скарите цяла нощ. Тогава пристигнали посетители чак от селата Козлодуй и Хърлец, които са в другия завършек на България.
Когато през лятото на 2012-а Венета Чингърова се свързала с отдел „ Култура " в Асеновград, от там им споделили, че нямат никакъв интерес от правенето на фестивала. Така чудната приказка под скалите на Белинташ завършила.
Един от най-живописните събори в региона на Пловдив през годините бе този в региона на Белинташ. Той се организираше в последната седмица на август и за негов център се считаше село Врата. До 2011 година идваха светила на националната музика, а близките поляни примамваха хиляди празнуващи. Мнозина оставаха да преспят на прохладните родопски поляни. Локацията на събора бе в гората, от която стартира пътеката за паметното тракийско светилище. Част от скарите димяха до картинно ручейче, което клокочи на метри от сцената. Всичко това завърши през 2011 година, когато уредниците му - „ Женски клуб ”, не получиха повече поддръжката на Община Асеновград.
„ Целият събор ни струваше 25 000 лв.. Не искахме пари от общината, а единствено да пишем, че се организира с тяхна поддръжка. Това ни даваше опция да поканим на събора наложителния екип от полицията и кола за спешна помощ за спешна помощ ", споделя 9 години по-късно организаторката Венета Чингърова. На последния събор екипът на Бърза помощ дежурял до сцената и скарите цяла нощ. Тогава пристигнали посетители чак от селата Козлодуй и Хърлец, които са в другия завършек на България.
Когато през лятото на 2012-а Венета Чингърова се свързала с отдел „ Култура " в Асеновград, от там им споделили, че нямат никакъв интерес от правенето на фестивала. Така чудната приказка под скалите на Белинташ завършила.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ




