Какво могат да направят днес руснаците, които не харесват никой кандидат
Още по тематиката
Руснаците са призовани през днешния ден да узаконят 25-годишна власт на Путин
от Дневник,18 мар 2018
Ответен удар за Крим – 4 години по-късно
от Дневник,17 мар 2018
Как ще гласоподава " поколението Путин "
от Дневник,17 мар 2018 Победата на Владимир Путин на днешните президентски избори в Русия е предизвестена, в това число тъй като няма - и не бе разрешено да има - негов сериозен конкурент.
Избирателите, които не го поддържат, бяха оставени с алтернативата на 7 кандидати като комунистът милионер от аграрния бранш Павел Грудинин, телевизионната водеща Ксения Собчак и " безконечният скандалджия " Владимир Жириновски. Няма самостоятелни социологически изследвания, а проправителствените организации настояват, че Грудинин - вторият по известност, има единствено 7% поддръжка, т.е. 10 пъти по-малко от любимеца Путин.
Алексей Навални, прочут с антикорупционните си журналистически следствия, по този начин и не бе позволен до вота поради присъда по случай, който съгласно него и мнозина от съидейниците му е бил скърпен от Кремъл. Той от месеци приканва изборите да бъдат бойкотирани.
Какво, тогава, остава на гласоподавателите, които не симпатизират на властта, само че и не са сигурни, че даже претенденти с демократичен облик няма да се окажат по-късно " казионни патриоти "?
Първият вид е въобще да не се гласоподава, макар вероятността по-късно човек да има проблеми на работа или да няма достъп до избрани " бонуси " и награди. За сходни гласоподаватели този избор е непочтен, недемократичен, не предлага действителен избор и няма смисъл да бъде легитимиран от народа.
Но последователите на това деяние би трябвало да знаят, че това води до ниска изборна интензивност, в която процентно пораства резултатът на спечелилия. Освен това в избори със съмнителна почтеност постоянно съществува теоретична възможност бюлетината, която съответен гласоподавател е отказал да пусне, да бъде добавена в урната от напълно други хора. Избирателната система няма въобще да записва подобен протест на вота.
Втора опция е да се отиде до урните, да се вземе бюлетина, само че да не гласоподава. Така гласоподавателят попада в статистиката за интензивност, само че не прибавя бюлетина в урната. Проблемът за резултата от този акт е, че спечелилият се дефинира съгласно това какво има в урните.
Същото важи и за третия вид - да се пусне бюлетина, която е развалена, пуста или с маркирани няколко имена. Така изборната интензивност се покачва, защото се регистрират и недействителните бюлетини, само че никой от претендентите не получава гласа.
Четвърто деяние е да се гласоподава за всеки различен, само че не и за Путин. Но в случай че този номер минава на парламентарни избори (намалява се делът на " партията на властта " ), в президентските той няма резултат. На спечелилия му е задоволително да събере 50% плюс един глас от годните бюлетини. Ефектът може да е само политически - това болшинство от годните бюлетини да е дребна част от гласоподавателите. За някои хора това е задоволителна мотивация да стачкуват по този метод.
Има още един привидно чудноват претекст за протестен избор и той е обвързван с желанието да се помогне за финансирането на съответна политическа мощ. Причината е, че партията, издигнала претендент, събрал над 3% от гласовете, получава по 20 рубли за всеки от тези гласове. Това си е чиста проба " политическа щедрост ", само че и прагматична форма на протестен избор.
Всичко изброено визира дребна част от съветските гласоподаватели, тъй като управляващите хвърлиха обилни старания да твърдят, че няма да разрешат фалшификации и ще покачат интензивността. Към 10 часа българско време първите публични резултати наподобява оправдават това изпитание - по данни на ЦИК приблизително 16.55% от имащите право на глас са се явили пред урните. Това е два пъти и половина повече от интензивността през 2012 година, когато на този стадий от гласуването се бяха явили 6.53%.
Руснаците са призовани през днешния ден да узаконят 25-годишна власт на Путин
от Дневник,18 мар 2018
Ответен удар за Крим – 4 години по-късно
от Дневник,17 мар 2018
Как ще гласоподава " поколението Путин "
от Дневник,17 мар 2018 Победата на Владимир Путин на днешните президентски избори в Русия е предизвестена, в това число тъй като няма - и не бе разрешено да има - негов сериозен конкурент.
Избирателите, които не го поддържат, бяха оставени с алтернативата на 7 кандидати като комунистът милионер от аграрния бранш Павел Грудинин, телевизионната водеща Ксения Собчак и " безконечният скандалджия " Владимир Жириновски. Няма самостоятелни социологически изследвания, а проправителствените организации настояват, че Грудинин - вторият по известност, има единствено 7% поддръжка, т.е. 10 пъти по-малко от любимеца Путин.
Алексей Навални, прочут с антикорупционните си журналистически следствия, по този начин и не бе позволен до вота поради присъда по случай, който съгласно него и мнозина от съидейниците му е бил скърпен от Кремъл. Той от месеци приканва изборите да бъдат бойкотирани.
Какво, тогава, остава на гласоподавателите, които не симпатизират на властта, само че и не са сигурни, че даже претенденти с демократичен облик няма да се окажат по-късно " казионни патриоти "?
Първият вид е въобще да не се гласоподава, макар вероятността по-късно човек да има проблеми на работа или да няма достъп до избрани " бонуси " и награди. За сходни гласоподаватели този избор е непочтен, недемократичен, не предлага действителен избор и няма смисъл да бъде легитимиран от народа.
Но последователите на това деяние би трябвало да знаят, че това води до ниска изборна интензивност, в която процентно пораства резултатът на спечелилия. Освен това в избори със съмнителна почтеност постоянно съществува теоретична възможност бюлетината, която съответен гласоподавател е отказал да пусне, да бъде добавена в урната от напълно други хора. Избирателната система няма въобще да записва подобен протест на вота.
Втора опция е да се отиде до урните, да се вземе бюлетина, само че да не гласоподава. Така гласоподавателят попада в статистиката за интензивност, само че не прибавя бюлетина в урната. Проблемът за резултата от този акт е, че спечелилият се дефинира съгласно това какво има в урните.
Същото важи и за третия вид - да се пусне бюлетина, която е развалена, пуста или с маркирани няколко имена. Така изборната интензивност се покачва, защото се регистрират и недействителните бюлетини, само че никой от претендентите не получава гласа.
Четвърто деяние е да се гласоподава за всеки различен, само че не и за Путин. Но в случай че този номер минава на парламентарни избори (намалява се делът на " партията на властта " ), в президентските той няма резултат. На спечелилия му е задоволително да събере 50% плюс един глас от годните бюлетини. Ефектът може да е само политически - това болшинство от годните бюлетини да е дребна част от гласоподавателите. За някои хора това е задоволителна мотивация да стачкуват по този метод.
Има още един привидно чудноват претекст за протестен избор и той е обвързван с желанието да се помогне за финансирането на съответна политическа мощ. Причината е, че партията, издигнала претендент, събрал над 3% от гласовете, получава по 20 рубли за всеки от тези гласове. Това си е чиста проба " политическа щедрост ", само че и прагматична форма на протестен избор.
Всичко изброено визира дребна част от съветските гласоподаватели, тъй като управляващите хвърлиха обилни старания да твърдят, че няма да разрешат фалшификации и ще покачат интензивността. Към 10 часа българско време първите публични резултати наподобява оправдават това изпитание - по данни на ЦИК приблизително 16.55% от имащите право на глас са се явили пред урните. Това е два пъти и половина повече от интензивността през 2012 година, когато на този стадий от гласуването се бяха явили 6.53%.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ