България – изкупителна жертва за провала на руския проект за газопровод
Още по тематиката Путин сподели, че не желае Европа да наподобява като отказалата се от „ Южен поток “ България
Автор: Д-р Михаил Корчемкин*, Bulgaria Analytica
Сега би трябвало да стартираме построяването на този газопровод в Черно море, само че не можем да създадем това, до момента в който не получим позволение от България”, сподели Владимир Путин на 1 декември 2014 година „ Мисля, че е ясно за всеки, че би било неуместно да стартираме строителството в морето, да стигнем до българския бряг и да спрем. Така че ние сме принудени да преразгледаме нашето присъединяване в този проект”, добави президентът на Русия.
Струва си да се означи, че несигурността по отношение на входната точка не спря Путин да стартира построяването на газопровода „ Турски поток”. „ Има още няколко въпроса, които би трябвало да координираме: входната точка, пътят на газопровода на турска територия и екологичната безопасност”, сподели той по телефона на президента на Турция Реджеп Тайип Ердоган от борда на транспортен съд за полагане на тръби в Черно море.
През 2014 година Газпром имаше няколко аргументи да спре плана „ Южен поток”. Първо, анексирането на Крим от Русия промени отношението на Брюксел към новия съветски водопровод, в който италианската Eni имаше 20%, а немската Wintershall и френската EDF по 15%. По време на парламентарно чуване в Рим през март 2014 година, основният изпълнителен шеф на Eni Паоло Скарони съобщи, че по негово мнение бъдещето на газопровода „ Южен поток” наподобява много тъмно, тъй като руско-украинската рецесия би направила рискови нужните позволения от страна на Европейски Съюз.
На второ място, след „ кримските санкции”, наложени от Европейски Съюз и Съединени американски щати, доста банки замразиха проектите си за финансиране на плана „ Южен поток”. Газпром не съумя да набере средства за навременното създаване на офшорната секция на тръбопровода.
Трето, по-високата цена на заетия капитал и други фактори усилиха общите капиталови разноски с 50%. Вторият главен акционер в плана, Eni, изрично отхвърлиха да платят повече от в началото утвърдената сума от 600 млн. Евро за подводния сектор и предизвестиха Газпром, че ще излязат от партньорството.
На 24 ноември 2014 година, една седмица преди формалната гибел на „ Южен поток”, новият изпълнителен шеф на Eni Кладио Дескалци дойде в Сочи, с цел да разиска проблемите с основния изпълнителен шеф на Газпром, Алексей Милър. Милър не живее, нито работи в Сочи, само че това е обичаното място на Владимир Путин в Русия. Очевидно Путин трябваше да се причисли и срещата да завърши сполучливо, само че Дескалци и Милър не реализираха съглашение. Публикуваното прес известие на Газпром за срещата няма обичайния приповдигнат звук за триумфа на плана „ Южен поток”.
До края на ноември 2014 година разноските на плана нарастваха, само че финансиране липсваше и основният европейски акционер се отдръпна. Това беше краят. Каквото и да се случваше с българските, сръбските и други сухопътни сектори в Европа, нямаше значение, тъй като най-важната офшорна секция беше в задънена улица.
Обикновено изкупителната жертва е най-слабата връзка, тъй че седмица по-късно, когато Владимир Путин разгласи прекратяването на „ Южен поток”, той трансферира виновността на България. Според мен, една умна PR акция би могла да я показа като победа на Давид над Голиат. Русия обаче съумя освен да изкара България виновна за гибелта на „ Южен поток”, само че и да показа нещата по този начин, като че ли тя си е вкарала автогол.
----------------------------------
* Д-р Михаил Корчемкин е създател и шеф на European Gas Analysis, консултантско сдружение, профилирано в разбори на планове по разноски и изгоди и във финансов разбор на газови планове в някогашния Съветски съюз. Д-р Корчемкин има опит в правенето на огромен брой технико-икономически обосновки за бившето Министерство на газта, което е предходник на Газпром. Преди да стартира активността си на съветник, той е преподавал в Университета на Пенсилвания и е бил гостуващ преподавател в Харвардския университет и университета „ Еразмус “ в Ротердам. Д-р Корчемкин е предоставял консултантски услуги на доста корпоративни и държавни клиенти, включително ABN-AMRO Bank, Amoco, BP, British Gas, Chevron, Conoco, Ernst & Young, ExxonMobil, Gas Strategies, Gasunie, Neste Oy, Osaka Gas, Службата за софтуерни оценки при Конгреса на Съединени американски щати, Ruhrgas, Shell, Statoil, Swedegas, Total, Vattenfall и Световната банка. Работил е като експерт по арбитражни каузи, свързани с бизнес от сферата на природния газ в Русия и Източна Европа.
Автор: Д-р Михаил Корчемкин*, Bulgaria Analytica
Сега би трябвало да стартираме построяването на този газопровод в Черно море, само че не можем да създадем това, до момента в който не получим позволение от България”, сподели Владимир Путин на 1 декември 2014 година „ Мисля, че е ясно за всеки, че би било неуместно да стартираме строителството в морето, да стигнем до българския бряг и да спрем. Така че ние сме принудени да преразгледаме нашето присъединяване в този проект”, добави президентът на Русия.
Струва си да се означи, че несигурността по отношение на входната точка не спря Путин да стартира построяването на газопровода „ Турски поток”. „ Има още няколко въпроса, които би трябвало да координираме: входната точка, пътят на газопровода на турска територия и екологичната безопасност”, сподели той по телефона на президента на Турция Реджеп Тайип Ердоган от борда на транспортен съд за полагане на тръби в Черно море.
През 2014 година Газпром имаше няколко аргументи да спре плана „ Южен поток”. Първо, анексирането на Крим от Русия промени отношението на Брюксел към новия съветски водопровод, в който италианската Eni имаше 20%, а немската Wintershall и френската EDF по 15%. По време на парламентарно чуване в Рим през март 2014 година, основният изпълнителен шеф на Eni Паоло Скарони съобщи, че по негово мнение бъдещето на газопровода „ Южен поток” наподобява много тъмно, тъй като руско-украинската рецесия би направила рискови нужните позволения от страна на Европейски Съюз.
На второ място, след „ кримските санкции”, наложени от Европейски Съюз и Съединени американски щати, доста банки замразиха проектите си за финансиране на плана „ Южен поток”. Газпром не съумя да набере средства за навременното създаване на офшорната секция на тръбопровода.
Трето, по-високата цена на заетия капитал и други фактори усилиха общите капиталови разноски с 50%. Вторият главен акционер в плана, Eni, изрично отхвърлиха да платят повече от в началото утвърдената сума от 600 млн. Евро за подводния сектор и предизвестиха Газпром, че ще излязат от партньорството.
На 24 ноември 2014 година, една седмица преди формалната гибел на „ Южен поток”, новият изпълнителен шеф на Eni Кладио Дескалци дойде в Сочи, с цел да разиска проблемите с основния изпълнителен шеф на Газпром, Алексей Милър. Милър не живее, нито работи в Сочи, само че това е обичаното място на Владимир Путин в Русия. Очевидно Путин трябваше да се причисли и срещата да завърши сполучливо, само че Дескалци и Милър не реализираха съглашение. Публикуваното прес известие на Газпром за срещата няма обичайния приповдигнат звук за триумфа на плана „ Южен поток”.
До края на ноември 2014 година разноските на плана нарастваха, само че финансиране липсваше и основният европейски акционер се отдръпна. Това беше краят. Каквото и да се случваше с българските, сръбските и други сухопътни сектори в Европа, нямаше значение, тъй като най-важната офшорна секция беше в задънена улица.
Обикновено изкупителната жертва е най-слабата връзка, тъй че седмица по-късно, когато Владимир Путин разгласи прекратяването на „ Южен поток”, той трансферира виновността на България. Според мен, една умна PR акция би могла да я показа като победа на Давид над Голиат. Русия обаче съумя освен да изкара България виновна за гибелта на „ Южен поток”, само че и да показа нещата по този начин, като че ли тя си е вкарала автогол.
----------------------------------
* Д-р Михаил Корчемкин е създател и шеф на European Gas Analysis, консултантско сдружение, профилирано в разбори на планове по разноски и изгоди и във финансов разбор на газови планове в някогашния Съветски съюз. Д-р Корчемкин има опит в правенето на огромен брой технико-икономически обосновки за бившето Министерство на газта, което е предходник на Газпром. Преди да стартира активността си на съветник, той е преподавал в Университета на Пенсилвания и е бил гостуващ преподавател в Харвардския университет и университета „ Еразмус “ в Ротердам. Д-р Корчемкин е предоставял консултантски услуги на доста корпоративни и държавни клиенти, включително ABN-AMRO Bank, Amoco, BP, British Gas, Chevron, Conoco, Ernst & Young, ExxonMobil, Gas Strategies, Gasunie, Neste Oy, Osaka Gas, Службата за софтуерни оценки при Конгреса на Съединени американски щати, Ruhrgas, Shell, Statoil, Swedegas, Total, Vattenfall и Световната банка. Работил е като експерт по арбитражни каузи, свързани с бизнес от сферата на природния газ в Русия и Източна Европа.
Източник: 3e-news.net
КОМЕНТАРИ