Още по темата: Психолози и майки пишат наръчници за родители

Още по тематиката: Психолози и майки пишат наръчници за родители

Ралица Михайлова е психолог в Асоциация „ Родители ” - съдружие с общественополезна активност, основано през 2001 година, което взе участие в работни групи към Националния съвет за протекция на детето и е член на Обществения съвет за безвреден интернет. Тя е част от екипа, който сформира наръчници за фамилиите на първокласници и петокласници.

Г-жо Михайлова, уеб сайтове и обществени мрежи непрекъснато дават препоръки по какъв начин човек да е сполучлив родител. А за децата в книжарниците към този момент има наръчници „ Как да оцелеем в учебно заведение ”, в които родителите са „ дългата сянка на инквизицията ”. Как човек да се ориентира и да отсее псевдонаучните препоръки от потребните?

<197> Това може да се окаже огромен проблем. За да се стигне до в действителност потребното, е добре да се сравнят рекомендации от два или три източника, на които имаме доверие. Не приемайте всичко за чиста монета, погледнете кой е създателят и се поинтересувайте кой е той. За хора, които са специалисти и престижи в региона си, доста елементарно се намира информация в профилирани уеб сайтове и страници на организации, за които работят. Нека родителите да бъдат малко по-критични.

Кое е най-важното като жанр на държание в фамилията, без значение на каква възраст е ученикът вкъщи?

Родителят да е спокоен.

Важно е да поставя старания детето да не минава през остри преходи.

От голямо значение е отношението, което ще построи с учителя. Съветвам да бъде оптимално отворен към него. Родителят е специалист по своето дете, по неговите усеща и темперамент. Учителят е специалист по какъв начин да го образова. Когато отговорността е споделена, резултатът е максимален за ученика. Изграждането на това доверие е дълъг развой и не всеки път всичко ще е безпрепятствено от първата родителска среща до дипломирането. Но дано се резервира положителният звук. Нека родителят да търси учителя и на собствен ред да му предлага своята помощ. Много сме ангажирани всички през днешния ден, само че когато ни е допустимо, е добре да отделяме време за това. Ако фамилията и учебното заведение са съидейници, детето получава сходни послания, не се обърква, а спокойствието и сигурността са значими за неговата прочувствена непоклатимост и напредъка му.

Има ли просвета българинът да се допитва до специалист по какъв начин да се оправя като родител, или е със самочувствие, че всичко си знае и няма какво да му се бъркат?

Наистина множеството поръчки за нашите наръчници идват от учебни заведения. Педагозите ги поръчват и по-късно ги раздават на родителите, с цел да са в тяхна помощ, което оказва помощ частично и на тяхната работа след това. Това е точно едно изпитание за начало на положителни взаимоотношения. Много по-малко са родителите, които персонално ни търсят. В същото време непрекъснато получаваме противоположна връзка, което ме кара да мисля, че част от фамилиите в действителност са виновни и ангажирани с възпитанието на децата си. Затова в управленията поместваме и карета с мнения от тях и персоналния им опит в съответни обстановки.