Шипката - храст с чудодейна сила
Още по тематиката: Професор Мермерски: Шипката е витаминозен балсам
Обикновената шипка (Rosa canina) е тип диворастяща роза. Тя съставлява дълголетен остър и мощно разклонен шубрак.
Плодовете (шипки) узряват през есента и са овални, червено-оранжеви, с размер 1-2 cм, месести, цялостни с голям брой мъхести семена.
Расте в гори, край реки, в равнини и планини до 2000 м надморска височина из цялата страна. Среща се в България, Северозападна Африка и Западна Азия, Северна Америка.
Предците ни считали, че шипката има добра магия. Приписвали <210> чудодейна мощ, способна да възроди пламъка на възприятията.
Древните гърци са я считали за знак на жизнеспособност, хубост и мир, а за римляните е олицетворявала чистотата на убежденията и верността към дълга.
Шипката постоянно се загатва в обичайните народностни показа и се употребява в обредни практики с здравна устременост. Това се свързва с естествените <210> качества - крепко жилаво плодно дърво, чиито бодли могат да защищават. За кол на сватбеното знаме в Родопите деверът и зълвата отсичат шипкова пръчка. За изработката на сватбените венци се употребява символно сурова шипкова пръчка. В Пиринско не простират пелените на новороденото върху шипка поради поверието, че там се крият самодиви, защото под тях самодивите слагали своята софра. Ако някой се разболеел от самодивска болест, тъй като е спал под шипка или друго рисково дърво, до него оставяли питки с мед и босилек, с цел да умилостивят самодивите.
Обикновената шипка (Rosa canina) е тип диворастяща роза. Тя съставлява дълголетен остър и мощно разклонен шубрак.
Плодовете (шипки) узряват през есента и са овални, червено-оранжеви, с размер 1-2 cм, месести, цялостни с голям брой мъхести семена.
Расте в гори, край реки, в равнини и планини до 2000 м надморска височина из цялата страна. Среща се в България, Северозападна Африка и Западна Азия, Северна Америка.
Предците ни считали, че шипката има добра магия. Приписвали <210> чудодейна мощ, способна да възроди пламъка на възприятията.
Древните гърци са я считали за знак на жизнеспособност, хубост и мир, а за римляните е олицетворявала чистотата на убежденията и верността към дълга.
Шипката постоянно се загатва в обичайните народностни показа и се употребява в обредни практики с здравна устременост. Това се свързва с естествените <210> качества - крепко жилаво плодно дърво, чиито бодли могат да защищават. За кол на сватбеното знаме в Родопите деверът и зълвата отсичат шипкова пръчка. За изработката на сватбените венци се употребява символно сурова шипкова пръчка. В Пиринско не простират пелените на новороденото върху шипка поради поверието, че там се крият самодиви, защото под тях самодивите слагали своята софра. Ако някой се разболеел от самодивска болест, тъй като е спал под шипка или друго рисково дърво, до него оставяли питки с мед и босилек, с цел да умилостивят самодивите.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ