Още по темата: "Марица" дари благодетеля Кудоглу на УМБАЛ "Св.

...
Още по темата: "Марица" дари благодетеля Кудоглу на УМБАЛ "Св.
Коментари Харесай

Модерното дарителство у нас се развива след Освобождението

Още по тематиката: "Марица " подари благодетеля Кудоглу на УМБАЛ "Св. Георги " "Марица " показва донорите на Пловдив

През XIX век Пловдив е освен столица на Българското Възраждане. Тук работят и огромните фигури на националноосвободителното придвижване. Именно богатите семейства като Чалъковци дават колосални суми за храмове и учебни заведения, в които разцъфтява българският дух. Модерното дарителство у нас стартира след Освобождението, когато в действие влизат и съответните закони.

В взаимозависимост от метода на основаване и деяние се разграничават три вида благотворителни структури. На първо място са даренията, получили статут на юридически лица - фондациите. Те се учредяват посредством наследство или подаяние с контракт и се записват в съда. Притежават движим или неподвижен парцел (основен капитал в пари, скъпи бумаги или имот), само че употребяват единствено лихвите (приходите) при осъществяването на задачата, избрана от донора. По отношение на ръководството си са самостоятелни със собствен директорски съвет (ефория) и независимо вземат решение всички въпроси - от организационни до финансови.

С тези си характерности те се приближават до актуалното схващане за фондация, а след измененията в законодателството през 1933 година стартират и да се назовават по този начин. Сред най-известните и с ползотворна активност са " Братя Евлоги и Христо Георгиеви ", „ Дом Иван и Мария Евст. Гешови ", „ Димитър Апостолов Ценов ", „ Всех скорбящих радость ", Дом на благотворителността и националното здраве „ Димитър Петров Кудоглу ", „ Д-р Никола Василиади ", " Хаджи Ненчо Палавеев " и „ Тодор Христов Пиперевски ".

Във втората група влизат фондове с относителна автономия. Те също се учредяват по силата на завети или дарения с контракт, разполагат със собствен капитал или неподвижен парцел и употребяват единствено лихвите (приходите) им за благотворителни цели. За разлика от фондациите, те нямат статут на юридическо лице, а остават на ниво благотворителен фонд в границите на институция.

Управителният съвет на тази институция се грижи за съхраняването и оползотворяването на средствата на фонда, като прецизно извършва волята на донора. Най-многобройни са фондовете, ръководени от просветното министерство и обединени към 1915 година под наименованието " Завещатели и донори ".

Макар и по-малко на брой, сходни дарителски фондове се основават и към други институции, като Българска академия на науките, Софийския университет и Светия синод. Фондовете при министерствата се регистрират пред Народното събрание дружно с бюджета на страната. Дарителски фондове се учредяват също и към общински препоръки, учебни заведения, читалища и лечебни заведения.

Начинът на натрупването на капитала им става освен посредством дарения, а и с членски импорт, доброволни помощи, със наложителни отчисления от заплати. Прави усещане, че работилите през първата половина на ХХ век фондове следват строго волята на донорите, грижат се да има строга отчетност и блян обществеността да бъде осведомена за дарителските жестове и за изразходването на публичните средства.

Данните събра Мимо Райчев

Източник: marica.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР