Проф. д-р Николай Радулов: Ако изтече информация, ще има...
Още по тематиката: Избрани спецченгета ще ровят в масивите на МОН Злите гении на Пловдив: Кристиян удари МОН и Национална агенция за приходите за две години
Проф. доктор Николай Радулов е роден през 1956 година в София. Завършва Академията на Министерство на вътрешните работи със компетентност „ Управление на публичния ред и сигурност “. От 1981 година е шпионин към Софийско градско ръководство на Държавна сигурност, а от 1985 година е старши шпионин в ръководството. През 1992 година пази докторска дисертация във Военната академия в София. От 2012 до 2014 година е доцент в Нов български университет, а от 2014 година и професор там. Преподавател е в бакалавърски и магистърски стратегии по национална и интернационална сигурност. В интервала 1997-1998 година е основен секретар на Министерство на вътрешните работи.
Проф. Радулов, по какъв начин гледате на концепцията ДАНС да получи достъп до масивите на МОН?
Електронизацията и електронното ръководство допускат висока съгласуваност на всички структури. Но това в модерните страни върви ръка за ръка с разбирането, че то не може да служи за други цели. Че няма да изтича информация, че няма да се вършат инспекции, които не са свързани с съответната работа на ведомството, което ги прави. При всички положения данните би трябвало да са по този начин построени, че да подсигуряват да не изтича информация. Второ, да записват всеки, който прави инспекция, и въз основа на какво позволение я прави. Службите по света имат такива процедури, даден им е достъп. Този достъп не е както ни се разказва. Този, който го разказва, може би не схваща задоволително процедурите.
Ако се има поради свободна опция всеки да прави инспекция за който си желае, това е доста печално. Няма да докара до нищо друго, с изключение на до приключване на всевъзможен тип информация от тази база данни.
Държавните организации са с доста зле направени бази данни и осведомителни системи.
Те в никакъв случай не са минавали узаконяване, както се изисква от редици европейски закони. Дори не са правени стрес проби на системите.
Ако им прочетем документите, излиза, че са направени. Но в случай че проверим - не са. Чисто официално е. И това, което се случи с Национална агенция за приходите, е блестящо доказателство.
А като имаме поради по какъв начин в последните години тече информация, в това число при потребление на специфични разследващи средства, аз имам доста съществени терзания да не би тази опция да послужи не за определяне на ранна фаза на радикализация, а за нещо друго. Дали вследствие на приключване на информация няма да бъде отвлечено някое дете? В последните години се видя, че доста хора от службите и от полицията са свързани с незаконни организации.
Най-висши чиновници са били гардове на този или на оня от незаконния свят. Не можем да имаме 100 % гаранция. Само при съществуване на такава гаранция тази стъпка е добра. И при добър програмен продукт. Трябва да се привлекат експерти от западните специфични служби. Само тогава това може да проработи.
Има един главен въпрос, който всички би трябвало да си задаваме - какъв е процентът на радикализация в българската система на обучение и толкоз ли е в действителност всеобщо, та да се постанова свободен достъп до масивите на МОН. Когато се вършат такива оферти, те се обосновават със статистика, направени инспекции, открити бройки. Ако става дума за това момче от Пловдив, това е индивидуален случай и за него може да се изискат позволения по законите, по които и до момента се е правело. Нямаме учредения да дадем цялата система, в нея да се прониква от една организация, която има компрометирани чиновници и от нея може да изтече информация.
Смятате ли, че единствено на хартия са регламентите в инструкцията, написана от министъра на образованието и ръководителя на ДАНС - единствено съответен чиновник да има достъп, работното място да се употребява единствено за задачата, без интернет и други мрежи и така нататък?
Сега ще ви кажа по какъв начин стои въпросът с съответните хора. Помните ли случая „ Ало, Ваньо ”? Този прославен случай също се е движел по редица вътрешни инструкции и правилници, които строго са претендирали акаунтът да е даден на човек със специфични пълномощия. Какво се е случило на процедура? Служителят отишъл в отмора и дал на своя сътрудник в стаята акаунта си да работи с него, когато го няма.
Каквито и да са правилниците, до момента в който не сме безусловно сигурни, че системата съблюдава законите, за всяко събиране на информация би трябвало да се желае позволение от съответните служби - нормално това е съдът.
Аз мисля, че са прекомерно необятни тези пълномощия. Някога имаше една заповед на ген. Мусаков от Шесто ръководство, който постанови да се противопоставим на идеологическата измама измежду младежите, да се вербуват секретни сътрудници от средите на учениците. Това е изключителна безсмислица.
Ако става дума за учащи, доста спорен е моментът с правата им.
А като целенасоченост обоснована ли е тази стъпка. Какво може да научи познавач на ДАНС от тези регистри - къде е учил някой, с кого. Това не е ли елементарно налична информация за такива специалисти?
Такива компликации не е имало в никакъв случай. Когато сме работили преди време, когато е било нужна информация за възпитаник, не е било проблем оперативният служащ да иде на място, да се легитимира. Той има правата на специфичен държавен чиновник. Органите на администрацията на всички места са длъжни да му окажат подпомагане и да му дадат всички данни, които желае. Някой ще каже: „ Да, де, но нали има електронизация, за какво да се върви на място?! ”. Защото, когато се отиде, служителят остава лице в лице против виновните хора, не е прикрит зад компютъра. Остават доста следи и това е гаранция, че младежите няма да бъдат въвлечени в нещо, за което след това да се чудим по какъв начин се е случило - някой да бъде похитен, да бъде следено фамилията му за, несвързана с работата на специфичните служби.
Би трябвало да има достъп, само че той да е гарантиран по всевъзможен метод, с цел да не може да се злоупотребява с него. Тоест да се изпипат съвършено регламентите и след това да се реализира надзор дали се съблюдават. Даже не толкоз регламентите. Това е външната страна, правната. Трябва да се преработи софтуерът, да се изпипа от експерти, които могат да работят по този метод и да вършат такива системи. Аз нямам убеденост в нашите експерти в ДАНС и Министерство на вътрешните работи, че могат да основават такива системи. Да ги употребяват - да.
Може би първо би трябвало по-конкретно да се обоснове това искане какво постанова достъп до всички лица до каква степен е съответно. Защото през последните години ДАНС изиска от юристите да рапортуват за подзащитните си, икономистите да рапортуват за компаниите, които обслужват - все нелепици, които няма по какъв начин да работят, само че основават ужасно недоволство измежду хората. А знаем, че службите за сигурност не могат да работят, в случай че не се употребяват с доверие. За какво доверие става дума, като някой би трябвало да рапортува за нещо, което му се е сторило? На един неспециалист всичко може да му се стори закононарушение.
Проф. доктор Николай Радулов е роден през 1956 година в София. Завършва Академията на Министерство на вътрешните работи със компетентност „ Управление на публичния ред и сигурност “. От 1981 година е шпионин към Софийско градско ръководство на Държавна сигурност, а от 1985 година е старши шпионин в ръководството. През 1992 година пази докторска дисертация във Военната академия в София. От 2012 до 2014 година е доцент в Нов български университет, а от 2014 година и професор там. Преподавател е в бакалавърски и магистърски стратегии по национална и интернационална сигурност. В интервала 1997-1998 година е основен секретар на Министерство на вътрешните работи.
Проф. Радулов, по какъв начин гледате на концепцията ДАНС да получи достъп до масивите на МОН?
Електронизацията и електронното ръководство допускат висока съгласуваност на всички структури. Но това в модерните страни върви ръка за ръка с разбирането, че то не може да служи за други цели. Че няма да изтича информация, че няма да се вършат инспекции, които не са свързани с съответната работа на ведомството, което ги прави. При всички положения данните би трябвало да са по този начин построени, че да подсигуряват да не изтича информация. Второ, да записват всеки, който прави инспекция, и въз основа на какво позволение я прави. Службите по света имат такива процедури, даден им е достъп. Този достъп не е както ни се разказва. Този, който го разказва, може би не схваща задоволително процедурите.
Ако се има поради свободна опция всеки да прави инспекция за който си желае, това е доста печално. Няма да докара до нищо друго, с изключение на до приключване на всевъзможен тип информация от тази база данни.
Държавните организации са с доста зле направени бази данни и осведомителни системи.
Те в никакъв случай не са минавали узаконяване, както се изисква от редици европейски закони. Дори не са правени стрес проби на системите.
Ако им прочетем документите, излиза, че са направени. Но в случай че проверим - не са. Чисто официално е. И това, което се случи с Национална агенция за приходите, е блестящо доказателство.
А като имаме поради по какъв начин в последните години тече информация, в това число при потребление на специфични разследващи средства, аз имам доста съществени терзания да не би тази опция да послужи не за определяне на ранна фаза на радикализация, а за нещо друго. Дали вследствие на приключване на информация няма да бъде отвлечено някое дете? В последните години се видя, че доста хора от службите и от полицията са свързани с незаконни организации.
Най-висши чиновници са били гардове на този или на оня от незаконния свят. Не можем да имаме 100 % гаранция. Само при съществуване на такава гаранция тази стъпка е добра. И при добър програмен продукт. Трябва да се привлекат експерти от западните специфични служби. Само тогава това може да проработи.
Има един главен въпрос, който всички би трябвало да си задаваме - какъв е процентът на радикализация в българската система на обучение и толкоз ли е в действителност всеобщо, та да се постанова свободен достъп до масивите на МОН. Когато се вършат такива оферти, те се обосновават със статистика, направени инспекции, открити бройки. Ако става дума за това момче от Пловдив, това е индивидуален случай и за него може да се изискат позволения по законите, по които и до момента се е правело. Нямаме учредения да дадем цялата система, в нея да се прониква от една организация, която има компрометирани чиновници и от нея може да изтече информация.
Смятате ли, че единствено на хартия са регламентите в инструкцията, написана от министъра на образованието и ръководителя на ДАНС - единствено съответен чиновник да има достъп, работното място да се употребява единствено за задачата, без интернет и други мрежи и така нататък?
Сега ще ви кажа по какъв начин стои въпросът с съответните хора. Помните ли случая „ Ало, Ваньо ”? Този прославен случай също се е движел по редица вътрешни инструкции и правилници, които строго са претендирали акаунтът да е даден на човек със специфични пълномощия. Какво се е случило на процедура? Служителят отишъл в отмора и дал на своя сътрудник в стаята акаунта си да работи с него, когато го няма.
Каквито и да са правилниците, до момента в който не сме безусловно сигурни, че системата съблюдава законите, за всяко събиране на информация би трябвало да се желае позволение от съответните служби - нормално това е съдът.
Аз мисля, че са прекомерно необятни тези пълномощия. Някога имаше една заповед на ген. Мусаков от Шесто ръководство, който постанови да се противопоставим на идеологическата измама измежду младежите, да се вербуват секретни сътрудници от средите на учениците. Това е изключителна безсмислица.
Ако става дума за учащи, доста спорен е моментът с правата им.
А като целенасоченост обоснована ли е тази стъпка. Какво може да научи познавач на ДАНС от тези регистри - къде е учил някой, с кого. Това не е ли елементарно налична информация за такива специалисти?
Такива компликации не е имало в никакъв случай. Когато сме работили преди време, когато е било нужна информация за възпитаник, не е било проблем оперативният служащ да иде на място, да се легитимира. Той има правата на специфичен държавен чиновник. Органите на администрацията на всички места са длъжни да му окажат подпомагане и да му дадат всички данни, които желае. Някой ще каже: „ Да, де, но нали има електронизация, за какво да се върви на място?! ”. Защото, когато се отиде, служителят остава лице в лице против виновните хора, не е прикрит зад компютъра. Остават доста следи и това е гаранция, че младежите няма да бъдат въвлечени в нещо, за което след това да се чудим по какъв начин се е случило - някой да бъде похитен, да бъде следено фамилията му за, несвързана с работата на специфичните служби.
Би трябвало да има достъп, само че той да е гарантиран по всевъзможен метод, с цел да не може да се злоупотребява с него. Тоест да се изпипат съвършено регламентите и след това да се реализира надзор дали се съблюдават. Даже не толкоз регламентите. Това е външната страна, правната. Трябва да се преработи софтуерът, да се изпипа от експерти, които могат да работят по този метод и да вършат такива системи. Аз нямам убеденост в нашите експерти в ДАНС и Министерство на вътрешните работи, че могат да основават такива системи. Да ги употребяват - да.
Може би първо би трябвало по-конкретно да се обоснове това искане какво постанова достъп до всички лица до каква степен е съответно. Защото през последните години ДАНС изиска от юристите да рапортуват за подзащитните си, икономистите да рапортуват за компаниите, които обслужват - все нелепици, които няма по какъв начин да работят, само че основават ужасно недоволство измежду хората. А знаем, че службите за сигурност не могат да работят, в случай че не се употребяват с доверие. За какво доверие става дума, като някой би трябвало да рапортува за нещо, което му се е сторило? На един неспециалист всичко може да му се стори закононарушение.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ