Лагард: Технологиите и глобалната интеграция водят до икономическо благополучие
Още по тематиката
Битката на МВФ - по какъв начин да убеди скептичния Вашингтон за бъдещото си финансиране
МВФ не е в рецесия на активите сега, само че изтичащи отговорности може мощно да затегнат потенциала за деяние
11 окт 2018
МВФ намали прогнозите си за международния напредък, следва закъснение и в България
Неустойчиви политики и популизъм заплашват световната стопанска система, предизвестява фондът
9 окт 2018 Марк Твен е споделил, че " историята в никакъв случай не се повтаря, само че постоянно се римува ". Докато международните водачи се събират в Париж тази седмица за отбелязването на 100-годишнината от края на Първата международна война, те би трябвало да се вслушат деликатно в ехото на историята и да избегнат повторението на грешките от предишното, написа ръководещият шеф на Международния валутен фонд (МВФ) Кристин Лагард в блога на организацията.
От епохи нашето икономическо благоденствие се оформя от две сили – софтуерното развиване и световната интеграция. Те имат способността да носят прогрес на нациите, само че в случай че се ръководят погрешно, имат също по този начин капацитета да доведат до злополука. Първата международна война е образец за всичко, което би могло да се обърка.
Петдесетте години, водещи до нея, са интервал на незабравим софтуерен прогрес като параходи, напредване на огромни дистанции, електрификация и телекомуникации. Именно този интервал оформя контурите на нашия съвременен свят. Това е и интервал на до тогава невиждана световна интеграция, която мнозина назовават " първата ера на глобализация ", когато артикули, пари и хора могат да се движат през границите с релативно минимални спънки. Между 1870 и 1913 година се отбелязва огромно повишаване на износа като дял от Брутният вътрешен продукт в доста стопански системи, което е знак за по-голяма отвореност.
Негативна реакция
Всичко това основава огромно благосъстояние, само че то не е разпределено отмерено и почтено. Това е епохата на тъмните и рискови заводи, на бизнесмените, употребяващи безскрупулни способи, и на покачващото се неравноправие. През 1910 година във Англия най-богатият 1% управлява близо 70% от благосъстоянието – съответствие, което в никакъв случай не е достигано преди или по-късно. Тогава, както и в този момент, покачващото се неравноправие и неравномерното систематизиране на изгодите от софтуерната смяна и глобализацията способстват за отрицателната реакция. В интервала преди войната страните дават отговор с битка за реализиране на национални преимущества, забравяйки концепцията за партньорство. Резултатът е пагубен – цялата мощ на модерната технология е впрегната за опустошение.
През 1918 година, когато водачите виждат полетата с трупове, те не съумяват да си създадат правилните заключения. И още веднъж поставят краткосрочните изгоди пред дълготрайния прогрес, оттегляйки се от търговията и оставяйки механизмите на мирното съдействие. Както написа Джон Мейнард Кейнс – един от създателите на МВФ, настояването за налагане на финансов провал над Германия в последна сметка ще докара до злополука. Той се оказва изцяло прав.
Необходими са ужасите на друга война, с цел да могат международните водачи да намерят по-дълготрайни решения за нашите общи проблеми. Организация на обединените нации, Световната банка и, несъмнено, институцията, която сега управлявам – МВФ, са част от това гордо завещание.
Системата, обособена след Втората международна война, е основана, с цел да може да се приспособява. От прехода към гъвкави обменни равнища до основаването на Световната комерсиална организация нашите прародители са признали, че световното партньорство би трябвало да еволюира, с цел да оцелее.
Днес можем да открием удивителни прилики с интервала преди Първата международна война – софтуерен прогрес, световна интеграция и възходящ прогрес, които извадиха мнозина от бедността, само че за жал също по този начин оставиха огромна част отвън процеса. Предпазните ограничения в този момент са по-добри и помогнаха, само че на някои места към момента виждаме надигащ се яд и настроения против глобализацията. За следващ път би трябвало да се приспособяваме.
Нов мултилатерализъм
Затова в последно време приканвам за нов мултилатерализъм, който включва повече хора, който е повече насочен към жителите и който е по-отговорен. Този нов мултилатерализъм би трябвало да съживи предходния дух за съдействие, като в същото време вземе поради необятния набор от провокации – от финансовата интеграция до цената на корупцията и на климатичните промени. Скорошните ни проучвания за макроикономическите изгоди от включването на дамите и модернизацията на световната комерсиална система дават нови хрумвания за методите за основаване на една по-добра система.
Всеки един от нас – всеки водачи и всеки жител, има отговорност да способства за този развой на наново създаване. Все отново това, което беше правилно през 1918 година, продължава да е годно и през днешния ден – мирното общуване на нациите и икономическите вероятности на милиони хора зависят от способността ни да откриваме римите в общата ни история.
Битката на МВФ - по какъв начин да убеди скептичния Вашингтон за бъдещото си финансиране
МВФ не е в рецесия на активите сега, само че изтичащи отговорности може мощно да затегнат потенциала за деяние
11 окт 2018
МВФ намали прогнозите си за международния напредък, следва закъснение и в България
Неустойчиви политики и популизъм заплашват световната стопанска система, предизвестява фондът
9 окт 2018 Марк Твен е споделил, че " историята в никакъв случай не се повтаря, само че постоянно се римува ". Докато международните водачи се събират в Париж тази седмица за отбелязването на 100-годишнината от края на Първата международна война, те би трябвало да се вслушат деликатно в ехото на историята и да избегнат повторението на грешките от предишното, написа ръководещият шеф на Международния валутен фонд (МВФ) Кристин Лагард в блога на организацията.
От епохи нашето икономическо благоденствие се оформя от две сили – софтуерното развиване и световната интеграция. Те имат способността да носят прогрес на нациите, само че в случай че се ръководят погрешно, имат също по този начин капацитета да доведат до злополука. Първата международна война е образец за всичко, което би могло да се обърка.
Петдесетте години, водещи до нея, са интервал на незабравим софтуерен прогрес като параходи, напредване на огромни дистанции, електрификация и телекомуникации. Именно този интервал оформя контурите на нашия съвременен свят. Това е и интервал на до тогава невиждана световна интеграция, която мнозина назовават " първата ера на глобализация ", когато артикули, пари и хора могат да се движат през границите с релативно минимални спънки. Между 1870 и 1913 година се отбелязва огромно повишаване на износа като дял от Брутният вътрешен продукт в доста стопански системи, което е знак за по-голяма отвореност.
Негативна реакция
Всичко това основава огромно благосъстояние, само че то не е разпределено отмерено и почтено. Това е епохата на тъмните и рискови заводи, на бизнесмените, употребяващи безскрупулни способи, и на покачващото се неравноправие. През 1910 година във Англия най-богатият 1% управлява близо 70% от благосъстоянието – съответствие, което в никакъв случай не е достигано преди или по-късно. Тогава, както и в този момент, покачващото се неравноправие и неравномерното систематизиране на изгодите от софтуерната смяна и глобализацията способстват за отрицателната реакция. В интервала преди войната страните дават отговор с битка за реализиране на национални преимущества, забравяйки концепцията за партньорство. Резултатът е пагубен – цялата мощ на модерната технология е впрегната за опустошение.
През 1918 година, когато водачите виждат полетата с трупове, те не съумяват да си създадат правилните заключения. И още веднъж поставят краткосрочните изгоди пред дълготрайния прогрес, оттегляйки се от търговията и оставяйки механизмите на мирното съдействие. Както написа Джон Мейнард Кейнс – един от създателите на МВФ, настояването за налагане на финансов провал над Германия в последна сметка ще докара до злополука. Той се оказва изцяло прав.
Необходими са ужасите на друга война, с цел да могат международните водачи да намерят по-дълготрайни решения за нашите общи проблеми. Организация на обединените нации, Световната банка и, несъмнено, институцията, която сега управлявам – МВФ, са част от това гордо завещание.
Системата, обособена след Втората международна война, е основана, с цел да може да се приспособява. От прехода към гъвкави обменни равнища до основаването на Световната комерсиална организация нашите прародители са признали, че световното партньорство би трябвало да еволюира, с цел да оцелее.
Днес можем да открием удивителни прилики с интервала преди Първата международна война – софтуерен прогрес, световна интеграция и възходящ прогрес, които извадиха мнозина от бедността, само че за жал също по този начин оставиха огромна част отвън процеса. Предпазните ограничения в този момент са по-добри и помогнаха, само че на някои места към момента виждаме надигащ се яд и настроения против глобализацията. За следващ път би трябвало да се приспособяваме.
Нов мултилатерализъм
Затова в последно време приканвам за нов мултилатерализъм, който включва повече хора, който е повече насочен към жителите и който е по-отговорен. Този нов мултилатерализъм би трябвало да съживи предходния дух за съдействие, като в същото време вземе поради необятния набор от провокации – от финансовата интеграция до цената на корупцията и на климатичните промени. Скорошните ни проучвания за макроикономическите изгоди от включването на дамите и модернизацията на световната комерсиална система дават нови хрумвания за методите за основаване на една по-добра система.
Всеки един от нас – всеки водачи и всеки жител, има отговорност да способства за този развой на наново създаване. Все отново това, което беше правилно през 1918 година, продължава да е годно и през днешния ден – мирното общуване на нациите и икономическите вероятности на милиони хора зависят от способността ни да откриваме римите в общата ни история.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ