Разкопки на всеки километър
Още по тематиката
Археолозите оферират разкопките до " Струма " да бъдат изместени няколко метра
Идеята е трасето на автомагистралата да не се трансформира, а значимите открития да се композират до него
9 май 2018
Новите огромни планове в София
В столицата се строят най-много жилища и офисни здания
30 дек 2017
Съкровищата на дъното на Черно море
Eкспедицията Black Sea MAP трансформира Черно море в гореща точка за международната археология, сложи върхове и ще покаже дали огромният потоп е минал през Босфора
8 сеп 2017
Строителят на Пловдив: Тит Флавий Котис
Археологическо изобретение " състари " града под тепетата и прословутия му спектакъл
2 дек 2016 Находките край благоевградското село Покровник са известни още от 70-те години на предишния век. Тогава са и първите археологически изследвания на мястото, на което се има вяра, че се намира античният предходник на Благоевград - римското населено място Скаптопара. Но до момента разкопки на мястото не са направени - както заради неналичието на целеустремено финансиране, по този начин и заради неналичието на самодейност от страна на локалните управляващи. Промяната настава едвам през 2014 година, само че не поради неочакван интерес към археологията, а тъй като тъкмо оттова ще мине автомагистрала " Струма ".
На процедура археологическите разкопки в България се случват тъкмо като горния случай - не по логиката на някакъв общ проект или съгласно значимостта им, а около развиването на пътната инфраструктура, и то съответно по европейски планове. Освен при хипотетичната Скаптопара са правени разкопки край Сандански, Кресна, селата Мощанец, Поленица и Дамяница, както и местностите Лъжова махала, Горно поле, Горна валта и други. По " Хемус " към този момент се работи по сектора след Ябланица, само че има рамково съглашение за изследването на общо 21 обекта край Угърчин, Баховица, Славяни, Торос, Дерманци и така нататък При реализацията на Северната скоростна дъга на София са били отделени над 1.1 млн. лева за археология.
Причината е, че част от евросредствата са предопределени за избавителни разкопки по бъдещото трасе на даден път. За да стане ясна разликата, ето ви съпоставяне: единствено за обекта по автомагистрала " Струма " край Благоевград става дума за над 2 млн. лв.. За съпоставяне - тази година страната е отделила по-малко пари за всички обекти в цялата страна - 1.5 млн. лв. общо. Ако това ви се вижда малко, имайте поради, че съпоставено с 2016 година, това е тройно нарастване на държавните пари за археология.
Скандалът Скаптопара
Разкопките на Покровник са част от европроект, финансиран от Агенция " Пътна инфраструктура ". Заради него се разкриват структури от ранножелязната ера, материали от римската и късноримската столетия, съдове-хранилища, пещи, здания, както и некропол. Поради доста висока централизация на артефакти в края на юни 2017 година експертна комисия е предложила, а министърът на културата Боил Банов е одобрил цялостно археологическо изследване на обекта.
Скандалът към тези разкопки се заформи едвам в последните дни, когато митинги желаеха трасето на пътя да се промени, с цел да се резервира селището. В резултат на незабавно свиканата комисия в Министерството на културата и под персоналната повеля на Бойко Борисов археолозите бързо излязоха с решение - предложиха разкопките да се реалокират " няколко метра настрана ", с цел да не се пречи на бързото минаване на автомагистралата.
" От самото начало упорствам, че значимите обекти, които имат експозиционна стойност, би трябвало да се изместят настрана от автомагистралата, само че да останат в границите на същата археологическа среда ", споделя пред " Капитал " ръководителят на разкопките доцент Здравко Димитров от Националния археологически институт с музей към Българска академия на науките. Той твърди, че единствените здания, които ще би трябвало да се изместят, са гробница, вила и църквата - доста дребна част от целия обект. Още от края на предходната година обаче пред редица медии той твърдеше, че трасето би трябвало се измести, а археологическият обект да се резервира в целокупност.
Доц. Димитров може и да е мислил друго първоначално, а може и да не е. Истината е, че българската археология е сложена в подвластна обстановка от еврофондовете за пътища и се явява обслужваща услуга към инфраструктурното строителство. Така се финансират разкопки, само че мъчно се прави просвета.
ЕвроАрхеология
" Уникалната опция, която имаме в този момент, е, че се построяват инфраструктурни обекти в огромни територии на страната, които преди този момент са били частни аграрни земи и е нямало по какъв начин да бъдат проучени ", сподели пред " Капитал " доцент Здравко Димитров.
Още през 2015 година съществуващата по това време Национална компания " Стратегически инфраструктурни планове " е сключила четиригодишно рамково съглашение за 15 млн. лева без Данък добавена стойност с въпросния институт за изследвания по трасетата на автомагистралите " Струма ", " Хемус " и " Черно море ". Сега този контракт се управлява от Агенция " Пътна инфраструктура " и точно по него се случват заплащанията. Парите са обезпечени от оперативна стратегия " Транспорт и транспортна инфраструктура " 2014 - 2020 година и към този момент са усвоени към 6 млн. лева от тях.
Разликата сред държавното и европейското финансиране около инфраструктурните обекти се откроява най-силно в доклада на института, в който работи доцент Димитров. За 2017 година структурата е получила дотация за прехрана от 1.85 млн. лева, а средствата около планове като тези за автомагистрала " Струма " и жп линията Септември - Пловдив, са над 6 милиона.
Какво (не) прави страната
Според доцент Димитров казусът е, че страната няма идея по какъв начин да работи в случаи като този край Благоевград. Когато се открият находки с експозиционна стойност, споделя той, би трябвало да не се нарушава инфраструктурният план, само че да се запазят паметниците на културата. Сега постоянно се стига до състояние, в което изхарчените европейски милиони за разкопки и за труд на експертите не водят до основаването на туристическа атракция.
В случая с Благоевград това ще значи 2 млн. лева и труда на 200 души, които са изровили голямо по размерите си населено място - една от постройките е просъществувала четири века (I до IV) - над които в последна сметка ще мине автомагистрала. Най-общо се работи в границите на плана и когато договорът завърши, всичко се зарязва. Защото други пари не се отделят.
Основният метод, по който страната финансира археологическите изследвания (извън европарите), е посредством специфична конкурсна скица на Министерството на културата. Накратко институциите, които се занимават с теренни разкопки - музеите в страната, Софийския университет и Национален археологически институт с музей към Българска академия на науките, всяка година аплайват с планове. Само дребна част от тях получават средства.
От доклада на ведомството за 2017 година да вземем за пример се схваща, че са получени поръчки за финансиране на теренни археологически изследвания на 122 обекта на обща стойност над 3 млн. лв.. Одобрени са обаче единствено 70, които са получили тъкмо 1 млн. лв. - колкото е бил размерът на дотацията. За профилирани действия по запазване на недвижими културни полезности поръчките са били 35 на обща стойност 3.46 млн. лв.. Осигурено е финансиране на консервационни и реставрационни работи за единствено 23 обекта на обща стойност 819 хиляди лв., макар че през 2017 година бюджетът на министерството по това направление също е бил 1 млн. лв.. Ограниченият запас води и до неуместни обстановка - някои обекти се финансират един път, а на идната година не получават средства. Това значително обезсмисля и първичните разноски, защото изследването остава незавършено и находките могат да бъдат унищожени от времето или от иманяри.
В бюджета на Министерството на културата за 2018 година заложените суми за разкопки и реституция са по-големи - по 1.5 млн. лева, или общо 3 милиона. Постъпилите към този момент планове обаче са 140, което допуска, че парите още веднъж няма да стигнат за всички. Освен това от тази година важат и нови правила при финансирането. Парите ще се насочват единствено за изследване на обекти, към които би имало туристически интерес. Решението за това взе предходната есен министърът на културата Боил Банов след посещаване в Перперикон.
Отговорността да реши кои разкопки имат капацитет да се трансфорат в атракция има специфична комисия, в която вземат участие представители на Министерството на културата и представители на Националния институт за недвижимо културно завещание.
Другият метод за финансиране се споделя Бойко Борисов. Например при визитата си в Хераклия Синтика край Петрич в края на предходната седмица министър председателят даде обещание еднолично да отпусне 100 хиляди лева за дотъкмяване на разкопките и тази седмица Министерският съвет утвърди разпределянето им. Тамошните археолози от дълго време упорстват за още средства, само че трябваше министър председателят да им пристигна на крайници, с цел да ги получат. С две думи - държавна политика за археологията няма. Има пари на парче.
Има и частни планове
Частните действия в археологията най-често се свързват с иманярството и противозаконната търговия с антики. Но има и положителни образци. Националният археологически институт с музей към Българска академия на науките да вземем за пример е получил над половин милион лв. през предходната година по контракти с български компании и организации. Става дума за частни вложители на обекти в Крумовград, Созопол, Поморие, Брезник и други
Пример за такова съдействие е и решението на бизнеса в Разград от септември 2017 година да финансира археологическото изследване на най-голямата на Балканския полуостров работилница за кремъчни сечива отпреди 6500 година край село Каменово. В предходните две години разкопките бяха финансирани от Министерството на културата и от Регионалния исторически музей в Разград, само че за предходната година не получиха нито държавна, нито общинска поддръжка. Очевидно локалните са решили, че София е надалеч, а автомагистрали скоро няма да минат оттова.
По трасето на пътищата до Калотина и Видин също лежат артефакти
Агенция " Пътна инфраструктура " е оповестила публични поръчки за търсене на археологически обекти и осъществяване на избавителни действия по бъдещите трасета на скоростните пътища до Калотина и Видин. По първото направление са открити населено място и могилен некропол, като отделеният бюджет е 600 хиляди лв.. Селището е от късножелязна ера и късната древност, като е ситуирано в местността Сарай, в землището на Сливница. Археологическият обект е ситуиран от двете страни на пътя до Калотина - на ската на нагорнище, който в този момент се обработва със аграрни машини и по последни данни част от площта е изорана. " Видимостта в този сектор е била доста добра и е разрешила да се открият голям брой фрагменти от строителна и битова керамика ", написа в документите на търга. Според заданието ще се извърши избавително археологическо изследване в границите на сервитута на пътя и площта към него.
Могилният некропол пък е формиран от четири могили в землището на село Алдомировци. Поради непрекъснатата селскостопанска обработка те също са съвсем напълно унищожени. Въпреки това се показва, че в непосредствена непосредственост до тях в изорана равнища са открити единични фрагменти римска битова керамика. От строителството ще бъде обиден единствено един могилен насип, защото точно на неговото място е планувано да се построи площадка за отдих, заради което той ще бъде изцяло изследван.
В сектора Видин - Враца с 80 хиляди лева ще се прави авансово търсене на археологически находи. Към момента няма регистрирани обекти, които попадат в сервитута на пътя. В случай че бъдат локализирани такива обаче ще се пристъпи към провеждането на разкопки.
Археолозите оферират разкопките до " Струма " да бъдат изместени няколко метра
Идеята е трасето на автомагистралата да не се трансформира, а значимите открития да се композират до него
9 май 2018
Новите огромни планове в София
В столицата се строят най-много жилища и офисни здания
30 дек 2017
Съкровищата на дъното на Черно море
Eкспедицията Black Sea MAP трансформира Черно море в гореща точка за международната археология, сложи върхове и ще покаже дали огромният потоп е минал през Босфора
8 сеп 2017
Строителят на Пловдив: Тит Флавий Котис
Археологическо изобретение " състари " града под тепетата и прословутия му спектакъл
2 дек 2016 Находките край благоевградското село Покровник са известни още от 70-те години на предишния век. Тогава са и първите археологически изследвания на мястото, на което се има вяра, че се намира античният предходник на Благоевград - римското населено място Скаптопара. Но до момента разкопки на мястото не са направени - както заради неналичието на целеустремено финансиране, по този начин и заради неналичието на самодейност от страна на локалните управляващи. Промяната настава едвам през 2014 година, само че не поради неочакван интерес към археологията, а тъй като тъкмо оттова ще мине автомагистрала " Струма ".
На процедура археологическите разкопки в България се случват тъкмо като горния случай - не по логиката на някакъв общ проект или съгласно значимостта им, а около развиването на пътната инфраструктура, и то съответно по европейски планове. Освен при хипотетичната Скаптопара са правени разкопки край Сандански, Кресна, селата Мощанец, Поленица и Дамяница, както и местностите Лъжова махала, Горно поле, Горна валта и други. По " Хемус " към този момент се работи по сектора след Ябланица, само че има рамково съглашение за изследването на общо 21 обекта край Угърчин, Баховица, Славяни, Торос, Дерманци и така нататък При реализацията на Северната скоростна дъга на София са били отделени над 1.1 млн. лева за археология.
Причината е, че част от евросредствата са предопределени за избавителни разкопки по бъдещото трасе на даден път. За да стане ясна разликата, ето ви съпоставяне: единствено за обекта по автомагистрала " Струма " край Благоевград става дума за над 2 млн. лв.. За съпоставяне - тази година страната е отделила по-малко пари за всички обекти в цялата страна - 1.5 млн. лв. общо. Ако това ви се вижда малко, имайте поради, че съпоставено с 2016 година, това е тройно нарастване на държавните пари за археология.
Скандалът Скаптопара
Разкопките на Покровник са част от европроект, финансиран от Агенция " Пътна инфраструктура ". Заради него се разкриват структури от ранножелязната ера, материали от римската и късноримската столетия, съдове-хранилища, пещи, здания, както и некропол. Поради доста висока централизация на артефакти в края на юни 2017 година експертна комисия е предложила, а министърът на културата Боил Банов е одобрил цялостно археологическо изследване на обекта.
Скандалът към тези разкопки се заформи едвам в последните дни, когато митинги желаеха трасето на пътя да се промени, с цел да се резервира селището. В резултат на незабавно свиканата комисия в Министерството на културата и под персоналната повеля на Бойко Борисов археолозите бързо излязоха с решение - предложиха разкопките да се реалокират " няколко метра настрана ", с цел да не се пречи на бързото минаване на автомагистралата.
" От самото начало упорствам, че значимите обекти, които имат експозиционна стойност, би трябвало да се изместят настрана от автомагистралата, само че да останат в границите на същата археологическа среда ", споделя пред " Капитал " ръководителят на разкопките доцент Здравко Димитров от Националния археологически институт с музей към Българска академия на науките. Той твърди, че единствените здания, които ще би трябвало да се изместят, са гробница, вила и църквата - доста дребна част от целия обект. Още от края на предходната година обаче пред редица медии той твърдеше, че трасето би трябвало се измести, а археологическият обект да се резервира в целокупност.
Доц. Димитров може и да е мислил друго първоначално, а може и да не е. Истината е, че българската археология е сложена в подвластна обстановка от еврофондовете за пътища и се явява обслужваща услуга към инфраструктурното строителство. Така се финансират разкопки, само че мъчно се прави просвета.
ЕвроАрхеология
" Уникалната опция, която имаме в този момент, е, че се построяват инфраструктурни обекти в огромни територии на страната, които преди този момент са били частни аграрни земи и е нямало по какъв начин да бъдат проучени ", сподели пред " Капитал " доцент Здравко Димитров.
Още през 2015 година съществуващата по това време Национална компания " Стратегически инфраструктурни планове " е сключила четиригодишно рамково съглашение за 15 млн. лева без Данък добавена стойност с въпросния институт за изследвания по трасетата на автомагистралите " Струма ", " Хемус " и " Черно море ". Сега този контракт се управлява от Агенция " Пътна инфраструктура " и точно по него се случват заплащанията. Парите са обезпечени от оперативна стратегия " Транспорт и транспортна инфраструктура " 2014 - 2020 година и към този момент са усвоени към 6 млн. лева от тях.
Разликата сред държавното и европейското финансиране около инфраструктурните обекти се откроява най-силно в доклада на института, в който работи доцент Димитров. За 2017 година структурата е получила дотация за прехрана от 1.85 млн. лева, а средствата около планове като тези за автомагистрала " Струма " и жп линията Септември - Пловдив, са над 6 милиона.
Какво (не) прави страната
Според доцент Димитров казусът е, че страната няма идея по какъв начин да работи в случаи като този край Благоевград. Когато се открият находки с експозиционна стойност, споделя той, би трябвало да не се нарушава инфраструктурният план, само че да се запазят паметниците на културата. Сега постоянно се стига до състояние, в което изхарчените европейски милиони за разкопки и за труд на експертите не водят до основаването на туристическа атракция.
В случая с Благоевград това ще значи 2 млн. лева и труда на 200 души, които са изровили голямо по размерите си населено място - една от постройките е просъществувала четири века (I до IV) - над които в последна сметка ще мине автомагистрала. Най-общо се работи в границите на плана и когато договорът завърши, всичко се зарязва. Защото други пари не се отделят.
Основният метод, по който страната финансира археологическите изследвания (извън европарите), е посредством специфична конкурсна скица на Министерството на културата. Накратко институциите, които се занимават с теренни разкопки - музеите в страната, Софийския университет и Национален археологически институт с музей към Българска академия на науките, всяка година аплайват с планове. Само дребна част от тях получават средства.
От доклада на ведомството за 2017 година да вземем за пример се схваща, че са получени поръчки за финансиране на теренни археологически изследвания на 122 обекта на обща стойност над 3 млн. лв.. Одобрени са обаче единствено 70, които са получили тъкмо 1 млн. лв. - колкото е бил размерът на дотацията. За профилирани действия по запазване на недвижими културни полезности поръчките са били 35 на обща стойност 3.46 млн. лв.. Осигурено е финансиране на консервационни и реставрационни работи за единствено 23 обекта на обща стойност 819 хиляди лв., макар че през 2017 година бюджетът на министерството по това направление също е бил 1 млн. лв.. Ограниченият запас води и до неуместни обстановка - някои обекти се финансират един път, а на идната година не получават средства. Това значително обезсмисля и първичните разноски, защото изследването остава незавършено и находките могат да бъдат унищожени от времето или от иманяри.
В бюджета на Министерството на културата за 2018 година заложените суми за разкопки и реституция са по-големи - по 1.5 млн. лева, или общо 3 милиона. Постъпилите към този момент планове обаче са 140, което допуска, че парите още веднъж няма да стигнат за всички. Освен това от тази година важат и нови правила при финансирането. Парите ще се насочват единствено за изследване на обекти, към които би имало туристически интерес. Решението за това взе предходната есен министърът на културата Боил Банов след посещаване в Перперикон.
Отговорността да реши кои разкопки имат капацитет да се трансфорат в атракция има специфична комисия, в която вземат участие представители на Министерството на културата и представители на Националния институт за недвижимо културно завещание.
Другият метод за финансиране се споделя Бойко Борисов. Например при визитата си в Хераклия Синтика край Петрич в края на предходната седмица министър председателят даде обещание еднолично да отпусне 100 хиляди лева за дотъкмяване на разкопките и тази седмица Министерският съвет утвърди разпределянето им. Тамошните археолози от дълго време упорстват за още средства, само че трябваше министър председателят да им пристигна на крайници, с цел да ги получат. С две думи - държавна политика за археологията няма. Има пари на парче.
Има и частни планове
Частните действия в археологията най-често се свързват с иманярството и противозаконната търговия с антики. Но има и положителни образци. Националният археологически институт с музей към Българска академия на науките да вземем за пример е получил над половин милион лв. през предходната година по контракти с български компании и организации. Става дума за частни вложители на обекти в Крумовград, Созопол, Поморие, Брезник и други
Пример за такова съдействие е и решението на бизнеса в Разград от септември 2017 година да финансира археологическото изследване на най-голямата на Балканския полуостров работилница за кремъчни сечива отпреди 6500 година край село Каменово. В предходните две години разкопките бяха финансирани от Министерството на културата и от Регионалния исторически музей в Разград, само че за предходната година не получиха нито държавна, нито общинска поддръжка. Очевидно локалните са решили, че София е надалеч, а автомагистрали скоро няма да минат оттова.
По трасето на пътищата до Калотина и Видин също лежат артефакти
Агенция " Пътна инфраструктура " е оповестила публични поръчки за търсене на археологически обекти и осъществяване на избавителни действия по бъдещите трасета на скоростните пътища до Калотина и Видин. По първото направление са открити населено място и могилен некропол, като отделеният бюджет е 600 хиляди лв.. Селището е от късножелязна ера и късната древност, като е ситуирано в местността Сарай, в землището на Сливница. Археологическият обект е ситуиран от двете страни на пътя до Калотина - на ската на нагорнище, който в този момент се обработва със аграрни машини и по последни данни част от площта е изорана. " Видимостта в този сектор е била доста добра и е разрешила да се открият голям брой фрагменти от строителна и битова керамика ", написа в документите на търга. Според заданието ще се извърши избавително археологическо изследване в границите на сервитута на пътя и площта към него.
Могилният некропол пък е формиран от четири могили в землището на село Алдомировци. Поради непрекъснатата селскостопанска обработка те също са съвсем напълно унищожени. Въпреки това се показва, че в непосредствена непосредственост до тях в изорана равнища са открити единични фрагменти римска битова керамика. От строителството ще бъде обиден единствено един могилен насип, защото точно на неговото място е планувано да се построи площадка за отдих, заради което той ще бъде изцяло изследван.
В сектора Видин - Враца с 80 хиляди лева ще се прави авансово търсене на археологически находи. Към момента няма регистрирани обекти, които попадат в сервитута на пътя. В случай че бъдат локализирани такива обаче ще се пристъпи към провеждането на разкопки.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ