Номерът с Украйна е неприложим по отношение на ветото върху РСМ
Още по-абсурдното е, че се намират и българи, които са подготвени с наслада да обслужат идеята на Скопие под натиска на Вашингтон и Брюксел Според някои анализатори " Продължаваме смяната " показала висока съдружна култура, измисляйки такова решение за помощта за Украйна, което да задоволи непримиримите по въпроса Българска социалистическа партия и Демократична България.
Вярно е, че в резултат на формулировката, че ще предоставим военнотехническа помощ, т. е. няма да пращаме оръжия, а единствено ще извършваме ремонтни дейности, обединението оцеля. Само че Политическа партия доста ще сбърка, в случай че реши, че сходен " маньовър ", както се показваше другарят Тодор Живков, може да проработи и в други, доста по-сложни обстановки. Такъв ход може и да се оказа печеливш по проблема " Украйна ", само че със сигурност ще бъде губещ при проблема " българското несъгласие над Скопие ".
Както сочат всички социологически проучвания, огромното мнозинство от българските граждани са против рухването на ветото. Изследване на " Галъп ", публикувано през април, сподели, че през последните две години броят на хората, изрично нежелаещи ветото да пада, се е нараснал с 10 пункта и към този момент е близо 70%. Логично е тези хора да бъдат изключително гневни, в случай че това несъгласие падне. И към този момент в този случай никакви витиевати формулировки, гарнирани щедро с евро-атлантическа реторика, няма да спасят ситуацията.
Вярно, министър председателят Петков постоянно отхвърля, че е давал някакви обещания по тематиката на Брюксел и Вашингтон. Обаче, първо, той и за други неща изрично отхвърляше, пък те след това се оказаха правилни. И второ, нашите македонски другари не стопират да приказват даже за някакви подготвени към този момент документи, които били пред подписване. От жизнерадостното им говорене по тематиката на нас ни става пределно ясно, че въпросните документи надали ще съдържат нещо положително за България. И още нещо значимо има. Румен Радев оня ден сподели нещо, което ние от дълго време си знаем, само че съвсем друго е, когато публично го декларира президентът на републиката. Натискът върху България да смъкна ветото е голям, сподели той.
Едва ли някой в България се съмнява в това. Почти всеки ден тук идват всякакви високопоставени брюкселски чиновници, които ни обясняват по какъв начин трябвало да се подчиним на нареждането по тематиката. Наистина наблюдаваме една абсурдна обстановка. Големите началници се държат с нас по този начин, все едно ние сме кандидати за член на Европейски Съюз, а не РСМ. Скопие не изпълнява базисни условия за членство в този съюз, а претенциите са към нас. В последна сметка нещата, на които държим, са повече от естествени. Искаме да се почитат правата на българите в РСМ, да се премахнат фалшификациите от учебниците им и да спрат да крадат историята ни. Извинете, но Гърция изиска съседите ни да си сменят името, с цел да ги пусне в НАТО. За по-голяма отстъпка от тази не мога да се сетя.
В сравнение със промяната на името на държавата корекцията на няколко учебника със сигурност не представлява никакъв проблем. Обаче Скопие не желае да направи това. Защо? Ами тъй като счита, евентуално не без съображение, че цялата работа ще бъде свършена от Брюксел, който ще окаже напън върху България и ние ще клекнем. И може би са прави да мислят, че ще отстъпим пред този напън, като виждам държанието на някои наши високопоставени политици. А още по-абсурдното е, че се намират и българи, които са подготвени с наслада да обслужат идеята на Скопие.
Даже и всякакви организации взеха да създават напоследък. Интересното е, че измежду тези лица съвсем няма историци и езиковеди. Но пък е мощно присъствието на грантови анализатори. На хора, които обезпечават препитанието си главно с работа по планове на чуждестранни Неправителствени организации.
Разбира се, срамна работа няма, само че изглежда прекомерно необичайно да осигуряваш материалното си благоденствие, работейки против ползите на родината си. Българският народен интерес изисква да пазиме правата на сънародниците ни зад граница и да не допускаме фалшификации на историческата истина. А апелите да махнем ветото, пък след това ще му мислим, са ориентирани точно против тези доста значими задания.
Македонският политически хайлайф в този момент се държи по този начин, все едно от него зависи всичко, а в случай че направим нелепостта да свалим ветото, с тези хора въобще няма да може да се приказва. Силно се надявам, че тези партии в управляващата коалиция, които доста желаят да рухване на ветото, в последна сметка да осъзнаят, че едно отстъпление пред претенциите на Скопие ще има тежки последици за собственото им политическо бъдеще. Номерът с Украйна просто няма по какъв начин да мине с РСМ.
Вярно е, че в резултат на формулировката, че ще предоставим военнотехническа помощ, т. е. няма да пращаме оръжия, а единствено ще извършваме ремонтни дейности, обединението оцеля. Само че Политическа партия доста ще сбърка, в случай че реши, че сходен " маньовър ", както се показваше другарят Тодор Живков, може да проработи и в други, доста по-сложни обстановки. Такъв ход може и да се оказа печеливш по проблема " Украйна ", само че със сигурност ще бъде губещ при проблема " българското несъгласие над Скопие ".
Както сочат всички социологически проучвания, огромното мнозинство от българските граждани са против рухването на ветото. Изследване на " Галъп ", публикувано през април, сподели, че през последните две години броят на хората, изрично нежелаещи ветото да пада, се е нараснал с 10 пункта и към този момент е близо 70%. Логично е тези хора да бъдат изключително гневни, в случай че това несъгласие падне. И към този момент в този случай никакви витиевати формулировки, гарнирани щедро с евро-атлантическа реторика, няма да спасят ситуацията.
Вярно, министър председателят Петков постоянно отхвърля, че е давал някакви обещания по тематиката на Брюксел и Вашингтон. Обаче, първо, той и за други неща изрично отхвърляше, пък те след това се оказаха правилни. И второ, нашите македонски другари не стопират да приказват даже за някакви подготвени към този момент документи, които били пред подписване. От жизнерадостното им говорене по тематиката на нас ни става пределно ясно, че въпросните документи надали ще съдържат нещо положително за България. И още нещо значимо има. Румен Радев оня ден сподели нещо, което ние от дълго време си знаем, само че съвсем друго е, когато публично го декларира президентът на републиката. Натискът върху България да смъкна ветото е голям, сподели той.
Едва ли някой в България се съмнява в това. Почти всеки ден тук идват всякакви високопоставени брюкселски чиновници, които ни обясняват по какъв начин трябвало да се подчиним на нареждането по тематиката. Наистина наблюдаваме една абсурдна обстановка. Големите началници се държат с нас по този начин, все едно ние сме кандидати за член на Европейски Съюз, а не РСМ. Скопие не изпълнява базисни условия за членство в този съюз, а претенциите са към нас. В последна сметка нещата, на които държим, са повече от естествени. Искаме да се почитат правата на българите в РСМ, да се премахнат фалшификациите от учебниците им и да спрат да крадат историята ни. Извинете, но Гърция изиска съседите ни да си сменят името, с цел да ги пусне в НАТО. За по-голяма отстъпка от тази не мога да се сетя.
В сравнение със промяната на името на държавата корекцията на няколко учебника със сигурност не представлява никакъв проблем. Обаче Скопие не желае да направи това. Защо? Ами тъй като счита, евентуално не без съображение, че цялата работа ще бъде свършена от Брюксел, който ще окаже напън върху България и ние ще клекнем. И може би са прави да мислят, че ще отстъпим пред този напън, като виждам държанието на някои наши високопоставени политици. А още по-абсурдното е, че се намират и българи, които са подготвени с наслада да обслужат идеята на Скопие.
Даже и всякакви организации взеха да създават напоследък. Интересното е, че измежду тези лица съвсем няма историци и езиковеди. Но пък е мощно присъствието на грантови анализатори. На хора, които обезпечават препитанието си главно с работа по планове на чуждестранни Неправителствени организации.
Разбира се, срамна работа няма, само че изглежда прекомерно необичайно да осигуряваш материалното си благоденствие, работейки против ползите на родината си. Българският народен интерес изисква да пазиме правата на сънародниците ни зад граница и да не допускаме фалшификации на историческата истина. А апелите да махнем ветото, пък след това ще му мислим, са ориентирани точно против тези доста значими задания.
Македонският политически хайлайф в този момент се държи по този начин, все едно от него зависи всичко, а в случай че направим нелепостта да свалим ветото, с тези хора въобще няма да може да се приказва. Силно се надявам, че тези партии в управляващата коалиция, които доста желаят да рухване на ветото, в последна сметка да осъзнаят, че едно отстъпление пред претенциите на Скопие ще има тежки последици за собственото им политическо бъдеще. Номерът с Украйна просто няма по какъв начин да мине с РСМ.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ




