Още от самото начало кариерата на Кевин Уорш е свързана

Още през цялото време кариерата на Кевин Уорш е обвързвана с основни моменти за американската стопанска система. По време на финансовата рецесия през 2008 година той е измежду шефовете на ФЕД, които поддържат внезапното намаление на лихвите и изключителните ограничения за стабилизиране на системата. Но даже тогава Уорш се отличава с предизвестията си за инфлацията. Докато други подчертават върху потребността от стимулиране, той упорства, че всяка интервенция има цена, която може да се прояви по-късно.Този метод го утвърждава като една от по-консервативните фигури в паричната политика. В идващите години той поредно подлага на критика несъразмерното разширение на салдото на ФЕД и предизвестява, че дълготрайните опасности от сходни дейности се подценяват. Затова и днешната му по-мека позиция във връзка с лихвите наподобява като внезапен завой.В последните си изяви Уорш позволява, че има пространство за намаления на лихвените проценти. Но той слага ясно изискване - ФЕД би трябвало да стартира съществено стесняване на своя баланс, който остава голям след годините на изкупуване на облигации. Според него точно тази композиция, по-малък баланс и по-ниски лихви - може да поддържа стопанската система без да основава нов инфлационен напън.Тази теза обаче среща сериозен песимизъм. Част от икономистите предизвестяват, че сходен метод е теоретично прелъстителен, само че на практика рисков. Финансовите пазари са мощно подвластни от ликвидността, която ФЕД обезпечава посредством своя баланс. Рязкото му стесняване може да докара до неустойчивост, която да обезсмисли всяко облекчение на лихвената политика.Допълнителен детайл в аргументацията на Уорш е ролята на технологиите. Той показва убеденост, че изкуственият разсъдък ще увеличи продуктивността и ще разреши стопански напредък без мощен инфлационен напън. Подобна теза припомня за 90-те години, когато цифровата гражданска война промени икономическата динамичност. Но критиците му акцентират, че сходни резултати мъчно се мерят в действително време и не могат да служат като основа за нападателни решения в сегашното.Още по-чувствителна е тематиката за връзките сред ФЕД и Министерството на финансите на Съединените щати. Уорш счита, че съществуващата рамка е остаряла и би трябвало да бъде преразгледана. Според него големите покупки на държавни облигации през последните години на процедура са обвързали двете институции по метод, който не се признава намерено. Той предлага тази връзка да бъде формализирана посредством ново съглашение.Тук поражда най-сериозният риск. Независимостта на ФЕД е главен дирек на доверието в американската стопанска система. Всяко доближаване към изпълнителната власт може да бъде възприето като сигнал за политическо въздействие върху решенията за лихвите. В изискванията на президент, който намерено упорства за по-евтини пари, сходно развиване би било деликатно следено от пазарите.Самата политическа среда към номинацията в допълнение усложнява обстановката. Гласуването за Уорш е забавено поради спор сред Белия дом и сенатора Том Тилис. В същото време напрежението сред администрацията и актуалното управление на ФЕД остава високо. Опитите за напън върху централната банка и следствията към Джером Пауъл основават чувство за институционален конфликт, който може да се задълбочи.Въпреки това, действителната власт на ръководителя на ФЕД има своите граници. Той е част от групов орган, в който решенията се вземат с гласоподаване. Дори най-решителният началник би трябвало да убеждава останалите членове. Това значи, че всяка смяна в курса ще бъде резултат освен от персоналните убеждения на Уорш, а от способността му да построи консенсус.Не по-малко значим фактор остават пазарите. Те реагират не на думи, а на доверие. Ако вложителите усетят, че ФЕД губи независимостта си или че политиката му става непредсказуема, следствията могат да бъдат бързи - повишаване на доходността, напън върху валутата и смяна в капиталовото държание. В този смисъл най-голямото предизвикателство пред Уорш няма да бъде изборът сред високи и ниски лихви, а запазването на доверието.В последна сметка номинацията му слага един фундаментален въпрос: дали ФЕД ще остане институция, която взема решения без значение от политическия напън, или ще се трансформира в по-тясно обвързван инструмент на икономическата тактика на администрацията. Отговорът на този въпрос ще дефинира освен посоката на паричната политика, само че и стабилността на цялата финансова система.*Материалът е с изчерпателен темперамент и не е съвет за покупка или продажба на финансовите пазари.