В „Думи на надежда“: Можем ли да сме добрият пример и вдъхновение?
„ Още от дребни се нуждаем от образци, които да следваме. Дали става въпрос за треньор, родители, другари, звезда в избрана възраст или герои. Хората имат потребност от положителни образци, които да ги въодушевяват и да им дават вътрешни сили. В Библията написа по сходен метод за църквата, общността от вярващи християни в град Солун. Те са били образец за вярващите в римските провинции Македония и Ахая. Как обаче те са били добър образец и можем ли ние през днешния ден да бъдем подобен? “. С този въпрос, свещеник Живко Тончев от черква „ Благовестие “ сложи тематиката в седмичната си графа „ Думи на вяра “ по Дарик Югоизток, базирайки се на първото обръщение до солунците, изпратено от деятел Павел и неговите съработници Сила и Тимотей.
„ Винаги благодарим на Бога за всички ви и ви загатваме в молитвите си, като си спомняме непрекъснато делото на вашата религия, труда на вашата обич и търпението на вярата ви в нашия Господ Исус Христа и пред нашия Бог и Отец “. / Първо обръщение към солунци 1: 3/
По думите на свещеник Тончев, когато се приказва в Светите трудове за вярата, не става дума за традиция. „ Библията дефинира вярата без каузи като мъртва. В писмото се загатва за каузи на религия. Във времето дейностите ни демонстрират и равнището на вярата ни. Само с определението християни, ние не ставаме вярващи хора. Важно е, какво приказва живота ни. Затова й Йоан Кръстител е призовавал своите съвременници да принасят каузи на смирение, което значи деяние на смяна. Важно е и какъв е езикът ни, дали приказваме положителни, изграждащи думи. Можем ли да спрем да се вглеждаме в самите себе си, какъвто е апелът на Христос? Ако ние твърдим, че сме християни, какво приказват делата ни, живота ни, думите ни, какви са стремежите и фантазиите ни “, пита свещеник Тончев и показва вторият въодушевяващ образец от солунските вярващи – трудът на любовта.
„ Странно е да прибавим на любовта труд, тъй като постоянно я одобряваме за възприятие, страст, „ пеперуди “ в стомаха. Но тя не е единствено това, тя е решение, избор, от време на време и изпитание. Библията я разказва по този начин: любовта не търси своето, не завижда, всичко търпи… Тези неща изискват изпитание. Но апостолите в Писанията обръщат внимание на това, че в случай че човек твърди, че обича Бога, само че не обича близък си, това е суетна или празна обич “, разяснява той.
На трето място в стиха се загатва търпението на вярата. Надежда, която не се колебае, а е твърда убеденост. „ Ние се надяваме на доста неща в живота, само че би трябвало да си признаем, че постоянно е нужно самообладание. Да се надяваме на Бога, а не на събитията, да не прибързваме и да не се отчайваме. Ако погледнем тези три качества, които вършат солунската черква положителният образец, основата е вярата, вярата и любовта “, споделя още свещеник Живко Тончев.
Цялата тематика, чуйте от него в звуковия файл:
„ Винаги благодарим на Бога за всички ви и ви загатваме в молитвите си, като си спомняме непрекъснато делото на вашата религия, труда на вашата обич и търпението на вярата ви в нашия Господ Исус Христа и пред нашия Бог и Отец “. / Първо обръщение към солунци 1: 3/
По думите на свещеник Тончев, когато се приказва в Светите трудове за вярата, не става дума за традиция. „ Библията дефинира вярата без каузи като мъртва. В писмото се загатва за каузи на религия. Във времето дейностите ни демонстрират и равнището на вярата ни. Само с определението християни, ние не ставаме вярващи хора. Важно е, какво приказва живота ни. Затова й Йоан Кръстител е призовавал своите съвременници да принасят каузи на смирение, което значи деяние на смяна. Важно е и какъв е езикът ни, дали приказваме положителни, изграждащи думи. Можем ли да спрем да се вглеждаме в самите себе си, какъвто е апелът на Христос? Ако ние твърдим, че сме християни, какво приказват делата ни, живота ни, думите ни, какви са стремежите и фантазиите ни “, пита свещеник Тончев и показва вторият въодушевяващ образец от солунските вярващи – трудът на любовта.
„ Странно е да прибавим на любовта труд, тъй като постоянно я одобряваме за възприятие, страст, „ пеперуди “ в стомаха. Но тя не е единствено това, тя е решение, избор, от време на време и изпитание. Библията я разказва по този начин: любовта не търси своето, не завижда, всичко търпи… Тези неща изискват изпитание. Но апостолите в Писанията обръщат внимание на това, че в случай че човек твърди, че обича Бога, само че не обича близък си, това е суетна или празна обич “, разяснява той.
На трето място в стиха се загатва търпението на вярата. Надежда, която не се колебае, а е твърда убеденост. „ Ние се надяваме на доста неща в живота, само че би трябвало да си признаем, че постоянно е нужно самообладание. Да се надяваме на Бога, а не на събитията, да не прибързваме и да не се отчайваме. Ако погледнем тези три качества, които вършат солунската черква положителният образец, основата е вярата, вярата и любовта “, споделя още свещеник Живко Тончев.
Цялата тематика, чуйте от него в звуковия файл:
Източник: darik.bg
КОМЕНТАРИ