Феноменът на огледалното докосване
Още от дребен той възприема непознатите чувства като лични
„ Всъщност това е нарушаване в мозъка ми, тъй като аз усещам физически това, което усещат другите. Например, в случай че се задъхвате от дефицит на въздух, аз също се запъхтявам, в случай че имате под паника припадък, при мен също настава паникатака ”, споделя Джоел.
Синестезията е неврологически феномен, при който дразненето в една сензорна или когнитивна система води до автоматизиран, непроизволен отклик в друга сензорна система.
Феноменът синестезия се демонстрира още от детството. Доктор Салинас си спомня, че в учебно заведение оцветява буквите в разнообразни цветове, а звукът на камбаната му се коства наследник или жълт. Този метод му оказва помощ да се оправя по-добре с правописа. Но с математиката му е по-трудно.
„ Не възприемах събирането интуитивно. Цифра 2 ми изглеждаше като червен човек, който има деца, а 4 беше дрюжелюбен светлосин юноша. Как в този случай две плюс две е равно на четири? ”, недоумява момчето.
Връстниците му го заобикалят, тъй като им наподобява чудноват. Още повече, че дребният Джоел непрекъснато се пробва да прегърне някого. Докосването до хората му дава чувство за топлота и успокоение. В резултат той остава самичък, а тв приемникът заменя приятелите му.
„ Когато Пътният бегач (герой от американски мултипликационен филм) изплезваше езика си, усещах, като че ли съм изплезил моя. Когато Уили Койота попадаше под колелата на камион, аз усещах и това ”, спомня си Джоел. За него феноменът синестезия трансформира гледането на анимационни филми в увлекателно странствуване.
Като младеж Джоел Салинас схваща, че когато хората оздравяват, им става по-добре. Затова взема решение да стане доктор. В медицинския лицей се сблъсква с контузиите и болката, когато следи по какъв начин оперират едно момче. Усеща всичко: разреза, изработен на корема му, а по-късно вижда вътрешните органи на момчето и се сгърчва от болежка.
„ Правеха на пациента сърдечен масаж и аз усещах стесняване в гръдния панер, като че ли това беше моето тяло. След към 30 минути той умря и аз почувствах опустошаване, след което ми призля. Изпитвах цялостна липса на физически чувства. Беше извънредно! Сякаш се намирах в стая с шумно работещ климатик и внезапно го бяха изключили ”, разказва чувствата си Салинас след гибелта на пациента.
След този случай той взема решение да се отбрани и да не реагира толкоз намерено. Забелязва, че чувствата са най-ярки, в случай че е изумен или индивидът има физическо подобие с него, наподобяват си. Правило му става да не гледа пациента в очите, а да се концентрира върху ръкава или яката на дрехата му.
Джоел Салинас работи като невропатолог в болница в Масачузетс и в Харвардския медицински лицей. Способностите му оказват помощ да бъдат избавени доста пациенти. През април 2018 година той издава третата си книга за синестезията. Според него феноменът не трябва да се счита за психическо разстройство. Тази дарба се среща при двама от 100 души. Независимо от трудностите, които провокира огледалното допиране, Джоел към този момент не може да си показа живота без тази заложба.
„ Не считам синестезията за богатство или проклинание, защото тя може да бъде и едното, и другото. Но и не си представям живота без нея, тъй като тогава аз не бих бил индивидът, който съм ”, споделя лекарят.
Учените считат, че хората се раждат със способността за огледално допиране. Неотдавнашно проучване демонстрира, че бебетата асоциират разнообразни форми с разнообразни цветове. Но с възрастта мозъкът отстранява ненужните връзки и синестезията изчезва.
