Идва ли краят на работното време такова, каквото го познаваме?
Още от Индустриалната гражданска война работните контракти се основават най-много на просто уравнение: колкото повече часове влагаме, толкоз повече работа свършваме и толкоз по-голямо заплащане получаваме.
Тази връзка сред продължителността на работния ден, заплащането и продуктивността е имала смисъл по времето, когато множеството хора са работили във заводи и фабрики. Но през днешния ден, когато приказваме за стопанска система на знанието и бързото развиване на технологиите, разумно идва въпросът не е ли време да се промени дефиницията за продуктивност и по какъв начин би трябвало да бъде плащано на чиновниците за свършената от тях работа.
В доста браншове приравняването на продуктивност с по-голям брой отработени часове към този момент не се ползва изцяло. И макар че този развой беше стартирал преди 2020 година, COVID-19 пандемията го форсира доста, измествайки фокуса към по-голяма еластичност, сочат наблюденията на Adecco Group.
Компаниите търсят нови способи на работа: от 4-дневна седмица до по-кратки работни дни
Напоследък фирмите опитват с продължителността на работните седмици и работните дни. Миналата година Microsoft в Япония извърши пилотен план за краткотрайно редуциране на работната седмица с един през целия ден. Изводите от този опит са много обнадеждаващи: 4-дневната работна седмица докара до увеличение на продуктивността на служащите с впечатляващите 40%.
„ Това, на което ни научи 2020 година и по едно и също време с това обори и най-големите скептици е, че не е належащо работата да се прави на несъмнено място или в границите на избрани часове, с цел да бъде изпълнена сполучливо. Бизнес светът трябваше да се приспособява към пандемичните условия и нашите наблюдения от българския пазар демонстрират, че сега 76% от фирмите оферират по-голяма еластичност в работното време и опция да работят от у дома, а 3/5 от фирмите разрешават на чиновниците да избират къде да работят. ", разяснява доктор Ирина Йончева, Chartered MCIPD, HR управител на Adecco България.
Дискусията за това по какъв начин най-добре да се мери продуктивността и по какъв начин да се пренаредят работните дни и седмици, тъй че да са съответни и използвани в 21-ви век, не е нова.
Наближава ли краят на 8-часовия работен ден и 5 дневната работна седмица?
Въпреки провокациите през последните месеци да работим от разстояние, пандемията от ковид докара до увеличение на продуктивността на хората. Според световно изследване на Adecco Group измежду 8000 офис чиновници, мениджъри и изпълнителни шефове, се записва 31% нарастване на продуктивността.
Няколко са аргументите за това:
► Първо, хората получиха повече автономност. 76% от интервюираните споделят, че имат непълен или цялостен надзор върху работния си график. Това е нарастване с 21% по отношение на равнищата преди пандемията.
► Второ, в осемте интервюирани страни, в това число Съединени американски щати, Япония, Германия и Италия, търсенето на по-голяма еластичност в работата се е нараснало. 75% от чиновниците декларират, че биха желали да запазят еластичност във връзка с работното време и графика си, както и по какъв начин и от къде могат да работят.
►Всеки втори от трима работещите родители (67%) биха оценили, в случай че работодателят им се приспособи към потребностите и грижите за децата им тази непредвидимо разрастваща се пандемия.
Цел: По-висока еластичност и продуктивност. И, вероятното решение
Друго световното изследване на Adecco Group демонстрира, че повече от две трети от интервюираните считат, че договорите на чиновниците би трябвало да се концентрират повече върху постигнатите резултати, в сравнение с върху отработените часове. В резултат на това схващане, споделено и от работодателите и от чиновниците, скоро може да се чака промени в продължителността на нашите работни дни или седмици, като търсеният резултат от всички ще е усъвършенствана продуктивност.
Тази връзка сред продължителността на работния ден, заплащането и продуктивността е имала смисъл по времето, когато множеството хора са работили във заводи и фабрики. Но през днешния ден, когато приказваме за стопанска система на знанието и бързото развиване на технологиите, разумно идва въпросът не е ли време да се промени дефиницията за продуктивност и по какъв начин би трябвало да бъде плащано на чиновниците за свършената от тях работа.
В доста браншове приравняването на продуктивност с по-голям брой отработени часове към този момент не се ползва изцяло. И макар че този развой беше стартирал преди 2020 година, COVID-19 пандемията го форсира доста, измествайки фокуса към по-голяма еластичност, сочат наблюденията на Adecco Group.
Компаниите търсят нови способи на работа: от 4-дневна седмица до по-кратки работни дни
Напоследък фирмите опитват с продължителността на работните седмици и работните дни. Миналата година Microsoft в Япония извърши пилотен план за краткотрайно редуциране на работната седмица с един през целия ден. Изводите от този опит са много обнадеждаващи: 4-дневната работна седмица докара до увеличение на продуктивността на служащите с впечатляващите 40%.
„ Това, на което ни научи 2020 година и по едно и също време с това обори и най-големите скептици е, че не е належащо работата да се прави на несъмнено място или в границите на избрани часове, с цел да бъде изпълнена сполучливо. Бизнес светът трябваше да се приспособява към пандемичните условия и нашите наблюдения от българския пазар демонстрират, че сега 76% от фирмите оферират по-голяма еластичност в работното време и опция да работят от у дома, а 3/5 от фирмите разрешават на чиновниците да избират къде да работят. ", разяснява доктор Ирина Йончева, Chartered MCIPD, HR управител на Adecco България.
Дискусията за това по какъв начин най-добре да се мери продуктивността и по какъв начин да се пренаредят работните дни и седмици, тъй че да са съответни и използвани в 21-ви век, не е нова.
Наближава ли краят на 8-часовия работен ден и 5 дневната работна седмица?
Въпреки провокациите през последните месеци да работим от разстояние, пандемията от ковид докара до увеличение на продуктивността на хората. Според световно изследване на Adecco Group измежду 8000 офис чиновници, мениджъри и изпълнителни шефове, се записва 31% нарастване на продуктивността.
Няколко са аргументите за това:
► Първо, хората получиха повече автономност. 76% от интервюираните споделят, че имат непълен или цялостен надзор върху работния си график. Това е нарастване с 21% по отношение на равнищата преди пандемията.
► Второ, в осемте интервюирани страни, в това число Съединени американски щати, Япония, Германия и Италия, търсенето на по-голяма еластичност в работата се е нараснало. 75% от чиновниците декларират, че биха желали да запазят еластичност във връзка с работното време и графика си, както и по какъв начин и от къде могат да работят.
►Всеки втори от трима работещите родители (67%) биха оценили, в случай че работодателят им се приспособи към потребностите и грижите за децата им тази непредвидимо разрастваща се пандемия.
Цел: По-висока еластичност и продуктивност. И, вероятното решение
Друго световното изследване на Adecco Group демонстрира, че повече от две трети от интервюираните считат, че договорите на чиновниците би трябвало да се концентрират повече върху постигнатите резултати, в сравнение с върху отработените часове. В резултат на това схващане, споделено и от работодателите и от чиновниците, скоро може да се чака промени в продължителността на нашите работни дни или седмици, като търсеният резултат от всички ще е усъвършенствана продуктивност.
Източник: manager.bg
КОМЕНТАРИ