Още от Античността короната е символ на властта. Лавров венец,

Още от Античността короната е знак на властта. Лавров венец, източна диадема или регалия, направена от доблестен материал – това скъпо бижу е било поставяно на главата на ръководещия, а останалите са коленичили пред него. В името на короната са били погубвани милиони животи и се е прекроявала хилядократно картата на света.   

В поредност от текстове ще ви срещнем с едни от най-интересните владетели в международната история. Някои са водели страните си до нечуван напредък, Златни епохи и неподозирано обширни граници. Други са пропилявали благосъстоянията и силата си в гонене на химери или са заличавали постигнатото от предците си. Добри, зли, подли, пресметливи, благородни или благочестиви, всички те са носели бремето на ръководството и отговорността за благоденствието на своите нации.

Първата национална злополука за България приключва с Букурещкия кротичък контракт. По неговата мощ, Южна Добруджа е отстъпена на Северната ни съседка. Румънската кралица прави обиколка на новите земи и се влюбва в тяхната природа и хубост. Тя взема решение да построи замък в Балчик. Причините са от една страна политически – защото това са новозавладени територии, а от друга – самото място я пленява. Тя назовава новата си резиденция с турското име „ Tenha Yuvah ”, което в превод значи „ уединеното гнездо “, а през днешния ден е известно като „ Тихото гнездо “.

Дело е на италианските архитекти Америго и Аугустино и цялостната концепция на плана е по никакъв метод да не нарушава околната среда и естествената естествена хубост на мястото. Строителството стартира през 1925 година и завършва през 1936 година Резиденцията е завършена като повсеместен отбор от здания, парк, градини, има лична електроцентрала, поща, трапезария, разсадник за зеленчуци, цветя, овощни градини и лозя. От 46-те здания и 170-те архитектурни обекта най-известни са вилата, римската лоджия (Нимфеум), параклиса „ Стела Марис “, градината „ Английският двор “ и „ Алеята на вековете “.

Румънската кралица съумява да се радва на хубостта, която основава прекомерно малко, тъй като умира през 1938 година Последното й предпочитание е след гибелта й сърцето й да бъде положено в параклиса „ Стела Марис “. Така и става. След като тя издъхва, сърцето й е сложено в обковано със скъпоценни камъни сандъче и занесено в Двореца в Балчик. Там остава до есента на 1940 година, когато след Крайовската конвенция, Балчик още веднъж става българска територия. Ковчежето е предадено на военачалник Еуженио Свиленик, с цел да бъде отнесено в Румъния.

То е оставено в скалната крипта на двореца в Бран, до момента в който към въпросния палат се наподобява параклис по сходство на „ Стела Марис “. Ковчежето по този начин и не е преместено в новия параклис, тъй като на власт идва комунистическата партия. През идващите 27 години сърцето на кралицата стои в пещерата, а от 1971 година е преместено  в Националния исторически музей на Румъния, където може да се види и през днешния ден.

Мария Александра Виктория се ражда на 29 октомври 1875 година в Истуел Парк, графство Кент. Баща й Алфред е втори наследник на английската кралица Виктория и по това време носи почетната купа херцог на Единбург. Майка й – великата княгиня Мария Александровна е пето дете и единствена достигнала пълноправие щерка на съветския император Александър II. За разлика от множеството династически бракове, Алфред и Мария се женят по обич. Връзката им е извънредно сантиментална и почтена за огромния екран. Алфред ухажва своята изгора в продължение на две години. Впоследствие са нужни още три години на договаряния сред Англия и Русия за изчистване на всички елементи към брака.

През това време родителите се пробват да намерят други претенденти за своите наследници, само че Алфред и Мария са непреклонни. В последна сметка годежът им е разгласен през 1873 година, а самата женитба се състои на 23 януари 1874 година в Санкт Петербург. Сватбеният подарък на Александър за обичаната му щерка е впечатляващ – зестра от 100 000 тогавашни паунда, годишна дотация от 32 000 паунда и бижута на стойност близо 50 000 паунда. Церемонията събира цвета на европейската аристокрация, а след брака младото семейство отпътува за Англия.

Раждането на второто им дете и първородна щерка в 11:30 на 29 октомври 1875 година е посрещнато с топовен салют. Така, с гръм и рев, на бял свят се появява принцеса Мария, кръстена на личната си майка. Мария израства под строгия и зорък взор на майка си, която се грижи за образованието на петте си деца. Алфред непрестанно отсъства, следвайки назначенията си в английския флот. С времето любовта сред него и Мария Александровна стартира да гасне – херцогът на Единбург се отдава на алкохола, хазарта и изневерите. Семейството се трансформира за него по-скоро в церемониална нужда, в сравнение с в действителна житейска цел.

Едва навършила 10, Мария и фамилията й отпътуват за Малта, където през идващите три години татко й служи като главнокомандващ на английския флот в Средиземно море. Тук младото момиче се влюбва за първи път в един млад капитан, служител на фамилната им яхта. Успоредно с това прекарва времето си в излети и езда със своята сестра и най-близка другарка – Виктория Мелита.

През 1889 година фамилията напуща Малта, поставяйки завършек на интервала, който Мария разказва в записките си като „ най-слънчевите, спокойни и безметежни дни в живота ми “. Причина за това е, че татко й Алфред получава наследството над немското херцогство Сакс-Кобург-Гота от своя бездетен чичо Ернст II. Младата принцеса е хвърлена в консервативния, непоколебим и изсъхнал свят на немския дворцов живот, а лутеранския пуританизъм заменя по-свободните англикански нрави, с които Мария е израствала досега.

Колкото по-голяма става Мария, толкоз повече женихи стартират да търсят опцията за брак с нея. Най-сериозното предложение идва от братовчед й Джордж, наследник на Едуард, принц на Уелс ( Едуард ще наследи английския престол под името Едуард VII, а Джордж на собствен ред ще стане Джордж V през 1910 г.). Мария Александровна е твърдо срещу брака – по съветски стандарти венчавка сред толкоз близки родственици е немислима, а и великата княгиня не харесва майката на Джордж. Опитът за годеж пропада, само че скоро по-късно политиката на Великите сили се намесва в персоналния живот на принцеса Мария.

Роднините й се заемат да уредят брак с престолонаследника на Румъния – Фердинанд Хоенцолерн-Зигмаринген. На такава венчавка се гледа с положително око като средство за понижаване на напрежението в Югоизточна Европа, където Румъния се намира в положение на съществени териториални разногласия с Австро-Унгария и Русия. Кризата към българското Съединение през 1885-1886 година с нищо не спомага за облекчаване на ситуацията, въпреки че през 1887 година един от братовчедите на Мария – Фердинанд Сакс-Кобург-Готски, сяда на българския трон.

След съществени договаряния и изчакване Мария да навърши 17 години, на 10 януари 1893 година, тя се дами за 10 години по-големия от нея принц Фердинанд в родовия палат Зигмаринген, като на церемонията участват голям брой членове на европейският благороден хайлайф, измежду които немския кайзер Вилхелм II и престолонаследникът на Англия – Едуард принц на Уелс. Следвайки традициите на епохата, първо е извършена обилна католическа гала поради вероизповеданието на младоженеца, а по-късно клетвите са повторени на по-скромна англиканска гала в чест на булката. След къс престой в Германия, за който злите езици се майтапят че бил меден ден, а не меден месец, тъй като крал Карол I и румънския народ нямали пари за повече, двойката пътува до Виена, където се среща с император Франц Йосиф, след което отпътуват за Румъния, новата татковина на Мария.

Девет месеца след брака им, на бял свят се поява първото от общо шест деца – принц Карол (бъдещият Карол II). Раждането на детето не отстранява с магическа пръчка проблемите сред двамата. Уреденият брак разумно е лишен от естествени усеща и двамата са дистанцирани един от различен. В спомените си Мария отбелязва – „ Колко тъпо че пропиляхме толкоз години от младостта си, с цел да се научим по какъв начин да живеем един с различен. “ Въпреки това двойката последователно се сработва, трансформирайки се в, по думите на Мария в „ другари и съдружници, които могат да разчитат един на различен. “

Второто им дете – Елисавета се ражда през 1894 година, последвана от принцеса Мария през 1900 година, принц Николай през 1903 година, принцеса Илеана през 1909 година и най-малкият – Мирчо, роден през 1913 година, само че умрял от тиф през 1916 година по време на Първата международна война. Малките Карол и Елисавета са предадени на грижите на гледачи и домашни учители, определени от крал Карол I, който не вярвал, че синът му и снаха му имат нужните качества или задоволителна зрялост, с цел да бъдат положителни родители. В резултат от това и от неналичието на действителна образователна среда в двореца, принцовете и принцесите получават половинчато домашно обучение, напълно неуместно за обществените и политически действителности на настъпващия ХХ в.

Дворцовият живот в Румъния също не се оказва по този начин блестящ, както Мария се е надявала. Крал Карол I е тираничен и властнически държател и още по-строг и придирчив глава на рода си. Владетелят се стреми да управлява всеки аспект от живота на своите подопечни, което съществено наранява възприятието за автономия и стремежът към самостоятелност, които Мария демонстрира от дете. Между 1897 и 1903 година името на Мария е обвързвано с няколко хипотетични любовни афери.

Единствената сигурна е с румънския офицер Георгиу Кантакузину, като някои откриватели считат, че Мария даже забременява и през 1897 година ражда нелегално дете, което изоставя в Кобург. Отделно от тази връзка й се приписват афери с нейния братовчед великия княз Борис Владимирович, Уолдорф Астор, княз Барбу Щирбей и канадския приключенец и предприемач Джо Дойл.  Въпреки тези доказани и непотвърдени връзки, Мария продължава брака си с Фердинанд и живее в относителна обществена и политическа изолираност, прекарвайки множеството си дни из разнообразни провинциални крепости в Карпатите.

Историята на Мария, на Румъния и на Европа като цяло се трансформира през 1913 година След Балканската война и последвалата я Междусъюзническа война, политическото статукво в Югоизточна Европа се променя. Румъния придобива от България Южна Добруджа и стартира да играе по-сериозна роля в районната политика. Същевременно, Карол I заболява тежко и Румъния последователно се изправя пред неизбежната потребност от промяна на владетеля. Смъртта на остарелия крал идва на 10 октомври 1914 година, три месеца след началото на Първата международна война. Последната воля на Карол е Румъния да остане неутрална. Неговият наследник и престолонаследник Фердинанд поема трона, а Мария от принцеса се издига в кралица на Румъния.

През 1916 година Мария е измежду главните политически фигури в страната, които убеждават крал Фердинанд I, че Румъния би трябвало да влезе в Първата международна война. Кралицата заема своето място в Червения кръст и взе участие интензивно в лекуването на заболели и ранени през идващите месеци. Въпреки това, първоначално, изборът на Румъния са оказва съдбовен. Страната е съвсем напълно окупирана от австрийски, немски и български войски. През 1917 година, след началото на Октомврийската гражданска война, румънците са принудени да подпишат примирието от Фокчани, а половин година по-късно, Централните сили постановат подписването на Букурещкия кротичък контракт, който обаче крал Фердинанд отхвърля да ратифицира.

Катастрофата е избегната след разгрома на Централните сили през септември-ноември 1918 година Румъния, оставайки вярна на Антантата до край, е поканена измежду страните спечелили и наградена със доста териториално уголемение – цяла Трансилвания, Буковина, Бесарабия и елементи от Южна Украйна, дружно с съветските дялове от Молдова. Насред злополуката, страната излиза като победител, а границите на „ Велика Румъния “ са значително осъществени. Мария също печели своя огромна персонална победа през 1919 година, откакто съумява да преживее инфлуенцата, която покосява десетки милиони души по целия свят незабавно след края на Първата международна война.

В междувоенния интервал Мария се отдава на династическата политика на страната. Тя урежда браковете на своите деца, тъй че да скрепи съюзите сред Румъния, Югославия и Гърция, насърчавани най-много от френската дипломация. През 1927 година крал Фердинанд заболява от рак и скоро по-късно умира.

Първородният им наследник Карол се развежда със своята брачна половинка – принцеса Елена Гръцка и се отхвърля от престола, преследвайки следващата си любовна случка. Вместо това, тронът е поверен на невръстния наследник на Елена и Карол – Михай, който е подложен под опеката на Регентство. Тази династична рецесия се съчетава със Световната икономическа рецесия от 1929 година Мария, все по-разочарована от политиката вътре и вън от страната, се отдръпва от публичния живот, изолирайки се в Балчик и в замъка Бран – двете й обичани резиденции.

През 1933 година Карол II се завръща в Румъния, детронира сина си и поема властта в страната. Мария е оповестена за нежелана в двора и е принудена да продължи да живее в изолираност, което й икономисва до момента с надигащата се про-фашистка вълна в румънската политика. През 1937 година Мария е диагностицирана в началото с цироза на черния дроб, само че последвали проучвания демонстрират че страда от рак на панкреаса.

Опитите за лекуване в Италия и Германия не дават резултат и кралицата подрежда да бъде върната в Румъния, където да прекара последните си дни. Мария умира в 17:38 ч на 5 юли 1938 година Тя се оказва последната ръководеща кралица на Румъния, защото Карол II не възобновява брака си с принцеса Елена, а принц Михай по този начин и не се дами преди края на Втората международна война, когато рухва монархията в Румъния.

Наричана от време на време „ свекървата на Балканите “ и „ царицата-воин “, Мария Единбургска остава паметна фигура в румънската история. Тенденциозните опити за оклеветяване на нейния облик от страна на румънските комунисти в последна сметка се провалят и през днешния ден кралицата е тачена като една от знаменателните фигури в новата история на Румъния.  Майсторка на ездата, фен на дивата природа, романтик, полиглот и настойник на културата и архитектурата, Мария, наследница на няколко велики династии, е една от най-космополитичните и забележителни дами на своята ера.