Още от Античността короната е символ на властта. Лавров венец,

Още от Античността короната е знак на властта. Лавров венец, източна диадема или регалия, направена от доблестен материал – това скъпо бижу е било поставяно на главата на ръководещия, а останалите са коленичили пред него. В името на короната са били погубвани милиони животи и се е прекроявала хилядократно картата на света.   

В поредност от текстове ще ви срещнем с едни от най-интересните владетели в международната история. Някои са водели страните си до нечуван напредък, Златни епохи и неподозирано обширни граници. Други са пропилявали благосъстоянията и силата си в гонене на химери или са заличавали постигнатото от предците си. Добри, зли, подли, пресметливи, благородни или благочестиви, всички те са носели бремето на ръководството и отговорността за благоденствието на своите нации.

Денят е вторник, 18 януари 1871 година Огледалната зала в двореца Версай е претъпкана от немски принцове, представители на всички немски полкове, дипломати от редица европейски страни. Тогава в стените й прокънтяват думите: „ Аз, Вилхелм, по божията воля крал на Прусия, разгласявам, че немските принцове и свободни градове единомислещо желаят възобновяване на Германската империя… аз и всички наследници на пруската корона ще използваме тази купа във всички свои каузи и се уповаваме на Бог, че… по този начин ще поведем Родината към блестящо бъдеще и ще върнем античния й искра. “ Цялата зала избухва в овации.

Денят не е определен инцидентно, тъй като точно на тази дата, през далечната 1701 година е коронован първия пруски крал. Вилхелм е достигнал своя връх, а Германия се появява на картата на Европа като империя. Както си проличава по думите на самия император, за мнозина този акт е действително възобновяване на Свещената римска империя и Германия е просто нейно продължение. Някои поети и скулптори даже пресъздават Вилхелм като „ Барбабланка “ – „ бялата брада “, като по този метод обвързват облика му с този на известния феодален държател на Свещената римска империя – Фридрих I Барбароса („ алената брада “). Всичко това цели да се легитимира и придаде спомагателна тежест на коронацията. Държавници, създатели и народ са единомислещи – империята е възкресена, а Вилхелм е техния лидер.

Когато Вилхелм Фридрих Лудвиг Пруски се ражда на 22 март 1797 година в Кронпринценпалас, в Берлин, никой даже не допуска, че той може да стане държател на Прусия, камо ли император на Германия. Същата година обаче се случва нещо ненадейно. Дядо му – крал Фридрих Вилхелм II умира, едвам на 53 години, и бащата на младия Вилхелм става новият крал на Прусия под името Фридрих Вилхелм III. Следващ в реда за заместничество е брата на Вилхелм – коронования принц Фридрих Вилхелм. Разликата във възрастта на двамата братя е две години и в детството им те се образоват на всичко дружно.

Техен частен преподавател е известния по това време мъдрец Йохан Фридрих Фердинанд Делбрюк. След това братята не престават образованието си в областта на военните каузи. През 1814 година, когато принц Фридрих Вилхелм е на 19 години, а Вилхелм е едвам 17-годишен и двамата застават паралелно до татко си в Наполеоновите войни. По това време Прусия е в коалиция с Австрия, Русия, Испания, Англия и Швеция против френския император. Докато обаче принц Фридрих Вилхелм е едва заинтригуван от хода на военните дейности, брат му Вилхелм попада в свои води.

Той взе участие във всяко военно деяние и по мемоари на негови съвременници е извънредно самоуверен. Той бива повдигнат в капитан, а по-късно и в майор, като в ръцете му е поверено командването на един от батальоните. Вилхелм даже взе участие в борбата при Ватерло, когато се бори под командването на генерал-фелдмаршал Гебхард Леберехт декор Блюхер. Краят на войната носи две неща на Вилхелм: оценката Железен кръст и дългогодишна неприязън по отношение на французите.

След 1815 година, до момента в който коронованият принц Фридрих Вилхелм от ден на ден се занимава с вътрешните каузи на страната, Вилхелм продължава да гради военна и дипломатическа кариера. Той съпровожда сестра си – Шарлот, когато тя се омъжва в Санкт Петербург за император Николай I. На идната година Вилхелм е нараснал в чин генерал-майор, не закъснява и поста – контрольор на Седми и Осми корпус, с което действително той се трансформира в представител на пруската войска пред Държавния съвет.

Вилхелм е бранител на потребността от мощна и добре подготвена войска, която е екипирана с най-новите оръжия. По време на съвещания той преследва тази цел и при всяка опция натъртва на потребността от съвременна войска. Когато навършва 27 години, той става главнокомандващ военачалник на пруската армия. Така още ненавършил 30 години, Вилхелм съумява да изкачи цялата стълбица и да заеме най-висшия боен пост.

По същото време любовта също се усмихва на бъдещия император. Той стартира сантиментална връзка с 23-годишната си братовчедка – Елиза Радзивил, която е член на полската аристокрация. Част от кралския двор в началото не утвърждава връзката, последователно обаче гласовете срещу този съюз стават от ден на ден. Накрая крал Фридрих Вилхелм III моли Вилхелм да приключи връзката си с Елиза, защото тя не е задоволително добра партия за него. Полската принцеса остава огромната му обич. Както по-късно Вилхелм написа до сестра си Шарлот – „ Реално човек може да обича единствено един път в живота си. “ Той среща Елиза за последно през 1829 година, годината, в която се омъжва за принцеса Августа.

Новата годеница е щерка на великия херцог Карл Фридрих декор Закс-Ваймар-Айзенах и на съветската велика княгиня Мария Павловна, и е доста по-подходяща партия за младия пруски принц. По-голямата й сестра – Мария Луиза Александрина към този момент е омъжена за по-малкия брат на Вилхелм – принц Карл Пруски. Августа е единствено на 15 години по това време. Тя се влюбва в новия си брачен партньор. През първите години бракът им е благополучен и двамата стават родители на две деца – наследник, който е кръстен на татко си – Вилхелм и щерка – Луиза. Семейството заживява в Стария замък в Берлин.

През 1840 година крал Фридрих Вилхелм III умира и на престола се възкачва най-големия му наследник под името Фридрих Вилхелм IV. Тъй като той няма лични деца, идващ в линията за унаследяване става Вилхелм. Новият крал разпростира необятна просвета политика – реконструира се замъка Щолценфелс и за първи път отваря порти Берлинската зоологическа градина. Недоволството в страната обаче непрекъснато нараства заради цензурата и тежката данъчна политика. В опит да потуши недоволството крал Фридрих Вилхелм IV основава през 1847 година пруски парламент, само че тези показни ограничения не са задоволителни и на идната година избухва Германската гражданска война (1848-1849).

По това време Вилхелм пази брат си и съумява да смаже протеста в Берлин. Методите, които употребява обаче го вършат извънредно неизвестен, защото той обстрелва бунтовниците с оръдия, откъдето идва и прякора му – „ принцът на гюлетата “. Общественото неодобрение към него става толкоз огромно, че Вилхелм е заставен скрито да замине за Англия, където се крие за малко, само че по-късно още веднъж са завръща в Прусия и оказва помощ за потушаването на протеста в Баден. След края на революцията, Вилхелм заема поста генерал-губернатор на провинциите Рейн и Вестфалия, а скоро по-късно получава и купата – фелдмаршал. Под въздействието на брачната половинка си Августа, той стартира да се движи из средите на либерали като историка Максимилиан Волфганг Дюнкер и политика Август декор Бетман-Холвег.

Бунтовете влияят на брат му – Фридрих Вилхелм IV по различен метод и той се заобикаля от извънредно консервативни съветници по политическите, публичните и религиозните въпроси. През 1857 година кралят получава първият от редица инсулти, които последователно го оставят неподвижен и умствено некадърен да ръководи. Вилхелм стартира да работи като регент на брат си, който издъхва на 2 януари 1861 година и единствено 15 дни по-късно Прусия към този момент има нов държател.

Вилхелм I е демодиран, вежлив, офицер по душа и елементарно се подвежда от мнението на хората, на които има цялостно доверие. Управлението му  може да се опише като поредност от непрекъснати конфликти сред консервативното и демократичното обграждане към владетеля. От една страна стои ерудираната му брачна половинка Августа, която се пробва да прокара демократични хрумвания в ръководството. Смята се, че по неин съвет, Вилхелм се обкръжава от демократични политици, които са част от обкръжението на фамилията в Кобленц.

През 1862 година обаче се появява нов състезател на политическата сцена, който ловко съумява да парира въздействието на кралицата и става вторият най-съществен човек в страната – министър-председателят Ото декор Бисмарк. Той е закостенял и предан другар и чиновник на краля. Един от методите, с които манипулира владетеля е, че в случай че той не работи съгласно желанията му, Бисмарк ще напусне поста си и ще го изостави. Отношенията сред Ото и Августа са войнствени и двамата непрекъснато се упрекват взаимно, като от време на време кралицата демонстрира недоволството си като се отнася жестоко със брачната половинка на Бисмарк. Вилхелм има по-консервативни схващания и действително постоянно заема страната на Бисмарк. Той мъчно опонира на своя министър-председател и както самичък споделя: „ мъчно е да бъдеш крал при подобен канцлер “.

Най-голямо единодушие Бисмарк и Вилхелм реализират във връзка с външната политика. Министър-председателят преследва териториално уголемение и дипломатически дивиденти, а кралят е благополучен още веднъж да е на бойното поле. Така едни от първите им дейности са ориентирани във външната политика. Кралят  повежда пруските сили първо в Германо-датската война (1864), а по-късно и в Австро-пруската война от 1866 година Резултатът е нарастване на немските земи и, въпреки и парадоксално – укрепване на дипломатическите връзки с Австрия. Втората френска империя не утвърждава тази смяна на връзките, което води до експлоадирането на Френско-пруската война (1870-1871). В нея войските на Вилхелм още веднъж излизат спечелили като решаващо се оказва сражението при Седан, в което Наполеон III и армията му са пленени.

През 1871 година е призната нова конституция, а Вилхелм става император на Германския райх, който обгръща 25 държави-членки. Следващите години от ръководството на Вилхелм I са белязани от поредици от опити той да бъде погубен и от изстудяване на връзките с Руската империя. Първи да убие императора се пробва водопроводчика Емил Макс Хьодел, само че той по този начин и не съумява и е наказан на гибел. Няколко месеца по-късно Карл Нобилинг също се пробва да постави завършек на живота на владетеля, само че той също се проваля. Тези несполучливи опити отварят „ малка врата “ на Бисмарк да вкара още по-строга политика на цензура.

В продължение на три години в Германската империя се постановат анти-социалистически закони, които целят да пазят обществото и страната от дейностите на социалистите. По същото време, около конгреса в Берлин (1878 г.) връзките сред Германия и Русия стартират да охлаждат. Бисмарк съумява да се наложи и спомага за доближаването на връзките сред Германската империя и Австрия.

Друга значима външнополитическа смяна през този стадий от ръководството на Вилхелм е така наречен Колониално делене на Африка. Берлинската конференция от 1884 година, в която вземат участие редица европейски страни, регламентира европейската колонизация и воденето на търговия в Африка. С нея се слага началото и на немския колониализъм в тази част на света, защото страната получава право да изпраща свои лични експедиции и да води търговия с африканските страни.

Откакто Вилхелм става император, отношението на народа към него се трансформира. Поданиците харесват както неговият въздържан и тесногръд дух, по този начин и нежната натура на брачната половинка му, която взе участие в редица благотворителни начинания. На 9 март 1888 година обаче, след малко боледуване, на 90-годишна възраст Вилхелм I умира. Тленните му остатъци са положени в мавзолея на двореца Шарлотенбург.

Той оставя в завещание на сина си една извънредно мощна империя. Страната е богата и с обширна територия, като даже стартира да играе роля на международната сцена, включвайки се в световната колониална политика. Новият крал Фридрих III ръководи единствено 99 дни, защото е тежко болен от рак и действително синът му – Вилхелм II продължава политиката на дядо си, чието име носи. Той е и владетелят, който прекарва Германия през турбулентните години на Първата международна война (1914-1918) и по този начин поставя завършек на Германската империя.

Вилхелм I не е властник по душа, само че е предвидлив и преценя вярно своите ходове като общественик. Той не либерализира Германската империя, само че съумява да стабилизира страната във вътрешно-политически проект и да я сложи на международната политическа карта. Към днешна дата в регистъра на Пруския институт са редица скулптури и бюстове, отдадени на Вилхелм I, най-известни от които са 81-метровия паметник на владетеля в планината Кифхойзер и статуята на императора в Кобленц.